Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.11

Дурва̄са̄ Муни е могъщ мистик бра̄хман̣а, който следва религиозните принципи с голяма решителност, приемайки велики обети и сурови отречения. Името му е свързано с много исторически събития, които показват, че великият мистик, както Шива, много лесно може да бъде удовлетворен и също така лесно да бъде раздразнен. Ако бъде доволен, той може да направи на слугата си огромни благодеяния, но ако бъде сърдит, може да му докара най-страшни бедствия. В бащината си къща Кума̄рӣ Кунтӣ служела много съвестно на всички велики бра̄хман̣и. Дурва̄са̄ Муни бил удовлетворен от гостоприемството ѝ и ѝ дал силата да може да повика всеки полубог, когото пожелае. Знае се, че Дурва̄са̄ Муни бил пълна инкарнация на Шива, затова лесно се удовлетворявал, но и лесно се ядосвал. Той бил велик предан на Шива и по негова поръка станал свещенослужител на цар Шветакету, защото тогава царят извършвал жертвоприношения, продължили сто години. Понякога Дурва̄са̄ Муни посещавал правителственото събрание в небесното царство на Индрадева. С помощта на великите си мистични сили той можел да пътува в космическото пространство; знае се, че пътувал на огромни разстояния, дори чак до планетите Ваикун̣т̣ха, които се намират отвъд материалния космос. По време на кавгата си с цар Амбарӣш̣а, император на света и велик предан, Дурва̄са̄ Муни изминал тези огромни разстояния за една година.

Дурва̄са̄ Муни имал около десет хиляди ученици и когато и да посещавал великите царе кш̣атрии, където и да отивал на гости, винаги бил съпровождан от много последователи. Веднъж той се отбил в дома на Дурьодхана, братовчед и враг на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Дурьодхана бил достатъчно интелигентен и съумял да удовлетвори този бра̄хман̣а с всичко, с което могъл. Тогава великият р̣ш̣и поискал да му даде някаква благословия. Дурьодхана познавал могъществото на мистичните му сили, знаел също, че ако бра̄хман̣ът мистик остане недоволен, може да причини големи беди, затова намислил да го накара да излее гнева си върху Па̄н̣д̣авите – братовчедите си, с които враждувал. И когато този р̣ш̣и поискал да му се отплати с някаква благословия, Дурьодхана пожелал той да посети дома на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, който бил най-старши от всичките му братовчеди. Но той помолил Дурва̄са̄ Муни да отиде след като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и царица Драупадӣ са се нахранили. Дурьодхана знаел, че след като Драупадӣ се е нахранила, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира няма да може да посрещне толкова много гости бра̄хман̣и, тогава мъдрецът ще се разгневи и ще докара на братовчед му някакво нещастие. Това бил планът на Дурьодхана. Дурва̄са̄ Муни се съгласил с това предложение и отишъл при заточения цар, когато той и Драупадӣ се били нахранили вече, точно както било замислено от Дурьодхана.

Щом се появил пред вратата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, той бил сърдечно посрещнат. Царят го помолил да извърши обедните си религиозни церемонии в реката, защото през това време ястията щели да станат готови. Заедно с многочислените си ученици Дурва̄са̄ Муни отишъл да се изкъпе в реката, а Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира в паника мислел какво да прави с гостите си. Преди Драупадӣ да е яла, те можели да нахранят безброй гости, но според плана на Дурьодхана този р̣ш̣и дошъл при тях, след като Драупадӣ вече била яла.

Когато се сблъскат с някаква трудност, преданите получават възможност да мислят за Бога много съсредоточено. Пред надвисналата опасност Драупадӣ мислела за Бог Кр̣ш̣н̣а и всепроникващият Бог веднага разбрал в какво трудно положение са се оказали преданите му. Затова Той се появил и помолил Драупадӣ да му даде каквато храна им е останала. Тази молба натъжила царицата, защото Върховният Бог ѝ поискал храна, а тя не можела да му даде нищо по това време. Тя казала на Бога, че вълшебното блюдо, което била получила от слънчевия бог, можело да дава неограничени количества храна, стига тя самата да не е яла. Но този ден тя вече се била хранила, затова положението им било много опасно. Тя обяснила какви са затрудненията им и се разплакала пред Бога така, както само една жена би направила. Богът обаче помолил Драупадӣ да донесе съдовете, в които е готвила, за да види дали не е останало нещо на дъното. Когато ги донесла, в един от тях Богът намерил малко парченце сготвен зеленчук. Богът веднага го взел и го изял. След това казал на Драупадӣ да повика гостите си, спътниците на Дурва̄са̄.

Драупадӣ изпратила Бхӣма и той им извикал: „Защо се бавите, достопочтени бра̄хман̣и? Заповядайте, трапезата ви очаква“. Но понеже Бог Кр̣ш̣н̣а вече бил приел това малко парченце храна, бра̄хман̣ите се чувствали напълно сити, макар че били във водата. Те помислили, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира е приготвил за тях богати блюда и понеже те не са гладни, много ще се натъжи, че не ядат. Затова решили, че е по-добре да не отиват там, а да си заминат.

Тази случка показва, че Богът е най-великият мистик; затова Той се нарича Йогешвара. Другата поука на тази история е, че всеки глава на семейство трябва да предлага храната си на Бога; тогава всички гости, дори и да са десет хиляди, ще бъдат удовлетворени, защото Богът е удовлетворен. Това е пътят на преданото служене.