Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.16
Деванагари
प्रासादशिखरारूढा: कुरुनार्यो दिदृक्षया ।
ववृषु: कुसुमै: कृष्णं प्रेमव्रीडास्मितेक्षणा: ॥ १६ ॥
ववृषु: कुसुमै: कृष्णं प्रेमव्रीडास्मितेक्षणा: ॥ १६ ॥
Стих
пра̄са̄да-шикхара̄рӯд̣ха̄х̣
куру-на̄рьо дидр̣кш̣ая̄
вавр̣ш̣ух̣ кусумаих̣ кр̣ш̣н̣ам̇
према-врӣд̣а̄-смитекш̣ан̣а̄х̣
куру-на̄рьо дидр̣кш̣ая̄
вавр̣ш̣ух̣ кусумаих̣ кр̣ш̣н̣ам̇
према-врӣд̣а̄-смитекш̣ан̣а̄х̣
Дума по дума
пра̄са̄да — дворец; шикхара — покривът; а̄рӯд̣ха̄х̣ — качвайки се; куру-на̄рях̣ — жените от царския род Куру; дидр̣кш̣ая̄ — виждайки; вавр̣ш̣ух̣ — обсипаха; кусумаих̣ — с цветя; кр̣ш̣н̣ам — върху Бог Кр̣ш̣н̣а; према — с нежност и любов; врӣд̣а̄-смита-ӣкш̣ан̣а̄х̣ — сияейки със срамежливи усмивки.
Превод
Горейки от желание да видят Бога, жените от царския род Куру се качиха на покрива на двореца и като се усмихваха срамежливо и нежно, обсипаха Бога с цветя.
Пояснение
Срамежливостта е особената красота на нежния пол. Тя е, която предизвиква уважението на мъжете. Така е било прието още по времето на Маха̄бха̄рата, което означава преди повече от пет хиляди години. Само ограничените хора, които не са много добре запознати с историята на света, казват, че разделянето на мъжете и жените било въведено в Индия по времето на мюсюлманското управление. Тази случка от Маха̄бха̄рата безспорно доказва, че жените в двореца строго спазвали парда̄ (ограничения в общуването с мъже), затова вместо да излязат навън, където всички се били струпали около Бог Кр̣ш̣н̣а, те се качили на покрива на двореца и оттам му отдали почитанията си, като го обсипали с дъжд от цветя. Тук ясно е казано: жените на покрива на двореца се усмихвали срамежливо. Този свян е дар на природата за нежния пол. Той прави жените по-красиви и предизвиква към тях чувство на уважение дори ако те нямат знатен произход или не са особено привлекателни. В живота сме наблюдавали това: метачката предизвиква уважението на мнозина почитани мъже просто с женската си свенливост. Полуголите жени по улицата не предизвикват уважение у никого, а срамежливата жена на метача събужда уважение у всички.
Според мъдреците на Индия човешката цивилизация е длъжна да помага на хората да се измъкнат от капана на илюзията. Материалната красота на жените е илюзия, защото в действителност тялото е изградено от земя, вода, огън, въздух и т.н. Но благодарение на съприкосновението на материята с жизнената искра, то изглежда прекрасно. Никой не чувства влечение към някоя глинена кукла дори тя да е въплъщение на съвършенството. Мъртвото тяло не притежава красота – никой не изпитва влечение към трупа на жената, която всички са смятали за прекрасна. Следователно красива е духовната искра и човек чувства влечение към тялото заради красотата на душата. Затова ведическите мъдреци ни предупреждават да не се увличаме по лъжливата красота на материалното тяло. И тъй като се намираме в мрака на невежеството, във ведическата цивилизация контактът между половете строго се ограничава. Казва се, че жената е като огъня, а мъжът е като маслото. Близо до огъня маслото винаги се разтопява, затова контактът между тях може да се допуска само когато е необходим. Свенливостта възпира невъздържаното смесване на половете. Тя е дар от природата и трябва да се използва.