Трите проявления на природата

Боб: Мога ли да задам друг въпрос сега?

Шрӣла Прабхупа̄да: О, да. Да!

Боб: Четох, че в битието съществуват три гун̣и – страст, невежество и добро. Бихте ли казали нещо повече за тях, особено какво се има предвид под проявление на невежеството и проявление на доброто.

Шрӣла Прабхупа̄да: Когато сте в доброто, разбирате нещата правилно – имате знание. Знаете, че има Бог, че този свят е сътворен от него, и още толкова много истински неща – знаете какво представлява слънцето, каква е луната. Имате съвършено знание. Ако някой има знание, дори да не е съвършено, той е установен в доброто. А в страстта човек се отъждествява с материалното си тяло и се опитва да удовлетвори сетивата си. Това е страстта. В невежеството се намират животните. Когато сме в невежество, не знаем кой е Богът, как да станем щастливи, не знаем защо сме тук, на този свят. Ако поведете едно животно към кланицата, то ще тръгне. Това е невежество. Но човекът ще се бори. Ако минути преди да заколите козата, ѝ дадете стиска трева, тя е щастлива, защото има какво да яде. Тя е като дете – дори когато възнамерявате да го убиете, то е щастливо, защото нищо не разбира. Това е невежество.

Боб: А кармата ни се определя от проявленията, в които се намираме? Правилно ли съм разбрал?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Дейностите ви се замърсяват в зависимостот допиравис различните проявления на природата. Ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го ’ся сад-асад-йони-джанмасу. Човек получава по-висше или по-нисше раждане според съприкосновението си с гун̣ите, т.е. проявленията на природата („Бхагавад-гӣта̄“, 13.22).

Боб: Ами измамата и други подобни – какво проявление е това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Измамата е страст, примесена с невежество. Например един човек измамва друг. Това означава, че иска да се домогне до нещо, т.е. той е установен в страстта. Но ако върши убийство, той не знае, че ще трябва да страда после – затова то е смесица от страст и невежество.

Боб: Ами човек, който помага на друг?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е доброто.

Боб: Но защо точно добро? Какво интелигентно има в това? Искам да кажа какво знание се проявява тук? Нали казахте, че сме установени в добро, когато имаме знание.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: Интелигентност.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: А когато помагаме на другите?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това значи, че този, на когото помагате, е невеж и вие се опитвате да го просветлите.

Боб: Даваме му интелигентност…

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, това е доброто.

Боб: Ами ако просто оказваме помощ?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това също е добро.

Боб: Ако един просяк няма пукнат грош и аз му дам подаяние…

Шрӣла Прабхупа̄да: Това пак може да бъде добро. Но на Бауъри стрийт също дават милостиня и просякът веднага си купува бутилка, напива се и се просва по гръб. (Всички се смеят.) Ето ти благотворителност. Това не е добро, това е невежество.

Боб: Благотворителността е невежество?

Шрӣла Прабхупа̄да: Има три вида благотворителност: в добро, в страст и в невежество. Добро означава да се дава милостиня на когото трябва. Например на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако някой подпомага това движение, това е добро, защото ние разпространяваме съзнание за Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е добро. Но ако върши благотворителност, за да получи нещо в замяна, това е страст. А ако дава милостиня на неподходящо място и в неподходящо време, без да изпитва уважение към човека, на когото прави подаяние, или пък го дава на някой недостоен, като пияниците от Бауъри – това е невежество. Кр̣ш̣н̣а казва в „Бхагавад-гӣта̄“ (9.27): ят кароши яд ашна̄си, ядж джухоши дада̄си ят – „Всичко, което правиш; всичко, което ядеш; което жертваш и отдаваш; всички отречения, които извършваш – прави това като жертвоприношение за мен“. Ако Кр̣ш̣н̣а приеме благотворителността ни, тя става съвършена. Или ако предлаганото вземе представител на Кр̣ш̣н̣а, това е съвършенство.

Боб: А когато даваме храна на гладните, това какъв вид благотворителност е?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ами зависи от обстоятелствата. Ако лекарят е забранил на пациента да яде твърди храни, но той ви помоли да му дадете и вие изпълните молбата му, това не е добре за него. Това е невежество.

Боб: Преданите не натрупват ли карма? Как тези предани усещат кармата? В трите проявления ли се намират действията им? Или са установени в доброто?

Шрӣла Прабхупа̄да: Те са над доброто! Шуддха саттва.
Преданите не са в материалния свят. Те са в духовния. Това се казва в „Бхагавад-гӣта̄“ (14.26):

(„Този, който е изцяло зает с преданото служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над проявленията на природата и достига нивото на Брахман.“) Преданите не се намират нито в доброто, нито в страстта, нито в невежеството. Те са отвъд тези качества.

Боб: Значи, ако един предан има искрена вяра, ще достигне това равнище?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Вие също можете да станете предан, също като тях. Не е трудно. Просто трябва да се посветите на трансцендентално любовно служене на Бога. Това е всичко.

Боб: Какво представлява служене без преданост?

Шрӣла Прабхупа̄да: Хмм? Това не е служене, това е просто бизнес. (Всички се смеят.) Например тук сме наели доставчик. - Това е бизнес, а не служене. Не е ли така? Виждали сме в рекламите: „Клиентите са наши господари“. Нали? Но въпреки красивите думи – „Клиентите са наши господари“ – това си е бизнес, защото никой не е клиент, докато не плати. А в служенето е съвсем различно. Чайтаня Маха̄прабху се моли на Кр̣ш̣н̣а:
ятха̄ татха̄ ва̄ видадха̄ту лампат̣о
мат-пра̄н̣а-на̄тхас ту са ева на̄парах̣
„Каквото и да направиш с мен, аз пак ще те обожавам, о, Господи“. Ето това е служене: „Не искам нищо от теб в замяна“. Това е служене. Щом очаквате някакво възнаграждение, това се превръща в бизнес.

Боб: Иска ми се да узная повече за Бога и да мога да чувствам присъствието му по-осезателно. Защото чувствам, че без това животът няма смисъл.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да! Ако не използвате човешката си форма на живот, ще загубите много. Даден ви е много голям шанс да се измъкнете от мрежите на материалното битие.

Боб: Толкова съм ви благодарен, че имах възможност да ви задам тези въпроси…

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, можете да научите още повече.
Необходимо е да се задават въпроси и да се получават отговори. Това е полезно за всички. Сӯта Госва̄мӣ казва („Шрӣмад Бха̄гаватам“, 1.2.5):

(„О, мъдреци, постъпвате правилно, като ми задавате въпроси. Въпросите ви заслужават внимание, защото са за Бог Кр̣ш̣н̣а и носят полза на целия свят. Само такива въпроси могат да удовлетворят аза напълно.“) Кр̣ш̣н̣асампрашнах̣ – това е много хубаво. Слушането и обсъжданията са лока ман̇галам, благотворни за всекиго. Както въпросите, така и отговорите.

Боб: Привлечен съм към живота в преданост, но съм все още обвързан… дом, близки. Женитбата е… Сгоден съм…

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Сред нашите предани има много семейни. (Посочва Шя̄масундара.) Той е женен. Бракът не е препятствие. Нали ви казах, че в духовния живот има четири стъпала – брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. След като е живял като брахмача̄рӣ, човек може да се ожени. Но просто не е задължително. Може да остане наиш̣т̣ика брахмача̄рӣ през целия си живот. Но иначе брахмача̄рӣте могат да се оженят. След семейния живот следва ва̄напрастха. Тогава човек започва да се оттегля от семейството – мъжът и жената живеят отделно и сексът вече не е позволен. А когато приеме пълно отречение и се откъсне от семейството, тогава приема сання̄са.

Боб: Тогава напълно ли забравя жена си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Не е трудно да забравиш, стига да се опиташ. Далеч от очите – далеч от сърцето. (Всички се смеят.) Ето и аз имам съпруга, деца, внуци… Но те са далеч от очите ми и далеч от сърцето ми. Толкоз. Във ведическата система това е уредено много добре – ва̄напрастха и после сання̄са.