Истинската цел на живота

Шрӣла Прабхупа̄да: Това движение е предназначено да даде на хората възможност да постигнат истинската цел на живота.

Боб: Истинската цел…?

Шрӣла Прабхупа̄да: Истинската цел на живота.

Боб: Да познаем Бога ли е истинската цел на живота?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинската цел на живота е да се върнем вкъщи, обратно при Бога. От водата, която се изпарява от морето, се образуват облаците. Те се превръщат в дъжд, който пада на земята, и целта на водата е да се спусне по реката и отново да се върне в морето. Ние сме напуснали Бога и сме объркани в този материален живот. Затова целта ни е да се измъкнем от това неудобно положение и да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Това е истинската цел на живота.

Това е казано в „Бхагавад-гӣта̄“ (8.15). Ако някой отиде при Кр̣ш̣н̣а (ма̄м упетя), той повече не се връща. Къде? – В този свят (дух̣кха̄лаям аша̄шватам). Този свят е пълен със страдание. Всички знаят това, но са лъгани от така наречените обществени лидери. Материалният живот е много нещастен. Кр̣ш̣н̣а, Богът, казва, че това място е дух̣кха̄лаям – място на страдания. Освен това то е аша̄шватам, преходно. Тук няма място за компромиси: „Нищо че има нещастия, аз ще остана като американец или индиец“. Не. И това не може да направите. Не е възможно да останете американец. Сигурно си мислите, че ви е провървяло, че сте се родили в Америка. Но няма да останете в Америка задълго. А не знаете какъв ще е следващият ви живот! Затова този свят е дух̣кха̄лаям аша̄шватам – преходен и пълен със страдание. Това е нашата философия.

Боб: Но нали ако човек има някакво знание за Бога, страданията няма да са толкова болезнени?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не! С някакво знание няма да стане.
Трябва да имаме съвършено знание. Джанма карма ча ме дивям евам̇ йо ветти таттватах̣. Таттватах̣ означава „съвършено“. Съвършеното знание е изложено в „Бхагавад-гӣта̄“. Затова даваме на всеки човек възможност да изучи „Бхагавад-гӣта̄“ такава, каквато е, и да направи живота си съвършен. Това представлява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво казва вашата наука за превъплъщаването на душата?

Боб: Мисля, че науката не може нито да го отхвърли, нито да го потвърди. Просто учените не знаят нищо за него.

Шрӣла Прабхупа̄да: Затова казвам, че науката е несъвършена.

Боб: Все пак науката може да каже някои неща. Науката потвърждава, че енергията никога не изчезва, а само се променя.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е добре. Но науката не знае какво ще стане с енергията в бъдеще. Накъде ще се отправи тя? Как променя действието си под влияние на това, което я управлява? Да вземем електрическата енергия. Тя може да се използва по различни начини – както в нагревателя, така и в хладилника. Те са напълно противоположни, но електричеството е едно и също. Така и с тази енергия, живото същество – как се движи то? Накъде ще отиде? Какви плодове ще дадат дейностите му в неговия следващ живот? Те не знаят това. А в „Бхагавад-гӣта̄“ е обяснено много просто: ва̄са̄м̇си джӣрн̣а̄ни ятха̄ виха̄я. Дрехата ви, вашата риза, ви покрива. Когато се износи, я сменяте. И тялото е като риза, като палто. Когато не можем да действаме повече с него, налага се да го сменим.

Боб: Кое е това „ние“, което се налага да смени тялото си? Какво остава непроменено?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е душата.

Боб: И тя минава от раждане в раждане?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е душата, аза. Кой е този, който сега говори? Вие! Кое е това „аз“, което говори сега? Това е личността – а̄тма̄, душата.

Боб: Моята душа различна ли е от вашата?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Вие сте индивидуална душа и аз съм индивидуална душа.

Боб: Вие сте преодолели въздействието на кармата. Ако и аз постигна това, душите ни ще се различават ли, или ще бъдат еднакви?

Шрӣла Прабхупа̄да: Всички души са еднакви в качествено отношение. В момента вие сте под влияние на определени житейски схващания. Тези ваши сънародници (преданите от Кр̣ш̣н̣а съзнание) също бяха под влиянието на определена представа за живота, но в процеса на обучението си възприеха друга представа. Така че крайната цел на обучението е да постигнем съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Това е съвършенството.

Боб: Ако вземем двама, които вече са постигнали Кр̣ш̣н̣а съзнание – душите им еднакви ли са?

Шрӣла Прабхупа̄да: Душата винаги остава една и съща.

Боб: Във всяко същество? Във всеки ли е една и съща?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб (показва двама предани): Ако тези двамата са вече в Кр̣ш̣н̣а съзнание, душите им еднакви ли са?

Шрӣла Прабхупа̄да: Всички души са еднакви, но си остават индивидуални – дори когато човек не е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание. Например и вие, и аз сме човешки същества. Независимо, че аз не съм християнин и вие не сте индус, ние пак си оставаме човешки същества. По същия начин душата може да е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може и да не е. Това няма значение. Тя си остава душа.

Боб: Бихте ли казали нещо повече за това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Душата е чиста духовна енергия и всички души са еднакви. Дори тези, които се намират у животните. Затова се казва пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – тези, които наистина са учени, не гледат външната обвивка нито при хората, нито при животните.

Боб: Бих искал да попитам още нещо във връзка с това.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: Винаги съм смятал, че душата е нещо като частица от Бога. Понякога мисля,че мога да почувствам Бога. Аз съм тук и може да се каже, че и Бог също е тук. И след като душата се намира вътре в мен, тогава мога ли да усетя и присъствието на Бога вътре в себе си? Искам да кажа не целия Бог, а…

Шрӣла Прабхупа̄да: Частица от Бога.

Боб: Аз не чувствам Бога в себе си, но може би Той е там и е отделно от мен. Искам да попитам трябва ли да чувствам Бог вътре в себе си, щом душата ми е частица от него?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Богът е и отвътре. Той е навсякъде. Богът се намира както вътре, така и отвън. Трябва да знаем това.

Боб: Как може човек да усети Бог вътре в себе си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това не става веднага. Може да се осведомите от ша̄стрите (писанията), от ведическото знание. В „Бхагавад-гӣта̄“ (18.61) например се казва: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше ’рджуна тиш̣т̣хати – Богът се намира във всяко сърце. Парама̄н̣у-чая̄нтарастхам – Богът е и във всеки атом. Това е първото, което научаваме. След това трябва да го осъзнаем чрез процеса на йога.

Боб: Чрез йога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: Повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а също ли е йога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, също е йога.

Боб: Какъв вид йога трябва да следвам, за да осъзная това знание – да почувствам душата вътре в себе си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, има най-различни видове йога, но за тази епоха този процес е много добър.

Боб: Мантруването ли?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: И по този начин ще мога да почувствам Бога не само вън, но и отвътре?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ще разберете всичко за Бога – как се намира отвътре и отвън, как действа. Всичко ще ви се открие. Богът ще ви се разкрие чрез желанието ви да му служите. Не можете да го разберете само със собствените си усилия. Това може да стане само ако Богът сам ви се разкрие. Например когато през нощта слънцето се скрие от погледа ви, не можете да го видите с помощта на фенер или друга светлина. Но сутринта ще го видите дори без да правите нищо, без да използвате фенер. Трябва да създадете условия, трябва да се поставите в такива условия, при които Богът ще ви се разкрие. Не е вярно, че като следвате някакъв метод, ще можете да кажете на Бога: „Ела, ако обичаш. Искам да те видя“. Не. Богът не ви е слуга.

Боб: Трябва да удовлетворим Бога, за да ни се разкрие, нали така?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Шя̄масундара: Как може да разберем кога го удовлетворяваме?

Шрӣла Прабхупа̄да: Когато го видите. Тогава ще разберете. Ето сега вие ядете и не е нужно да питате някого дали чувствате прилив на сили и дали гладът ви е заситен. Щом ядете, усещате енергията. Не е необходимо да питате някого. Ако наистина служите на Бога, ще разберете: „Бог ме напътства. Бог е тук. Аз го виждам“.

Шя̄масундара: Или представителя на Бога.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Шя̄масундара: Така е по-лесно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не можете да прескочите представителя на Бога: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣. Ако удовлетворите представителяна Бога, това значи, че и Богът е доволен и ще можете да го видите непосредствено.

Боб: Как може да удовлетворим представителя на Бога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Трябва да изпълнявате наставленията му, това е всичко. Представителят на Бога се нарича гуру. Той ви моли да направите това или онова и ако изпълнявате, ще го удовлетворите. Яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто ’пи: ако той е недоволен от вас, сте загубени. Затова обожаваме гуру.
са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
Трябва да приемаме гуру както самия Бог. Това е предписанието на всички ша̄стри.

Боб: Значи трябва да смятаме гуру за представител на Бога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, той е негов представител. Той е външно проявление на Кр̣ш̣н̣а.

Боб: А различава ли се от инкарнациите на Кр̣ш̣н̣а, които идват в този свят?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: По какво се различава външното проявление на един гуру от външното проявление на… примерно Кр̣ш̣н̣а или Чайтаня, когато те са били на земята?

Шрӣла Прабхупа̄да: Гуру е представител на Кр̣ш̣н̣а. Можем да го разпознаем по определени признаци. Основните признаци са дадени във Ведите.

Гуру трябва да принадлежи към ученическата последователност и да е чул от духовния си учител цялото ведическо знание. Общият признак на духовните учители е, че те са съвършени предани, това е всичко. И служат на Кр̣ш̣н̣а, като разпространяват и проповядват посланието му.

Боб: А Бог Чайтаня? Той по-различен гуру ли е бил от вас?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Не може да има различни видове гуру. Всички духовни учители са един вид.

Боб: Но нали в същото време Той е бил инкарнация?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, Той е самият Кр̣ш̣н̣а, но се е появил като гуру.

Боб: Мисля… мисля, че разбирам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: А освен това…

Шрӣла Прабхупа̄да: Кр̣ш̣н̣а е Бог и Той изисква следното:
(„Бхагавад-гӣта̄“, 18.66):
сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
„Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Но хората не го разбирали. Затова Кр̣ш̣н̣а дошъл отново, този път като гуру, за да научи хората как да му се отдадат.

Шя̄масундара: Нима той не казва в „Бхагавад-гӣта̄“: „Аз съм духовният учител“?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, Той е изначалният духовен учител, защото Арджуна го приел за духовен учител. Кое е трудното? Шиш̣яс те ’хам ша̄дхи ма̄м̇ тва̄м̇ прапаннам. Арджуна казал на Бога: „Аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, дай минаставленията си“. Ако Той не беше духовен учител, как Арджуна щеше да му стане ученик? Той е изначалният гуру. Тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе – „В началото Той предаде ведическото знание в сърцето на Брахма̄, първото сътворено живо същество“. Следователно Той е изначалният гуру.

Боб: Кр̣ш̣н̣а.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Той е изначалният гуру. После гуру става неговият ученик Брахма̄, после следващият ученик – На̄рада, после гуру става ученикът на На̄рада – Вя̄са, и така се образува гуру парампара̄ (верига от духовни учители). Евам̇ парампара̄-пра̄птам – трансценденталното знание се получава по ученическата последователност.

Боб: Значи един гуру получава знанието си по ученическата последователност, а не направо от Кр̣ш̣н̣а? Не получава ли някакво знание непосредствено от Кр̣шна?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Ето „Бхагавад-гӣта̄“. Това са непосредствените наставления на Кр̣ш̣н̣а.

Боб: Разбирам, но…

Шрӣла Прабхупа̄да: Но трябва да ги получите по ученическата последователност, иначе няма да ги разберете правилно.

Боб: Значи вие сега не получавате знание направо от Кр̣ш̣н̣а? То идва с книгите по тази верига от духовни учители?

Шрӣла Прабхупа̄да: Няма разлика. Например ако аз ви кажа, че това е молив. Ако вие кажете на него: „Това е молив“ – а той го повтори на някой друг, тогава по какво се различават моите наставления и неговите?

Боб: А по милостта на Кр̣ш̣н̣а ли знаете това сега?

Шрӣла Прабхупа̄да: Вие също може да получите милостта на Кр̣ш̣н̣а, стига знанието да се предава без изменения. Както ние предаваме знанието на „Бхагавад-гӣта̄“. Там Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Ето сега аз ви казвам, че трябва да изоставите всичко и да се отдадете на Кр̣ш̣н̣а. Следователно между наставленията на Кр̣ш̣н̣а и нашите няма разлика. Ние не се отклоняваме. Ако получите знанието по този съвършен начин, това е все едно че го получавате направо от Кр̣ш̣н̣а. Ние не променяме нищо.

Боб: Когато се моля с вяра и благоговение, Кр̣ш̣н̣а чува ли ме?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Боб: Направо, без посредник?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, защото Той се намира в сърцето ви. Той винаги ви чува – и когато се молите, и когато не се молите. Когато се занимавате с глупости, Той пак ви чува. Но когато се молите, това е похвално. Чудесно.

Боб: Когато се молим на Кр̣ш̣н̣а, Той по-добре ли ни чува, отколкото когато говорим глупости?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Неговото съвършенство е всестранно. Той чува всичко. Дори да не говорите, дори само да си мислите: „Ще направя еди-какво си“ – Той пак ви чува. Сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Кр̣ш̣н̣а се намира във всяко сърце.

Боб: Но човек трябва да се моли, не е ли така?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това му е работата – да се моли.

Боб: Чия работа?

Шрӣла Прабхупа̄да: На всяко живо същество. Това е единствената му работа. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н.
Това се казва във Ведите.

Боб: Какво означава това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Той дава всичко на всички. Той снабдява всички с храна. Затова Той ни е Баща. Защо да не се молите: „Татко, дай ми това“? Както в Библията има молитва: „Отче наш, дай ни хляба наш насъщен“. Това е хубаво – те признават Върховния Баща. Но порасналите деца не трябва да искат от бащата, а трябва да са готови да му служат. Това се нарича бхакти (преданост).

Боб: Толкова хубаво отговаряте на въпросите ми. (Всички се смеят.)

Шрӣла Прабхупа̄да: Много ви благодаря.

Боб: Мога ли да задам още един въпрос?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, разбира се!