Пет могъщи форми на преданото служене

Рӯпа Госва̄мӣ казва, че пет от дейностите в преданото служене – живеенето в Матхура̄, обожаването на мӯртите на Бога, четенето на Шрӣмад Бха̄гаватам, служенето на преданите и повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а – са толкова могъщи, че и малката привързаност към някоя от тях може да пробуди екстаза на предаността дори у начинаещия.

Относно обожаването на формата на Бога, мӯртито, Рӯпа Госва̄мӣ е съчинил следната шлока: „Скъпи приятелю, ако у теб все още е живо желанието да се наслаждаваш на обществото на приятелите си в материалния свят, тогава не поглеждай към Кр̣ш̣н̣а, който стои на брега на Кеши-гха̄т̣а (място за къпане във Вр̣нда̄вана). Той се нарича Говинда и има прелестни очи. Той свири на флейта, в косите му е втъкнато пауново перо, а лунните лъчи обливат със светлина цялото му тяло“.

Смисълът на този стих е, че когато човек развие привързаност към шрӣ-мӯрти (мӯртито на Кр̣ш̣н̣а), като го обожава у дома си, той забравя всичко, което го свързва с така наречените приятели, любими и общество. Затова всички семейни са длъжни да поставят у дома си мӯрти на Бога и заедно с членовете на семейството си да започнат да го обожават. Това ще ги предпази от нежелателни дейности като посещаване на заведения, кина, дискотеки, пушене, пиене и пр. Човек ще забрави всички подобни глупости, ако се отнася сериозно към обожаването на мӯртите у дома си.

По-нататък Рӯпа Госва̄мӣ пише: „Мой глупави приятелю, мисля, че вече си чул част от благочестивите стихове на Шрӣмад Бха̄гаватам, който осъжда стремежа към резултатите от плодоносните дейности, към икономическото развитие и освобождението. Надявам се, че вече нищо няма да попречи на стиховете от Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, които описват забавленията на Бога, да проникнат в слуха ти и да обсебят сърцето ти“.

В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че човек не може да разбере тази книга, докато не събере сили да изхвърли като боклук резултатите от ритуалните церемонии, икономическото развитие и сливането с Върховния (т.е. спасението). В Бха̄гаватам се описва само преданото служене. Само този, който изучава Шрӣмад Бха̄гаватам с дух на отречение, може да разбере забавленията на Бога, описани в Десета песен. Иначе казано, човек не трябва да се опитва да разбере предмета на Десета песен, например ра̄са-лӣла̄ (любовния танц), преди да е развил спонтанно влечение към Шрӣмад Бха̄гаватам. Преди да може да се наслаждава на истинската природа на Шрӣмад Бха̄гаватам, човек трябва да се утвърди в чистото предано служене.

В горните две шлоки от Рӯпа Госва̄мӣ има няколко образни похвата, чрез които той косвено осъжда привързаността към материалното общество, приятелството и любовта. Обикновено хората изпитват силно влечение към обществото, приятелството и любовта. Те полагат огромни усилия и са готови на какво ли не, за да култивират тези форми на материално замърсяване. Но когато човек види шрӣ-мӯртите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, той забравя всички усилия за запазване на материалните връзки. На пръв поглед Рӯпа Госва̄мӣ като че ли възхвалява материалното общуване в приятелството и любовта и осъжда общуването с шрӣ-мӯртито на Говинда. С използването на този похват това, което привидно се възхвалява, всъщност се осъжда, а това, което се осъжда, всъщност се възхвалява. Истинският смисъл на този стих е, че ако човек наистина иска да забрави безсмислието на материалното общество, приятелството и любовта, той трябва да съзерцава формата на Говинда.

По подобен начин Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ описва трансценденталната природа на наслаждението, което дават повествованията за Кр̣ш̣н̣а. Един предан е казал: „Толкова удивително е, че откак видях Божествената Личност, окъпана от сълзите на очите ми, тръпки пронизват тялото ми. Богът ме накара да забравя за всичките си материални задължения. Откакто го видях, не мога да стоя мълчаливо у дома си. Винаги ми се иска да изляза и да отида при него“. Смисълът на тези думи е, че щом човек получи щастието да влезе в съприкосновение с чист предан, у него веднага трябва да се разгори желанието да слуша за Кр̣ш̣н̣а, да научи за Кр̣ш̣н̣а, с други думи, да постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ето какво се казва за слушането и за повтарянето на маха̄-мантрата: „Говори се, че святите личности могат да чуват звуците на вӣн̣а̄та, излизащи изпод пръстите на На̄рада, който постоянно възпява величието на Бог Кр̣ш̣н̣а. Този звук докосна и моите уши и аз постоянно усещам присъствието на Върховната Личност. Постепенно аз губя всякаква привързаност към материалното наслаждение“.

И отново Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ описва Матхура̄-ман̣д̣ала: „Помня как Богът стоеше на брега на река Ямуна̄, толкова прекрасен в сянката на дърветата кадамба, сред многобройните птици, пеещи в градините. Тези картини откриват пред мен трансценденталната природа на красотата и блаженството“. Чувството към Матхура̄-ман̣д̣ала и Вр̣нда̄вана, описано от Рӯпа Госва̄мӣ, могат да изпитат дори неотдадените. Тези места, разположени по бреговете на река Ямуна̄ на територия от двеста и петнадесет квадратни километра от областта Матхура̄, са така прекрасни, че този, който попадне там, никога не пожелава да се върне в материалния свят. Описанията на Матхура̄ и Вр̣нда̄вана са направени от човек, който е осъзнал истинската природа на тези места. Всичко това доказва, че Матхура̄ и Вр̣нда̄вана са трансцендентални. Иначе как биха предизвиквали у нас трансцендентални усещания? Щом човек пристигне в Матхура̄ или във Вр̣нда̄вана, у него веднага се пробуждат трансцендентални чувства.

Понякога може да изглежда, че в описанията на преданото служене ефектът на въздействието му е преувеличен. Но истината е, че няма никакво преувеличение. Свещените писания потвърждават, че някои предани веднага изпитват ефекта на това общуване. Далеч не всички обаче са способни да постигнат подобно нещо. Кума̄рите например станали предани веднага щом усетили аромата на благовонията в храма. Щом чул за Кр̣ш̣н̣а, Билваман̇гала Т̣ха̄кура веднага изоставил красивата си любовница и заминал за Матхура̄ и Вр̣нда̄вана, където станал съвършен ваиш̣н̣ава. Затова тези твърдения не са нито преувеличени, нито измислици. Те са самата истина, но са в сила само за някои предани и не е задължително да важат за всеки. Дори обаче да смятаме, че са преувеличени, трябва да ги приемем такива, каквито са, за да отклоним вниманието си от преходната материална красота и да го насочим към вечната красота на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. А за този, който вече е свързан с Кр̣ш̣н̣а съзнание, описваните ефекти са напълно реални.

Някои учени възразяват, че е достатъчно човек да следва принципите на варн̣а и а̄шрама, за да се издигне постепенно до съвършенството на преданото служене. Но великите авторитети не приемат това. В разговорите си с Ра̄ма̄нанда Ра̄я Бог Чайтаня също осъдил схващането за постепенното развитие на преданото служене. Той отхвърлил твърдението на Ра̄ма̄нанда Ра̄я за огромното значение на варн̣а̄шрама дхарма, казвайки, че напредъкът във варн̣ите и а̄шрамите е повърхностен. Има по-висш принцип. В Бхагавад-гӣта̄ Богът също казва, че човек трябва да изостави всички други пътища за усъвършенстване и да приеме единствено пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това ще му даде възможност да постигне най-висшето съвършенство в живота.

Самият Бог казва в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (20.9): „Човек трябва да следва предписаните задължения на своята варн̣а и а̄шрама само дотогава, докато още не е развил спонтанна привързаност към слушането за моите забавления и дейности“. С други думи, правилата на поведение, предписвани за отделните варн̣и и а̄шрами, са религиозни норми, чиято цел е да се постигне икономическо благополучие, сетивно наслаждение или освобождение. Тези норми се препоръчват на човека, който още не е развил Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всъщност подобни дейности се препоръчват в свещените писания само за да издигнат човека до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но този, който вече е развил спонтанна привързаност към Кр̣ш̣н̣а, не е длъжен да изпълнява онова, което предписват ша̄стрите.