Аспекти на трансценденталното служене (продължение)

Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ всяка книга, която дава просветление за напредъка в преданото служене, трябва да се смята за свещено писание. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря също казва, че названието „свещено писание“ се отнася до книги като Ра̄ма̄ян̣а, Маха̄бха̄рата, Пура̄н̣ите, Упаниш̣адите, Веда̄нта и всички други произведения, които следват техния дух.

В Сканда Пура̄н̣а се казва: „Ако човек постоянно чете книгите, в които се дават наставления, как да се изпълнява преданото служене на ваиш̣н̣авите, той е прославян в човешкото общество и Бог Кр̣ш̣н̣а със сигурност е много доволен от него. Човек, който грижливо пази в дома си тези книги и им отдава смирените си почитания, се освобождава от всички греховни последици. Него обожават дори полубоговете“.

А на На̄рада Муни казали: „Скъпи На̄рада, в дома на човек, който пише книги за ваиш̣н̣авите и пази у себе си подобна литература, живее самият Бог На̄ра̄ян̣а“.

В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (13.15) се казва: Шрӣмад Бха̄гаватам е същината на цялата веда̄нта философия. Всеки, който по един или друг начин се привърже към четенето на Шрӣмад Бха̄гаватам, престава да изпитва влечение към други книги. С други думи, човек, който е усетил вкуса на трансценденталното блаженство на Шрӣмад Бха̄гаватам, вече не може да намери удоволствие в светските писания“.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се възхвалява трансценденталният град Матхура̄. Там Бог Вара̄ха казва на хората от Земята: „Този, който има влечение към други градове, освен Матхура̄, със сигурност ще попадне в плена на илюзорната енергия“. В Брахма̄н̣д̣а Пура̄н̣а се казва, че просто като докосне свещената земя на Матхура̄, човек постига резултатите от обхождането на всички святи места в трите свята. В много ша̄стри (писания) се казва, че е достатъчно човек да слуша описанието на земята на Матхура̄, да я помни, да я слави, да я желае, да я види или да я докосне, за да може да изпълни всичките си желания.

В Падма Пура̄н̣а служенето на ваиш̣н̣авите, или преданите, се възхвалява със следните прекрасни думи. Шива казва на Па̄рватӣ: „Скъпа Па̄рватӣ, има различни форми на обожание и за най-висша от тях се смята обожаването на Върховната Личност. Но обожаването на преданите на Бога е по-висше дори от обожаването на Бога“.

Нещо подобно се споменава в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (7.19): „О, нека стана искрен слуга на преданите, защото като служи на тях, човек може да постигне чистото предано служене в лотосовите нозе на Бога. Служенето на преданите облекчава бремето на материалните страдания и развива у човека дълбока преданост и любов към Върховната Божествена Личност“.

В Сканда Пура̄н̣а също може да се открие подобен откъс: „Човек, който види макар и веднъж личностите, чиито тела са белязани с тилак, символизиращ раковината, диска, боздугана и лотоса; които поставят на главите си листа от туласӣ и чиито тела винаги са украсени с гопӣ-чандана – такъв човек може да се избави от всички греховни дейности“.

За това се говори и в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (19.33): „Няма съмнение, че човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни дейности, като посети някой предан, докосне лотосовите му нозе или му предложи място за сядане. Дори само като мисли за дейностите на такъв ваиш̣н̣ава, човекът се пречиства заедно с целия си род. А какво да говорим за отдаването на непосредствено служене на преданите!“.

Самият Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна в А̄ди Пура̄н̣а: „Скъпи Па̄ртха, не е мой предан този, който твърди това. Мой истински предан е този, който казва, че е предан на мой предан“. Никой не може да отиде при Върховната Божествена Личност направо. Човек трябва да се обърне към Бога чрез чистите му предани. Затова първият принцип на ваиш̣н̣авите е да приемат някой предан за свой духовен учител и след това да му служат.

Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ подчертава, че поместените в Бхакти-раса̄мр̣та синдху цитати от различни писания са приети от великите а̄ча̄рии и предани на Бога.

В Падма Пура̄н̣а се казва, че трябва да оказваме почести на Бога в зависимост от средствата, с които разполагаме. Но всеки по един или друг начин трябва да извършва различните обреди и да чества празниците на Бога.

Една от най-важните церемонии се нарича Ӯрджа-врата. Тя се провежда през месец Ка̄рттика (октомври-ноември). Във всички храмове, и особено във Вр̣нда̄вана, се извършва специално обожание на Бога във формата му Да̄модара. Да̄модара е Кр̣ш̣н̣а, вързан с въже от майка Яшода̄. Казва се, че тъй като Бог Да̄модара е изключително скъп на преданите си, месец Да̄модара, или Ка̄рттика, също им е много скъп.

Преданото служене по време на Ӯрджа-врата през месец Ка̄рттика се препоръчва да се извършва в Матхура̄. Много предани и до днес следват този обичай. Те отиват в Матхура̄ или във Вр̣нда̄вана и остават там през месец Ка̄рттика, за да отдават предано служене.

В Падма Пура̄н̣а се казва: „Богът може да даде на преданите освобождение или материално щастие, но този, който известно време се е занимавал с предано служене, и особено в Матхура̄ през месец Ка̄рттика, се стреми само към едно – чисто предано служене на Бога“. Това означава, че Богът не възнаграждава с предано служене хората, които не се отнасят сериозно към служенето. Но дори такива прости хора лесно получават възможността да служат лично на Бога, ако са извършвали предано служене според регулиращите принципи през месец Ка̄рттика в земите на Матхура̄, в Индия.

В Бхавиш̣я Пура̄н̣а за съблюдаването на различните церемонии в чест на появяването (рождения ден) на Бога и на други негови трансцендентални дейности се казва следното: „Скъпи Бог Джана̄рдана (Кр̣ш̣н̣а), моля те, открий ни деня, в който майка Девакӣ-девӣ те е родила. Ако бъдеш така добър да ни го посочиш, ние ще устроим голямо празненство в този ден. О, убиецо на Кешӣ, ние сме души, които напълно са се отдали в лотосовите Ти нозе, и единственото ни желание е да те удовлетворим с тези церемонии“.

Думите на Бхавиш̣я Пура̄н̣а без съмнение доказват, че човек става скъп на Бога, когато отбелязва различните празници в негова чест.

В А̄ди Пура̄н̣а се казва: „Човек, който непрекъснато повтаря святото име и изпитва трансцендентално удоволствие, когато отдава предано служене, със сигурност ще получи не просто мукти (освобождение), а благословията на преданото служене“.

Мукти означава освобождение от материалните замърсявания; когато човек постигне освобождение, той не е принуден да се ражда отново в материалния свят. Имперсоналистите искат да се слеят с духовното битие, за да сложат край на индивидуалното си съществуване, но според Шрӣмад Бха̄гаватам мукти е само началото на възстановяването на естественото ни положение. Естественото положение на всяко живо същество е да отдава предано служене на Бога. От твърдението в А̄ди Пура̄н̣а става ясно, че преданите се чувстват напълно удовлетворени просто като извършват предано служене. Те не се стремят към освобождението от материалния, обусловения живот. Иначе казано, този, който отдава предано служене, не е обусловен от материалния живот, макар че отстрани може да изглежда обратното.

Шрӣмад Бха̄гаватам е дървото на желанията на ведическата мъдрост. Самата дума „веда“ означава „съвкупност от знание“. В Шрӣмад Бха̄гаватам по съвършен начин е изложено цялото знание, което е необходимо на човешкото общество. Ведическите писания съдържат знание от различни области на науката: социология, политика, медицина и военно изкуство. Всички тези и други раздели на знанието са описани съвършено цялостно във Ведите. Духовното знание също е описано по съвършен начин, а Шрӣмад Бха̄гаватам се смята за узрелия плод от дървото на желанията на ведическата литература. Дървото се цени по плодовете му. Хората например много ценят манговото дърво, защото то ражда царя на всички плодове, мангото. Зрелият плод манго е най-ценният дар на манговото дърво. По същия начин Шрӣмад Бха̄гаватам се счита за зрелия плод на дървото на Ведите. И както зрелият плод става още по-вкусен, когато го е докоснал с човката си някой папагал (шука), така и Шрӣмад Бха̄гаватам е станал още по-прекрасен заради това че е бил изговорен от трансценденталната уста на Шукадева Госва̄мӣ.

Шрӣмад Бха̄гаватам трябва да се получи по непрекъснатата верига на ученическата последователност. Ако зрелият плод от най-горната част на дървото стигне до земята, като се предава от ръка на ръка, той се запазва невредим. Ако Шрӣмад Бха̄гаватам се предава по веригата на парампара̄, ученическата последователност, той също стига до нас цял и непокътнат. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че системата на ученическата последователност е единственият начин да се получи трансцендентално знание. Трансценденталното знание трябва да дойде по веригата на ученическата последователност, т.е. чрез авторитетни личности, които са разбрали истинската цел на ша̄стрите.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни препоръчва да слушаме Шрӣмад Бха̄гаватам от устата на личност, която е постигнала себепознание. Такава личност се нарича бха̄гаватам. Бха̄гавата означава „това, което е свързано с Божествената Личност (Бхагава̄н)“. Затова понякога преданите биват наричани бха̄гаватам; книгата, която описва преданото служене на Върховната Божествена Личност, също се нарича Бха̄гаватам. Според съвета на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, за да усетим истинския вкус на Шрӣмад Бха̄гаватам, трябва да приемаме наставления от личност, която е бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е наслада дори за освободените личности. Шукадева Госва̄мӣ признава, че макар да бил освободена личност още в утробата на майка си, могъл да стане велик предан само след като се насладил на вкуса на Шрӣмад Бха̄гаватам. Затова този, който желае да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да изпита насладата на Шрӣмад Бха̄гаватам, като слуша как го обясняват авторитетни предани.

Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.9) Шукадева Госва̄мӣ признава, че е бил много силно привлечен от безличностния Брахман, но когато чул описанията на трансценденталните забавления на Върховната Божествена Личност от устата на баща си Вя̄садева, изпитал още по-голямо влечение към Шрӣмад Бха̄гаватам. Има се предвид, че Вя̄садева също бил постигнал себепознание и предал зрялото си разбиране за трансценденталната мъдрост направо на Шукадева Госва̄мӣ по описания начин.

По време на срещата в Наимиша̄ран̣я Шаунака Муни обяснил пред Сӯта Госва̄мӣ колко важно е да се обсъжда Шрӣмад Бха̄гаватам в общество на чисти предани. Сӯта Госва̄мӣ потвърдил, че ако някой има щастието дори само за миг да общува с чист предан на Бога, този миг е толкова ценен, че с него не могат да се сравняват дори благочестивите дейности, които издигат човека до райските планети или му носят освобождение от материалните страдания. С други думи, тези, които са привързани към Шрӣмад Бха̄гаватам, не се интересуват нито от наслажденията, достъпни на райските планети, нито от освобождението, към което се стремят имперсоналистите. Общуването с чистите предани има такава трансцендентална стойност, че с него не може да се сравнява никое материално щастие.

В Хари-бхакти судходая е предаден разговорът между Прахла̄да Маха̄ра̄джа и баща му Хиран̣якашипу, в който Хиран̣якашипу казва на Прахла̄да: „Скъпи сине, много важно е с кого общува човек. Общуването е като кристал, който отразява всичко, което поставят пред него“. Ако общуваме с прекрасните като цветя предани на Бога и ако сърцата ни са кристалночисти, ще се получи същото. В тази връзка се дава и друг пример: ако мъжът не е загубил половата си сила и ако жената не е болна, тогава двамата ще заченат дете. По същия начин ако и този, който приема духовното знание, и този, който го предава, са искрени и отговарят на необходимите изисквания, налице ще бъдат добри резултати.

Значението на повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе е подчертано във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.11). Там Шукадева Госва̄мӣ казва на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, ако човек изпитва силна и искрена привързаност към повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, трябва да се знае, че той е постигнал най-висшата степен на съвършенството“. Особено се подчертава, че ако кармӣте, които се стремят към плодовете от дейностите си, и хората, които се стремят към освобождение и сливане с Върховната Личност, а също и йогӣте, които се стремят към мистичните съвършенства, ако тези хора просто повтарят маха̄-мантрата, те ще постигнат съвършенство във всичките си дейности. В този стих Шукадева използва думата нирн̣ӣтам, която означава „това бе установено“. Той бил освободена душа и затова не би утвърждавал нещо, което не е доказано. И така (Шукадева Госва̄мӣ специално изтъква това), този, който повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а с решителност и постоянство, вече е преодолял изпитанията на плодоносните дейности, умозрителните разсъждения и мистичната йога.

Същото нещо потвърждава Кр̣ш̣н̣а в А̄ди Пура̄н̣а. Той казва на Арджуна: „Всеки един, който повтаря трансценденталното ми име, общува с мен. И трябва да ти призная, че такъв предан много лесно може да ме спечели“.

В Падма Пура̄н̣а също се казва: „Повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а може да се чуе само от устните на човек, който е обожавал Ва̄судева в продължение на много животи“. На друго място в същата Пура̄н̣а се казва: „Няма разлика между святото име на Бога и самия Бог. Следователно святото име е съвършено, чисто и вечно като самия Бог. То не е материален звук и в него няма и следа от материални замърсявания“. Затова този, който не е пречистил сетивата си, не може да повтаря святото име, без да извършва оскърбления. Това означава, че материално замърсените сетива не могат да повтарят правилно святите имена, от които е съставена маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Но ако човек започне да повтаря тази мантра, той получава възможността да се пречисти до такава степен, че много скоро да започне да я повтаря без грешки и оскърбления.

Чайтаня Маха̄прабху съветвал всички да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а поне за да изчистят сърцето си от прахта. Когато пречисти сърцето си, човек наистина може да разбере значението на святото име. Тези, които не са склонни да пречистят сърцата си и искат да оставят нещата такива, каквито са, няма да постигнат трансценденталния резултат от повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Ето защо е така необходимо да се стараем да развиваме у себе си желание да служим на Бога – това ще ни помогне да повтаряме святото име без оскърбления. Духовният учител учи ученика едновременно и да отдава служене, и да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. И щом човек развие спонтанно желание да служи, той веднага ще може да разбере трансценденталната природа на святите имена от маха̄-мантрата.

За значението на живеенето в святи места като Матхура̄ и Два̄рака̄ в Падма Пура̄н̣а се казва: „Да се обхождат различните места за поклонение, означава да се постигне освобождение от материалното робство. Но това освобождение все още не е най-висшето съвършенство. След като постигне това равнище, човек трябва да започне да отдава предано служене на Бога. От степента брахма-бхӯта (освобождение) човек може да продължи да напредва в преданото служене. Следователно целта на живота е постигането на трансцендентално любовно служене и този, който е живял в Матхура̄-ман̣д̣ала дори само няколко мига, много лесно може да постигне тази цел“.

По-нататък се казва: „Кой би отказал да обожава земята на Матхура̄? Матхура̄ може да изпълни всички желания и стремежи на вършителите на плодоносни дейности и на тези, които искат да се освободят и да се слеят с Върховния Брахман. И е несъмнено, че Матхура̄ ще изпълни желанията на преданите, които се стремят единствено към предано служене на Бога“. Във ведическата литература се казва още: „Колко удивително е, че ако остане да живее в Матхура̄ дори само един ден, човек може да постигне трансценденталното отношение на любов към Върховната Божествена Личност! Земята на Матхура̄ трябва да е по-славна и от Вайкун̣т̣ха-дха̄ма, царството на Бога!“.