След като си тръгнаха от мястото на двубоя, Пандавите влязоха в лагера на Дурьодхана, какъвто бе обичаят, да търсят трофеи. Намериха го изоставен. Останали бяха само неколцина слуги. Воините пристигнаха на колесниците си пред царската шатра на Дурьодхана и слязоха. Тъкмо когато Арджуна се готвеше да скочи от своята колесница, Кришна му каза: „Вземи Гандива и двата си колчана, Партха. Аз ще сляза след теб.“

Арджуна погледна с любопитство Кришна, но направи, както бе помолен. Едва след като слезе, Кришна скочи от колесницата. В същия миг и Хануман напусна флага и изчезна. Когато това се случи, без никаква видима причина, колесницата внезапно бе обхваната от пламъци. Само за мигове тя вече бе купчина пепел.

Пандавите гледаха смаяни овъглените, пушещи останки. Арджуна попита Кришна какво се бе случило и той отговори: „Колесницата бе поразена от най-мощните небесни оръжия. Единствено заради това, че бях на нея, досега не бе изпепелена.“

Кришна се приближи до Юдхищхира и го прегърна с усмивка: „О, Царю, какво щастие е, че спечели победа! Какво щастие е, че и ти, и всичките ти братя сте добре! Сега направи, каквото е необходимо и управлявай земята.“

Поставяйки длан на рамото на Арджуна, Кришна продължи: „Когато пристигнах във Вирата Дхананджая ме посрещна с почит и обич. Каза ми: „О, Кешава, ти си мой брат и приятел. Всъщност истината е, че си господарят на живота ми. Затова трябва винаги да ме закриляш“, а аз отговорих: „Така да бъде!“ и ето, спазих думата си.“

Сълзи потекоха от очите на Пандавите, докато Кришна говореше. Със задавен глас Юдхищхира отговори: „Несъмнено дължим и живота, и богатството, и царството си на теб, о, Джанардана! Всичко е единствено благодарение на теб! Кой друг освен теб би устоял срещу оръжията на Бхишма, Дрона и Карна? Само заради твоята закрила Арджуна успя да срази толкова много непобедими герои. Великият мъдрец Вясадева ми каза, че където и да се намираш ти, там винаги са и праведността, и победата.“

Кришна се усмихна. Обгърнал с ръце раменете на Юдхищхира и Арджуна, той влезе в шатрата на Дурьодхана, следван от останалите Пандави. Опустялата шатра приличаше на безрадостен град. Златният трон на Дурьодхана стоеше празен, заобиколен от креслата на съветниците му. Преди на тези изящни столове бяха седели водачите на Куру, облечени в копринени дрехи и украсени със златни накити. Сега те приличаха на изоставени дворци. Влизайки в шатрата, Пандавите внезапно се натъкнаха на Юютсу. Той бе единственият оцелял син на Дхритаращра. Потънал в скръб, осъзнавайки, че сега отговорността за командването лежи на неговите плещи, той седеше и размисляше какво да направи.

Като видя да влизат Пандавите, той се изправи и им поднесе почитанията си. Юдхищхира го прегърна и му заговори мили, успокоителни думи. Каза му да се върне в Хастинапура и да утеши баща си и Гандхари, които несъмнено бяха завладени от непоносима мъка. Юютсу се поклони на Юдхищхира и излезе от шатрата. Качвайки се на колесницата си, той пое веднага, препускайки към Хастинапура през озарените от луната горски пътища.

В едно огромно помещение на царската шатра Пандавите откриха великолепните богатства, които Дурьодхана бе донесъл от Хастинапура. Злато, сребро, скъпоценности, перли, пищни украшения, килими и кожи лежаха върху застлания под. След като натовариха съкровищата на колесниците си, Пандавите отпочинаха за кратко върху покритите с копринени завивки легла в шатрата.

Докато вечерта напредваше, Кришна каза на Юдхищхира: „О, Царю, в съответствие с една свещена традиция ти трябва да прекараш тук заедно с братята си първата нощ след победата. Останалата част от армията може да се завърне в лагера ни.“

Като се съгласи, Юдхищхира нареди на хората си да се прибират в лагера и да починат, а той и братята му останаха. След като воините тръгнаха, Пандава отново разговаря с Кришна. Той искаше Кришна да е първият от техните съюзници, който ще се срещне с Гандхари в Хастинапура. Юдхищхира се безпокоеше от аскетичните ѝ сили. Разкривайки страха си, той каза: „Когато праведната царица чуе как Бхима е убил сина ѝ, несъмнено ще даде воля на своя гняв. Тя би могла да разруши трите свята с аскетичното могъщество, което е натрупала. Тази благословена жена винаги е заета със сурови въздържания. Страхувам се, че ще ни изпепели, щом научи какво се е случило. О, Кешава, мисля, че единствен ти си способен да я утешиш. Ти си вечен и притежаваш неувяхваща слава, ти си творецът и унищожителят на всичко. О, Мадхава, трябва с разумни аргументи да успокоиш гнева ѝ.“

Чувайки молбата му, Кришна се обърна към Дарука и каза: „Приготви колесницата ми.“ После препусна към столицата. Като пристигна там по изгрев, той отиде право в двореца на Дхритаращра, където първо срещна Вясадева. Кришна веднага му отдаде почитанията си, докосвайки нозете на мъдреца, а след това влезе заедно с него в покоите на Дхритаращра. Слепият цар седеше умълчан със седналата до него Гандхари. Когато Вясадева извести присъствието им, Кришна се приближи и хвана Дхритаращра за ръката, плачейки неприкрито известно време, без да изрече нищо.

После изми очите и лицето си със студена вода, която му поднесе един прислужник. Все още стискайки дланта на Дхритаращра, той нежно каза: „О, владетелю на Бхарата, ти знаеш всичко минало и предстоящо. Познаваш много добре хода на времето. Всичко, което е започнало да съществува, отново загива, когато му дойде времето. Няма човек, способен да промени това. О, Царю, от почит към теб, Пандавите многократно се опитваха да постигнат мир, за да предотвратят тази катастрофа. Благородният Юдхищхира изтърпя всевъзможни страдания, дори отиде в изгнание и живя предрешен. Той и братята му понесоха всякакви нещастия, сякаш са безпомощни в надеждата си да съхранят мира.“

Кришна огледа стаята на Дхритаращра. Първите слънчеви лъчи проблясваха през филигранната каменна дантела на прозорците, осветявайки многобройните празни места в залата. Вълните на димящи благовония се носеха в ярките лъчи светлина. От дворцовите градини навън долиташе чуруликането на различни птици. Сладките им песни рязко контрастираха с надигащите се и стихващи вопли на жените във вътрешните покои на двореца, ридаещи за убитите си съпрузи и синове.

Приседнал край царя, Кришна продължи: „Припомняйки си всичко това, както и че ти си отговорен, о, могъщи, недей да храниш лоши чувства към Пандавите. Ти познаваш предаността на Юдхищхира към теб. Той изгаря от скръб, чувствайки се отговорен за смъртта на всичките си роднини. От срам не пожела да застане сега пред теб, въпреки че споделя мъката ти.“

Кришна погледна към Гандхари, обръщайки се внимателно към нея: „О, дъще на Сувала, царице на дивните обети, чуй думите ми. Няма друга като теб на света. Спомняш ли си как предупреждаваше порочния си син, казвайки му, че победата съпътства праведните? Той не те послуша. Сега това се сбъдна точно както го бе предрекла. Като знаеш това, сияйна Царице, не бива да скърбиш. Недей да проклинаш Пандавите. Нека сърцето ти не желае гибелта им. Ти несъмнено би могла да унищожиш целия свят с разгневените си очи, ако пожелаеш.“

Сълзи бликнаха изпод копринената превръзка около очите на Гандхари. Тя мълчеше, изгубила глас. Най-после промълви: „Каквото казваш, е истина, Кешава. Умът ми е объркан от мъка, но чувайки думите ти, намирам утеха. О, Джанардана, този стар цар вече няма синове. Ти и синовете на Панду сега сте единственото му убежище.“

Гандхари скри лице в крайчеца на своето сари и захлипа високо. Кришна продължи да утешава нея и съпруга ѝ, цитирайки мъдрости от Ведите. След като поговори известно време с тях, той се изправи и каза: „Ще дойда да ви посетя отново. Моля, разрешете ми сега да се върна при Пандавите.“

Дхритаращра и царицата му поднесоха почитта си и му дадоха разрешение да тръгне. Тогава Кришна напусна покоите им и нареди на Дарука да го откара обратно в пандавския лагер. Под погледа на хиляди ликуващи граждани, научили за пристигането му, Кришна бързо препусна извън столицата през северната порта назад към Курукшетра.

След като Пандавите изоставиха Дурьодхана, тримата оцелели Каурави излязоха от укритието си и отидоха при победения принц. Той приличаше на огромно дърво, повалено от буря. Плувнал в кръв, едва поемащ си дъх, Дурьодхана изпитваше нетърпима болка. Навсякъде наоколо му обикаляха хищни зверове като хора, жадуващи да получат богатства от царя. Гневни бръчки набраздяваха челото му, очите му бяха червени от ярост.

Като намериха своя цар в такова положение, тримата воини бързо скочиха от колесниците си, втурнаха се към него с плач и се хвърлиха на земята от двете му страни. Поизправяйки се на лакти, Дурьодхана почти успя да вдигне длан за поздрав.

Ашватхама коленичи пред него със стичащи се по лицето сълзи: „Наистина няма нищо постоянно в този свят, о, Царю, щом те виждаме да лежиш тук на студената земя, покрит с прах. Ти, който раздаваше заповеди на всички земни владетели, сега си стигнал до подобно окаяно състояние. Уви, къде са Духшасана, Шакуни и Карна? Как можа да се случи всичко това? Несъмнено пътеките на Ямараджа, господарят на карма, са неведоми, след като ти, могъщият император, си застигнат от такова нещастие.“

Тримата мъже седяха на земята и плачеха. Войната бе взела своя страшен дан от земните кшатрии. Сега и самият велик водач на Куру бе сразен, и бе ясно, че е съвсем близо до смъртта. Войната бе приключила. Когато хладнокръвието и коравосърдечието на битката ги напуснаха, те бяха поразени от ужасните последствия на този отдавнашен конфликт. Тримата бяха единствените оцелели от армията на Куру. Повечето им роднини и приятели бяха избити. Как щяха да продължат да живеят? Какво щяха да кажат на жените им?

Ашватхама продължи: „Уви, този велик цар, който беше над всички други царе, сега се търкаля в прахта. Какви небивали промени носи времето! Къде е сега снежнобелият ти сенник, Царю? Къде са ветрилата от опашки на як и неизброимите ти слуги? Къде е необятната ти армия? Несъмнено благоденствието на смъртните е мимолетно, щом ти, който бе равен на Индра, сега си в това трагично положение.“

Сгърчен от болка, Дурьодхана се обърна и като вдигна глава от прахта, отговори с напрегнат глас: „Всички живи същества са мишени на смъртта. Така е заповядал Творецът. Сега смъртта идва и при мен, преди вас. За късмет загинах в битка, докато се сражавах, без да избягам от страх. Улучен с нисък удар от боздугана на Бхима, в крайна сметка бях повален чрез измама. Какво щастие е, че вие тримата сте оцелели. Не скърбете за мен. Ако Ведите изобщо казват истината, значи ще постигна блажените сфери. Съдбата е всемогъща. В съответствие със съдбата си лежа тук, лишен от своите богатства. Оставете ме така. Скоро ще прегърна смъртта и ще се възнеса в небесата.“

Главата на Дурьодхана падна назад и той въздъхна тежко. Мислеше си за Кришна. Нямаше никакво съмнение, че той е някаква могъща личност. Единствено поради неговото влияние и съобразителност Пандавите бяха успели. Дурьодхана за пореден път се питаше дали пък наистина той не е Върховният Бог. Ако това бе истина, тогава пристрастността му към Пандавите несъмнено бе неподобаваща и трудноразбираема.

Болезнен спазъм обхвана тялото му и той извика. Сълзи потекоха от очите му, докато се гърчеше на земята.

Ашватхама стисна зъби и се взря в далечината. Все още гневен от начина, по който бе убит баща му, той още повече се разяри от вестта, че Бхима е убил Дурьодхана с непочтен удар. Дишайки тежко, с почервенели от гняв очи, той заяви: „Чуй думите ми, Царю. Кълна се в самата истина и във всичките си религиозни дейности, че днес, в присъствието на Кришна, ще изпратя Пандавите в обителта на Ямараджа. Дай ми разрешението си, господарю.“

Усмихвайки се в агонията си, Дурьодхана каза: „О, Крипа, бързо ми донеси кана с вода. Учителю, нека синът на Дрона бъде въздигнат за главнокомандващ на нашата армия. Нека враждата приключи със смъртта на враговете ни.“

Като каза: „Така да бъде“, Крипа изтича до езерото и донесе кана вода. След кратка церемония, Дурьодхана упълномощи Ашватхама за командир на Кауравите. Той изрева и се качи на колесницата си.

Крипа и Критаварма надуха раковините си и също се качиха на колесниците си. Те знаеха, че най-вероятно няма да победят Пандавите, но да умрат от ръцете им бе за предпочитане, отколкото да живеят, след като всички други воини бяха избити.

Като оставиха умиращия Дурьодхана там, където лежеше, тримата воини препуснаха през мрака на юг със сърца, изтерзани от мъка. Скоро достигнаха едно място в близост до лагера на Пандавите. Навлизайки в малка горичка, те слязоха от своите колесници, за да обсъдят стратегията си. И тримата бяха изтощени и се отпуснаха под клоните на огромно баняново дърво. От далечината долиташе шумът от празнуващата пандавска армия. Като решиха да предизвикат воините на сутринта, оцелелите Каурави казаха вечерните си молитви и легнаха да поспят под дървото.

Крипа и Критаварма скоро заспаха, но Ашватхама бе твърде разгневен, за да спи. Той се взираше през силуетите на баняновите клони в луната. Крясъци на прилепи и бухали изпълваха въздуха. Ашватхама се въртеше, с ум, терзан от мисли за отмъщение. Докато гледаше нагоре, той видя тъмните тела на стотици врани, заспали сред клоните на дървото. Ненадейно от небето се спусна огромна сова със святкащи зелени очи и разтворени нокти. Тя кацна в клоните и започна безшумно да избива враните. Само за няколко минути бе убила много птици, които нападаха на земята край Ашватхама. Останалите се вдигнаха в ужас, грачейки и размахвайки криле, докато излитаха.

Ашватхама се замисли. Това несъмнено бе знак от съдбата. Какъв по-добър начин да унищожиш многобройните си врагове от това да ги изненадаш заспали? Въпреки че бе склонен да се сражава, вероятността той и двамата му спътници да успеят да победят Пандавите, бе нищожна. Но Ашватхама бе дал обет да ги убие. Макар да бе грях да се избиват спящи хора, това въпреки всичко би бил заслужен завършек за тях, след като те самите бяха прибягнали към толкова много измами по време на войната. Ако трябваше да има изобщо някаква надежда за успех, нямаше друга алтернатива, освен да ги нападнат, докато спят, оставили настрана оръжията си, вярвайки, че враговете им са победени.

Като реши да отиде незабавно в лагера на Пандавите, Ашватхама разбуди Крипа и Критаварма. Те седнаха и изслушаха намеренията му. Когато той спря да говори, те останаха смълчани, потънали в такъв срам, че бяха неспособни да отговорят.

Като видя това, Ашватхама започна да защитава плана си: „Не бива да се колебаем. Дурьодхана бе убит по нечестен начин, също както баща ми и дядото на Куру. Пандавите не се поколебаха да използват непочтени, коварни тактики. Защо е нужно повече да обсъждаме това? Сега ние сме единствените оцелели сред Кауравите. Не прибегнем ли към коварство, и ние ще последваме командирите си в обителта на смъртта. Викайки ликуващо и биейки победоносно барабаните си, Пандавите накрая се отпуснаха в прегръдката на съня. Това е единствената ни възможност да ги победим. Какво ще кажете, о, герои?“

Крипа бавно поклати глава: „Два фактора влияят върху резултата от всяко действие — усилията и съдбата. Липсва ли което и да е от двете, не се постига успех. Човек, който не действа, а се оставя да зависи единствено от съдбата, загива. Понякога обаче въпреки всичките ни усилия, съдбата ни носи само беди. Брамине, ние положихме всички усилия, но не постигнахме успех. Затова става ясно, че се намираме под влиянието на неблагоприятна съдба. Безумецът Дурьодхана, подтикван единствено от завист и алчност, действаше, без да зачита добродетелта или съветите на по-старшите. Затова бе постигнат от гибел, а ние, които го следвахме, сме потънали в мъка. По мое мнение най-доброто, което можем да направим сега, е да потърсим подслона и съвета на по-възрастните. Нека отидем в Хастинапура да поговорим с Дхритаращра и Видура. Те ще ни посъветват мъдро.“

Ашватхама се удари по крака и впери поглед в избитите врани по земята. Завладян от гняв и мъка, той бе неспособен да приеме думите на Крипа. Стана и закрачи насам-натам, а дланта му стискаше ръкохватката на меча. Гласът му отекна студен и безчувствен: „Разбиранията на различните хора неминуемо се разминават. Всеки вярва, че собственото му мнение е правилно, а това на другия, което е различно, е погрешно. Но дори и тогава разбирането на човек се променя при промяна на обстоятелствата. Винаги е трудно да се определи най-добрият начин на действие. Затова, след като е изслушал мъдрите съвети, а после решава в съответствие със собственото си разбиране за добродетел, човек трябва да действа смело. Аз съм на твърдото мнение, че планът ми е в съгласие с кшатрийския ни дълг. Не бива да проявяваме милост към враговете си. Трябва да ги унищожим с всякакви средства.“

Ашватхама даде ясно да се разбере, че възнамерява да осъществи плана си, независимо от помощта на своите съмишленици. Той повиши тон: „Както Индра е избивал данавите, така и аз ще препусна сред пандавите и панчалийците и посичайки ги безжалостно, ще изплатя дълга си към своя баща. Днес Пандавите ще тръгнат по пътя, по който пое и той, и всички онези герои, които те вероломно избиха. Тогава ще съм щастлив, считайки, че съм изпълнил дълга си.“

Като видя непоколебимостта на Ашватхама, Крипа отговори: „Какво щастие е да те видим толкова решителен. Ясно е, че няма как да бъдеш разубеден. Със сърце, изпълнено с желание за отмъщение, не мисля, че дори и Индра би могъл да излезе насреща ти в битка. Затова нека изчакаме зората и тогава да се впуснем в бой срещу Пандавите, Критаварма и аз ще дойдем с теб. Сега обаче свали ризницата си и почини. Отморен и освежен, ти несъмнено ще победиш враговете в честен бой. Няма нужда да прибягваш до позорни тактики, които единствено ще ти навлекат порицанието на хората.“

Ашватхама не обърна внимание на предложението на Крипа. Умът му бе неотклонно установен в порочния му план. Не можеше и да става въпрос да се изчаква утрото. Като разбуди заспалите си коне, той каза: „Сърцето ми гори от желание, умът ми се терзае от мисли за отмъщение. Как мога да спя? Мислейки за смъртта на баща си, аз не намирам покой. Няма да легна да спя, докато Дхрищадюмна не плати пълната цена на чудовищната си постъпка. О, два пъти родени, как би могъл човек като мен дори да живее, докато онзи панчалийски принц още диша? Как може който и да било от нас да спи, докато царят ни стене в агония, с разтрошени от коварния Бхима бедра? Няма да успеем да спечелим победа на бойното поле срещу Пандавите, тъй като ги защитава Кришна. Нека ги избием в съня им. Това е единственият начин да постигнем жадуваната си цел.“

Крипа наблюдаваше ужасен как Ашватхама впряга конете в колесницата си. Лицето му, което придоби мрачен и сериозен вид, бе осветено от танцуващите лъчи на лунната светлина, преминаващи през клоните на баняновото дърво. Крипа отново се опита да разубеди сина на Дрона:

„Скъпи племеннико, помисли пак, преди да постъпиш така. Само на порочен човек би му хрумнало това, което предлагаш. Нима си изгубил представа за праведността? Несъмнено онзи, който не владее сетивата си, е неспособен да разбере нравствеността, дори и да служи при мъдри учители, точно както дървената лъжица не може да вкуси супата. Смиреният човек обаче, който държи сетивата си под контрол, може незабавно да разбере задълженията си, когато служи на по-старшите, както езикът вкусва гозбата. Като твой доброжелател, аз се опитвам да те предпазя да направиш нещо позорно, за което ще се разкайваш. В този свят те ценят като велик воин. Не опетнявай доброто си име. Не потъвай в бездънен ад, избивайки спящи хора, които все едно че са мъртви. Сражавай се честно и се сдобий с неувяхваща слава. Ние без съмнение ще ти помогнем. Такова е моето мнение, о, силноръки.“

Ашватхама скочи на колесницата си и погледна надолу към Крипа: „Каквото казваш, е истина, вуйчо, но според мен Пандавите заслужават подобен край. Самите те постъпиха чудовищно и сега не им подобава да получат милост. Не мога да понеса мисълта за лежащия в агония Дурьодхана, докато коварните Пандави спят спокойно след греховното убийство на баща ми. Като убия тези долни хора, не ме вълнува дали ще се преродя като червей, или буболечка в следващия си живот. Не можеш да попречиш на решимостта ми. Тръгвам — с вас или без вас.“

Крипа и Критаварма се спогледаха и поклатиха глави. Не можеха да го спрат. Явно съдбата бе повелила последното действие на войната да се разиграе тази нощ. Те не само бяха единствените оцелели Каурави, но и Ашватхама бе техен предводител. Като обмислиха всичко това, двамата мъже в крайна сметка решиха да го придружат. Ако трябваше да има битка, то техен дълг бе да му помогнат. Бездруго вече се бяха посветили на каузата на Дурьодхана и бяха избили безброй воини от противниковата страна. Нямаше смисъл да изоставят сражението сега, когато бяха единствената надежда на Кауравите. С примирение те запрегнаха колесниците си и последваха Ашватхама, който вече бе препуснал надалеч.

Като наближи северната порта на лагера, Ашватхама видя пред себе си едно странно същество с просмукана с кръв кожа от тигър, препасана около слабините. Горната му дреха бе черна еленова кожа, а огромна змия бе обвита около раменете му като свещен шнур. Около бицепсите си вместо гривни носеше змии, в дланите си стискаше страховити на вид оръжия. От устата му сякаш излизаха пламъци, на страшното си лице имаше стотина очи.

Като видя това ужасяващо създание, Ашватхама, който бе преодолял всеки страх, вдигна лъка си и го обсипа с безброй небесни оръжия, но съществото ги погълна до едно и остана неуязвимо. Ашватхама хвърли дълго стоманено копие, което полетя към създанието, но се разби на парчета, щом го достигна. Тогава синът на Дрона хвърли ятагана си, след него и боздугана си, но те сякаш потънаха в тялото на съществото.

Оръжията на Ашватхама свършиха, а създанието още стоеше насреща му. Той разбра, че това е Шива, когото бе почитал през целия си живот. Единствено това могъщо божество би могло да устои на всичките му атаки. Ашватхама захвърли лъка си и като скочи от колесницата, разтреперан коленичи с допрени длани. Да бе се вслушал в предупреждението на Крипа! Сега могъщият Махадева, който несъмнено защитаваше лагера на Пандавите по нареждане на Кришна, щеше да го убие заради греховните му намерения.

Като наведе глава до земята, Ашватхама поднесе безброй молитви на могъщия полубог. След като се моли дълго време, Шива му отговори с дълбок глас: „О, дете, през цялата война аз закрилях синовете на Панду. Поради обичта си към Кришна винаги съм привързан към неговите предани. Сега самото време атакува пандавските воини. Те осъществиха желанията и плана на върховното Провидение, освобождавайки света от тежкия му товар, и вече наближава собственият им предопределен край. О, сине на Дрона, предопределено е ти да бъдеш инструментът за тяхната гибел. Аз ще ти дам сила. Вземи този меч и го използвай, за да унищожиш останалата пандавска войска.“

Шива държеше огромен меч, цял сияещ в позлата, с дръжка, обсипана с блестящи бисери. Като го подаде на Ашватхама, той изчезна.

Внезапно Ашватхама усети, че тялото му се изпълва с огромна сила. Той сякаш пламтеше от енергия, очите му горяха. Тъкмо когато се качи на колесницата си и потегли към входа на пандавския лагер, го настигнаха Крипа и Критаварма. Ашватхама се зарадва, като ги видя да се присъединяват към него. Без да им разказва за срещата с Шива, която почти му изглеждаше като сън, той каза: „О, герои, добре е, че си спомнихте дълга си. Сега ще сложим край на конфликта, като избием коварните Пандави. Аз ще вляза в лагера и ще препускам из него като самия Ямараджа. Вие двамата останете отвън и ако някой се опита да избяга, убийте го!“

След като се разбраха за плана, Ашватхама тихо се промъкна в лагера. Стиснал блестящия меч на Шива, той слезе от колесницата си и прескочи опасващата лагера стена, после крадешком се насочи към шатрата на Дхрищадюмна. Целият лагер беше потънал в тишина, изтощените воини непробудно спяха.

Ашватхама тихо влезе в шатрата на Дхрищадюмна и го видя заспал на разкошно копринено легло. Той го срита с бързо движение; Дхрищадюмна се пробуди и седна. Ашватхама го сграбчи за косите и го измъкна от леглото, като продължаваше да го рита по главата и в гърдите.

Стреснат и все още полусънен, Дхрищадюмна не успяваше да се противопостави на нападателя си. Ашватхама го хвърли на земята и стъпи на шията му. Дхрищадюмна се вкопчи с нокти в крака му и извика: „О, Ашватхама, убий ме с оръжие! Нека достигна така с твоя помощ блажените сфери, запазени за онези, които загиват в справедлива битка.“

Ашватхама се изсмя зловещо: „Нещастнико, не заслужават блаженство тези, които убиват учителите си. Не ти подобава геройска смърт. Ще те убия като животно, каквото си!“

Ашватхама тъпчеше и душеше Дхрищадюмна с петата си, убивайки го безмилостно. Като дочуха виковете на панчалийския принц, дотичаха пазачите и жените, намиращи се в шатрата.

Ашватхама бързо излезе навън, търсейки самите Пандави. Виждайки голяма шатра, непосредствено до тази на Дхрищадюмна, той предположи, че ги е открил. Шатрата бе украсена с безброй знамена и гирлянди, а пред нея стояха изящни златни колесници. Ашватхама влезе и като се вмъкна във вътрешното отделение, видя петима воини, заспали един до друг.

Сърцето му се изпълни с радост. Това бяха братята! Вдигайки меча си, той с един удар прободе първия и го уби. По същия начин погуби и останалите четирима, преди някой от тях да се е събудил.

Отвън се чуваше суетенето на търсещите го воини. Ашватхама се втурна вън от шатрата с вдигнат меч, ревейки като разярен лъв. Като го видяха да се устремява към тях като самото олицетворение на смъртта с кървав меч, воините се вцепениха от ужас. Ашватхама се нахвърли отгоре им и ги изби, както лъвът убива дивеч в гората.

Бързо слагайки ризниците си, още и още кшатрии излязоха от палатките си и обкръжиха Ашватхама. Но дарен с могъщество от Шива и изпълнен със собствения си гняв, той бързо ги посече. После нахлу в съседната шатра и откри Уттамауджа, който тъкмо ставаше стреснат от леглото, чувайки шума отвън. Ашватхама се спусна и го ритна, убивайки го по същия начин, както бе погубил и Дхрищадюмна.

След това видя Юдхаманю, който го нападна, размахвайки боздуган. Ударът го улучи право в гърдите, но синът на Дрона дори не трепна. Като сграбчи противника си, той го хвърли на земята и го уби със силните си удари и ритници.

Много други воини атакуваха Ашватхама, но бяха безмилостно избити. Посичайки пандавските воини с небесния си меч, той унищожи много от тях, спящи в постелите си, и хиляди други, опитващи се да излязат насреща му с оръжие в ръка. Обладан от безумието на гнева, Ашватхама се носеше кръвожадно из лагера, убивайки всеки воин, когото видеше.

Докато печалните вопли на жените изпълваха въздуха, Ашватхама препускаше бързо из лагера, оставяйки след себе си кървава диря. Изненадани и смаяни от силата и бързината му, никой сред воините на Пандавите не можа да му се противопостави. Покрит в кръв и надаващ бойния си вик, той приличаше на страшния Ямараджа, дошъл да унищожи всички създания.

Ашватхама изби всички оцелели воини. Като слон, тъпчещ лотоси в езеро, той се движеше с проблясващия си меч, осуетявайки всеки опит да бъде спрян. Много невидими ракшаси летяха из лагера, ликувайки при вида на толкова много трупове и прясна кръв. Ужасяващите им викове отекваха и се смесваха със страховития вой на хиляди чакали.

Навсякъде тичаха полудели от ужас коне и слонове. Объркани воини излизаха от палатките си, оглеждайки се в мрака да разберат какво се случва. При вида на размахващия кървавия си меч Ашватхама, много яхваха конете си, препускайки към портите на лагера. Други тичаха боси в опитите си да избягат. Но Крипа и Критаварма убиваха бягащите мъже. Без никакви оръжия, с разбъркани коси и дрехи и крещейки от страх, те бяха безжалостно изклани, докато тичаха, молейки за милост.

Забравили срама си, Крипа и Критаварма убиха и последния човек, когото успяха да намерят, а след това подпалиха лагера. Хората се лутаха в объркване и ужас, погубвани безмилостно от тримата кауравски воини. Докато викаха за помощ Пандавите, те падаха на земята, посечени от кауравските оръжия.

Небето просветляваше, когато Ашватхама видял, че няма воин, оцелял след клането, реши да напусне лагера. Цял прогизнал в кръв, с меч, приличащ на странно продължение на ръката му, той изглеждаше ужасяващо. След като бе унищожил цялата пандавска и панчалийска войска, синът на Дрона чувстваше, че бе отмъстил за баща си.

Лагерът отново бе потънал в тишина. Жените и слугите, които не бяха убити, бяха вцепенени от мъка и ужас. Те се скриха, докато Ашватхама преминаваше отново през лагера, за да излезе през северната порта, където го очакваха двамата му спътници. Когато го уведомиха, че никой не е успял да избяга, той ги похвали.

Качвайки се на колесницата си, Ашватхама разсъди как е най-добре да съобщи вестта на Дурьодхана. Искаше да зарадва победения принц, преди да умре, но Дурьодхана едва ли щеше да повярва, че Пандавите и цялата им армия са унищожени. Тогава Ашватхама реши, че трябва да му покаже главите на Пандавите. Това щеше да го убеди. Той бързо препусна обратно в лагера. Като стигна мястото, където лежаха петимата мъртви братя, той вдигна меча си, за да отсече главите им. Първите лъчи на зората проблясваха и когато се наведе над телата, той ужасен разбра, че това въобще не бяха Пандавите. Бяха петимата синове на Драупади. Пандавите явно изобщо не бяха в лагера, щом никой не се бе измъкнал жив.

Мечът на Ашватхама се изплъзна от ръката му. Дълбоко потресен, той не знаеше какво да направи. След като размисли, все пак реши да отнесе петте глави и да убеди Дурьодхана, че това наистина са Пандавите. Можеше поне малко да зарадва поваления водач на Куру преди смъртта му. Ашватхама взе главите и ги сложи в колесницата си, а после излезе от лагера и препусна към Дурьодхана. Слънцето тъкмо изгряваше, когато той и придружителите му стигнаха при принца на Куру.

Тримата мъже видяха Каурава да лежи, заобиколен от хищни зверове. Бе блед и пред самия праг на смъртта. С големи трудности успяваше да прогонва вълците и хиените, които се промъкваха към него. Ашватхама скочи от колесницата си. Като разпръсна зверовете, той коленичи пред Дурьодхана. Крипа също слезе и застана край умиращия принц, обръщайки се към него със скръбен глас:

„Явно нищо не е непостижимо за съдбата. Вижте как този някога велик цар лежи тук. Той, който стъпваше по главите на всички други царе, сега се търкаля в прахта, повален от врага си, облян в кръв. Златният му боздуган, който му е толкова скъп, лежи до него като вярна жена до съпруга си. Той, който бе заобиколен от брамини, търсещи богатства, сега е наобиколен от кръвожадни зверове и птици, копнеещи да изядат плътта му. Вижте само превратностите на времето!“

Ашватхама заговори приповдигнато, разказвайки на Дурьодхана как бе избил Пандавите и техните воини. „Убих всички. Ето, виж главите на петимата братя, Царю.“

Докато Ашватхама се качваше на колесницата си да донесе главите, Дурьодхана отвори очи и се понадигна, подпирайки се на лактите си: „О, сине на Дрона, ти си направил онова, което дори Бхишма, Карна, а даже и собственият ти баща не успяха да постигнат!“ Гласът му не бе по-силен от шепот. „Това ме преизпълни с щастие! Сега отивам на небето, където ще се съберем всички отново.“

Ашватхама слезе от колесницата, държейки петте глави за косите. Като ги сложи пред Дурьодхана той каза: „Ето ги заклетите ти врагове, Царю.“

Дурьодхана се протегна и опипа главите. Трудно му бе да повярва, че това бяха Пандавите. Приличаха на тях, но можеха да са и синовете им. Дурьодхана знаеше как да ги различи. Той сграбчи черепите с мощните си ръце, напрягайки докрай силите си, и ги счупи. Тогава разбра, че това са главите на младите синове на Пандавите.

Дурьодхана се отпусна на земята с въздишка: „Това са синовете на Драупади, брамине, не са Пандавите. Главите на онези герои са твърди като стомана, а аз лесно счупих тези черепи, дори в това свое окаяно състояние. Уви, какво ужасно нещо си извършил! Тези младежи бяха бъдещата надежда на династията Куру. Сега всичко е загубено.“

Дурьодхана лежеше и плачеше със затворени от мъка очи. Въпреки че мразеше Пандавите, той не се радваше да види мъртви синовете им. Кой сега щеше да продължи рода, който в крайна сметка бе и негов? Собствените му синове до един бяха мъртви. Сега, убивайки синовете на Драупади, Ашватхама бе сложил край на династията Куру.

Въздишайки „Уви, уви!“ Дурьодхана изостави живота си. Главата му се отпусна настрана и дъхът му отлетя. Тримата Каурави извикаха опечалени. Като го видя да умира в мъчително разочарование вместо в радостта, на която се бе надявал, Ашватхама бе обзет от разкаяние.

След като погледаха за кратко царя с просълзени очи, тримата мъже издигнаха голяма погребална клада. Поставяйки трупа на Дурьодхана отгоре, те замълвиха молитви и изпълниха посмъртните ритуали, напръсквайки тялото му със свещена вода от Ганг. После запалиха кладата, ридаейки от мъка, докато огънят го поглъщаше. Когато пламъците угаснаха, Крипа събра последните останки от тялото му и ги отнесе до реката, поверявайки ги на водите, докато произнасяше ведически мантри.

Когато приключиха с ритуалите, тримата воини се качиха на колесниците си и поеха в мълчание към Хастинапура.