Пандавите се завърнаха в лагера си, след като безуспешно бяха търсили Дурьодхана. Като влязоха в шатрата на Юдхищхира, те разпратиха войници да претърсят отново бойното поле. Докато седяха, очаквайки новини, стражите въведоха ловците. Падайки в нозете на Юдхищхира, те му разказаха всичко видяно и чуто. Юдхищхира се изправи усмихнат. Той незабавно раздаде на ловците многобройни богатства и след като ги отпрати, отиде заедно с братята си при езерото, което носеше името Двайпаяна. Всички пандавски воини тръгнаха с тях с викове: „Открихме Дурьодхана! Нека приключим битката с него веднъж завинаги!“

Тримата оцелели Каурави, които все още продължаваха да убеждават Дурьодхана да излезе, чуха приближаващите Пандави и извикаха на принца: „Пандавите идват насам горди и победоносни. Ние тръгваме.“

Тримата мъже се качиха на конете и препуснаха към гората точно преди Пандавите да пристигнат. Водите на езерото изглеждаха съвършено неподвижни от мистичната сила на Дурьодхана. Виждайки тази необикновена гледка, Пандавите разбраха, че Дурьодхана се крие като страхливец под водата. Юдхищхира се обърна към Кришна: „Виж как този измамник прилага силата на илюзията, за да се измъкне от поражението, но вече няма как да избяга от мен. Дори самият Индра да застане на негова страна, днес той ще умре.“

Кришна кимна: „Със собствената си мистична мощ, Царю, унищожи тази магия на Дурьодхана. Онзи, който си служи с илюзия, трябва да бъде погубен посредством илюзия. Това е истината. Със силата на илюзията боговете са убили толкова много дайти и данави, владеещи мистични сили. Затова действай така, че по най-бързия начин този зъл човек да бъде постигнат от справедливата си участ.“

Юдхищхира извика на Дурьодхана: „Защо си използвал мистичната си сила да промениш езерото, принце, и се криеш под водите му? Как така сега искаш да спасиш собствения си живот, след като си причинил смъртта на братята и приятелите си, както и на милиони кшатрии? Излез и се бий! Къде е честта ти? Във всички събрания те описват като герой, но на мен ми се струва, че тези разкази са лъжи. Ти не си нищо повече от страхливец! Само се виж как си се скрил от нас, за да спасиш живота си. Порочни безумецо, излез и посрещни последиците от всичките си коварни дела. Не се крий тук като страхливец! Героите никога не бягат от битката. Те предпочитат смъртта пред позора. Излез на бой! Или владей земята, след като си спечелил победа, или заспи на голата пръст, убит от нас!“

Застанал на брега на езерото заедно с братята си и Кришна, с всички оцелели пандавски воини, изправени зад него, Юдхищхира очакваше отговора на Дурьодхана. Той се огледа около себе си. Широкото езеро даряваше отдих от жегата и прахта на полесражението. Разположено сред прохладна горска поляна, то бе засенено от високи дървета с пъстроцветно нацъфтели клони, висящи над водите му. Разнообразните водни птици в клоните бяха озадачени от настъпилата промяна на езерото. От лекия вятър листата потрепваха, изпълвайки атмосферата с успокоително шумолене, придружено от мелодичните подвиквания на птиците. Пандавите се почувстваха освежени само от гледката на тази живописна картина, обител на много йоги и аскети.

Като помълча за кратко, Дурьодхана извика в отговор: „Нищо чудно няма, Царю, че страхът обзема всички живи същества, но не съм влязъл в това езеро от страх. Лишен от армията си, останал сам в боя, аз съм уморен. Затова потърсих подслона му, за да отпочина. О, сине на Кунти, вие също трябва да починете. Като му дойде времето, ще се сражавам с всички ви.“

Юдхищхира се засмя: „О, Дурьодхана, достатъчно почивахме. Настъпи мигът на последната ни битка. Излез и сложи край на войната или като ни убиеш, или като умреш от геройска смърт.“

Все още тъгувайки за смъртта на Карна, Шакуни и всичките си братя, Дурьодхана отговори с болка в гласа: „О, потомъко на династията Куру, вече не желая да управлявам земята, лишен от своите приятели и близки. Всички онези, заради които жадувах за власт, сега лежат мъртви. Подарявам ти тази опустяла земя. Макар че ми се ще да те победя и да сломя гордостта ти, дори желанието ми да се сражавам ме напусна, като си мисля за Дрона и Карна и за нашия дядо Бхишма. Смятам да отида в горите, облечен в еленови кожи, и да заживея като аскет. Върви, Царю, и властвай над тази земя, останала без монарси, воини и богатства. Пък аз ще си остана тук.“

В думите на Дурьодхана се прокрадваше нотка на сарказъм, която не убягна на Юдхищхира. Губейки търпение, той отговори: „Стига си говорил безсмислици, Дурьодхана. Не изпитвам съчувствие към теб. Именно заради твоята алчност загинаха всички. Няма да приема земята като подарък, защото не такъв е дългът на кшатриите. Нито пък ти си в позицията да ми поднасяш подобен дар. Вече си изгубил всичко.“

Юдхищхира се усмихна на братята си и продължи: „Защо не направи това предложение, когато Кришна те помоли? Как така ти, който навремето ми отказа земя дори колкото да забия върха на една игла в нея, сега искаш да ми я подариш цялата? Тя не е твоя, за да я подаряваш. Нито някога ти е принадлежала. Излез и си я спечели или пък иди в райските селения, убит от нас. За всичките си грехове спрямо нас и невинната Драупади заслужаваш да умреш от ръцете ни. Няма да те пощадя.“

Тогава и другите Пандави започнаха да крещят на Дурьодхана да излезе от езерото, упреквайки го отново и отново с гневни думи. Всички останали воини нададоха бойните си викове и размахаха оръжия.

Като чу тази глъч и размисли над думите на Юдхищхира, Дурьодхана започна да се гневи. Той реши да се бие, но каза с колебание: „О, Пандави, вие имате съюзници, колесници и животни, а аз съм сам и лишен от колесница. Как бих могъл да изляза срещу всички ви? Това не ми се струва честно, нито съответстващо на кшатрийските закони. Обещайте ми, че ще се сражавам срещу вас един по един, и тогава ще изляза. Не се боя от никой! Както изгряващото слънце скрива сиянието на звездите, така и аз ще се появя и ще ви унищожа. Днес ще се освободя от дълга, който нося към всички избити воини.“

Пандавите завикаха ликуващо, чувайки тези смели думи. Юдхищхира отговори: „Слава Богу, че си спомни дълга си, о, силноръки! Слава Богу, че обърна ума си към битката! Избери един от нас за двубой, както и оръжието за двубоя. Уверявам те, че ако спечелиш победа, ще станеш цар. В противен случай, убит от нас, ще отидеш в райските сфери!“

Дурьодхана се усмихна в дълбините на езерото. Той хвана с ръка лежащия край него боздуган и каза: „О, смели воини, след като ми давате възможността да предпочета оръжие, тогава избирам боздугана, който стискам в ръката си. Нека онзи от вас, който се смята равен на мен, излезе насреща ми в бой. Ще се сражавам сам и пеш, въоръжен единствено с боздугана си. Без съмнение ще избия всички ви един по един. Дори Индра не може да ми се противопостави, когато стоя с боздугана си в ръка.“

„Ще видим. Излез и бъди мъж. Смъртта те очаква. Сражавай се с каквото оръжие искаш. Няма как да избегнеш смъртта.“

Неспособен да търпи повече предизвикателните думи на Юдхищхира, Дурьодхана се надигна от водите. Пандавите видяха как езерото се развълнува, когато той се изправи от дъното. Излизайки от водата с боздуган на рамо, той приличаше на планински хребет, издигнал се от океана.

Пандавите и придружителите им се запрегръщаха едни други и завикаха от радост, като видяха Дурьодхана да излиза. Сега най-после войната щеше да приключи. Воините размахаха оръжия и надуха раковините си.

Дурьодхана изгледа свирепо враговете си, оскърбен от радостните им възгласи, като хапеше устни и дишаше тежко. Застанал на брега на езерото със стичаща се по тялото вода, той се огледа и гласът му прогърмя: „Ще си получите последиците от всички тези обиди! Ще ви избия до един и ще ви изпратя в царството на Ямараджа!“

Докато говореше, той свали боздугана от рамото си и го удари в земята, карайки я да потрепери. После се втренчи с гняв в Юдхищхира и каза: „Ето ме, о, потомъко на Куру. Спази обещанието си и ми осигури двубой с един от вас. Притежавам само боздугана си. Нека насреща ми излезе противник, който ще се сражава при равни условия. Ти ще бъдеш съдник на двубоя, тъй като имаш качествата да отсъждаш правилното и грешното.“

Дурьодхана хвърли поглед към Бхима, който отговори на погледа му с неприкрита ненавист. И двамата знаеха, че последната битка ще бъде помежду им. Бхима стоеше с боздуган в ръка, мислейки за обета си да убие Каурава. Копнееше да предизвика Дурьодхана веднага и да стовари боздугана си върху него, но се овладя, изчаквайки заповедта на Юдхищхира.

Юдхищхира се усмихна горчиво на молбата на Дурьодхана той да бъде съдник на двубоя. Интелигентният Пандава знаеше какво има предвид Дурьодхана. Клетвата на Бхима бе да разтроши бедрата му, а в битката с боздугани ударите под кръста бяха забранени. Но Каурава бе получил твърде много предупреждения. Бхима ясно бе изразил намеренията си. Той искаше да накаже Дурьодхана за отдавна извършеното престъпление спрямо Драупади — щеше да смаже бедрото, което принцът безсрамно бе разголил пред нея в залата за събрания. Нямаше грях в извършването на подобно наказание.

Разгневен от спомена за играта на зарове, Юдхищхира отговори сурово: „А защо не помисли за правилното и грешното, когато ти и съюзниците ти убивахте Абхиманю, Дурьодхана? Без съмнение кшатрийският дълг е тежък и безмилостен. Как иначе бихте убили това дете по такъв нечестен начин? Защо сега искаш от нас да се сражаваме с теб един по един? В нещастията си хората са склонни да забравят за добродетелта и за последиците от постъпките си. Аз обаче ще ти дам честна възможност. Избери когото искаш от нас за противник. Успееш ли да го победиш, ще бъдеш цар. Ако ли не, отивай в райската обител!“

Кришна погледна въпросително Юдхищхира. Какво му бе хрумнало? Дурьодхана беше прославен из целия свят с уменията си в боя с боздуган. Самият Баларама, несравнимият майстор на боздугана, бе казал, че Дурьодхана е най-добрият му ученик. Бхима вероятно можеше да го победи, но с големи усилия. А ако Дурьодхана си избереше друг противник, тогава кой знае какъв щеше да бъде изходът? Юдхищхира отново бе заложил всичко на едно-единствено хвърляне на зара.

Дурьодхана се разсмя и пристъпи напред. Пандавските войници му донесоха броня, която той бързо си сложи и сияейки от радост, каза на Юдхищхира: „О, Юдхищхира, бих се сражавал с когото и да било от братята ти. Каква изобщо е разликата? Нима някой може да се сравнява с моята сила? Ще ви избия един след друг. Няма такъв сред вас, който да излезе насреща ми в честен двубой. Не ми подобава открито да възхвалявам собственото си геройство, но говоря истината. Само след час ще видите думите ми да се сбъдват. Нека онзи, който ще се сражава с мен, да взима боздугана си!“

Гордостта на Дурьодхана не му позволяваше да избере лесен противник. Усещаше се сигурен, че не може да бъде победен, независимо кой ще излезе насреща му. Не се боеше дори от Бхима и силната му ненавист към този Пандава го караше да се надява, че именно него ще изберат за двубоя. Най-вероятно щеше да е така. Кого другиго биха могли да посочат Пандавите? В очакване на този ден Дурьодхана бе прекарвал безкрайни часове в Хастинапура, тренирайки срещу едно желязно изображение на Бхима. Сега щеше да може да упражни силите си срещу самия него.

Докато Дурьодхана говореше, Кришна се приближи към Юдхищхира и тихо му каза: „Царю, даваш прибързани обещания. Какво ще стане, ако Дурьодхана реши да се бие с теб, с Арджуна или близнаците? Единствен Бхима може да му се противопостави с боздугана си, но дори в този случай резултатът не е сигурен. Макар силата на Бхима да е по-голяма, Дурьодхана е по-ловък, а ловкостта обикновено побеждава силата. Мисля, че ти допусна грешка. Кой друг освен теб би отстъпил царството, спечелено след такава тежка война, на единствения си оцелял враг? Явно на синовете на Кунти не им е отредено да царуват, Юдхищхира!“

Застанал край брат си, Бхима чу думите на Кришна и каза: „О, Мадхава, не се безпокой. Аз ще сложа край на тази война. Победата на Юдхищхира е сигурна, щом този нещастник Дурьодхана се изправи насреща ми в боя. Разрешете ми да се сражавам с него. Боздуганът ми е по-мощен от неговия, не ми липсва и ловкост. Не само с Дурьодхана — въоръжен с боздугана си, бих могъл да се бия дори срещу боговете, предвождани от Индра!“

Кришна погледна одобрително Бхима и отговори: „Осланяйки се на теб, о, силноръки, Юдхищхира несъмнено ще възвърне царството си. Ти уби всички братя на Дурьодхана и много от воините му. Време е да убиеш и самия него. Изпълни обета си, но се бий внимателно. Той е силен с боздугана.“

Бхима се изсмя подигравателно и пристъпи към Дурьодхана с боздуган на рамо. Братята му извикаха с възхита, когато той глухо каза: „Аз ще се осмеля да се сражавам с този най-безочлив грешник. Той няма да може да ме победи. Ще излея отровата, която изгаря сърцето ми от толкова много години. Днес, скъпи братко, ще извадя камата, така отдавна забита в сърцето ти. О, праведни, ще възстановя славата ти. Днес Дурьодхана ще напусне живота, благоденствието и царството си. Днес, чувайки за гибелта на сина си, Дхритаращра ще си спомни всичките си грехове към нас.“

Бхима изрева и размаха боздугана си, стоварвайки го на земята с такава сила, че тя потрепери. Дурьодхана не можа да понесе предизвикателството и тръгна със стиснати юмруци към Бхима, впил очи в него, а той отвърна на змийския му поглед. Приличаха на лъв и слон, изправили се един срещу друг в гората.

Втренчен в горящите очи на Дурьодхана, Бхима продължи: „Помниш ли как обиждаше Драупади, грешнико, и как измами праведния цар Юдхищхира? Сега ще получиш резултата от постъпките си и от всички останали злини, които ни причини. По твоя вина сега Бхишма лежи повален на полето, а Дрона загина, както и толкова много други храбри герои. Всичките ти братя са мъртви, включително и онзи презрян негодник, който скубеше осветените коси на Драупади. Сега и ти ще ги последваш. Днес гордостта ти ще бъде сразена, заедно с надеждите ти за световно господство. Приготви се да платиш за злодеянията си.“

Дурьодхана се усмихна презрително: „Каква е ползата от дръзките ти думи? Ще охладя желанието ти за битки. Защо ме подценяваш? Я виж боздугана ми, подобен на хималайски хребет. Дори Пурандара, господарят на небесата, не може да ме победи в честен двубой. Кого го интересуват тъй наречените ми злодеяния? Какво можеш да ми направиш ти или който и да било друг? Силата ми е голяма и ти вече достатъчно пострада от нея, дори стана готвач в кухнята на Вирата, а Арджуна беше евнух. Избих почти всичките ви съюзници, сега е твой ред да умреш.“

Бхима беше готов. Той сякаш цял пламтеше, докато се взираше в Дурьодхана. Спомняйки си неговата клетва, Каурава каза: „Недей да печелиш победа с нечестни средства, Бхима, защото това ще те лиши от доброто ти име. Сражавай се почтено с цялата си сила. Тогава, победен от мен, ще се сдобиеш с вечна слава.“

Кришна предложи смъртоносният двубой да се проведе на брега на езерото Самантапанчака, свято място, създадено от Парашурама. Воините се съгласиха и поеха натам. Докато преминаваха през бойното поле, пристигна Баларама, който се завръщаше от своето поклонническо пътуване. Юдхищхира и братята му го приветстваха с обич. Кришна му се поклони и докосна нозете му с думите: „Бъди свидетел на уменията на своите двама ученици, о, Рама. Тъкмо са тръгнали към Самантапанчака да се сражават.“

Белоликият Баларама приличаше на пълната луна, изгряла над полесражението. Облечен в лазурносини дрехи и украсен със златни накити, с гирлянд от алени лотоси на гърдите, той радостно прегърна Бхима и Дурьодхана, всеки от които му поднесе почитанията си.

След като разпита за благополучието на всички царе и кшатрии и чу, че почти до един бяха мъртви, Баларама каза: „Аз вече узнах вестите за войната от Нарада, който ми каза, че ще се състои и двубоят между тези двама герои, затова дойдох тук. Преди няколко седмици тръгнах на път, решен да не подкрепям никоя от страните. Не съм променил решението си. Ще наблюдавам двубоя с безпристрастно сърце.“

Баларама тръгна с воините, които вървяха пеша към недалечното езеро Самантапанчака. Бхима и Дурьодхана — и двамата дишайки тежко — крачеха гневно един до друг, вторачили погледи напред, с боздугани на раменете.

Достигайки езерото Самантапанчака, което Парашурама бе изкопал и бе напълнил с кръвта на убитите воини, бойците оформиха кръг върху равния песъчлив бряг. Бхима и Дурьодхана се изправиха лице в лице в центъра. Те се предизвикваха един друг с груби думи, ревейки от ярост. И двамата бяха радостни от мисълта за двубоя, като всеки се надяваше на бърза победа. Докато си разменяха обиди и размахваха в готовност боздуганите си, двамата приличаха на източните и западните облаци, сблъскващи се в небето със страховит грохот.

Точно преди началото на битката започнаха ужасяващи поличби. Повя зловещ вятър, от небето се изсипа дъжд от прах. В безоблачния ден протътнаха гръмотевици. Заваляха метеори, тъмен кръг закри слънцето. Завиха чакали, запищяха лешояди и гарвани. Сякаш от нищото се надигаха и затихваха силни гласове в плашеща какофония.

Без да обръщат внимание на знаменията, двамата разгневени воини се втурнаха един срещу друг с високо вдигнати боздугани. Срещнаха се като два освирепели бика, вплели рогата си. Боздуганите им се сблъскаха с оглушителен трясък, сипейки дъжд от искри. Насърчавани от гледащите отстрани воини, те демонстрираха гъвкави движения, размахваха оръжията си и се въртяха около себе си, докато се сражаваха.

Боговете, гандхарвите и ришите се събраха да гледат двубоя. Небесните създания се дивяха на бързината и ловкостта на двамата воини, търсещи слабите места на противника. Дълго време никой не успяваше да пробие защитата на другия и боздуганите им се сблъскваха отново и отново с грохота на гръмотевици.

С напредването на боя обаче двамата започнаха да си нанасят страшни удари по ръцете и раменете. Ударен жестоко от противника си, всеки залиташе назад, а после бързо се съвземаше, отвръщайки с бързи удари по незащитения си враг. И двамата бяха запознати с всяко движение и проявяваха до съвършенство уменията си за удивление на наблюдаващите. Всеки, който гледаше двубоя, бе смаян и викаше от възхищение, докато двамата воини се сражаваха.

Летящият боздуган на Бхима наподобяваше жезъла на Ямараджа, вдигнат за унищожение на всички създания. Той се стоварваше върху Дурьодхана със свистенето на връхлитащ ураган. Каурава се движеше със смайваща лекота, избягвайки ударите на Бхима, като ги отбиваше с невероятна бързина. Собственият му боздуган се носеше с такава скорост, че хвърляше огнени искри във въздуха. Поради превъзхождащите си умения Дурьодхана започна да взима надмощие над Бхима, като постоянно му нанасяше яростни, смазващи удари.

Макар и удрян отново и отново, Бхима оставаше на крака и изглеждаше непоклатим. Достигнал връхната точка на гнева, той се опитваше да отвръща на ударите на противника си с железния си боздуган, люлеейки го с такава бързина, че не можеше да бъде проследен. Но Дурьодхана ловко го объркваше, като скачаше високо и отбягваше ударите му. Въртеше се във въздуха, премяташе се в салта, изплъзвайки се от боздугана на Бхима и падайки отново на земята със смях, стоварваше своя с пълна сила върху главата му. Макар и удрян с такава ярост, Бхима не трепваше, предизвиквайки във всички присъстващи викове на изумление.

Дурьодхана сякаш танцуваше по бойната арена, а боздуганът му неспирно се въртеше наоколо му, защитавайки го от всички страни. Атаките на Бхима до една се оказваха осуетени, а Дурьодхана незабавно контраатакуваше с ответни тежки удари. Баларама аплодираше ловкостта му, но Пандавите и съюзниците им се чувстваха все по-обезсърчени, гледайки как Бхима понася ударите на кауравския принц.

Бхима беше разгневен от объркващите тактики на Дурьодхана. След като за пореден път бе ударен от боздугана на Каурава, той отстъпи няколко крачки назад, а после внезапно се завъртя, размахвайки боздугана си на височината на кръста. Като го отпусна, Пандава го залюля на дългата му примка и той полетя във въздуха. Дурьодхана бе улучен отстрани и се свлече на колене от болка. Пандавите извикаха ликуващо, но неспособен да понесе вика им и неуязвим от силата на погледа на майка си, Дурьодхана веднага се изправи на крака, пренебрегвайки болката. Ревейки от ярост, той се спусна към Бхима и с едно рязко движение го удари в челото.

Бхима остана невредим, само кръв бликна от челото му като течността, процеждаща се от слепоочията на мъжки слон. Дурьодхана бе поразен от гледката на непоклатимия си враг. Той отстъпи крачка назад, а Бхима се възползва от възможността и го удари силно по рамото. Дурьодхана рухна на земята като изкоренен дъб и остана да лежи няколко мига в безсъзнание, докато Пандавите ревяха и размахваха оръжията си.

Бхима изчака замаяния си противник да дойде на себе си. Той бе силно изненадан, че подобен удар, способен да разбие дори планинска канара, не го бе убил веднага. Само след минута Дурьодхана отново бе на крака невредим. Очите му блеснаха злорадо, виждайки смайването на Бхима. Аскетичната сила на царицата наистина беше безценна. Дурьодхана гръмогласно се разсмя, а после внезапно се хвърли напред. Избягвайки размахания боздуган на Бхима, Каурава се завъртя в пълен кръг и го удари право в гърдите. Ризницата на Бхима се разкъса и той политна назад, падайки на земята с глух звук. В страхопочитание небесните създания поръсиха дъжд от уханни цветя върху биещите се.

Безпокойство обхвана сърцата на Пандавите, като видяха Бхима, лежащ на земята, но след няколко мига той се изправи и избърсвайки кръвта от лицето си, втренчи в Дурьодхана кървясалите си очи. Двамата мъже се обикаляха внимателно, търсейки възможност да атакуват.

Докато ги наблюдаваше, Арджуна тихо каза на Кришна: „Кой според теб превъзхожда другия в този двубой, о, Джанардана? Какви са преимуществата на всеки един?“

Самият той — съвършен боец с боздуган, Арджуна се тревожеше за Бхима. Бе забелязал освен това очевидната неуязвимост на Дурьодхана и не виждаше как Бхима би могъл да го победи. Явно бе, че Каурава взима надмощие. Но Кришна, който бе спасявал Арджуна от много подобни ситуации, несъмнено щеше да знае какво да се направи.

Кришна отговори с лека усмивка: „И двамата са получили еднакво обучение. Бхима е по-силен, но ловкостта на Дурьодхана е по-голяма, пък и се е упражнявал повече. Освен това е благословен с аскетичната мощ на своята майка, което прави двубоя неравен. Бхима не може да спечели по честен път, но прибегне ли към непочтени тактики, ще победи. Измамата е приемлива в битка срещу нечестен противник. Дори Индра е използвал измама, за да срази могъщите демони Вирочана и Вритра.“

Наблюдавайки как двамата воини се нахвърлят един върху друг, Кришна напомни на Арджуна клетвата на Бхима да разтроши бедрото на Дурьодхана — обет, който по-късно бе подкрепен от проклятието на Майтрея. Той даде ясно да се разбере, че това е единственият начин Бхима да спечели победа.

„Пандавите отново бяха поставени в рискована ситуация от Юдхищхира — продължи Кришна. — Мъдрият Шукра казва, че човек трябва винаги да се бои от оцелелите от разгромена армия, които се съвземат и се завръщат в боя, тъй като те се сражават с отчаяна решителност. Дурьодхана изгуби всичко и бе готов да отиде в горите. Юдхищхира не биваше да го предизвиква. Сега на Бхима със сигурност ще му се наложи да си послужи с непочтени средства в боя, иначе царството отново ще бъде изгубено.“

Кришна знаеше, че Бхима се опитва да победи Дурьодхана по честен начин, преди да изпълни обета си да счупи бедрото на принца. Арджуна разбра скрития смисъл в думите на Кришна и като улови погледа на Бхима, удари се по бедрото. Бхима леко кимна, че е разбрал. Това явно беше послание от Кришна. Той не бе искал да удря Дурьодхана под кръста, докато не го победи, но явно нямаше друг начин. Каурава се биеше с демонична ярост, проявявайки съвършени умения и ловкост, без да показва и следа от умора. Не изглеждаше възможно да бъде и наранен, независимо колко силно бе удрян. Съветът на Кришна бе единствената възможност.

Бхима започна да се движи бързо пред врага си, демонстрирайки всевъзможни ловки движения, за да го обърка. Дурьодхана на свой ред показа всички техники, описани в древните книги по бойно изкуство. Двамата мъже се сблъскваха ожесточено, боздуганите им се удряха със страшен грохот сред дъжд от искри и жупел, оглушаващ за момент наблюдаващите. Биеха се като двама млади тигри, от лицата им се лееше пот, кръв се стичаше от телата им.

Като отново се разделиха, те постояха за няколко мига, подпирайки се на боздуганите си да си поемат дъх. След това пак се нахвърлиха един срещу друг със силни викове. И двамата бяха разбили броните на противника и сега се сражаваха само с по един плат около слабините. Силните им мускулести тела лъщяха под лъчите на късното следобедно слънце, докато се завъртаха, нападаха и отскачаха.

Отстъпвайки назад, сякаш да избегне боздугана на Дурьодхана, Бхима внезапно хвърли оръжието си по него, стискайки клупа му. Дурьодхана бе очаквал удара и го избягна. След това удари отстрани незащитения с протегнати напред ръце Бхима. Пандава отскочи настрани и, без да даде никакъв израз на болка, издърпа обратно боздугана си. Дурьодхана не разбра, че в този момент противникът му бе уязвим. От предпазливост той не го удари отново.

Като си пое дъх, за да дойде на себе си, Бхима присви очи и се втурна напред. Разлюля боздугана си и както очакваше, Дурьодхана подскочи нагоре в движението, известно като авастхана. Бхима внезапно спря пред него и замахна с боздугана си в рязка арка на височината на гърдите. Когато Каурава падаше на земята, ударът го улучи с цялата сила на замаха на Бхима точно през слабините. Боздуганът на Бхима, за който бяха нужни трима силни воини само да го повдигнат, разтроши бедрата на Дурьодхана като мълния, поваляща две големи дървета.

Земята потрепери, когато Дурьодхана падна с вик и остана да лежи в прахта, гърчейки се от болка. Очевидно бе, че това бе краят на двубоя. Всички пандавски воини изреваха ликуващо. Юдхищхира прегърна братята си, а Кришна приветстваше Бхима.

Атмосферата отново се изпълни със странни знамения. Порои прах и кости се изсипаха от небето. Задуха поривист вятър, плашещи звуци протътнаха из земните недра. В небето прозвучаха страшни ревове на ракшаси, якши и данави. Мрак обви четирите посоки, отвсякъде завиха освирепели зверове.

Все още кипейки от гняв, Бхима се приближи към поваления си враг: „Окаянико, помниш ли как обиждаше Драупади? Помниш ли всичките си грехове към непорочния Юдхищхира? Вкуси сега плодовете на своите постъпки.“

Бхима вдигна левия си крак и ритна Дурьодхана, а после стъпи върху главата му и продължи с остър глас: „Лежиш паднал тук поради аскетичните въздържания на дъщерята на Друпада; затова е разбита и армията ти. Нека всички, които видяха как тя бе влачена за косите в залата за събрания, бъдат свидетели на твоето поражение. Сега всички онези, които оскърбиха и унизиха Пандавите, са мъртви.“

Като видяха Бхима да поставя крака си върху главата на Дурьодхана, много от пандавските воини бяха възмутени и извикаха: „О, какъв срам!“

Свидетел на оскърблението към Дурьодхана, Баларама се разгневи. Той бе потресен от начина, по който Бхима бе повалил Каурава и се провикна: „Позор за Бхима! Как е възможно да се нанася подобен удар в честен двубой?! Никога не бива да се насочват удари под кръста. Това е древен закон, а този окаяник го наруши и не може да остане ненаказан.“

Баларама вдигна своето оръжие плуг и се втурна към Бхима, сякаш планината Кайлаша се понесе срещу Хималаите. Кришна бързо тръгна след него и го хвана. Като обгърна по-големия си брат със силните си ръце, той успя да го спре, преди да е достигнал Бхима. Двамата герои на Яду сияеха в такова великолепие, сякаш слънцето и луната огряваха заедно вечерното небе.

Докато Баларама се бореше да се освободи от брат си, Кришна каза: „О, могъщи, не бива да правиш това. Бхима действа в наш интерес. Пандавите са ни приятели. Те са деца на сестрата на баща ни. Дурьодхана бе техен заклет враг, а следователно и наш. Налагаше се да постигнем гибелта му с всякакви средства. Освен това Бхима бе дал тържествен обет, че ще разтроши бедрата на Дурьодхана и ще го убие. Спазването на обета винаги е било свещен дълг, а клетвата на Бхима бе потвърдена и от думите на непогрешимия риши Майтрея. Заради всичко това, о, убиецо на Праламба, не намирам никаква вина у Бхима. Освободи се от гнева си и се успокой, о, най-добър сред хората.“

Баларама студено се изсмя. Кришна бе опитен в привеждането на аргументи. Но те не го убеждаваха. Все още в ръцете на брат си, той отговори: „Според мен Бхима пожертва праведността в името на материална изгода. Това никога не може да доведе до успех и щастие.“

„Ти несъмнено си прославен с верността си към справедливостта — отговори Кришна, — но Бхима не е извършил несправедливост. Той само изпълни клетвата си и се отплати на своя враг. Знай, могъщи братко, че настъпва страшната епоха на Кали, на която са присъщи ужасни дейности и упадък на религиозността.“

Баларама се отпусна и Кришна свали ръцете си от него. Все още гневен, Баларама каза с кънтящ глас: „Заради тази непочтена постъпка Бхима отсега нататък ще бъде познат като коварен воин. Кауравският принц е извършвал жертвоприношения и е раздавал обилни подаяния на брамините. Поднасяйки накрая и живота си като възлияние в огъня на враговете си, той ще постигне селенията на дълготрайно щастие.“

С тези думи Баларама се отдалечи от Кришна и се качи на колесницата си. Колесничарят подкара конете и той се понесе надалеч като бял облак, отминаващ в небето.

Бхима допря длани и сведе глава, докато учителят му по бойни изкуства си тръгваше. Той бе стоял смирено, когато Баларама се бе втурнал насреща му. Смърт от ръцете му би била славна. След като го видя как бързо се отдалечава, Бхима се обърна към Дурьодхана, който почти бе изгубил съзнание от болка. Вдигна крак да го ритне отново, но Юдхищхира го хвана и спря с думите: „Стига, принце. Вече отмъсти и постигна целта си с честни или нечестни средства. Недей да действаш порочно. Дурьодхана е цар, твой роднина и господар на Куру. Победен е, братята му са избити, изгубил е царството си, войските му са унищожени, а самият той загива в жалко състояние. Как можеш да му нанасяш още оскърбления? Хората винаги са казвали, че Бхима е доблестен. Не постъпвай по начин, който не ти подобава, скъпи братко.“

Като спря Бхима и коленичи край Дурьодхана, Юдхищхира му каза: „Не скърби, братко. Истината е, че сега изстрадваш ужасните последици на собствените си действия. Такъв е вселенският закон, Царю. Никой не може да избегне резултатите от постъпките си, било то в този живот или в следващия. Без съмнение всичко е подредено така от Твореца в съответствие със собствените ни желания. Заради алчността, гордостта и безразсъдството си сега получаваш тези страдания. След като причини смъртта на всичките си братя, синове, приятели и последователи, сега трябва сам да срещнеш гибелта. Милиони герои отидоха в обителта на смъртта. Сега трябва да ги последваш; такава е съдбата.“

Юдхищхира чувстваше искрено състрадание към Дурьодхана, гледайки на него като на безразсъден по-малък брат. В желанието си да го успокои и утеши, той продължи: „Ти не си достоен за съжаление, о, Каурава, тъй като си постигнат от завидна смърт в справедлива битка. Ние сме тези, които заслужават съжаление. Ние сме тези, които ще продължим окаяното си съществуване, лишени от своите приятели и близки. О, уви! Как ще погледна вдовиците на роднините си, съсипани от скръб? Ти, Царю, напускаш този свят и заминаваш за блажените сфери. А ние оставаме в тези земи на болката и страданието.“

Юдхищхира въздъхна и сълзи напълниха очите му. Той се изправи и се отдалечи от Дурьодхана, който не каза нищо. Чувствата на Юдхищхира бяха благородни, но носеха само още повече мъка на Каурава. Той не желаеше да го съжаляват. Лежеше задъхан, стискайки очи.

Кришна, който също не одобряваше оскърбителното държане на Бхима към поваления Дурьодхана, отиде при Юдхищхира и му заговори утешително, слагайки ръка на раменете му: „О, Царю, ти спечели голяма победа. Не тъгувай. Всичко се случва по повелята на времето. Пожарът на гнева на Бхима изпепели Дурьодхана. Войната свърши.“

Бхима, чийто гняв бе преминал, се отдалечи от Дурьодхана и застана пред Юдхищхира, обръщайки се към него с допрени длани: „О, Царю, сега земята е твоя, почистена от всички тръни. Този, който бе злобен и порочен, коренът на цялата враждебност, сега лежи в прахта. Грешниците, които го подкрепяха и изричаха жестоките си думи към нас, до един са избити. Днес изпълнената с богатства земя се обръща към теб като към свой господар.“

Юдхищхира прегърна брат си и отговори: „Сега войната приключи. Дурьодхана е победен, а ние спечелихме цялата земя благодарение на напътствията на Кришна. За щастие ти изплати своя дълг към майка си и към жена си. За щастие си победител, а врагът ти е сразен.“

Всички пандавски воини завикаха и размахаха връхните си дрехи. Някои опъваха тетивата на лъковете си, някои надуваха раковините си, а други биеха на барабани и се смееха ликуващо. Радвайки се и прегръщайки се, те възхваляваха Бхима, изразявайки възхищението си от начина, по който бе повалил Дурьодхана, и дори от това, че бе поставил крак на главата му.

Кришна вдигна неодобрително длан: „О, герои, не е редно да унижавате и бездруго сразения си враг с подобни думи. Този порочен, безсрамен и коварен окаяник вече пожъна резултатите от безразсъдството си. С него е свършено. Прилича на парче дърво. Няма смисъл да се отнасяме с него нито като към приятел, нито като към враг. Не бива да хабим повече сили, нито мисли по него. Да си вървим от това място! За късмет злият и жестокосърдечен Дурьодхана е убит, заедно с всичките си министри и съветници.“

Дурьодхана чу думите на Кришна от мястото, където лежеше и се повдигна на лакти. Поддържайки се с усилие в това положение, той се намръщи, погледна гневно към Кришна и сякаш змия, плюеща отрова, изрече: „О, сине на роба на Камса, ясно е, че ти си този, който няма срам. Нима забрави нечестния начин, по който бях победен? Как би могъл!? Нали подучен именно от теб, Бхима нанесе непочтения си удар! Да не си мислиш, че не съм забелязал?! Тъкмо поради твоето коварство по нечестен начин загинаха толкова много герои. Бхишма, Дрона, Карна и Бхуришрава бяха убити благодарение на твоята измама. Без твоите съвети Пандавите нямаше да имат никакъв шанс в тази война!“

Дурьодхана се задъха от болка и се отпусна отново на земята с обляно в пот лице. Докато лежеше сгърчен, Кришна отговори: „О, сине на Гандхари, ти заедно със своите братя, синове и роднини бяхте убити от собствените си порочни постъпки. Безумецо, аз бях този, който те умоляваше да върнеш на Пандавите тяхната половина от царството, но от алчност ти отказа. Извършил си толкова злини спрямо братовчедите си. Когато оскърбяваше непорочната Драупади в залата за събрания, трябваше да бъдеш убит на място. Именно за това престъпление загиваш сега. О, порочни нещастнико, заради убития по нечестен начин Абхиманю загиваш! Ти никога не си уважавал по-старшите, нито си се вслушвал в съветите им. Затова лежиш сега на голата земя. Недей да обиждаш напразно! Не страдаш от нищо друго, а от последиците на собствените си греховни дейности.“

Дурьодхана извика с неузнаваем от болка глас: „Не ме вълнуват думите ти! След като съм изучавал Ведите, извършвал съм жертвоприношения, раздавал съм подаяния и съм владял земята, сега умирам от славна смърт. Постигнах завършек, какъвто винаги търсят благородните кшатрии. Радвах се на наслади, достойни за боговете, и живях в нечувано благоденствие. Нима има друг толкова голям късметлия като мен? Ще се възнеса в райската обител, заедно с всичките си братя, докато вие, Пандави, ще останете тук, разкъсвани от скръб в неспирни страдания.“

Докато Дурьодхана говореше, дъжд от ароматни цветя се посипа от небесата. Гандхарвите и апсарите затанцуваха и засвириха на инструментите си, а сиддхите извикаха: „Слава на Цар Дурьодхана!“

Небесните същества наблюдаваха с удивление сцената долу. Гибелта на Дурьодхана в присъствието на Кришна бе изключително благоприятна. Макар Каурава да си оставаше завистлив към Кришна, самият факт, че сега пред него стоеше вечният Върховен Бог, му осигуряваше най-висшите благословии. Всеки, който загинеше в присъствието на Кришна, несъмнено достигаше сферите на вечното щастие.

Докато небесната музика изпълваше висините, един безплътен глас се чу да казва, че Дурьодхана е бил убит по нечестен начин, също както Бхишма, Дрона, Карна и Бхуришрава. Като го чуха, Пандавите дълбоко се засрамиха. Разкайвайки се за начина, по който бяха убити петимата герои, те вдигнаха очи към Кришна. Виждайки страданието им, Кришна ги успокои, като заговори със сериозен глас, дълбок като облачен тътен: „Не тъгувайте, о, най-добри сред хората. Нямаше друг начин да бъдат победени тези мъже. За ваше добро, а също и за да облекча товара на земята, аз използвах мощта на своята илюзия, за да ви даря победа. В честен бой би било невъзможно да убиете тези атиратхи. Дори самите пазители на вселената нямаше да успеят. Недейте да изпитвате вина за непочтения начин, по който бяха убити. Такива средства са допустими, когато човек е изправен срещу могъщ враг, още повече ако самият враг е непочтен. В крайна сметка всички Каурави следваха Дурьодхана, следователно бяха толкова порочни, колкото и той. По тази причина паднаха убити, а вие, о, праведни, сте увенчани с успех.“

Проникновените думи на Кришна бяха посрещнати с ликуване от пандавските воини. Петимата братя, които винаги приемаха аргументите на Кришна, се успокоиха. Като видя, че слънцето е вече залязло, Кришна предложи да се връщат в лагера. Начело с Юдхищхира и Кришна, Пандавите бавно се отдалечиха, оставяйки Дурьодхана, където е. Той нямаше да живее още дълго, след като и двете му бедра бяха разтрошени. Принцът лежеше в стенания, очаквайки смъртта си.