Юдхищхира видя Карна да препуска начело на Кауравите. Обръщайки се към Арджуна, той каза: „Дхананджая, виж могъщата вражеска армия, подредена от Карна. Направи каквото трябва, за да го спреш. Днес трябва да убиеш сина на сута.“

Арджуна се усмихна. Най-после щеше да му се удаде възможността да погуби смъртния си враг. Бе очаквал този миг още от деня на играта на зарове в Хастинапура. Още тогава би убил Карна, ако бе имал шанса. Може би цялата тази смърт и разруха щяха да бъдат избегнати. Но кой знае защо съдбата не бе позволила това да се случи.

Арджуна видя флага на Карна да се вее в далечината. „Ще направя всичко, както заповядваш, господарю мой. Като убия Карна, ще причиня гибелта на Кауравите.“

Когато Арджуна излезе напред, за да се сблъска с Карна, Юдхищхира нареди на Бхима да се изправи срещу Дурьодхана и братята му, Сахадева да се сражава с Шакуни, Сатяки с Критаварма, а Пандя, царят на южна Бхарата, да се бие срещу Ашватхама. Сам Юдхищхира реши да се изправи срещу Крипа.

Двете армии се срещнаха. По заповед на Дурьодхана Арджуна бе обкръжен от многохилядна войска. Каурава искаше да изтощи силите му, ако е възможно, преди сблъсъка му с Карна.

Карна се втурна сред панчалийците, избивайки ги поголовно. Дхрищадюмна, Шикханди и синовете на Драупади го предизвикаха, обсипвайки го с хиляди стрели. Трима от синовете на Карна — Бханусена, Сушена и Вришасена — му се притекоха на помощ. Всички те бяха махаратхи и се сражаваха яростно с пандавските воини. Скоро и Бхима се включи в битката, а Духшасана се присъедини към Карна.

С остра като бръснач стрела Бхима уби Бханусена пред самите очи на Карна. След това нападна Сушена, пронизвайки гърдите му с три стоманени стрели, които накараха принца да се свлече на колене. Разярен, Карна изстреля по Бхима стотици стрели. Без да трепне пред атаката му, Бхима пусна една остра стрела, с която да убие Сушена, но Карна я посече във въздуха. Сушена дойде на себе си след щурма на Бхима и гневно се нахвърли върху Накула, който го бе предизвикал.

Други големи герои и от двете страни се включиха в боя с ликуващи викове. В схватката хиляди воини бяха убити или осакатени от смъртоносните стрели, които изпълваха въздуха. Карна си проправи път сред противниците си и се изправи срещу Юдхищхира.

Като видя Карна пред себе си, Юдхищхира извика: „О, Карна, сине на колесничар, чуй думите ми. Суетен и безочлив, ти винаги предизвикваш Арджуна и в безразсъдството си се считаш за равен на него. Сега гордостта ти ще бъде сломена. Ела и се бий с мен. Покажи своята храброст и омразата си към Пандавите. Скоро ще охладя желанието ти за битки.“

Без да отговори, Карна веднага изстреля няколко добре прицелени стрели, които улучиха Юдхищхира в гърдите. Разгневен от неуважението на Карна към него, Юдхищхира взе една дълга златна стрела, способна да разцепи планина. Зареждайки я с мантри, царят я пусна от обтегнатия си в съвършена окръжност лък. Тя прониза Карна отстрани, той се свлече на колене и изгуби съзнание.

Кауравите извикаха, като видяха участта на Карна, но тогава той се изправи на крака, втренчи се в Юдхищхира и дишайки тежко, започна да изстрелва една след друга стрели, които напълно покриха царя на Пандавите. Карна уби двамата воини, защитаващи колелата на колесницата на Юдхищхира, и улучи колесничаря му с десетки стрели.

Юдхищхира му отвръщаше смело и възпираше стрелите на Карна със своите собствени. Карна се смееше и увеличаваше мощта на атаката си, изстрелвайки порои от островърхи стрели. Много пандавски воини го обкръжиха, опитвайки се да защитят Юдхищхира. Те обсипаха Карна със стрелите, копията и ланцетите си, а той на свой ред призова едно небесно оръжие, което изпълни небето с пламтящи остриета.

Спасявайки се от атаката на нападателите си, Карна отново се насочи към Юдхищхира. Със смъртоносна точност той разкъса обсипаната със скъпоценности ризница на Пандава и тя рухна от тялото му сякаш облак със светкавици, пада от небесата.

Юдхищхира хвърли дълго стоманено копие, но Карна го съсече на парчета, преди да го е достигнало. Тогава Юдхищхира хвърли четири остри ланцета, които пронизаха бронята на Карна и обляха тялото му в кръв.

Карна хвърли ланцетите настрана и атакува Юдхищхира с безброй стрели. Лишен от броня, с убит колесничар, Юдхищхира нямаше как да устои на атаката. Той скочи от колесницата си и побягна от бойното поле. Карна се спусна да го преследва, като го осмиваше: „В какво семейство си роден, Царю? Изглежда не познаваш кшатрийския дълг. Струва ми се, че повече би ти подхождало да живееш като брамин в гората. О, сине на Кунти, по-добре недей да се сражаваш вече със силни воини и да използваш остри думи. Иди се отдай на аскетични практики.“

Унизен и гневен, Юдхищхира дотича до колесницата на Дхрищадюмна и скочи на нея. Тъй като не знаеше за обещанието на Карна към Кунти, той не разбираше защо е бил пощаден. Дхрищадюмна го откара на сигурно в средата на пандавската войска, а други воини атакуваха Карна.

Станал свидетел на поражението и унижението на по-големия си брат, Бхима бе обхванат от неконтролируема ярост. Той се понесе към Карна, надавайки бойния си вик. Воините, които се изпречеха на пътя му, веднага падаха убити от стрелите му, или смазани от неговия въртящ се боздуган. Като го видя да приближава, Шаля каза: „Ето, идва вторият син на Панду, извън себе си от гняв. Никога не съм го виждал в такъв ужасяващ вид. Той сякаш е готов да изличи напълно трите свята с всичките им подвижни и неподвижни същества.“

Карна се усмихна: „Ще го убия бързо и така ще накарам Арджуна най-после да излезе насреща ми за последната ни битка.“

Той изстреля поток извити стрели, които полетяха с въртеливо движение, проблясвайки с острите си върхове. Някои от стрелите бяха спрени от бронята на Бхима, но други пронизаха ръцете и раменете му. Разяреният Пандава не усещаше нищо. Той атакува с ужасяващ порой от стрели, изстреляни от опънатия му в пълен кръг лък. Разтърсен от мощта им, Карна пусна една широкоглава стрела, която строши лъка на противника му. Но Бхима веднага грабна друг лък и отново атакува Карна.

Карна уцели Бхима със стотици стрели, както ловецът прострелва горд гневен слон в гората. Безчувствен от ярост, Бхима извади дълга стрела, подобна на копие, пусна я от лъка си и тя прониза Карна, както мълнията поразява планина. Зашеметен, Карна седна на терасата на своята колесница.

Виждайки състоянието му и осъзнавайки задълженията си на колесничар, Шаля бързо го отнесе надалеч от битката.

Дурьодхана се обезпокои за Карна и нареди на братята си да му се притекат на помощ. Принцовете се втурнаха към Бхима като рояк насекоми, влитащи в огън. Повече от двайсетина от тях го обкръжиха, подкрепяни от голям брой воини на колесници. Те покриха Пандава със стрели, копия, пики и тежки боздугани.

Усмихвайки се, като се видя обграден от синовете на Дхритаращра, Бхима се зае да ги избива един по един. Някои обезглави със сърповидни стрели, на други прониза жизнените органи с дълги остриета. Убивайки десетина принцове само за няколко минути, Бхима нададе вик, който изпълни с ужас Кауравите. Той приличаше на самия Ямараджа. Недосегаем за никакви оръжия, вилнеещият Пандава се движеше из бойното поле, изстрелвайки стрели във всички посоки.

Оцелелите синове на Дхритаращра побягнаха в ужас, докато Бхима безмилостно избиваше ескадроните им. Той се носеше сред кауравските войски, сеейки смърт и унищожение навсякъде, откъдето минеше.

Връщайки се в съзнание, Карна отново се включи в боя. Той се втурна срещу Бхима, атакувайки го с безброй стрели. Последва нова яростна битка помежду им. И двамата продължиха да избиват войниците от противниковата армия, докато междувременно се обстрелваха един друг.

Малко по-далеч от тази битка се вееше голямото знаме на Арджуна. Той бе обкръжен от многохилядна кауравска войска. Сред всички тези воини Арджуна и Кришна изглеждаха като слънцето и луната, покрити от гъсти облаци. Тътенът на Гандива се сливаше с рева на Хануман в толкова ужасяващ звук, че конете на Кауравите се парализираха.

Атакувани от безброй пламтящи стрели, кауравските воини напредваха към Арджуна като хора, навлизащи в буря. Стотици хиляди лежаха сразени, но оцелелите продължаваха да стесняват кръга около Арджуна с високо вдигнати мечове и боздугани. Скоро започнаха да се качват по колесницата му, нанасяйки и на Арджуна, и на Кришна жестоки удари. Десетки воини уловиха Арджуна, но той ги отблъсна, като се сражаваше със стоманената си сабя. Събаряйки Кауравите от колесницата си, Арджуна взе една златна стрела, украсена със скъпоценни камъни, и призова оръжието на нагите, Паридава. Внезапно Кауравите се озоваха с вързани крака, неспособни да помръднат. Призованите от божественото оръжие огромни змии ги стискаха здраво, докато воините се бореха да се освободят.

Арджуна безпощадно избиваше неподвижните си врагове, както Индра навремето бе унищожил демоните с оръжието Ваджра. Като видя войниците си завързани, Сушарма призова оръжието Супарна. Внезапно от висините се спуснаха хиляди лешояди и нападнаха змиите, стискащи воините. Влечугите се разбягаха, докато лешоядите се нахвърляха върху тях с разтворени нокти.

Освободени, Кауравите отново атакуваха Арджуна с цялата си мощ. Пандава устоя на щурма им, извиквайки оръжието Аиндрастра. Талази от пламтящи стрели се понесоха над полесражението. Поразени жестоко, Кауравите викаха и падаха, разкъсани от горящите стрели.

Като видя, че враговете му са победени и бягат, Арджуна каза: „Тази армия като че ли е вече унищожена, о, Мадхава. Всички се разбягаха като сърни, видели лъв. Несъмнено сега е време да се изправя срещу сина на сута. Виждам как колесницата му се носи бързо сред дивизията на Юдхищхира. Остави тези войници, о, Говинда, и ме откарай при онзи могъщ герой. Веднага ще сложа край на бойния му устрем.“

„Така да бъде.“ Кришна подкара конете и колесницата се понесе към Карна, който се намираше на около три километра разстояние. Много силни Каурави излязоха пред Арджуна, опитвайки се да го спрат, но той ги срази безжалостно със своите оръжия. Пандава неотклонно напредваше към Карна, посичайки безброй воини на колесници, конници и слонове по пътя си. Скоро двайсет и пет хиляди бойци лежаха избити от Арджуна. Яростните варварски армии на камбоджанците, яваните и саките бяха принудени да се оттеглят, разбити от Арджуна, докато той си проправяше път из бойното поле. Други двайсет хиляди от тях бяха разкъсани на парчета от неустоимите му стрели.

Карна, който се беше отдалечил от Бхима, избиваше войските на Пандавите, също както Арджуна избиваше Кауравите. Безпогрешните му стрели поразяваха неприятелите му с хиляди. Подкрепяха го и други кауравски герои, обсипвайки със стрели Пандавите, които на свой ред изстрелваха порои стрели по враговете си.

Бойното поле бе ужасяваща гледка с лежащите на купчини осакатени тела. Обезглавени туловища тичаха насам-натам с шуртяща от шиите им кръв. Отсечените им глави се търкаляха с изцъклени очи и стиснати зъби. Воините се подхлъзваха и падаха, докато се биеха в пропитата от кръв кал, намушквайки се безмилостно един другиго.

Карна отново атакува Юдхищхира. Виждайки това, двамата синове на Мадри го предизвикаха и веднага го покриха със стрели. Карна се усмихна и безстрашно започна да се сражава срещу тримата Пандави едновременно. Той счупи лъковете на Накула и Сахадева и рани Юдхищхира в гърдите с няколко мощни стрели, които го повалиха в безсъзнание. С други десет той уби конете и колесничаря на Накула. Поразявайки и Накула, и Сахадева с неспирен дъжд от стрели, Карна постави и двамата в затруднено положение.

Виждайки опасността, в която са изпаднали племенниците му, Шаля каза: „Защо си губиш времето? Не би ли трябвало да се сражаваш срещу Арджуна, след като толкова много се хвалиш с храбростта си? Струва ми се, че явно се опитваш да го избегнеш. Нима не го виждаш, че идва към теб? Щом си толкова безстрашен, насочи към него оръжията си. Защо се бавиш тук с други?“

Карна се взря през полето и видя недалеч колесницата на Арджуна. Видя също и Бхима, който водеше битка с Дурьодхана. Вторият син на Кунти бе взел надмощие над кауравския принц, чийто живот бе в опасност.

Като отново си спомни обещанието си към Кунти, осъзнавайки, че не трябва да убива никого от Пандавите освен Арджуна, Карна се втурна да помогне на Дурьодхана. В същото време Ашватхама, Крипа и Критаварма също се притекоха на помощ на своя цар. Подкрепян от Дхрищадюмна и Сатяки, Бхима атакува кауравските герои със стрели, подобни на стоманени копия.

Наранен сериозно от атаката на Карна, Юдхищхира напусна бойното поле, защитаван от двамата близнаци. Унизен, той се завърна в лагера си, неспособен да продължи да се сражава. Бронята му бе смазана, тялото — покрито с рани. Когато вещи лечители се заеха да го лекуват, той нареди на близнаците да се завърнат в боя. Те препуснаха назад и видяха Карна да изстрелва небесното оръжие Бхаргава. Чрез него от лъка му полетяха в порои хиляди стрели. Украсени с пера от канка и паун, те покосяваха пандавските войници. На полесражението не се виждаше нищо, освен гъст облак от безброй стрели.

Под подобна яростна атака пандавските войски завикаха и се обърнаха в бяг, умолявайки в ужас Арджуна и Кришна да ги спасят. Чувайки виковете на войниците си, Арджуна каза: „Виж мощното оръжие Бхаргава, о, Кешава! Никой не може да му устои в боя. Гледай, синът на колесничаря прилича на самата смърт, извършвайки ужасяващи подвизи. Дойде време за последната ни среща. Смърт или победа — сега това са единствените възможности за двама ни.“

Кришна насочи колесницата надалеч от пороя стрели на Карна и отговори: „Юдхищхира напусна полесражението тежко ранен. Смятам, че първо трябва да отидеш да го видиш и да се увериш, че е добре. След това ще убиеш Карна.“

Кришна убеди Арджуна, че докато те отидат да видят Юдхищхира, Карна ще се изтощи в сражения с другите. Освен това искаше да успокои Юдхищхира, тъй като знаеше, че той е обезпокоен от опустошенията нанесени от Карна. Като се съгласи с предложението на Кришна, Арджуна се приближи към Бхима и го помоли да закриля армията в негово отсъствие. Бхима отговори: „Иди незабавно да видиш царя. Не зная дали ще оцелее. Не се тревожи за нас. Аз ще възпра оръжията на този сута. А когато се върнеш, лесно ще го убиеш.“

Арджуна благодари на брат си и бързо отиде в палатката на Юдхищхира. Като го видя, че е добре и се възстановява, той се успокои и се поклони в нозете му. Щом се изправи, Юдхищхира — който си помисли, че навярно Карна е бил убит — каза: „О, колко се радвам да те видя, Арджуна! Какво щастие е да видя и Кешава. Чудо е, че и двамата сте здрави и невредими дори след като сте се сблъскали с Карна. Този сута беше като смъртоносно-отровна змия с вечно оголени зъби. Енергичен и могъщ, никой не можеше да излезе насреща му в бой, както не можеш да възпреш океана. О, Ачюта, о, Арджуна, аз се сражавах с Карна, но ето до какво жалко състояние ме докара той. Обръщайки се към мен с груби думи, той ме засегна жестоко. Но сега, за щастие, ти си го убил!“

Арджуна се вцепени. Той отстъпи назад в изненадата си, докато Юдхищхира продължаваше да се обръща ликуващо към него: „О, Дхананджая, от тринайсет години не мога да спя, мислейки за могъществото на Карна. Дори и буден, виждах образа му, сякаш цялата вселена бе пълна единствено с него. Хвърлих се върху него, без съмнение подтикван от самата смърт. След като ме победи, той ме пощади и ме остави жив. Уви, колко струва животът ми след такова унижение? Единствено това, че ти си го убил, ми носи облекчение.“

Юдхищхира широко се усмихна на Арджуна. Забравяйки болката от раните си, той продължи нетърпеливо да го разпитва: „Кажи ми, как успя да сразиш този порочен човек? Искам да чуя всичко подробно. Опиши ми го как лежи, потънал в кръв, обезобразен от стрелите ти. Без съмнение безразсъдният Дурьодхана сега плаче, виждайки неминуемото си поражение. Това, че безчувственият Карна, който така грубо оскърби Драупади, вече лежи убит, ми доставя наслада, по-голяма от тази да се възнеса в рая. О, Дхананджая, разкажи ми всичко!“

Арджуна си пое дълбоко дъх: „О, Царю, ти не си наясно с фактите. Бях атакуван от много кауравски воини. Велики герои ме нападаха, отправяйки своите предизвикателства. След като изпратих всички тези воини в обителта на Ямараджа, аз препуснах към Карна. Когато най-после стигнах до този несломим герой, го видях да избива войските ни със своите оръжия. Тогава научих, че ти си бил ранен и принуден да се оттеглиш. Затова дойдох тук да се уверя, че си добре, преди да убия Карна.“

Юдхищхира наведе глава. „О, уви!“ — простена той.

Арджуна постави длан на рамото на по-големия си брат: „О, сияйни Царю, не се отчайвай. Аз незабавно ще изпълня съкровеното ти желание. Точно както Индра се е сражавал с демона Вритрасура, така и аз ще се сражавам с Карна и ще му взема живота. Не се съмнявай в това, защото съм се заклел. Ела и бъди свидетел на битката. Моля те за благословиите ти, Царю. Само ми кажи: „Нека победата бъде твоя“ и Карна все едно вече е мъртъв. Позволи ми да се върна в боя.“

Все още наранен от унижението, което бе изстрадал от Карна, Юдхищхира внезапно бе обзет от гняв. Клатейки глава, той каза: „Раждането ти от утробата на Кунти е било напразно, братко мой. Как можа да напуснеш полесражението, без да си убил Карна? Не се съмнявам, че си дошъл тук от страх, в желанието си да избегнеш сина на сута. Защо не изпълни клетвата си? Ако ми беше казал в гората, че не можеш да убиеш Карна, никога нямаше да си тръгна оттам. Всичките ми надежди ме напуснаха, като човек, който е очаквал плодове от някое дърво, а вместо това получава цветя. Цели тринайсет години възлагах на теб толкова много, като човек, засял семена, чакащ да завалят дъждовете.“

Юдхищхира се изправи на крака. Брамините, които лекуваха раните му, отстъпиха стъписани, когато той повиши глас към брат си: „Защо не даде Гандива на Кешава, клетнико? Той нямаше да се поколебае да убие Карна. Ако си толкова неспособен да излезеш насреща му в бой, дай прочутия си лък на някой друг воин, който може и да успее да се справи с тази задача. Заради твоя провал ще потънем заедно с всичките си роднини пред очите на целия свят в адска бездна. По-добре Кунти да бе пометнала с теб в петия месец, отколкото да си се родил в царски род и да обърнеш гръб на бойното поле. Позор за твоя Гандива! Жалко за прехвалените ти оръжия и несвършващите ти стрели! Жалко за символа на Хануман на знамето ти! Жалко за колесницата ти от Агни!“

Юдхищхира се свлече на леглото си. Той се взираше в по-малкия си брат с очи, почервенели от гняв. Арджуна не отговори нищо. Дишаше тежко и сви юмрук около ръкохватката на меча си. Като издърпа дългото блестящо острие, той го вдигна, за да убие брат си. Кришна мигновено се спусна и хвана ръката му. Препречвайки му пътя, той възкликна: „Дхананджая, не виждам тук враг, който трябва да понесе силата на оръжието ти. Увери се, че Юдхищхира е добре и сега трябва да си радостен. Защо тогава извади меча си? Какво те кара да искаш да се биеш в такъв момент? Да не би умът ти да се замъгли? Защо вадиш гневен оръжието си без никаква видима причина?“

Без да поглежда Кришна, Арджуна бе втренчил поглед в по-големия си брат. Дишайки учестено и напрегнато той каза: „Дал съм обет да обезглавя всеки, който ми каже да захвърля своя Гандива. Ти сам чу, в твое присъствие царят произнесе тези думи и аз не мога да му простя. Ще стоваря меча си върху този праведен цар и ще спазя своя обет. Какво друго мога да направя, о, Кешава? Ти знаеш всичко, аз завися от твоя съвет.“

Сега Арджуна се двоумеше. Гневът му бе утихнал при намесата на Кришна, но той не можеше да не спази обета си при каквито и да е обстоятелства. Само че как би могъл да убие Юдхищхира? Като отпусна меча си, Арджуна зачака какво ще каже Кришна.

„Позор за теб, Арджуна! Явно никога не си служил на заслужаващите почит по-възрастни, след като си готов да дадеш воля на гнева си в неподходящ момент, о, най-силен сред хората! Онези, които добре познават закона на дхарма, никога не биха си и помислили това, което ти беше решил, о, Партха. Който извърши подобна чудовищна постъпка със сигурност е най-долният измежду хората. Ясно е, че не си запознат с писанията, след като не знаеш кое е правилно и кое погрешно. Как можеш да се нахвърляш да убиеш по-големия си брат, забравяйки, че той е твоят обожаем господар? Не е нито агресор, нито враг, не се сражава и като по-възрастен от теб, търси закрилата ти. По тези, както и по други неопровержими причини, ти няма как да го убиеш, без да си навлечеш страшен грях.“

Арджуна върна меча си обратно в ножницата, докато Кришна продължаваше: „О, Партха, ти си дал своя обет от детинска наивност. Чуй сега от мен какви са по-висшите принципи на религията. От желание да спазиш истината, ти си готов да убиеш брат си, обаче не знаеш, че дори истината не бива да се изговаря, когато ще доведе до неблагоприятни последици.“

Кришна цитира стих от Ведите, описващ случаите, когато да се говори неистина, не се счита за грях. В подобни случаи, истината всъщност се приема за неистина. Такива ситуации са, когато животът е застрашен, когато в опасност се намира брамин или ако е заложено цялото благополучие. В такъв момент да се излъже не се смята за грешно.

Кришна добави: „При всички случаи, Партха, най-висшата добродетел е в това да не нараняваш другите същества. Да убиваш в справедлива война и да убиваш заради собствения си интерес, са две различни неща и водят до съвсем различни резултати. Всъщност неистина, която предотвратява второто, може да бъде считана за истина. Твоето придържане към така наречената истина в този случай просто показва невежеството ти по отношение на истинската нравственост. Всяко действие, лишено от мотива да нанесе вреда на кое да е създание, със сигурност е истински морално. Моралните предписания съществуват единствено с тази цел. Нравствеността не се установява с логика, дори не и при всички случаи чрез изучаване на писанията. Човек трябва да търси напътствията на опитни и мъдри хора, за да научи специфичните ѝ особености. Всичко това съм го чувал от ришите, Партха.“

Арджуна наведе глава. Гневът му напълно бе изчезнал. Кришна вдигна длан към Юдхищхира и каза: „А сега ми кажи дали този праведен цар заслужава да бъде убит от теб?“

Сълзи потекоха от очите на Арджуна, докато отговаряше: „О, Кришна, ти говориш както подобава на човек, притежаващ велика мъдрост и интелигентност. Кой друг познава истината по-добре от теб? За нас ти си като баща и като майка. Ти си единственото ни убежище и думите ти винаги са благотворни. Сега отново ни спаси от ужасно бедствие. Признавам, че праведният Юдхищхира не бива да бъде убиван, но аз се намирам в дилема, о, Кешава. Независимо дали обетът ми е бил правилен, или неправилен, той все пак съществува. Как да не спазя думата си? Всичките ми обети ще са напразни, ако намеря причина да заобиколя дори само един от тях. В същото време не мога да убия Юдхищхира и самият аз да оцелея след това. Как тогава бих могъл да спазя обета си и едновременно да запазя живота на царя?“

Кришна обгърна с ръка раменете на Арджуна: „О, доблестни, тъй като Карна го унизи, с горчивина в сърцето твоят брат изрече срещу теб гневни думи. С тях той се надяваше да те предизвика да убиеш сина на сута без бавене. Дхармараджа не вижда кой друг би бил способен да убие Карна. Затова изрече тези остри думи, обезсърчен и разочарован. О, Партха, трябва да изпълниш желанието му и да убиеш злонамерения Карна в бой. Що се отнася до клетвата ти, ето как можеш да се спасиш.“

Кришна цитира наставление от писанията, в което се казваше, че към по-старшите никога не бива да се обръщаме непочтително. Онзи, към когото по-нисшестоящите се обръщат така, се казва, че умира в сърцето си. Кришна каза на Арджуна да оскърби брат си: „Така ще го убиеш, без да му взимаш живота. След това ще успееш да получиш прошката му, като паднеш в нозете му и го обожаваш.“

Със съзнанието, че това е единственият изход, Арджуна неохотно се съгласи и оскърби Юдхищхира. Той го сравни презрително с Бхима, осмивайки слабостта му и наричайки го страхливец. Като го обвини, че е страстен комарджия и причина за войната, Арджуна каза, че той не е способен да бъде цар. Докато изговаряше думи, каквито никога преди не беше и помислял, сърцето на Арджуна потъваше в скръб. Чувстваше безутешност и срам, усещаше се опетнен от позорен грях. Въздъхвайки тежко, той отново изтегли меча си.

Като го видя отново с меч в ръка, Кришна каза изненадан: „Какво е това? Защо отново виждам изваден меча ти, сияен като небето? Ако все още имаш съмнения, изречи ги! Аз ще ги разсея.“

Изпълнен с разкаяние, Арджуна отговори: „Ще унищожа тялото си, защото то грубо прегреши спрямо праведния цар.“

Докато той насочваше меча към сърцето си, Кришна бързо каза: „Спри! О, убиецо на врагове, това действие е също толкова осъдително, като да убиеш Юдхищхира! Явно те е обхванал някакъв измамен религиозен плам, щом беше готов първо да убиеш царя, а сега и себе си. Не отваряй път на греха в името на добродетелта. О, Партха, ако на висок глас разкажеш за собствената си слава, това ще е равносилно на самоубийство, защото никой образован човек не възхвалява себе си.“

Спрян за втори път, Арджуна прибра меча си и направи така, както му бе казал Кришна — започна да се самовъзхвалява. После наведе засрамен глава и каза на Юдхищхира: „Бъди доволен от мен, Царю. Животът ми е посветен на теб. Прости невежеството и неоправданите ми думи. Сега отивам да убия Карна.“

Падайки на колене, Арджуна се вкопчи в нозете на Юдхищхира: „Моля те, благослови ме с успех“, каза той и докосна с глава краката на по-големия си брат.

Юдхищхира стана от леглото си и изрече безрадостно: „О, Арджуна, скъпи братко, грешката е моя. Заради мен ти бе изложен на опасност. Единствено намесата на Кешава те спаси. Аз заслужавам да бъда убит. Нима има някой по-злочест от мен? Безразсъден грешник и страхливец, аз ще поема веднага за горите. Нека тронът остане за Бхима. Суровите ти думи бяха истинни. Аз съм негоден да управлявам земята. Оставете ме да се оттегля в гората.“

Юдхищхира се приготви да тръгне. Той пристегна дрехите си и се отправи към изхода на шатрата. Кришна бързо му препречи пътя и се поклони в нозете му. Когато Юдхищхира се наведе да го вдигне, Кришна каза: „Къде си тръгнал в такова мрачно настроение, Царю? Не бива да приемаш насериозно укорите на Арджуна. Той никога не е имал подобни мисли в сърцето си, изрече ги единствено за да избегне убийството ти, което е немислимо. И той, и аз се държахме не както подобава, о, най-добър сред хората. Умолявам те да ни простиш. Успокой се. Днес земята ще пие кръвта на Карна. Недей да се съмняваш в това.“

Умиротворен, Юдхищхира отговори: „О, Говинда, приемам думите ти. Истината е, че ти спаси и мен. Бях затънал в невежество, а ти ме избави, защото никога не губиш интелигентността си. Пренесе и Арджуна, и мен над океан от скръб и разкаяние.“

Обръщайки се към Арджуна, Юдхищхира добави: „О, силноръки, иди и убий сина на сута с безпогрешните си стрели. Това със сигурност ще осигури победата ни и ще удовлетвори Кешава.“

Арджуна все още изгаряше от срам заради онова, което бе казал на Юдхищхира. Виждайки колко дълбоко се огорчи брат му, се почувства още по-зле. Той падна ридаещ в нозете му, умолявайки го със задавен глас да му прости: „О, Царю, нищо от онова, което казах, не е истина. Изрекох го единствено за да се избавя от лъжа. Нараних те толкова дълбоко. Нима мога някога да бъда опростен?“

Юдхищхира вдигна брат си и го прегърна, уверявайки го, че не е приел обидата. Тогава Арджуна се изпълни с решителност. Лицето му придоби страховито изражение и той каза с леден глас: „Онзи грешник ще получи заслуженото за оскърблението, което ти е нанесъл, скъпи братко. Кълна се в истината, че днес той ще падне в боя, убит от стрелите на Гандива.“

Юдхищхира вдигна ръка да благослови Арджуна: „Нека постигнеш неувяхваща слава и вечен живот. Нека победата те съпътства, нека боговете ти дарят вечно благоденствие. Върви, дете мое, и разбий надеждите на Дурьодхана. Аз също скоро ще се върна в боя.“

Арджуна помоли Кришна да приготви колесницата му и се сбогува с Юдхищхира. След като получи благословии от брамините, той се качи на колесницата и препусна към бойното поле, надавайки страховит звук с раковината си и показвайки силата на ръцете си. Като видяха могъщия стрелец да идва в такова гневно настроение, всички счетоха Карна вече за мъртъв. Различни благоприятни поличби съпътстваха Арджуна, докато се носеше към полесражението. Пред него летяха на ята лешояди, ястреби и гарвани в очакване на плячка. Нетърпелив да се изправи срещу Карна, Арджуна стискаше своя Гандива и се взираше в далечината, докато колесницата набираше скорост.