В шатрата на Дурьодхана владетелите и воините седяха мълчаливо, вторачени в празното кресло на Дрона. Самият Дурьодхана бе потънал в скръб. Той въздишаше дълбоко с поглед, вперен в земята. Някои от приятелите му се опитваха да го утешат, цитирайки ведически стихове за вечността на душата и мимолетността на всичко материално. Те утешаваха също и Крипа, който плачеше за смъртта на близкия си приятел и зет. Ашватхама се бе оттеглил в палатката си, тъй като искаше да остане сам.

Не след дълго царете се разотидоха, оставяйки Дурьодхана насаме с Карна, Шакуни и братята му. Те разговаряха малко, спомняйки си страданията, които бяха причинили на Пандавите, и съжаляваха дълбоко. Когато нощта настъпи и принцовете се оттеглиха за почивка, случилото се през деня не им даде покой, за да заспят. Времето до сутринта течеше мъчително бавно. Дурьодхана отново си мислеше за данавите. Те изглежда бяха спазили обещанието си да му помагат. Дрона се бе сражавал демонично, но въпреки това бе убит. Каква сила имаха Пандавите на своя страна? Нима нищо не можеше да ги спре?

Когато най-сетне наближи изгревът на слънцето, Кауравите станаха унило и изпълниха сутрешните си ритуали. После се срещнаха с останалите царе-съюзници и решиха да издигнат Карна за свой главнокомандващ. Церемонията бе извършена и след като раздадоха милостиня на брамините, всички поеха към бойното поле за шестнайсети пореден ден.

Възхвалявани и благославяни от брамините, кауравските войски маршируваха, решени да отмъстят за Дрона. Карна яздеше начело, облечен в сияйна ризница, наподобяващ своя небесен баща във великолепната си колесница. Поемайки на бой, Карна вдъхновяваше Кауравите с бойни викове, докато бардове и поети възпяваха славата му. До него беше Дурьодхана следван от оцелелите си братя. Отстрани яздеха Ашватхама, Крипа, Критаварма и Шаля. След тях други могъщи царе на коне водеха армиите си, оформени в боен ред, наподобяващ птица. Всички воини бяха забравили неуспехите. Надявайки се на победа, те се впуснаха в битката със страховити викове.

Като видяха враговете си да приближават в такова бойно настроение, Пандавите подредиха войските си във формация, наподобяваща полумесец. Двете армии се срещнаха, надавайки войнствени викове и тръбейки с раковините си. От първоначалните шест милиона воини бяха останали по-малко от милион. Всички те знаеха, че войната ще свърши едва когато загинат до един. Дурьодхана щеше да се бие до последно, а Пандавите нямаше да отстъпят от претенцията за царството си. Все още и от двете страни имаше непобедими воини, които не отстъпваха в бой. Затова беше сигурно, че двете армии ще бъдат унищожени, а великите герои в тях ще се сражават до окончателната победа.

Вдъхновен и въодушевен от позицията си на кауравски главнокомандващ, Карна започна да избива пандавската войска. Докато изстрелваше пропитите си с масло стрели във всички посоки, той бе за враговете си като пламтящото слънце със своите изпепеляващи лъчи. Без да спазва бойните правила, той унищожаваше войници, ездачи, слонове и воини на колесници. Бхима, Накула и Сатяки се втурнаха да спрат щурма му. Те го обсипаха с оръжия и постепенно успяха да го отблъснат. Други Каурави се притекоха на помощ на Карна и между героите от двете страни закипя яростна битка.

Ужасяваща схватка протече между Бхима и Ашватхама, която дори небесните обитатели наблюдаваха с удивление. В крайна сметка Бхима победи Ашватхама, който бе отнесен в безсъзнание от бойното поле. Бхима също бе ранен. Изтощен, той изгуби съзнание и бе откаран надалеч от колесничаря си.

Проправяйки си път сред противниците си, Карна отново атакува пандавската армия. С безброй стрели той избиваше войниците, унищожавайки ги като пожар в суха гора. Преследван от много пандавски герои, Карна препускаше сред войските, оставяйки след себе си страшно опустошение.

В друга част на бойното поле Арджуна се сражаваше безмилостно. Препускайки срещу оставащите нараяни и малкото оцелели самшаптаки, той безпощадно ги убиваше с непогрешимите си стрели. Под атаката на Арджуна кауравските войски приличаха на океан, в който бушува силна буря. Копнеейки за възможността да се сблъска с Карна в последен двубой, той не губеше време, когато убиваше безстрашните си врагове.

Докато избиваше панчалийските и сомакските воини, Карна бе предизвикан от Накула. Този безстрашен пандавски воин изпрати безброй смъртоносни стрели по Карна, който отвърна, като ги разбиваше на парчета с бързите си стрели. Той изстрелваше пламтящите си стрели по Накула, който на свой ред ги разсичаше със своите. След като се сражаваха неистово известно време, двамата мъже се спряха и се взряха един в друг.

Накула извика: „Какво щастие е, че днес имам възможността да се бия с теб. Ти си коренът на всички мъки, които изстрадахме. Ти си този, който трябва да бъде обвиняван за тази страшна война. По твоя вина толкова много велики воини сега лежат убити, а светът се изпълни с вдовици и сирачета. Приеми последиците от своята порочност, клетнико! Тук съм, за да те накажа!“

Карна се усмихна презрително: „Първо ме уцели, пък после приказвай! Само след като постигнат велики подвизи в битка, героите говорят дръзки думи. Нека видим колко струва храбростта ти. Аз със сигурност ще сразя твоята суетност.“

Двамата воини на мига се пронизаха със златопери стрели, изстреляни с ослепителна бързина, като се обикаляха един другиго с викове. Всеки от двамата пускаше безброй стрели, които другият разсичаше. Когато призоваха небесните си оръжия, пространството се изпълни със стрели, хвърлящи тъмна сянка над бойното поле. Постепенно Карна започна да взима надмощие, като уби конете и колесничаря на Накула. Накула грабна меч и щит, но Карна бързо ги разби на парчета. Тогава Пандава взе своя боздуган с шипове и скочи долу. Карна разтроши боздугана със стрелите си. Като се разсмя, той се приближи до обезоръжения си враг и го удари с лъка си. Накула пламна от срам и унижение, когато Карна го подигра:

„Тичай при братята си, детенце. Не си играй на война с по-могъщите. Силата ти е само в думите.“

Припомняйки си отново своето обещание към Кунти, Карна не направи дори опит да убие Накула, който се затича унизен към Юдхищхира. Качвайки се на колесницата на брат си, той заплака от гняв и тежко въздъхна. Помисли си за Арджуна и Кришна. Скоро безсърдечният Карна щеше да срещне края си. Той можеше да демонстрира силата си, само докато тези двама велики воини не препуснеха към него в гнева си.

Карна продължи да атакува пандавската армия. Препускайки по полесражението с лък, непрестанно изстрелващ пламтящи стрели, той приличаше на огнено колело. Карна излезе срещу шринджайците и изби десетки хиляди от тях. Докато убиваше враговете си, наоколо му кипяха и други битки. Крипа се сражаваше срещу Дхрищадюмна, Критаварма срещу Сатяки, а Бхима се биеше със синовете на Дхритаращра, избивайки други двайсет. Юдхищхира излезе срещу Шаля. Още много други могъщи воини се сблъскваха в яростни сражения. Небесните обитатели благоговееха в страхопочитание пред техните битки.

Арджуна сам унищожи армията на нараяните, въпреки че същевременно го бяха обкръжили много силни воини, ратхи и махаратхи. Той обезглавяваше враговете си със сърповидните си стрели и отсичаше крайниците им. Препускайки наоколо, Пандава унищожаваше кауравската армия с порои стрели от своя Гандива.

Когато слънцето достигна западния хоризонт, бойното поле представляваше страшна гледка. Половината от воините, излезли на бой в този ден, бяха мъртви. Земята бе осеяна с трупове, останки от разбити колесници и брони. По нея лежаха невъзможни за разпознаване изгорели тела. Ята лешояди кръжаха над полесражението, лаеха чакали. Като видя мракът да обгръща сражаващите се, Карна заповяда на кауравската армия да се оттегли. Той не искаше друга нощна битка. Войниците прекратиха боя, славейки храбростта на враговете си, и се завърнаха в своите лагери.

Дурьодхана седеше в шатрата си, въздишайки тежко. От неговите единайсет дивизии акшаухини бе останала само една. Не беше за вярване. Воини, които никога преди не познаваха поражение, сега лежаха и прегръщаха земята, както мъж прегръща любовницата си. Арджуна и Бхима бяха причинили повечето от щетите. Колко още можеше да продължава това? Тези двама високомерни Пандави трябваше да бъдат погубени. Той щеше да се заеме с Бхима, но защо Карна още не беше убил Арджуна? Дурьодхана хвърли поглед към приятеля си.

Разбирайки мислите на Дурьодхана, Карна каза: „Арджуна е винаги нащрек, неуморен, ловък и интелигентен. Дори когато се удаде възможност да го победим, Кришна се намесва и го спасява. Въпреки това аз няма да се откажа. Днес той ме отбягваше по най-различни начини, но утре ще осуетя всичките му опити и със сигурност ще го убия.“

Дурьодхана бе трогнат от увереността на Карна: „Дано да е така!“, каза той и разпусна събранието, нареждайки на всички да се съберат на сутринта, за да обсъдят стратегията си за убийството на Арджуна.

На следващата сутрин Карна отиде сам при Дурьодхана. Водачът на Кауравите му посочи изящен трон, докато слугите слагаха ризницата му. Привързвайки кожените си предпазители за пръсти, той каза: „Е, скъпи приятелю, готов ли си да се изправиш срещу Арджуна?“

Карна отговори мрачно: „Днес ще водя незабравима битка срещу този прославен герой. Или ще го убия, или ще падна убит от него. Не успея ли да го погубя днес, няма да се върна от бойното поле. Въпреки че бях лишен от своето оръжие Шакти, не се считам за по-слаб. Получил съм могъщи небесни оръжия от Парашурама и съм равен на Арджуна по умения и бързина. Днес ще ме видиш да се сражавам срещу него, както Индра се е сражавал срещу дайтите. Цялата земя, почистена от тръни, скоро ще бъде твоя. Няма нещо, което не бих извършил заради теб, Царю, нито пък има човек, способен да излезе насреща ми, когато съм разгневен. Но ще ми е нужна помощта ти.“

Карна обясни, че единственото, в което Арджуна го превъзхожда, е, че има Кришна за колесничар. „Кришна управлява колесницата му с ненадмината вещина. Нужен ми е някой, равен по ловкост на него във владеенето на конете. Единствен Шаля е достоен за такава задача.“

Дурьодхана вдигна рязко поглед. Шаля бе един от най-могъщите воини, които все още оставаха сред Кауравите. Би било неразумно да се лишат от него. Нито пък самият той би приел с желание нисшето задължение на колесничар — още повече пък на Карна. Освен това Шаля бе роднина на Пандавите. Нима можеха да му се доверят?

Виждайки двоуменето, изписано по лицето на Дурьодхана, Карна каза: „С помощта на Шаля аз ще постигна победа. Той е прочут из целия свят с умението си да управлява колесници. Никой не е по-добър от него в преценката на вражеската сила и слабост. Той се е посветил на каузата ти, Царю, понеже ти го удовлетвори — и като доблестен човек, — ще направи всичко, което е по силите му да ми помогне. Затова иди при него и го убеди да ми стане колесничар.“

Дурьодхана изглеждаше замислен. Ами ако това бе единственият му шанс да спечели войната? Без да бъде победен Арджуна, поражението му бе неминуемо. Той кимна: „Ще убедя владетеля на Мадрас да приеме позицията на колесничар. Ще имаш на разположение безброй колесници, до една екипирани с всевъзможни оръжия. Ще ти подсигуря още и стотици каруци, пълни със стрели.“

Дурьодхана знаеше, че за битката с Арджуна щеше да е нужно огромно количество стрели, които да противостоят на неговите неизчерпаеми колчани. Той раздаде заповеди на слугите си, а после стана и излезе от шатрата. Като намери Шаля в палатката му, принцът се обърна към него раболепно: „О, могъщи, най-добър сред хората, о, ти, който притежаваш несравнима храброст, идвам с една смирена молба. Карна помоли да станеш негов колесничар за днешната битка срещу Арджуна. Никой не може да се сравнява с теб в умението да управляваш конете. Ти си също като Кришна. Затова те умолявам за помощта ти, о, най-прекрасни. От обич към мен, моля те, милостиво приеми тази задача.“

Дурьодхана продължи да величае способностите на Шаля, уверявайки го, че няма друг воин на света, който да осигури победата на Карна над Арджуна чрез ловкото си управление на колесницата му. Цялата армия зависеше от него. Не бъде ли Арджуна скоро спрян, Кауравите не след дълго щяха да бъдат избити.

Шаля се взираше потресен в Дурьодхана. Той рязко стана и закрачи из шатрата си: „О, сине на Гандхари, защо ме оскърбяваш с подобна молба? Нима ме считаш за по-нисш от Карна? Да не би да се съмняваш във верността ми и в усилията, които влагам в боя? Мога да извърша всеки подвиг, на който е способен синът на колесничаря. Посочи ми за противници всички герои, които избереш. Чак след като ги победя до един, ще се завърна в царството си. Ако пожелаеш сам да се сражавам срещу Пандавите, ще го направя. Но тази молба е оскърбителна. Би трябвало веднага да напусна войната, след като чух от теб подобни думи, но няма да изоставя дълга си заради страст и гняв.“

Шаля се разгневи. Като кшатрия негово задължение бе да се сражава, а не да кара колесници. Колесничарството бе работа за шудри. Писанията повеляваха, че шудрите трябва да служат на кшатриите, а не обратното. Карна произхождаше от семейство на шудри, а той, Шаля, бе коронован монарх на велика държава. Шаля се вторачи в Дурьодхана: „Не знам как ще мога да продължа да се сражавам за теб сега. След като получих тази обида, по-скоро ми се иска да се прибера у дома.“

Шаля рязко излезе от шатрата си, а Дурьодхана се втурна след него да го спре, като се наведе да докосне нозете му: „Моля те, не ме разбирай погрешно и не се оскърбявай. По никакъв начин не съм искал да кажа, че стоиш по-ниско от Карна. Нито пък съм се усъмнил в искреността ти. И не съм искал царят на Мадрас да се унижава, приемайки някаква нисша позиция. Не става въпрос за нищо такова. О, господарю на земята, аз просто те виждам във всяко отношение равен на Карна, дори и повече. Моля те, позволи ми да обясня моите мотиви.“

Дурьодхана каза на Шаля, че сред воините на бойното поле никой не може да се сравнява с Кришна. Той далеч надминава всички, но въпреки това бе приел ролята на колесничар на Арджуна. По тази причина Дурьодхана бе помислил за Шаля, който бе сякаш втори Васудева. Карна би бил равностоен противник на Арджуна в битка между тях, ако имаше колесничар с уменията на Кришна. Принцът каза, че нито той самият, нито Карна считат, че има някой по-добър от Шаля.

Като чу Дурьодхана да възхвалява Кришна, владетелят на мадрите се успокои. Също както племенниците си, Пандавите, и той обичаше Кришна. Тогава си спомни обещанието си към Юдхищхира. Несъмнено бе повелено от съдбата, че той трябва да управлява колесницата на Карна в тази битка. Като взе решение, Шаля каза: „Твоите славословия към сина на Деваки трогнаха сърцето ми. Ще си помисля дали да приема тази позиция, но само при едно условие: искам да ми бъде позволено да говоря, каквото пожелая в присъствието на Карна.“

Дурьодхана въздъхна с облекчение: „Така да бъде. Нека отидем при Карна.“

За да насърчи още повече Шаля, Дурьодхана му разказа древната история как веднъж Махадева се сражавал с данавите и дайтите. Тогава Брахма му служел като колесничар. Няма срам в това един могъщ герой да приеме такава позиция, ако нуждата го налага. Когато стигнаха до палатката на Карна, Дурьодхана каза: „Виж този силен герой, владетелю. Нима е възможно той да е роден от един сута? На мен ми се струва, че по-скоро е син на някое велико божество. Несъмнено е бил заченат в кастата на кшатриите, а после изоставен при раждането. Погледни широките му гърди, ръцете му като слонски хоботи. Вгледай се в красивото му лице, в царственото му тяло и обноски. Прилича на слънцето по великолепие. Аз не мога да приема, че е роден от жена сута.“

Шаля поздрави Карна и каза: „Ще стана твой колесничар за голямата битка. Съмнявам се, обаче, в изхода ѝ. Дори и по някаква случайност да успееш да убиеш Арджуна, тогава ще видиш Кешава да слага край на боя с оръжие в ръка.“

После се обърна към Дурьодхана: „Без съмнение Кришна ще унищожи целия ти род, заедно с всичките ви съюзници и последователи. Каква тогава ще бъде ползата от убиването на Арджуна?“

Дурьодхана остана равнодушен: „О, Царю, не се боя от Кришна след като имам Карна и теб на своя страна. Как би могъл Кешава да ви победи в бой? Карна несъмнено ще убие Арджуна. Тогава той и ти ще успеете да сразите Кришна, дори и да го подкрепят съюзниците му. А ако Карна загине, тогава ще зависим единствено от теб.“

Шаля хвърли поглед към Карна, който внимателно привързваше бронята си. Вероятно това щеше да е последният път, когато го прави, помисли си царят на мадрите, а после каза: „Така да бъде, владетелю на Бхарата. Ще карам колесницата на Карна.“

Карна благодари на Шаля и двамата прегърнаха Дурьодхана. После заедно излязоха от шатрата, за да се срещнат с останалите воини. След като се споразумяха за стратегията, Кауравите се качиха на конете и колесниците си, изреваха и надуха раковините си, а Шаля пое юздите на голямата колесница на Карна и я изведе начело на армията. Десет хиляди барабани и още толкова тромпети засвириха, докато кауравската войска поемаше на битка. На път за бойното поле Карна каза: „Откарай ме право там, където стоят Пандавите. Ако се наложи, ще се бия и срещу петимата братя. Бързо пришпори конете, о, могъщи, за да мога да убия Арджуна, Бхима, Юдхищхира и близнаците. Днес светът ще бъде свидетел на несравнимата ми храброст.“

Шаля избухна в смях: „О, сине на сута, защо подценяваш Пандавите? Тези петима герои са непобедими, а освен това имат Кришна за водач и закрилник. О, Карна, като ги видиш да засенчват небето с безбройните си стрели, няма повече да изговаряш подобни думи. Като чуеш тътена на Гандива, без съмнение ще съжалиш за високомерното си празнословие.“

Пренебрегвайки думите на Шаля, Карна извика: „Карай!“ и колесницата прогърмя право срещу Пандавите.

Докато двете армии се приближаваха, видяха се страховити поличби. От безоблачното небе прокънтяха гръмотевици и заваля дъжд от камъни. Изви свиреп вятър и заудря право в лицата на Кауравите. От дясната си страна те видяха да преминават стада животни, завиха чакали. Конете им заплакаха, а флаговете потрепнаха.

Без да обръщат внимание на знаменията, Кауравите се втурнаха в битката, подтиквани от съдбата си. Като виждаха пламтящия като ярък огън Карна начело, те чувстваха, че победата им принадлежи. Надаваха бойните си викове и размахваха оръжията си във въздуха, докато препускаха.

Карна извика на войниците: „Онзи, който ми покаже къде се намира Арджуна, ще бъде богато възнаграден. Ще подаря злато, скъпоценни камъни и чистокръвни жребци на този, който ми посочи Пандава. Покажете ми къде се сражават Арджуна и Кришна и ще ви раздам цялото богатство, което ще оставят, след като ги убия.“

Чувайки думите му, Дурьодхана възслави приятеля си. Звъннаха цимбали, с хиляди забиха барабани.

Шаля отново се изсмя: „О, сине на сута, ти неразумно предлагаш в милостиня богатства, сякаш си Кувера. Не се безпокой, лесно ще намериш Арджуна. Няма нужда да раздаваш богатствата си, още повече пък на недостойни хора. Съвсем скоро ще го намериш сам. Няма полза от хвалбите ти. Никога не съм виждал лисица да побеждава двойка лъвове. Ти не можеш да осъзнаеш какво трябва и какво не трябва да се прави, затова за мен е ясно, че животът ти е към края си. О, Карна, явно нямаш истински приятели, които да те спрат да не се хвърляш в огъня. Като твой приятел, аз те съветвам да подходиш към Арджуна с внимание, подкрепян от огромна дивизия. Не се втурвай насреща му сам, като човек, който се опитва да преплува океана с двете си ръце и с камък, завързан на шията.“

Карна намръщено се обърна към Шаля: „Ти си враг в дрехите на приятел! — изрева той. — Не се боя от Арджуна. Зависейки единствено от силата на ръцете си, аз ще изляза насреща му и ще го победя. Няма човек, способен да разколебае тази моя решителност.“

Шаля отново му заговори иронично: „Когато острите стрели на Арджуна, украсени с пера от канка, те пронижат навсякъде, ще съжаляваш за пустословието си. Като дете в скута на майка си, което се протяга да улови слънцето, ти искаш да победиш Савясачи. Предизвикваш Арджуна като младо еленче, което дразни разярен лъв. Недей в безразсъдството си да удряш черна кобра с гола ръка. Недей да викаш към Арджуна като жаба срещу голям дъждовен облак. Както чакалът, живеещ сред зайци, се счита за могъщ, докато не срещне тигър, така и ти изричаш собствените си самохвалства, но само докато не си се изправил срещу Арджуна и Кришна. Говори каквото искаш. Скоро високомерието ти ще бъде сразено от безпогрешните стрели на Арджуна.“

Карна дишаше бързо и тежко, простенвайки. Той изгаряше под яростните критики на Шаля. Макар владетелят на Мадрас да бе минал на страната на Дурьодхана, очевидно всъщност бе съюзник на Пандавите.

Стиснал здраво лъка си, Карна остро отговори: „О, Царю, единствено добродетелният умее да разпознае добродетелта у другите. Тъй като си лишен от всякакви достойнства, ти си неспособен да видиш кое е добро и кое лошо. Аз напълно съзнавам силата на Арджуна, както познавам и собствената си мощ. Затова и предизвиках Пандава, знаейки съвършено добре, че съм способен да го победя. Неговият Гандива, маймуната на знамето му и колесничарят му Кришна може да всяват ужас в страхливите, но за мен са извор на радост. Днес ще ме видиш да повалям и Арджуна, и Кришна с една-единствена стрела. Ще заприличат на две перли, нанизани на конец. Днес всички ще научат за благородния ми произход и могъщество. Не смей да ми се подиграваш, безумецо!“

Изгубил всякакво самообладание, Карна се нахвърли върху Шаля с ехтящ гневен глас, докато колесницата му се носеше по бойното поле: „Ти си злонамерен и порочен. Възхваляваш противниците, тъй като те е страх! А може би ги величаеш и по някаква друга причина. Каквото и да е, след като убия враговете си, ще убия и теб, и всичките ти роднини. Роден в греховна земя, ти си порочна издънка сред кшатриите. Не се опитвай да ме сплашиш с празните си думи. Способен съм да убия хиляди Кришна и стотици Арджуна. Дръж си езика, о, човече, роден в греховна държава!“

Карна продължи да оскърбява Шаля. Той описа Мадрас като царство, населено с порочни хора от нисша класа. Разказвайки различни истории, разпространявани от враговете на мадраките, той обиждаше Шаля и родината му. Не бе изненадан, че чичото на Пандавите говори думи, които да го обезкуражат, но не бе готов да търпи това. Вдигайки боздугана си, Карна каза: „О, царю на Мадрас, ако още веднъж ми говориш по този начин, ще те убия. Само от уважение към Дурьодхана не съм го направил още. Карай към Арджуна. Или светът ще научи, че съм убил Дхананджая и Васудева, или ще чуе, че смелият Карна е бил убит от тях.“

Невъзмутим, Шаля напомни на Карна смелите подвизи на Арджуна, включително случая, когато бе победил всички Куру, заедно с Карна.

Карна изсумтя: „Няма да се разколебая от думите ти, о, злонамерени! Не можеш да ми вдъхнеш страх. Страхувам се единствено от браминските проклятия.“

Карна знаеше, че го грози страшна опасност заради отдавна отминала грешка, която някога беше допуснал. Осъзнавайки, че това може да се окаже гибелно за него, той разказа на Шаля как навремето, преди много години, неволно убил кравата на един брамин, докато ловувал. Браминът го бе проклел с думите: „Когато се изправиш срещу смъртния си враг, земята ще погълне колелото на колесницата ти. Тогава ще те обхване страх.“

След като описа случката, Карна добави: „Въпреки това аз няма да се откажа. Приемайки проклятието на брамина, ще застана срещу Арджуна и ще го пронижа със стрелите си. Дори гневните думи на собствения ми учител няма да ме спрат днес.“

Карна помнеше проклятието на Парашурама: щеше да забрави мантрите, призоваващи брахмастрата точно когато най-силно се нуждаеше от тях. Пренебрегвайки и двете проклятия, подтикван от собствената си участ, Карна заповяда на Шаля да продължи да препуска. Всичко лежи в ръцете на съдбата. Победата и поражението са винаги несигурни за който и да било. Ако съдбата реши, той ще бъде победител, въпреки всички препятствия. Ако ли не, тогава независимо от всичките му усилия и превъзходни умения, Карна ще загуби боя.

Карна и Шаля продължиха да си разменят обиди, докато препускаха към полесражението. Дочувайки викането им, Дурьодхана приближи към тях, умолявайки с допрени длани Шаля да не обезсърчава Карна, и молейки Карна да му прости. Двамата мъже замълчаха и продължиха към бойното поле, взрени в задаващите се огромни войски на Пандавите.