Когато слънцето изгря, хората от Екачакра намериха мъртвото тяло на Бака. Те бяха смаяни от пихтията плът с разтворени очи и уста. Косите на селяните настръхнаха, а устите им се отвориха от изумление. Събраха се хиляди хора, недоумявайки кой ли го е убил. Спомниха си, че тази сутрин бе ред на брамина да занесе храна на ракшаса. Скоро пред дома му се насъбра шумна тълпа. Докато Пандавите бяха вътре, браминът се обърна към хората.

„Вчера, както бях седнал край пътя и оплаквах съдбата си, мина един брамин. Като научи причината за скръбта ми, той обеща да избави и мен, и селото от тази постоянна заплаха. Тъй като бил вещ в мантрите, призоваващи небесни оръжия, браминът ме убеди да занесе храната на Бака вместо мен и да го убие. Навярно е осъществил невъобразимия си подвиг, защото Бака сега лежи мъртъв.“

Хората се спогледаха в почуда. После заликуваха и викайки от радост, обявиха фестивал, за да отпразнуват смъртта на ракшаса.

Пандавите продължиха да живеят в дома на брамина, както ги бе посъветвал Вясадева. Изминали бяха месеци, откакто мъдрецът разговаря с тях за последен път. Те очакваха завръщането му, прекарвайки дните си в събиране на подаяния и изучаване на ведическите писания.

Един ден в дома на брамина пристигна странстващ аскет, който остана да му гостува няколко дни. След като бе почетен и нахранен по подобаващ начин от брамина и семейството му, аскетът заразказва истории от своите пътувания. Пандавите седяха и слушаха заедно с домакините си. Те научиха, че скоро в Кампиля ще се проведе пищната церемония сваямвара на Драупади, дъщерята на Цар Друпада. Тази принцеса — разказваше аскетът — не е родена от жена, а от свещения огън заедно с брат си Дхрищадюмна.

Пандавите се заинтригуваха и попитаха: „Моля те, разкажи ни как е възможно Драупади и нейният брат да се появят от огъня? Жадуваме да научим всичко, което знаеш.“

Аскетът най-напред им разказа за Дрона. Мъдрецът Бхарадваджа веднъж видял божествено красивата апсара Гритачи. В резултат на това излял виталното си семе, събирайки го в една делва, и от това семе се родил Дрона. Като дете Дрона бил приятел на Друпада, който бил дошъл да се учи в отшелническата обител на Бхарадваджа.

Известно време след като Друпада си тръгнал от ашрама, Дрона научил, че непобедимият брамин воин Парашурама се оттегля в горите и раздава всичките си притежания. Дрона отишъл при него и го помолил за милостиня. Парашурама отговорил: „След като завладях цялата земя от кшатриите, сега аз нямам никакви богатства. Вече раздадох всичко на брамините. Останаха ми единствено тялото и оръжията ми. Кое от двете избираш, брамине?“

Дрона помолил Парашурама да му дари божествените си оръжия, както и познанието за използването им. Мъдрецът му ги предал, а след това Дрона заминал да види отново своя приятел Друпада, който вече бил станал цар на Панчала.

Пандавите чуха аскета да разказва онова, което вече знаеха от самия Дрона — как Друпада дълбоко бе оскърбил своя приятел. Без да знае, че именно Пандавите седят и го слушат, аскетът след това им разказа как по заповед на Дрона Пандавите били атакували и победили Друпада.

Унизен от Дрона, изгубилият половината си царство Друпада мислел единствено за отмъщение. Той осъзнавал, че никога няма да успее да победи Дрона в битка, затова тръгнал из горите да търси някой могъщ брамин, знаейки, че само духовната сила на брамин би могла да противостои на могъществото на Дрона.

След време Друпада срещнал двама братя брамини, наречени Яджа и Упаяджа, потомци на Кашяпа, могъщия син на великия Брахма. Царят почитал и служил на двамата брамини дълго, а после ги помолил за помощта им. Първо се обърнал към по-младия, Упаяджа, тъй като знаел, че е по-силен. Помолил го да извърши жертвоприношение, което да го дари със син, способен да убие Дрона. Друпада предложил на брамина срещу това десет хиляди крави, но той отговорил: „Няма да извърша нищо, което има за цел материална печалба нито за самия мен, нито за някого другиго.“

Разочарованият Друпада продължил да служи на Упаяджа с надеждата, че той може да се смили. Най-сетне, след като била изминала цяла година, браминът го съжалил и му казал: „Веднъж видях как по-големият ми брат взе един плод от земята и го изяде, без да се интересува дали е чист, или не. Когато бяхме още малки момчета и се учехме в дома на своя гуру, често съм виждал брат си да яде остатъците от храната на други хора. Човек, който не обръща внимание на чистотата по отношение на едно, не би ѝ обръщал внимание и за друго. Затова попитай него, той със сигурност ще извърши твоето жертвоприношение.“

Думите на брамина се оказали истина, Яджа се съгласил на предложението на Друпада. Осъзнавайки трудността за постигане на желания от царя резултат от жертвоприношението, браминът помолил по-малкия си брат да му помага. Макар Упаяджа да нямал желание да изпълни жертвоприношението на Друпада, той не можел да откаже на молбата на по-големия си брат. И така, двамата брамини отишли в Кампиля да проведат огнено жертвоприношение, предназначено да умилостиви боговете начело с Бог Вишну. Най-сетне Друпада щял да се сдобие със син, способен да убие Дрона.

Когато жертвоприношението започнало, царят се обърнал с молба към Яджа. Спомняйки си деня, в който бил победен от Арджуна, той попитал жреца дали освен син не може да получи и прекрасна дъщеря, която би могъл да предложи за съпруга на Арджуна. Друпада смятал, че ако Арджуна стане негов зет, щастието му ще бъде пълно. Яджа отговорил: „Така да бъде!“ и Друпада, ликуващ, седнал край жертвения огън заедно с царицата си.

Когато ритуалът вече бил към края си, Яджа повикал съпругата на Друпада: „Ела бързо, добра ми Царице! Сега при теб ще дойдат твоите син и дъщеря.“

Царицата отговорила: „О, брамине, та аз не съм чиста. Устните ми са покрити с шафран, тялото ми ухае на парфюм. Не съм готова да приема жертвеното гхи.“

Яджа казал: „Независимо дали си готова, обектът на тази жертва, подготвен от мен и осветен от Упаяджа, не може да бъде отхвърлен.“

Тогава Яджа поднесъл възлияния в огъня. От пламъците излязъл божествено красив младеж. Облечен в сияйна златна ризница, той блестял като пожар. На главата му искряла ярка корона, в ръцете си държал лък и меч. Страшно било да се гледа към него, когато се появил от огъня с вик. Излизайки от пламъците, той се качил на колесницата на царя и препуснал наоколо, демонстрирайки всевъзможни умения.

Народът на Кампиля завикал от радост, виждайки този младеж, способен да осъществи желанието на царя и да убие врага му. Докато кънтели ликуващите възгласи на хората, от огъня се появила небесно красива жена. Ликът ѝ бил тъмен, а усмихнатите ѝ очи — издължени като лотосови листенца. Дългата ѝ индиговосиня коса се леела по гърба ѝ, докато излизала от пламъците. Гърдите ѝ били повдигнати, а бедрата изящни. На върха на деликатните ѝ пръсти блестели нокти с меден цвят. Тялото ѝ излъчвало сладкото ухание на сини лотоси, което се носело надалеч. Тази божествена жена запленявала ума на всеки мъж, който я видел. Нямало равна на нея нито сред богините, нито сред гандхарвите.

После аскетът разказа на слушателите си как, щом младежът и девойката излезли от огъня, божествен глас проехтял като гръмотевица от небесата: „Тази смугла хубавица ще бъде най-красивата сред всички жени. Тя ще стане причина за всемирното унищожение на воините. Младежът ще бъде наречен Дхрищадюмна и ще убие Дрона.“

Дрона научил за пророчеството, но въпреки това се съгласил да обучи сина на Друпада в бойните умения, приемайки, че съдбата стои над всичко. Благородният Дрона направил това, за да се отплати на Друпада за половината му царство.

Тук аскетът прекъсна разказа си. Като научиха, че Дхрищадюмна ще убие любимия им учител, Пандавите почувстваха пронизваща болка в сърцата си. Кунти видя смущението им и след като вече се бяха оттеглили за през нощта, каза на Юдхищхира: „Живяхме тук месеци наред. Мисля, че ще е разумно вече да си вървим. Вие всички сте неспокойни. Усещам, че искате да отидете в Панчала за сваямварата на Драупади.“

Кунти бе видяла как се бяха разширили очите на синовете ѝ, докато аскетът описваше дивната красота на Драупади. Затова тя предложи на другата сутрин да тръгнат за Панчала. И петимата братя се съгласиха с предложението ѝ, а на сутринта се сбогуваха с брамина и семейството му. Вървейки в редица един след друг с Кунти по средата, те поеха към Панчала, пътувайки отново през горите.

Вясадева дойде в първата вечер на пътуването им, докато седяха край огъня. Щом го видяха, Пандавите се поклониха в нозете му. После се изправиха с допрени длани, докато мъдрецът ги благославяше. Когато всички седнаха, Вясадева попита: „О, победители на врагове, следвате ли пътя на добродетелта, посочен в писанията? Почитате ли брамините? Надявам се, че винаги отдавате уважение на онези, които го заслужават.“

Риши говори известно време, давайки на принцовете различни напътствия. Накрая Вясадева им каза, че трябва да се опитат да спечелят ръката на панчалийската принцеса. Баща ѝ бе организирал турнир по стрелба с лък, за да ѝ намери достоен съпруг. Арджуна трябваше да участва в състезанието.

После Вясадева стана да си върви и след като отново прие почитанията на Пандавите, потъна в горите.

Уверени от думите на Вясадева, на следващия ден братята радостни продължиха пътуването си. Вървяха ден и нощ, нетърпеливи да стигнат в Панчала преди началото на сваямварата. Няколко дни по-късно, тъкмо по здрач, те достигнаха до тихо течащите води на Ганг. Арджуна водеше групата, осветявайки пътя им с факел в ръка. Всички почтително се поклониха на святата река, преди да поемат по брега ѝ, търсейки къде биха могли да я пресекат.

Изведнъж от мрака чуха висок глас: „Ни крачка повече! Кой се осмелява да идва на реката в този час? Нощта принадлежи на якшите, гандхарвите и ракшасите. Само по здрач е позволено да се къпят други. Вие ми приличате на хора, така че връщайте се, откъдето сте дошли.“

Една сияйна фигура излезе от водите, издигна се във въздуха и после се спусна на златна колесница. Държейки огромен лък, съществото продължи: „Аз съм гандхарвът Ангарапарна и съм приятел на Кувера, ковчежника на боговете. Това е моето място за къпане! Дори боговете и демоните не смеят да идват на реката, когато се къпя. Защо вие, хора, сте толкова дръзки? Махайте се веднага, иначе ще ви избия! Не ме е страх от никого.“

Арджуна не можа да понесе надменните думи на гандхарва: „Окаянико, реките и планините не могат да бъдат забранени за никого и никога. Не съществува такова нещо като специално време, в което да ни е позволено да се докосваме до тази свята река, нито пък ни е грижа за заплахите ти. Само страхливци биха се уплашили от такъв като тебе. Направи ни път, защото сега ще се къпем в реката.“

Ангарапарна видимо пламна от гняв. Той опъна лъка си и на мига изстреля стотици стрели по братята. Арджуна се движеше с ослепителна бързина, парирайки ги всичките просто с факела, който носеше и се присмя на гандхарва: „Не смей да се сражаваш с умелите в боя. Оръжията ти се стапят като океанска пяна, когато ги насочваш към по-силен противник. О, небесни пътнико, знам, че превъзхождаш хората по сила. Затова ще използвам срещу теб небесно оръжие. Огненият снаряд, който ще изстрелям, най-напред е бил даден на Бхарадваджа от божествения мъдрец Брихаспати. После Бхарадваджа го предал на Агнивеша, който го дарил на моя учител Дрона, а Дрона го даде на мен. Защитавай се от силата му, ако можеш.“

Изричайки мантрите, призоваващи Агнеястра, Арджуна вдъхна на факела си нечувана сила. Той с гняв го хвърли по Ангарапарна и овъгли колесницата му. Гандхарвът загуби съзнание от силата на огнения заряд и падна надолу с главата от димящата колесница. Арджуна го хвана за косите, украсени с венци от цветя, и го довлече пред Юдхищхира.

Внезапно от водите излезе ангелски красива жена и като застана пред Юдхищхира, каза с допрени длани: „Благородни, аз съм Кумбхинаши, съпругата на Ангарапарна. Умолявам те, дари ми милостта си и го освободи. Търся закрилата ти.“

Гандхарвът дойде на себе си и седна пред Юдхищхира, който му каза: „О, благородни, нима бих убил някого, който е победен в битка, който стои лишен от славата си, неспособен да се защитава сам, а го защитава жена му? Можеш да си вървиш.“

Ангарапарна се изправи и поднесе почитанията си на Юдхищхира, като заговори смирено: „Гордостта ми бе сломена от по-малкия ти брат. Небесната ми колесница лежи изпепелена. Преди ме познаваха като Читраратха — Онзи с красивата колесница — но от днес ще се наричам Дагдхаратха — Онзи с изпепелената колесница.“

Ангарапарна благодари на Арджуна, че не го е убил, въпреки че можеше. За да се отплати за милостта му, Ангарапарна му поднесе в дар божественото познание, което притежават гандхарвите, заедно с впряг небесни коне. Усмихнат, Ангарапарна каза: „Това познание, наречено Чакшуши, ще ти дари способността да виждаш всичко в трите свята, както и съкровената природа на нещата. Именно то дава на гандхарвите силата, с която превъзхождат хората.“

Ангарапарна махна с длан към речния бряг и Пандавите видяха там група красиви бели коне. „Тези жребци искам да ти дам. Те ще отидат навсякъде по волята на господаря си. Казва се, че са част от мълнията на Индра и винаги ще изпълнят желанието ти.“

Арджуна отговори: „О, гандхарва, ако ми даваш познанието си и тези коне като отплата за живота си, аз няма да ги приема. Мой дълг бе да те освободя по заповед на брат си. Не мога да приема милостиня, тъй като кшатриите не постъпват така.“

Ангарапарна отново се усмихна: „Добре, нека не бъде милостиня. О, най-добър потомъко на Бхарата, копнея да ме научиш да хвърлям огненото оръжие, с което ме победи.“

Арджуна се съгласи на тази замяна, но каза, че най-напред иска да разбере защо той е предизвикал него и братята му, макар да бяха добродетелни хора, изучили Ведите, и от благородно царско потекло.

Гандхарвът отговори: „Чуй Арджуна, слушал съм от Нарада Риши за великите подвизи на предците ви. Освен това лично познавам бащите ви, тъй като Дхарма, Ваю, Индра, Ашвините и дори Панду живеят в рая. Макар да знам, че всичките сте великодушни, добродетелни, силни и предани на обетите си, аз ви нападнах, защото никой, който владее сила и оръжия, не може да изтърпи да му се противопоставят пред съпругата му. Бях разгневен.“

Ангарапарна обясни защо Арджуна е успял да победи него, небесния гандхарва: „Тъй като си целомъдрен, силата ти е станала необикновена. Ако някой воин, познаващ насладата на сетивата, влезе в бой нощем с гандхарва, няма как да остане жив.“

После той добави, че дори воин, който не спазва обета за целомъдрие, би могъл да победи могъщ враг, ако го закриля съвършен брамин. Гандхарвът заключи: „Онези, които са наставлявани от учени и себевладеещи се брамини, могат да завладеят земята и да постигнат добра съдба, а накрая да отидат в рая. Затова, потомъко на Тапати, потърсете си съвършен брамин за водач.“

Арджуна слушаше внимателно. Той искаше да знае защо Ангарапарна се бе обърнал към него с „потомъко на Тапати“ и попита: „Тъй като съм син на Кунти, съм познат като Каунтея. Защо ме наричаш Тапатя? Не съм чувал това име преди.“

Бе дълга история. Ангарапарна покани братята да седнат удобно на брега на реката, докато той заразказва за далечната им предшественичка Тапати, дъщеря на слънчевия бог. Тапати се бе спуснала от небесата и се бе омъжила за Самварана, древен цар в рода на Пандавите. Гандхарвът им разказа историята заедно с много други странични истории. Ангарапарна говори през по-голямата част от нощта и братята, запленени от разказите му, видяха първата бледа светлина на зората, когато той свърши. Тогава Арджуна му каза: „О, гандхарва, ти знаеш всичко и виждаш всичко с божественото си зрение. Моля те, кажи ни къде можем да открием брамин, познаващ Ведите, който би могъл да ни стане жрец.“

Ангарапарна отговори, че недалеч се намира горският ашрам Уткачака. Там живее брамин на име Дхаумя, по-младият брат на прославения риши Девала. Нека се обърнат към него с молба да им бъде наставник.

Уверен в приятелството на гандхарва и благодарен за съвета му, Арджуна му даде мантрата, с която би могъл да призове Агнеястра. В отговор на това Ангарапарна отново му предложи конете, но Арджуна отговори: „Засега няма да взема нищо от теб. Не желая знанието ти, а няма как в момента да отведем конете. О, прекрасен гандхарва, достатъчно е, че имам приятелството ти. Може би, ако дойде време да имаме нужда от тези коне, ще ги потърся.“

Ангарапарна и Пандавите се поздравиха почтително и си взеха сбогом. Гандхарвът и съпругата му изчезнаха в небето, оставяйки Пандавите да продължат пътуването си.

След като гандхарвът си замина, Пандавите поеха на север покрай брега на Ганг натам, накъдето той им бе посочил, че ще открият ашрама на Дхаумя. Слънцето бе изгряло и те видяха много риши, къпещи се в реката, облечени само с по една препаска, а сплъстените им коси бяха завързани във възел на главите им. Братята ги чуваха да рецитират свещени химни от Ведите — някои във възхвала на слънчевия полубог Сурия, някои в обожание на Шива, всемирния унищожител, а други в молитва към всемогъщия Върховен Бог, Вишну. Самите Пандави също се изкъпаха в Ганг и със свещената глина от брега нарисуваха по телата си знаци, показващи, че са ваишнави, предани на Вишну. Кунти влезе във водите напълно облечена, а после смени дрехата си на скрито място. Тя не спираше да мисли за Кришна, умолявайки го да им помогне в бедите им.

Мъдреците насочиха братята къде да намерят обителта на Дхаумя. Тогава те се приближиха към него и паднаха в нозете му. Юдхищхира каза: „О, мъдри, ние сме синовете на Панду и пътуваме с майка си Кунти. По съвета на един гандхарва търсим подслона ти. Моля те, бъди наш водач и закрилник. Ние сме твои слуги.“

Лъчезарният Дхаумя се усмихна и ги покани да седнат. Учениците му им поднесоха диви плодове и вода. Докато погледът му обгръщаше младите принцове и деликатната Кунти, мъдрецът почувства в сърцето му да се пробужда обич. Той разбра, че обожават Вишну, неговия почитан Бог, и това също му хареса, затова се съгласи да им стане жрец. В радостта си Пандавите се почувстваха така, като че вече са си възвърнали богатството и царството и са спечелили Драупади. След това Дхаумя официално ги прие за ученици, посвещавайки ги във Вишну мантрите.

Много мъдреци от ашрама на Дхаумя ги дариха с благословиите си. Виждайки тези богоподобни младежи, ришите разбраха, че благодарение на съвършенството си братята скоро щяха да управляват света. После, придружени от Дхаумя, Пандавите продължиха пътя си към Панчала.