6
Chapter 6
Омразата на Кауравите нараства
The Kauravas’ Hatred Grows
Дошло бе време принцовете да напуснат школата на Дрона. За да е завършило обучението им, те трябваше да се отплатят на своя гуру с дакшина. По традиция самият гуру определяше дакшина. Дрона събра принцовете и каза: „Има едно-единствено нещо, което искам — да плените Цар Друпада и да ми го доведете.“
It was now time for the princes to leave Droṇa’s school. To complete their training they had to pay their guru’s fees by offering him dakṣiṇa. Traditionally, the dakṣiṇa was determined by the guru himself. Droṇa assembled the princes and said, “There is only one thing I want. You should take King Drupada prisoner. Then bring him before me as your captive.”
Принцовете отговориха: „Така да бъде.“ Те знаеха за враждата на своя гуру с този цар. Друпада и Дрона бяха живели заедно като деца под грижите на мъдреца Агнивеша. Друпада бе обещал, че когато наследи царството си, ще даде половината на скъпия си приятел Дрона. След време, когато и двамата бяха вече пораснали, Дрона бе отишъл при Друпада да му припомни приятелството и обещанието му. Когато видял бедния Дрона, Друпада бе казал: „О, нещастни брамине, как така се считаш още за мой приятел? Отминалата дружба няма стойност. Приятелство може да съществува единствено между равни. Аз съм велик цар, а ти си бедняк. Не се опитвай да пробудиш връзка, която е мъртва отдавна.“
The princes replied, “So be it.” They knew of their guru’s enmity with the king. Drupada and Droṇa had lived together as children under the Ṛṣi Agniveśya. Drupada had promised that when he inherited his kingdom he would bestow half of it on his dear friend Droṇa. Later, when they had both grown to maturity, Droṇa went to Drupada and reminded him of their friendship and the promise. Seeing the poor Droṇa standing before him, Drupada had said, “O luckless Brahmin, how do you consider me as your friend now? Past friendships are meaningless. Only equals can be friends. I am a great king and you are an indigent Brahmin. Do not try to invoke a long-dead relationship.”
Така Друпада се бе надсмял над Дрона и му бе подхвърлил малко милостиня. Дълбоко оскърбен, Дрона бе напуснал Панчала, огромното царство на Друпада, решен да си отмъсти. И ето, дошло бе време за възмездие. Той обгърна с поглед съвършените си ученици, знаейки, че Друпада скоро ще съжалява за арогантността си.
Drupada had then laughed at Droṇa and offered him a little charity. Deeply insulted, Droṇa had left Pañchāla, Drupada’s vast kingdom, his mind fixed on revenge. The time for that revenge had arrived. Droṇa looked about at his accomplished students and knew that Drupada would soon regret his arrogance.
Принцовете се качиха на колесниците си и препуснаха към Панчала. Придружени от многобройна конница, те скоро стигнаха до столицата на Друпада, Кампиля. Дурьодхана и братята му си съперничеха кой да води нападението. Те се втурнаха към градските порти с извадени оръжия и, надавайки силни викове, нахлуха в Кампиля по главната улица, докато ужасените граждани се скриваха в къщите си.
The princes mounted their chariots and sped toward Pañchāla. Accompanied by a large force of horsemen, they soon arrived at Drupada’s capital, Kāmpilya. Duryodhana and his brothers vied with one another to lead the attack. They rushed toward the city gates with weapons raised. Sending up cries, they burst into Kāmpilya along its main highway while the terrified citizens hid in their houses.
Дрона чакаше извън града с Пандавите. Арджуна бе предложил на братята си да не придружават Кауравите. „Те няма да успеят да победят могъщия Друпада — бе казал той. — Ние ще атакуваме след като те бъдат отблъснати.“
Outside the city Droṇa waited with the Pāṇḍavas. Arjuna had suggested to his brothers that they not accompany the Kauravas. “They will not be able to overpower the mighty Drupada,” Arjuna had said. “We should make our attack after theirs has been repulsed.”
Друпада чу как Кауравите нахлуват в града и излезе от двореца си на своята огромна бяла колесница. Викайки от радост, че има възможността да се сражава, той препусна начело на армията си, за да защити града, като обсипваше враговете си с неустоими порои стрели. Бързината и лекотата, с които се движеше, караха Кауравите да мислят, че воюват с безброй Друпади. Царят се носеше безстрашно сред тях с колесницата си, лъкът му бе непрестанно опънат в кръг, а смъртоносните му стрели летяха във всички посоки.
Drupada heard the attacking Kauravas crashing through his city and came straight out of his palace, mounted on his huge, white chariot. Roaring with joy at the chance for battle, he charged at the head of his army to defend the city. He showered his enemies with forceful arrows. His speed and lightness of motion were such that the Kauravas thought they were facing many Drupadas. He careered fearlessly in his chariot and entered into their midst, his bow constantly drawn to a circle and his searing shafts flying in all directions.
Панчалийците надуха хиляди раковини и тромпети и заудряха на барабани, вдигайки шум, подобен на страховит лъвски рев. Друпада пронизваше кауравските принцове със стрелите си до замайване. Виждайки царя си в челните редици на битката, хората наизлязоха от домовете си, хвърляйки сопи, боздугани и всякакви други оръжия по Кауравите. Принцовете се оказаха обградени от хиляди нападатели и се почувстваха притиснати и сразени. Те побягнаха от града, преследвани от панчалийците.
The Pañchālas sounded thousands of conches, trumpets and drums, creating a noise that sounded like the roar of a tremendous lion. Drupada struck the Kuru princes with his arrows and sent them reeling. Seeing their king in the forefront of battle, the citizens came out of their houses to hurl clubs, maces and other missiles at the Kurus. The princes were surrounded by thousands of assailants and they felt oppressed and overwhelmed. They fled howling from the city with the Pañchālas in pursuit.
Пандавите се разсмяха. Арджуна каза с презрение на Юдхищхира: „Ето ги горделивите Каурави, обърнати в бяг от Друпада. Тях ги бива единствено в приказките. Сега е време ние да се бием. Ти остани тук. Аз тръгвам с останалите.“
The Pāṇḍavas laughed. Arjuna said scornfully to Yudhiṣṭhira, “Here come the proud Kauravas, put to flight by Drupada. They are strong in words only. It is time for us to fight. You stay here. I shall go with the others.”
Юдхищхира остана в тила заедно с Дрона, а четиримата му братя препуснаха към Кампиля. Бхима тичаше с боздуган в ръка, а Арджуна го следваше на колесница с Накула и Сахадева от двете си страни. Панчалийците ги очакваха и бяха блокирали градските порти с редица слонове. Бхима се нахвърли върху тях с боздугана си. Със смазани глави, покрити в кръв, слоновете падаха на земята като скали, поразени от гръмотевица. Бхима се въртеше като бесен вихър сред панчалийските воини. Слонове, колесници и пехотинци падаха с хиляди. Пандавите отблъснаха вражеската сила, както пастирът подкарва стадо животни.
Yudhiṣṭhira remained behind with Droṇa. His four brothers flew toward Kāmpilya. Bhīma bounded along with mace held aloft, while Arjuna raced behind him on a chariot with Nakula and Sahadeva on either side. The Pañchālas were waiting for them and had blocked the city gates with a row of elephants. Bhīma struck at them with his club. With their heads smashed and covered in blood, the elephants fell to the ground like cliffs broken off by thunderbolts. Bhīma spun like a furious tornado amid the Pañchāla warriors. Elephants, chariots and infantrymen fell in the thousands. The Pāṇḍavas drove the hostile force back as a herdsman drives cattle.
Арджуна, нетърпелив да зарадва учителя си, сипеше порои стрели над необятната панчалийска армия. Бързите остриета летяха в безкраен поток и пронизваха безпогрешно вражеските воини. Арджуна наподобяваше всепоглъщащия пожар в края на епохата. Пазен от двете страни от близнаците, той поваляше хиляди и хиляди войници.
Arjuna, keen to please his preceptor, released volleys of arrows at the immense Pañchāla forces. His straight-flying shafts came in an endless stream and sped unerringly at the enemy warriors. Arjuna resembled the all-devouring fire that appears at the end of an aeon. Protected on either side by his two brothers, he felled thousands of fighters.
Надаващ лъвски ревове, Друпада препускаше начело на своя ескадрон. Водени от царя си, воините организираха мощна контраатака срещу Пандавите. Стрели, ками, копия и боздугани се сипеха върху четиримата братя. Арджуна ги отбиваше всичките със стрелите си. Панчалийците го разгневиха със свирепата си атака и той се биеше с удвоена енергичност. Враговете му не забелязваха дори миг промеждутък, докато вадеше стрелите от колчана си и опъваше лъка си, за да ги изстреля. Единственото, което виждаха, беше неспирният поток стрели, летящ насреща им. Могъщите панчалийски воини завикаха във възхвала на храбростта му.
Drupada raced to the head of his troops and they rallied with lion-like roars. Led by their king, they mounted a powerful counterattack against the Pāṇḍavas. Arrows, darts, spears and clubs rained down on the four brothers. Arjuna repelled all their missiles with his arrows. The Pañchālas enraged him with their furious attack and fought with redoubled energy. His foes could not mark any interval between his pulling an arrow from his quiver and bending his bow to fire it. All they saw was a constant stream of shafts speeding toward them. The mighty Pañchāla warriors shouted praises at Arjuna for his prowess.
Заедно с главнокомандващия Сатяджит, Друпада лично се впусна към Арджуна. И царят, и Сатяджит бяха воини, способни да се сражават едновременно с хиляди бойци. Друпада нападна Арджуна със стотици остри стрели, надавайки силни викове. Без да се оставя да бъде атакуван, Арджуна прониза Сатяджит с десет стрели, като едновременно с това разтроши лъка му с още три. Виждайки този дивен подвиг, останалите воини завикаха одобрително. Сатяджит грабна друг лък и на мига простреля впряга на Арджуна, както и колесничаря му. Арджуна отново разцепи лъка на Сатяджит, уби конете му и разби колесницата му.
Along with his commander-in-chief Satyajit, Drupada personally rushed toward Arjuna. Like the king, Satyajit was a warrior capable of contending with thousands of other warriors at once. He struck Arjuna with a hundred fierce arrows and sent up a great roar. Not tolerating the attack, Arjuna pierced Satyajit with ten arrows and simultaneously cut his bow to pieces with three more shafts. Seeing this wonderful feat, the other warriors cheered. Satyajit grasped another bow and immediately pierced Arjuna’s steeds as well as his charioteer. Arjuna again split Satyajit’s bow, then killed his horses and smashed his chariot to pieces.
Друпада бързо се впусна на помощ на своя главнокомандващ. Последва мощен обмен на стрели и други оръжия между царя и Арджуна. Постепенно Арджуна надделя над Друпада. Той строши лъка и разкъса ризницата му, повали флага му и уби конете му. Виждайки объркването на владетеля, Арджуна захвърли собствения си лък и вдигна огромен ятаган. Скачайки от колесницата си, той се нахвърли върху Друпада, залови го и опря острието на гърлото му.
Drupada came quickly to his commander’s assistance. A powerful exchange of arrows and other missiles followed between the king and Arjuna. Gradually Arjuna overpowered Drupada. He shattered the king’s bow, tore off his armor, felled his flagstaff and killed his horses. Seeing Drupada confounded, Arjuna threw down his own bow and took up a huge scimitar. He leapt down from his chariot and jumped onto Drupada’s, seizing him and holding the sword to his throat.
Междувременно Бхима бе унищожил ескадроните на Друпада. Арджуна му извика да се оттегли. Бяха постигнали целта си, Друпада бе заловен. Войските видяха тежкото положение на царя си и се отдръпнаха уплашени. Арджуна довлече Друпада на собствената си колесница и потегли назад към Дрона.
Bhīma had meanwhile been wreaking havoc among Drupada’s troops. Arjuna shouted to him to withdraw. They had achieved their aim and captured Drupada. The troops saw their king’s plight and fled in fear. Arjuna then dragged Drupada onto his own chariot and rode back toward Droṇa.
Когато видя пленения цар, Дрона се усмихна: „Е, могъщи владетелю, копнееш ли сега да възродим старото приятелство? Струва ми се, че вече царството и богатството ти са мои.“
When Droṇa saw the captive king, he smiled. “So, O mighty king, do you now desire to revive our old friendship? It seems that your kingdom and wealth have become mine.”
Друпада се засрами и се изчерви силно. Той сведе поглед, когато Дрона продължи: „Не се бой за живота си; аз съм брамин и мой дълг е винаги да прощавам. Истината е, че винаги съм те обичал, още от времето когато бяхме деца.“
Drupada squirmed and blushed. He looked down as Droṇa continued, “You need not fear for your life for I am a Brahmin and it is my duty to be ever forgiving. Indeed, I have always cherished an affection for you since we were children.”
След това Дрона заповяда на Арджуна да освободи Друпада. Царят слушаше мълчаливо думите на брамина: „Аз все още жадувам за приятелството ти, Друпада, но как може някой, който не е цар да бъде приятел на цар? Затова реших да ти позволя да запазиш половината си царство. Ще взема само другата половина.“
Droṇa then ordered Arjuna to release Drupada. The king listened in silence as Droṇa continued. “I still desire your friendship, Drupada, but how can one who is not a king be a king’s friend? Therefore I have decided to allow you to keep half your kingdom. I shall take the other half.”
Друпада не беше в позиция да оспорва. Той знаеше, че бойната мощ на Дрона надвишава неговата — особено сега, когато могъщите Куру му бяха ученици. Не можеше да го победи в битка. Друпада кимна в знак на съгласие. „Ти си истински благородна душа, за да постъпваш по такъв начин, Дрона — отговори той, призовавайки цялото си търпение. — Възвишените личности като теб са винаги великодушни. Аз също копнея за приятелството ти. Нека живеем в мир, като всеки владее своята половина от Панчала.“
Drupada was in no position to argue. He knew that Droṇa’s martial power far exceeded his own--especially as he now had the mighty Kurus as disciples. There would be no question of defeating him in battle. Drupada nodded in assent. “You are a truly noble soul to act in this way, Droṇa,” he replied, summoning all his patience. “Great personalities like yourself are always magnanimous. I, too, desire your friendship. Let us live peacefully, each ruling his own half of the Pañchāla kingdom.”
Друпада възложи на брамините да изпълнят съответните ритуали и предостави северната половина от царството си на Дрона, който след това замина с Пандавите за Хастинапура. Друпада изгаряше от нанесеното му унижение. Той трябваше да възстанови честта си. Потънал в размисли, царят се завърна в своя дворец.
Drupada had Brahmins perform appropriate rituals and bestowed the northern half of his kingdom upon Droṇa, who then left with the Pāṇḍavas for Hastināpura. Drupada burned with humiliation. Somehow he had to avenge his honor. Absorbed in thought, the king returned to his palace.
На връщане към Хастинапура Дрона се бе качил на колесницата на Арджуна и му говореше с обич. Той бе привързан към Пандава нежно, като към собствен син, и знаеше, че няма нищо, което Арджуна не би сторил за него. Дрона каза: „Принце, сега ти си най-добрият стрелец в света. Макар да ми се изплати като победи Друпада, ще ти поискам още едно нещо като дакшина. Ще трябва да се биеш с мен, когато изляза насреща ти.“
As they returned to Hastināpura, Droṇa rode on Arjuna’s chariot and spoke to him affectionately. He loved this prince as dearly as his own son, and he knew there was nothing Arjuna would not do for him. Droṇa said, “O hero, you are now the best of all bowmen in this world. Although you have repaid me by defeating Drupada, I will ask one more thing from you as dakṣiṇa. You must fight with me when I come to fight with you.”
Арджуна погледна изненадано учителя си. Как въобще някога би могъл да се сражава срещу него? Въпреки това той отговори без колебание: „Ще го направя. Аз съм твой вечен слуга.“
Arjuna was surprised. How could he ever fight with his teacher? Still, he replied without hesitating, “It shall be so. I am always your servant.”
Всички Куру научиха за едно необикновено събитие, случило се в Матхура, родният град на Кунти. Кунти имаше брат на име Васудева, който бе пленен от злия Цар Камса. Този силен монарх безпощадно измъчваше брамините и останалите царе. Чувайки божествено пророчество, че осмият син на Васудева ще го убие, Камса бе хвърлил в затвора Васудева и съпругата му Деваки. После бе убил първите им шест деца още при раждането. Но въпреки бдителността му седмото и осмото дете — Баларама и Кришна — бяха избягнали смъртта. По тайнствен, мистичен начин Кришна бе отнесен от Матхура и отгледан във Вриндавана, малко пастирско селище, от водача на пастирите, Нанда. Великите риши твърдяха, че Кришна е самият Върховен Бог и че поради собствената му божествена подредба е станало така, че да отиде във Вриндавана. Куру, удивени, научиха от мъдреците, че самият Бог се е появил в съседното царство на Яду.
The Kurus had heard of a wonderful occurrence in Mathurā, the city where Kuntī had been born. Kuntī had a brother named Vasudeva who had been imprisoned by the wicked King Kaṁsa. This powerful monarch had been viciously terrorizing Brahmins and other kings. Hearing a divine prophesy that Vasudeva’s eighth child would kill him, Kaṁsa imprisoned both Vasudeva and his wife Devakī. He then killed their first six children at birth. But somehow, despite Kaṁsa’s vigilance, the seventh and eighth children, Balarāma and Kṛṣṇa, had escaped death. By some mystical arrangement Kṛṣṇa had been carried away from Mathurā and raised in Vṛndāvana, a small village of cowherds, by its leader, Nanda. The great ṛṣis said that Kṛṣṇa was in fact the Supreme Lord and that it had been by his own divine arrangement he had gone to Vṛndāvana. The Kurus were amazed to hear from the sages that God himself had appeared in the neighboring kingdom of the Yadus.
Когато станал юноша, Кришна се завърнал в Матхура и убил Камса с голи ръце. Този страховит подвиг удивил всички, които го видели, и потвърдил божествената идентичност на Кришна. Камса бе всявал ужас дори в сърцата на боговете. Не съществуваше земен владетел, способен да се изправи насреща му. Ала младият Кришна, макар че беше още момче, и неговият брат Баларама, бяха победили войските и генералите на Камса, убивайки накрая и царя, и злонамерените му министри. След това двамата братя бяха станали водачи на династията Яду. Те поддържаха приятелски отношения с династията Куру от Хастинапура, вълнувайки се особено от благополучието на своята леля Кунти и на петимата ѝ сина.
When he became a youth, Kṛṣṇa had returned to Mathurā and killed Kaṁsa with his bare hands. This tremendous deed astonished all those who saw it and confirmed for them Kṛṣṇa’s divine identity. Kaṁsa had struck fear even into the gods’ hearts. There had been no earthly king capable of standing against him. But the young Kṛṣṇa, still only a boy, and His brother, Balarāma, had overpowered Kaṁsa’s troops and generals, finally killing the king along with his evil ministers. The two brothers then became chiefs of the Yadu dynasty. They maintained a friendship with the Kurus in Hastināpura, taking a special interest in the welfare of their Aunt Kuntī and her five fatherless sons.
Баларама, за когото ришите също казваха, че е проявление на Върховния Бог, се бе прочул като несравним боец с боздуган. По молба на Дрона, той се съгласи да обучава Бхима и Дурьодхана в това умение. Така Баларама прекара известно време в Хастинапура. Докато живееше там, той стана свидетел на силната враждебност и завист, която Кауравите изпитваха към братовчедите си. Когато Кришна научи за това, той се притесни за Кунти и синовете ѝ. Затова помоли един от своите съветници, Акрура, да отиде в Хастинапура и да прецени ситуацията, дали има нужда от помощ.
Balarāma, also said by the ṛṣis to be a manifestation of the Supreme Godhead, became famous as a peerless mace fighter. At Droṇa’s request, he agreed to train Bhīma and Duryodhana in the skills of handling a mace. Thus Balarāma spent time in Hastināpura. While there, he learned of the fierce rivalry and envy the Kauravas felt toward their cousins. When Kṛṣṇa heard this, He became concerned for Kuntī and her sons. Therefore He asked one of his advisors, Akrūra, to visit Hastināpura and assess the situation, and to see if he could be of any help.
Куру приеха приятелски Акрура. Кунти беше изключително щастлива да го види. Тя го разпитваше за роднините и близките си в Матхура, и особено се интересуваше да научи всичко за Кришна, когото приемаше за Върховния Бог. „Спомня ли си моят племенник Кришна за мен и за синовете ми?“ — питаше тя. „Знае ли как страдам сред враговете си, като сърна сред вълци?“
The Kurus received Akrūra in friendship. Kuntī was overjoyed to see him. She inquired about her kinsmen and friends in Mathurā. Kuntī especially wanted to know everything about Kṛṣṇa, whom she accepted as the Supreme Lord. “Does my nephew Kṛṣṇa think of me and my sons?” she asked. “Does he know how I am suffering in the midst of my enemies, like a doe in the midst of wolves?”
Акрура я помоли да му каже повече за положението в града и тя започна да разказва всичко. Кунти знаеше, че Дурьодхана и братята му постоянно замислят интриги срещу синовете ѝ. Кауравите не можеха да приемат това, че Пандавите ги превъзхождат по качества. Унижението, което бяха получили наскоро в Кампиля, още повече бе усилило желанието им да премахнат синовете на Панду. Кунти говореше на Акрура със сълзи на очи: „Ще дойде ли тук Кришна да ме утеши? Аз винаги се моля на него, всесилния закрилник на вселената. Истината е, че не намирам друго убежище нито за себе си, нито за синовете си.“
Akrūra asked her to tell him more about the situation in the city and she began explaining everything. Kuntī knew that Duryodhana and his brothers were always intriguing against her sons. The Kauravas could not tolerate the Pāṇḍavas’ superior prowess. The humiliation they had recently received at Kāmpilya had made them even more keen to dispose of Pāṇḍu’s sons. Kuntī spoke to Akrūra with tears in her eyes, “Will Kṛṣṇa come here to console me? I always pray to that all-powerful protector of the universe. Indeed, I see no other shelter for myself and my sons.”
Кунти плачеше за Кришна пред Акрура. Той нежно я увери, че Кришна често говори за нея и го е изпратил да прецени ситуацията. И Акрура, и Видура успокоиха Кунти, напомняйки ѝ за необикновения произход на синовете ѝ. Младите Пандави бяха експанзии на боговете. Нямаше как злонамерените принцове Каурави да ги победят.
Kuntī cried out to Kṣṇa in front of Akrūra. He gently reassured her that Kṛṣṇa was often speaking about her and had sent him to analyze the situation. Both Akrūra and Vidura comforted Kuntī and reminded her about her sons’ extraordinary birth. The Pāṇḍava boys were expansions of the gods. There was no way that the evil Kaurava princes could overcome them.
Акрура остана в Хастинапура няколко месеца. След като прецени, че разбира напълно какво е положението, реши, че е време да се връща в Матхура. Преди да замине обаче, той се срещна с Дхритаращра, за да му предложи съвет. В крайна сметка слепият цар бе отговорен за действията на синовете си и определено би могъл да контролира поведението им, стига да пожелаеше. Акрура каза: „Скъпи Царю, ти наследи трона единствено, защото брат ти Панду ни напусна преждевременно. Затова по право неговите синове могат да претендират за престола. Не бива да ги пренебрегваш в услуга на собствените си синове.“
Akrūra remained in Hastināpura for several months. Then, when he felt he had understood the situation fully, he decided it was time to return to Mathurā. Before leaving, however, he met with Dhṛtarāṣṭra to offer some advice. Ultimately the blind king was responsible for his sons’ acts and he could certainly check their behavior if he chose. Akrūra said, “My dear King, you have obtained the throne only because your brother Pāṇḍu passed away prematurely. Therefore Pāṇḍu’s sons have first claim on the throne. You should not discriminate against them in favor of your own sons.”
Акрура посъветва Дхритаращра да управлява според моралните принципи. Той би трябвало да се отнася по еднакъв начин към всичките си поданици, още повече пък към Пандавите, собствените му племенници и наследници на трона. Прекалената привързаност към близките е просто породена от невежество. Всяко същество на света се ражда само и умира само. То преживява резултатите на собствените си добри и лоши действия, и накрая напуска сегашното си тяло, за да приеме друго. Вярването, че едно същество е роднина на друго, не е нищо повече от илюзия.
Akrūra also advised Dhṛtarāṣṭra to rule the kingdom strictly according to moral principles. He should treat all his subjects equally, what to speak of the Pāṇḍavas, his own nephews and heirs to the throne. Over-attachment for one’s close relatives is simply born of ignorance. Every creature in the world is born alone and dies alone. He experiences the results of his own good and evil deeds and in the end leaves the present body to accept another. The belief that one person is the relation of another is nothing more than illusion.
Докато Акрура говореше, Дхритаращра слушаше безмълвно. Той разбра за какво намекваха думите на Акрура. Акрура изрази ясно, че каузата на Пандавите е праведна и че ако им се противопостави, царят ще постигне единствено скръб. Дхритаращра продължаваше да мълчи и когато Акрура заключи: „Като облагодетелстваш собствените си синове, о, господарю на земята, ти действаш от невежество. Как тогава изобщо се надяваш на добър резултат? Невежеството винаги води до страдание. Затова постъпвай добродетелно и се отнасяй към синовете на Панду, както справедливо заслужават.“
Dhṛtarāṣṭra listened in silence as Akrūra spoke. He understood the implications of his words. Akrūra had made it clear that the Pāṇḍavas’ cause was righteous and that by opposing them he would reap only grief. Dhṛtarāṣṭra bowed his head as Akrūra concluded, “By favoring your own sons, O lord of the earth, you are acting out of ignorance. How then can you hope for any good result? Ignorance always leads to sorrow. Therefore, act virtuously and deal with Pāṇḍu’s sons as they rightfully deserve.”
Дхритаращра въздъхна: „Мъдри Акрура, думите ти са като безсмъртния нектар на боговете. Мога да продължавам да ги слушам вечно. Ти говориш истината. Но точно както човек, който е пред прага на смъртта, не може да бъде спасен от нектар, така и твоите думи не остават в сърцето ми.“
Dhṛtarāṣṭra sighed, “O wise one, your words are like the immortal nectar of the gods. I could go on hearing them forever. You have surely spoken the truth. But just as a person on the verge of death cannot be saved by nectar, so your instructions do not stay in my heart.”
Дхритаращра призна, че е заслепен от обичта си към своите синове. Той довери на Акрура, че се чувства безпомощен да се освободи от тази привързаност. Както Кунти, царят също разбираше позицията на Кришна. „Със сигурност всичко се случва по волята на Върховния. Никой човек не може да повлияе на Божията воля. Сега той е дошъл да облекчи земята от товара ѝ и това неизбежно ще се случи. Какво мога да направя аз? Съдбата без съмнение е всесилна.“
Dhṛtarāṣṭra admitted that he was prejudiced by affection for his sons. He told Akrūra that he felt helpless to overcome that affection. Like Kuntī, the king also understood Kṛṣṇa’s position. “Surely everything moves according to the will of the Supreme Lord. No man can influence the Lord’s will. Now he has appeared to relieve the earth’s burden and that will surely happen. What then can I do? Destiny is surely all-powerful.”
Дхритаращра бе чувал ришите да говорят за мисията на Кришна да унищожи многото демонични царе, превзели земята. Панду бе успял да ги възпре, но след като се бе оттеглил, те се бяха обединили в съюзи и бяха събрали огромни армии, представлявайки постоянна заплаха за мира в света.
Dhṛtarāṣṭra had heard the sages describe how Kṛṣṇa’s mission was to destroy the large number of demonic kings who had begun to populate the earth. Pāṇḍu had managed to check them, but since his retirement they had formed alliances and built huge armies, posing a constant threat to world security.
Акрура разбра, че Дхритаращра е поел в посока, която щеше да доведе до собствената му гибел. Като показваше пристрастие към синовете си в ущърб на Пандавите, царят щеше да предизвика помежду им конфликт, чийто резултат щеше да бъде унищожението на династията Куру. Акрура разбираше, че няма какво повече да направи. Дхритаращра отказваше да поеме отговорността за действията си. Сбогувайки се с царя, Акрура отпътува за Матхура.
Akrūra could understand that Dhṛtarāṣṭra was set upon a course that would lead to his ruin. By favoring his own sons over the Pāṇḍavas, the king would ultimately ignite a conflict between them which would result in the destruction of the Kuru race. Akrūra felt there was nothing more he could do. Dhṛtarāṣṭra refused to accept responsibility for his acts. Taking his leave from the king, Akrūra made his way back to Mathurā.
След като Акрура замина, Дхритаращра размисли над думите му. Вярно бе, че синовете на Панду бяха законните наследници на царството. Това не можеше да се отрече. Очевидно бе, че най-големият от тях, Юдхищхира, имаше качествата да бъде цар. Дхритаращра виждаше колко се отличаваше принцът със своята честност, търпение, доброта и непоколебимо придържане към дълга. Заедно с братята си той бе безспорен любимец на всички. Хората бяха обичали Панду и сега им се струваше, че той се е завърнал сред тях чрез синовете си. Навсякъде те явно изразяваха желанието си да видят Юдхищхира коронясан за цар. Дхритаращра бе дочувал разговорите им: „Вече имаме прекрасен принц. Защо слепият Дхритаращра още е на престола? Нека поставим там благочестивия Юдхищхира. Той със сигурност ще бъде добродетелен и великодушен владетел.“
When Akrūra was gone, Dhṛtarāṣṭra pondered on his words. It was true that Pāṇḍu’s sons were the rightful heirs to the kingdom. That could not be denied. It was especially clear that the eldest of them, Yudhiṣṭhira, was qualified to be the king. The king had seen how the prince was noted for his honesty, patience, kindness and unswerving adherence to duty. Along with his brothers, he was a firm favorite of the people. The citizens had loved Pāṇḍu and it seemed to them that he returned to live among them as his sons. Everywhere people were speaking of their desire to see Yudhiṣṭhira installed as the king. Dhṛtarāṣṭra had heard of their talks: “Now we have a qualified prince. Why should the blind Dhṛtarāṣṭra remain king? Let us place the pious Yudhiṣṭhira on the throne. He will surely be a righteous and benevolent ruler.”
Дхритаращра се посъветва с Бхишма, Видура и брамините. Всички бяха съгласни, че Юдхищхира трябва да бъде провъзгласен за принц регент. Скоро церемонията бе извършена и народът ликуваше.
Dhṛtarāṣṭra consulted with Bhīṣma, Vidura and the Brahmins. They all decided that Yudhiṣṭhira should be installed as prince regent. The ceremony was soon performed and the people rejoiced.
Дурьодхана обаче кипеше от негодувание. Как така баща му го бе пренебрегнал и бе издигнал Юдхищхира за регент? Когато Бхима се надсмя над страданието му, правейки го още по-непоносимо, той отиде заедно с Карна и Духшасана при Шакуни, за да измислят начин как да се избавят от Пандавите.
Duryodhana, however, was seething. How had his father bypassed him to make Yudhiṣṭhira prince regent? When Bhīma sneered at his distress, making it even more unbearable, he went with Karṇa and Dushashana to discuss with Śakuni a way to eradicate the Pāṇḍavas.
Очите на Шакуни се присвиха, докато Дурьодхана и останалите даваха воля на яростта си. Той допря върховете на пръстите си в размисъл. „Единственият начин — каза той накрая — е да бъдат отведени Пандавите далеч от Хастинапура на място, където безпрепятствено да бъдат убити. Трябва така да подготвим нещата, че да изгорят до смърт и това да изглежда като нещастен случай.“
Śakuni’s eyes narrowed as Duryodhana and the others vented their rage. He pressed his fingertips together to think. “The only answer,” he said finally, “is to get the Pāṇḍavas out of Hastināpura to a place where they can be killed without interference. We should somehow contrive to have them burned to death, making it seem like an accident.”
Дурьодхана се засмя, но Карна не бе сигурен. Той не харесваше непочтените методи на Шакуни. „Само страхливецът прибягва до измама и подмолност. Силният мъж предпочита открита битка. След като Пандавите са наши врагове, нека излезем на бойното поле да разрешим спора.“
Duryodhana smiled, but Karṇa was not so sure. He did not like Śakuni’s devious ways. “Only cowards resort to deceit and underhanded methods. Powerful men favor open combat. If the Pāṇḍavas are our enemies, then let us march out to the battlefield and settle this dispute.”
Шакуни присви устни, после леко се усмихна: „Дете мое, силен си, но неразумен. Явно забравяш за свръхчовешката сила на Бхима. Нима не помниш и случилото се в Кампиля? Всички кауравски принцове заедно с тебе не можаха да победят Друпада. А Пандавите успяха, въпреки че бяха едва четирима. Не мисля, че можем да спечелим битка срещу петимата братя. Вслушай се в думите ми.“
Śakuni’s lips tightened. Then he smiled slightly. “My child, you are powerful but foolish. It seems you have forgotten Bhīma’s superhuman strength. And do you not remember the incident at Kāmpilya? All of the Kaurava princes, with you by their side, could not overpower Drupada. But with only four fighting, the Pāṇḍavas were successful. It is unlikely that we will win in a confrontation with those five brothers. Take heed of my words.”
Напомнянето за Кампиля смути Карна; той нададе гневен вик. Там ги били победили от засада. Друпада се бил оказал по-силен, отколкото очаквали. Пандавите били имали предимството да се изправят срещу него, след като били узнали истинската му мощ. Следващият път, ако Пандавите се изправят директно срещу Кауравите, ще бъде различно. Карна поклати глава и излезе от стаята с думите: „Правете каквото искате, аз няма да участвам в заговор на страхливци!“
Reminded of Kāmpilya, Karṇa was embarrassed. He let out an angry shout. They had been taken by surprise there. Drupada had been stronger than they expected. The Pāṇḍavas had the advantage, confronting Drupada after having witnessed his actual power. Next time, if the Pāṇḍavas confronted the Kauravas directly, things would be different. Karṇa shook his head and left the room. “Do what you will, but I cannot be a party to such cowardice.”
Коварният Шакуни бе обмислил внимателно ситуацията и накара Дурьодхана да отиде при баща си и да настоява Пандавите да бъдат отпратени надалеч. Като знаеше, че Дхритаращра не може да му откаже нищо, Дурьодхана бавно кимна. Той вярваше на преценките на Шакуни. Заедно те уточниха подробностите от плана. После Дурьодхана влезе при царя.
The cunning Śakuni had carefully assessed the situation. He pressed Duryodhana to approach his father and ask for the Pāṇḍavas to be sent away. He knew that Dhṛtarāṣṭra would not refuse his son anything. Duryodhana nodded slowly. He trusted Śakuni’s judgment. Together they worked out the details of their plan. Then Duryodhana went to see the king.
Дхритаращра виждаше омразата на синовете си към Пандавите и знаеше, че изборът на Юдхищхира за пряк наследник е тежък удар за Дурьодхана. Царят обмисляше какво може да направи за синовете си. Той бе разговарял с Шакуни. Като знаеше, че Дхритаращра никога не действа, без да се посъветва, шуреят му предложи да се допита до неговия близък приятел, брамина Каника. Той, бе казал Шакуни, е опитен в държавническото изкуство и политиката. След това лично доведе Каника при Дхритаращра.
Dhṛtarāṣṭra knew well of his sons’ hatred for the Pāṇḍavas. He knew that Yudhiṣṭhira’s installation as the heir-apparent had been a bitter blow to Duryodhana. The king thought about what he could do for his sons. He had spoken with Śakuni. His brother-in-law, knowing that Dhṛtarāṣṭra never acted without counsel, had suggested that he seek advice from Śakuni’s Brahmin friend, Kaṇika. This Brahmin, Śakuni had said, was an expert in statecraft and politics. Śakuni then personally brought Kaṇika to see Dhṛtarāṣṭra.
Каника каза на царя, че не бива да изпитва угризения да премахне из корен враговете си, преди те да са му причинили вреда. „Ако за теб Пандавите са врагове, тогава ги премахни без колебание с всякакви възможни средства.“ Каника го предупреди, че тъй като те са по-силни от синовете му, пряката конфронтация най-вероятно не би имала успех. Затова по-добре би било да се използват заобиколни методи. Междувременно царят трябва да продължава да се преструва на доброжелател на Пандавите, но при първа възможност да нанесе удар.
Kaṇika told Dhṛtarāṣṭra that he should feel no compunction about rooting out his enemies before they harmed him. If he saw the Pāṇḍavas as his enemies, then he should destroy them without hesitation by any means possible. Because they were stronger than his own sons, a direct confrontation would probably fail. Better to employ some devious means. In the meantime the king should continue to appear as the Pāṇḍavas’ well-wisher. Then as soon as an opportunity arose, he should strike.
Дхритаращра благодари на брамина за съвета и го освободи. Известно време остана в усамотение в покоите си. Мисълта да убие синовете на Панду го натъжаваше. Може би имаше някаква друга възможност да ги отстрани от Хастинапура. Докато бяха там, собствените му синове никога нямаше да са щастливи. Дурьодхана не спираше да се оплаква от братовчедите си. Сега управлението отново щеше да премине към наследниците на Панду. Дхритаращра се бе наслаждавал на възможността да заема престола на Хастинапура като световен император. Макар да беше първородният син, а следователно и първи престолонаследник, той бе мислил, че слепотата му завинаги го е лишила от възможността да царува. Но в годините след напускането на Панду той бе свикнал да властва. Не му беше лесно да се откаже от това.
Dhṛtarāṣṭra thanked the Brahmin for his advice and dismissed him. He sat alone in his chamber for some time. The thought of killing Pāṇḍu’s sons distressed him. Perhaps there was some way they could be removed from Hastināpura. While they were present his own sons would never be happy. Duryodhana complained constantly about his cousins. Now the monarchy was about to pass back to Pāṇḍu’s line. Dhṛtarāṣṭra had enjoyed his opportunity to occupy Hastināpura’s throne as the world emperor. Although the firstborn son, and thus the first in line for the throne, he had thought his blindness had forever denied him the chance to be king. But in the years since Pāṇḍu’s departure he had become accustomed to holding the reins of power. It would not be easy to let go.
Докато Дхритаращра седеше в затъмнената си стая, при него влезе Дурьодхана. Царят чу приближаващите се тежки стъпки на сина си и въздишката му, докато присядаше до него. Дхритаращра с нежност поздрави сина си и го попита какво го измъчва.
As Dhṛtarāṣṭra sat in his darkened room, Duryodhana came to see him. He heard his son’s heavy steps approaching and his sighs as he sat before him. Dhṛtarāṣṭra gently greeted the prince and asked what ailed him.
„Научавам лоши новини за царството, татко. Гражданите стават неспокойни, искат възможно по-скоро да отстъпиш трона на Пандавите. „За какво ни е сляп цар, след като Юдхищхира вече порасна?“ — така говорят. Не ги е грижа нито за теб, нито за мен.“
“I am hearing ill news of the kingdom, Father. The citizens are growing restless. They want you to soon hand over the throne to the Pāṇḍavas. ‘Why should we have the blind king now that Yudhiṣṭhira is grown?’ are the words they utter. They care not for you or for myself.”
Дурьодхана рязко стана и започна да крачи напред-назад сред звъна на златните си украшения, удряйки в дланта си свития си юмрук: „Скоро ще трябва да се подчиняваме на Пандавите. Те ще бъдат царе, а след тях престола ще наследят синовете им, докато нашият род ще потъва в нещастие. Ще изгубим властта и почитта, на които така дълго се радвахме. Нима би могло да има нещо по-болезнено? Мислих дълго как да се избавим от тази беда. Слушай, ще ти обясня плана си.“
“Soon we shall become dependent upon the Pāṇḍavas. They will be the kings and after them their sons will inherit the throne. Thus our line will be plunged into misfortune. We shall become powerless and lose the honor we have long enjoyed. What could be more painful for us? I have been considering how to deliver us. Listen as I explain my idea.”
Дурьодхана предложи първо Пандавите да бъдат отпратени в някой далечен град. Под предлог, че ги изпращат на почивка, те можеха да заминат за Варанавата, където скоро щеше да се проведе величествен фестивал в чест на Шива. Градът бе прочут със забележителностите си. Несъмнено Пандавите с радост биха го посетили. А след като веднъж си тръгнат от Хастинапура, много вероятно е никога да не се завърнат.
Duryodhana first suggested the Pāṇḍavas be sent to a distant city. On the pretext of sending them on holiday, they could be sent to Vāraṇāvata, where a splendid festival honoring Śiva would soon be celebrated. The town was noted for its attractions. The Pāṇḍavas would surely be pleased to visit it. Once they left Hastināpura, perhaps they would never return.
Дхритаращра веднага разбра какво намеква синът му. Нима би могъл да се съгласи? „Панду винаги е бил добродетелен — каза той. — Не го интересуваха богатствата. Благородният ми брат винаги ми е бил верен. Даде ми всичко, включително и това обширно и процъфтяващо царство. Как бих могъл да сторя зло на децата му?“
Dhṛtarāṣṭra immediately understood what was on his son’s mind. How could he possibly agree? “Pāṇḍu was always devoted to virtue,” he said. “He did not care for wealth. My pious brother was devoted to me. He gave me everything, including this wide and prosperous kingdom. How could I hurt his sons?”
Дхритаращра добави още и че хората обичат Пандавите и биха се разгневили, ако ги отпратят. Възможно бе дори да се разбунтуват и да ги свалят от власт. Със сигурност и Бхишма, и останалите старши Куру щяха да подкрепят Пандавите.
Besides that consideration, said Dhṛtarāṣṭra, the people love the Pāṇḍavas. They would be angered if the Kurus sent them away. Perhaps they would rise up against their leaders and remove them by force. And certainly Bhīṣma and the other senior Kurus would favor the Pāṇḍavas.
Дурьодхана бе подготвен за тези възражения. Той обясни, че преди да отпратят Пандавите надалеч, Кауравите трябва да опитат да спечелят благоразположението на народа. Като раздадат богатства и почести, те трябваше да си осигурят любовта и верността им. А после, в отсъствието на Пандавите, би било възможно Дурьодхана да стане цар. Принцът продължи: „След като веднъж укрепя позицията си в Хастинапура, Кунти и синовете ѝ могат дори да се върнат. Не се безпокой за тяхното благополучие.“
Duryodhana was ready for this objection. Before sending the Pāṇḍavas away, the Kurus should try to win over the people by various means. By bestowing wealth and honors on them they would gain their love and trust. Then, in the Pāṇḍavas’ absence, it would be possible for Duryodhana to become king. The prince went on, “Once my position is established in Hastināpura, Kuntī and her sons could even return. Do not fear for their welfare.”
Дхритаращра се изправи и се наклони към сина си: „Точно такива мисли минаваха и през моя ум, но не им давах глас, защото са греховни. Все още имам съмнения. Как предлагаш да се отнесем с Бхишма, Видура, Дрона и Крипа? Те обичат Пандавите като родни синове.“
Dhṛtarāṣṭra sat up and leaned toward his son. “This very thought has been on my mind, but I have not spoken it because it is a sinful thought. I am still doubtful. How do you propose that we deal with Bhīṣma, Vidura, Droṇa and Kṛpa? They love the Pāṇḍavas as if they were their own sons.”
Дурьодхана се подсмихна: „Бхишма ще запази неутралитет както винаги. Синът на Дрона е мой предан поддръжник. Баща му никога няма да тръгне срещу него. Дрона е женен за сестрата на Крипа, затова и подкрепата на Крипа е сигурна. Видура е единственият, на когото не можем да имаме доверие — той със сигурност ще вземе страната на Пандавите — но какво може да направи сам?“
Duryodhana smiled. “Bhīṣma will remain neutral, as he always does. Droṇa’s son is my staunch supporter. His father will never go against him. Droṇa has married Kṛpa’s sister. Therefore Kṛpa’s support is assured. Vidura is the only one we cannot trust--he will certainly side with the Pāṇḍavas--but what harm can he alone do to us?”
Дурьодхана молеше баща си да даде съгласието си. Ако позволяха на Пандавите да останат в Хастинапура, щеше да му е трудно да продължи да живее. Сърцето му изгаряше и дните му минаваха в постоянна тревога.
Duryodhana implored his father to agree. If the Pāṇḍavas were allowed to remain in Hastināpura, he would not be able to live. His heart was burning and he lived in constant anxiety.
Дхритаращра бе раздвоен. Известно време той седя и въздиша, но най-накрая даде съгласието си. Та нали в крайна сметка всичко беше в ръцете на Провидението. Нима би могъл той, обикновеният смъртен, изпълнен с желания и страхове, да направи нещо против волята на съдбата? Царят повика слугите си и се оттегли за през нощта.
Dhṛtarāṣṭra was torn. He sat sighing for some moments. Finally, he gave his assent. Everything lay in the hands of Providence. What could he, a mere mortal filled with desire and fears, do against destiny? The king called his servants and retired for the night.