В залата събралите се възрастни Куру чакаха с нетърпение. Като чуха приближаващата колесница на Кришна, всички се оживиха, а когато той слезе от нея, екнаха викове: „Да живее Говинда!“ и „Вечна слава на Кришна, господаря на Ядавите!“

Кришна хвана под ръка Сатяки и Видура от двете си страни и влезе в залата. Дхритаращра се изправи заедно с Бхишма, Дрона, Крипа и останалите. Пресичайки мраморния под, Кришна почтително поздрави монарха. Царят му предложи прекрасен трон, обсипан със скъпоценности. С божествения си взор Кришна видя безброй небесни мъдреци да приближават към съвещателната зала. Той каза: „Много риши, изпълнени с надежда да видят какво ще се случи днес, се събират тук. Вижте, там е Нарада Муни. Предложете на всички подобаващи места за сядане, защото как би могъл който и да било от нас да седи, докато те са прави?“

Дхритаращра заповяда на слугите си да донесат златни столове. Ришите слязоха в залата като сияйни звезди от небесата и насядаха. Чак след като те бяха почетени с необходимото уважение, Кришна също седна и на свой ред бе обожаван от Куру. Видура се настани непосредствено до него на кресло, застлано с бяла еленова кожа и украсено с бисери. Точно срещу Кришна, заедно на един общ трон, седяха Дурьодхана и Карна. Докато монарсите заемаха местата си, брамините напяваха ведически химни, за да осветят атмосферата. Постепенно всички утихнаха и се вгледаха в Кришна. Седнал на трона си, той приличаше на тъмна перла сред злато. В залата се възцари пълна тишина, докато всички го чакаха да заговори.

Кришна погледна към Дхритаращра и каза: „Нека има мир между Куру и Пандавите, о, Бхарата. Нека нито един герой не бъде убит от никоя страна. Дойдох единствено за това. Нямам какво повече да кажа, Царю.“

Речта на Кришна се стори на слушателите като кратък гръм от есенни дъждовни облаци. Всички очи останаха приковани в него. „О, Царю, ти знаеш така добре, както и аз причината за настоящата ситуация. Мирът е в твоите ръце. Ти носиш огромна отговорност. Династията ти е прославена с добродетелта и благородството си. Куру са особено известни с познаването на свещените писания, доброто си поведение, любезността, състраданието, опрощението и правдивостта си. Не позволявай това прекрасно наследство да бъде опетнено. Ти си водачът на Куру и трябва да понесеш последиците на всяко греховно действие, извършено от тях. Сега над рода ти е надвиснало бедствие, причинено от поведението на Кауравите. Не го ли предотвратиш, владетелю, то ще унищожи света.“

Кришна погледна право към Дурьодхана. Принцът изглеждаше разсеян, с взрян в далечината поглед, и потриваше лицето си с ръка, обсипана с блестящи пръстени.

Кришна продължи: „О, Царю, синовете ти нехаят за нравствеността, нито дори за ползата. Зли и завладени от алчност, те постъпват нечестно дори спрямо собствените си приятели. Не мисля, че мирът е толкова труден за постигане. Той зависи от теб и мен. Трябва просто да издадеш заповед, която синовете ти да последват. Пандавите никога няма да пренебрегнат моя съвет. Поведи синовете си по пътя на мира, а аз ще направя същото с Пандавите. Премисли всичко внимателно, Царю. Дори да желаеш да властваш над този свят, пак ще е по-добре да сключиш мир с Пандавите, отколкото да ги превръщаш в свои врагове. Сега те те приемат като почитаем възрастен роднина. Ще ти служат и ще те защитават и дори боговете няма да могат да те нападнат. Няма да намериш по-добри съюзници от Пандавите. Когато ги имаш на своя страна и поведеш войските си начело с Бхишма, Дрона, Крипа, Карна, Ашватхама, Бхима, Арджуна и толкова много други герои — кой ще е този безумец, който да излезе насреща на такива воини?“

Слепият цар седеше с наведена глава. Думите на Кришна бяха каквито бе очаквал — сразяващи и болезнено верни. Гърлото му пресъхна и той поиска вода, докато Кришна продължаваше.

„От друга страна, Царю, каква полза ще има да се сражаваш срещу Пандавите? Каква заслуга виждаш в това да предизвикаш смъртта на толкова много хора? О, най-добър сред Бхаратите, какво ще почувстваш, щом научиш за избитите от двете страни? И въпрос не може да става те да оцелеят след войната. Царете, които виждаш тук, и царете, събрали се във Вирата, ще се избият един другиго безмилостно, обезумели от ярост. О, велики императоре, спаси ги от смъртта! Спаси този свят от гибел. Позволи на чувствата на обич, които някога изпитваше към Пандавите, отново да завладеят сърцето ти. Доведи ги тук като свои деца. Според човешката добродетел такива, останали без баща момчета, заслужават закрилата ти особено когато са в беда. Чуй сега посланията им към теб, които ме помолиха да предам в събранието.“

Кришна повтори думите на Юдхищхира преди заминаването си: „По твоя заповед, Царю, ние прекарахме тринайсет години в изгнание, очаквайки, че ще удържиш на думата си. Така както ние внимателно спазихме обещанието си, те молим и ти да спазиш своето. Страдахме много и сега искаме да се върнем в царството си. О, Бхарата, ти познаваш принципите на добродетелта. Отнеси се към нас така, както баща трябва да се отнася към синовете си, а ние ще се държим като твои синове. Ти си наш почитаем възрастен роднина. Ако считаш, че сме небрежни към дълга си, не се колебай да ни поправиш, Царю. Посочи ни верния път и сам последвай прекрасния път на справедливостта.“

Дхритаращра се местеше на трона си, докато лъчите на слънцето озаряваха болезнения му лик. Чувството му за вина, че е постъпил зле със синовете на Панду, го измъчваше най-много от всичко. Те му бяха поверени още като малки деца, след като баща им, неговият брат, бе умрял. Без съмнение би трябвало да се грижи за тях като за собствените си синове. Това определено бе най-големият му грях — че бе пренебрегнал, и дори бе навредил на тези, които би следвало да закриля. Сълзи закапаха от слепите му очи, докато Кришна продължаваше.

„В едно събрание, където добродетелта бъде победена от порока, дълг на участниците в него е да го отстранят с всички средства. Ако порокът не бъде премахнат, той ще унищожи всички онези, които са участвали. Надделее ли порокът над добродетелта и лъжата над истината, всички онези, които са допуснали това, ще бъдат унищожени.

Какво друго можеш да направиш, освен да върнеш на Пандавите царството им? Желая както твоето добро, така и доброто на Пандавите. Ако думите ми са верни, тогава нека Куру ги потвърдят, нека избавят рода на кшатриите от оковите на смъртта. Направи великодушния, добродетелен Юдхищхира свой съюзник. Не погубвай всички тези царе в името на порока, не погубвай нравствеността в името на така нареченото щастие. Недей да взимаш погрешно доброто за зло и злото за добро. О, господарю на земята, обуздай синовете си, които са такива алчни скъперници. Синовете на Кунти са готови да ти служат и да се сражават за теб. Това е съветът ми. Сега избери да постъпиш така, както преценяваш за най-добре, Царю.“

Изслушали внимателно посланието на Кришна, царете седяха мълчаливи. Никой не би могъл да оспори нищо от онова, което той бе казал. Единствено за Дурьодхана то бе неправилно и той продължаваше да гледа към Кришна с лукава усмивка.

Парашурама седеше сред ришите и щом Кришна спря да говори, се изправи, за да се обърне към събранието. Всички погледи се насочиха към него, когато гласът му проехтя из залата. Бе облечен в черна еленова кожа и косите му бяха сплъстени. Тъмните му очи блестяха, а тялото му сияеше с мистична светлина. Той разказа пред събранието историята за древния цар Дамбходбхава. Той притежавал несравнимо могъщество, но станал изключително горделив и безочлив. Непрестанно търсел противник, когото да победи в битка. Един ден чул, че двамата риши Нара и Нараяна са най-силните хора на земята и незабавно се отправил към Гандхамадана, където те практикували аскетизъм, за да ги предизвика. Въпреки че не били склонни да се сражават, царят настоявал. Най-накрая Нара казал: „Тогава бий се, о, кшатрия. Доведи цялата си армия и използвай всичките си оръжия. Скоро ще унищожа жаждата ти за битки.“

Дамбходбхава атакувал мъдреца с цялата си мощ. Нара откъснал шепа трева и вдъхвайки ѝ мистична сила, я хвърлил върху царя и армията му. Стръковете се превърнали в остри като бръснач стоманени стрели, които отсекли ушите и носовете на войниците. Толкова много остриета се изсипали върху тях, че те били неспособни да помръднат. Дамбходбхава се хвърлил в нозете на Нара и го умолявал за милост. Мъдрецът му простил дързостта и го посъветвал никога да не оскърбява противник, без преди това да е разбрал каква е силата му.

Парашурама огледа събранието: „Подвигът на Нара е удивителен, а Нараяна е способен дори и на по-велики дела. Тези двама благородни риши сега са дошли като Арджуна и Кришна. Недейте също като суетния Дамбходбхава да се опитвате да им излезете насреща в битка. Хората страдат от осем порока, които съкращават живота им — желание, гняв, алчност, суета, арогантност, гордост, омраза и егоизъм. Под влиянието на тези пороци те се объркват и се държат като глупаци. Не падайте жертви на подобна поквара, герои, недейте да погубвате живота си. Никой в трите свята не може да победи Арджуна, а Джанардана надминава дори и него. Помирете се с тях и направете онова, което ще е благотворно и за вас, и за целия свят.“

След това заговори друг мъдрец, Канва. Потвърждавайки каквото бе казал Парашурама за Нара и Нараяна, той добави: „Човек не бива да счита онзи, който притежава голяма физическа сила, за могъщ. Истинската сила почива в добродетелта, а Пандавите са добродетелни. Още повече че Кришна, изворът на цялата добродетел, е на тяхна страна. Тези петима герои в съюз с Кришна не отстъпват на Дхарма, Ваю, Индра и двамата Ашвини в съюз с Вишну. О, Дурьодхана, ще се осмелиш ли дори да ги погледнеш? Сключи незабавен мир, иначе ще бъдеш унищожен.“

Дурьодхана дишаше тежко, веждите му бяха сключени. Той погледна Карна и високо се изсмя, когато Канва спря да говори. Удряйки се по бедрото, той предизвикателно каза: „Аз съм такъв, какъвто ме е създал Бог. Той ме е сътворил и той е написал съдбата ми. Ще направя точно онова, което той е предопределил, и нищо друго. Каква полза има от тези разговори?“

Принцът имаше малко вяра в каквато и да било висша сила и гласът му бе изпълнен със сарказъм. Той отново се спогледа с Карна и двамата се подсмихнаха; не ги интересуваха думите на ришите.

Тогава заговори Нарада. Също като Парашурама и той разказа древна история за цар, който бе страдал в резултат на собственото си твърдоглавие и невежество. В заключение той каза: „О, владетелю на земята, послушай съветите на доброжелателите си. Твърдоглавието води към гибел. Забрави гнева и суетността си и сключи мир с Пандавите. Разсъди внимателно над историята, която току-що разказах; тя е пълна с проникновени напътствия и мъдрите я ценят. Разбирайки тези напътствия и възпирайки желанието и гнева, човек може да владее целия свят. Но ако действа по друг начин, чака го единствено разруха.“

Дурьодхана не каза нищо. Дхритаращра вдигна длан и отговори: „О, Нарада, онова, което каза, е вярно. Аз също желая мир, но не аз съм господарят в този случай.“

Дхритаращра се обърна към Кришна, който седеше спокойно на трона си с единия крак, подгънат под себе си, докато другият почиваше на възглавницата долу: „О, Кешава, приемам всичко, което каза, за истина. Думите ти са за наше добро и за доброто на света. Следвайки думите ти, бихме могли да постигнем рая.“

Думите на Дхритаращра не изненадаха никого. Той винаги знаеше какво да каже, знаеше кое бе правилно и погрешно, но действията му опровергаваха думите му. Както очакваха събралите се, той продължи отново и отново да поднася извиненията си:

„Аз не съм господар на себе си. О, най-добър сред хората, постарай се да убедиш моя лош син Дурьодхана, който не зачита никакви религиозни предписания и никога не върши онова, което би ме удовлетворило. Той няма да ме послуша, нито ще се вслуша във Видура, Бхишма или който и да било от по-възрастните. Моля те, дай му напътствия, Кришна. Ако успееш да вкараш в пътя моя син, чийто интелект е изкривен, а сърцето греховно, ще си изпълнил дълга си на приятел.“

Кришна се обърна към Дурьодхана: „Ще говоря единствено за твое благо, о, най-добър сред Бхаратите. Искам да си щастлив и преуспяващ толкова силно, колкото и сам ти го желаеш. Онова, което си намислил, ще ти донесе само страдание. Мъдрите хора в този свят действат единствено, за да спечелят добродетел и полза — с тази цел осъществяват желанията си. Но това, което възнамеряваш да направиш, няма да осъществи желанията ти. Неотстъпчивостта ти е порочна, ужасна и унищожителна. Тя само ще ти навреди, няма полза от нея. Изостави я! Вместо това поеми в посока, която ще облагодетелства теб, братята ти, последователите и приятелите ти. О, победителю на врагове, помири се с братовчедите си. Това ще зарадва баща ти и всички възрастни Куру. Баща ти ти заповяда да поискаш мир. Добрият човек никога не пренебрегва бащината заръка. Нито пък пренебрегва съвета на приятели, които знаят кое е добро. Онзи, който не обръща внимание на повелите на по-старшите и на съветите на доброжелателите си, ще загине като човек, който яде отровен плод. Той никога не постига целта си и в крайна сметка се разкайва.“

Кришна направи пауза. Той се взираше внимателно в Дурьодхана, който мълчеше. Принцът гледаше надолу и триеше пода с обутия си в сандал крак. Очите на всички в залата бяха обърнати към него.

Кришна продължи да говори с премерен тон: „Онзи, който предпочита съветите на долни хора за сметка на учени старейшини, среща гибел. Нищо не може да го спаси. Кой освен теб би се отказал от собствените си близки, равни в боя на самия Индра, предпочитайки вместо тях неспособни и непочтени чужденци? Мирът с Пандавите е повече в твой интерес от съюза със зли хора. Въпреки че се отнасяш към тях с коварство и грубост още от раждането им, те са готови да ти простят всичко и да живеят с теб като приятели. О, най-добър от Бхаратите, не проявявай гняв към собствените си близки. Живей заради добродетелта, не само заради насладата. Единствено тогава ще успееш да постигнеш желаното. Живеейки в мир с Пандавите, ти ще осъществиш всичките си цели и славата ти ще се носи навсякъде. Как можеш да предпочиташ подкрепата на Карна, Шакуни и Духшасана пред тази на благородните си братовчеди?“

Карна се почувства обиден от думите на Кришна. Той погледна към Дурьодхана, който продължаваше да седи с наведена глава. И за двамата речта на Кришна бе трудна за понасяне. И двамата бяха убедени, че каузата им е не по-малко справедлива от тази на Пандавите. Нима претенцията на Дхритаращра за трона бе по-второстепенна от тази на Панду, по-малкия му брат? Правата на Дурьодхана върху царството бяха поне равни, ако не и по-големи от тези на Пандавите. Нямаше начин да заживеят заедно в мир, това беше ясно. Тогава защо Дурьодхана трябваше да прави отстъпки? Пандавите бяха напуснали Хастинапура отдавна. Нещата вървяха съвсем добре и без тях. Очевидно бе, че Кришна е пристрастен към тях навярно защото бяха близки приятели. Как би могъл тогава да твърди, че взима интереса на Дурьодхана присърце?

Карна гледаше гневно. Виждайки откритото неуважение и от негова страна, и от страна на Дурьодхана, Кришна продължи: „Покажи ми човек, способен да устои срещу разгневения Бхима, без да бъде унищожен?“

Като започна първо с убеждаване, а после премина към ползите от мира, накрая Кришна завърши с описание на най-вероятните последствия от войната с Пандавите с намерението да всее страх и разногласия сред Кауравите.

„Или пък кой би могъл да излезе в битка срещу Арджуна и да се завърне у дома жив? Защо искаш да воюваш? Каква ползва виждаш в това да унищожиш всички тези хора? В Кхандава Арджуна победи боговете и гандхарвите, асурите и нагите. Какъв шанс имате вие? Какво ще бъде по-различното от онова, което вече изпитахте, когато нападнахте царството на матсите? Погледни роднините и приятелите си. Не ги оставяй да загинат заради собствената ти безразсъдност. Не позволявай процъфтяващият род на Куру да бъде унищожен заради теб. Доведи Пандавите тук с мир. Те със сигурност ще издигнат Дхритаращра за цар, а ти ще бъдеш негов наместник. Това е единственият ти шанс да постигнеш трайно благоденствие и щастие. Не го пропилявай. След като се помириш с Пандавите, ще заживееш в благоденствие.“

Дурьодхана не даваше никакъв израз на това, че е съгласен с думите на Кришна. Той седеше подобен на тлеещ огън в купчина горещи въглени.

Като видя, че принцът не се трогва, Бхишма каза: „Думите на Кришна са думи на приятел, скъпи сине. Последвай съвета му и не бъди отмъстителен. Пренебрегнеш ли Кришна, няма да постигнеш нито успех, нито щастие. Той ти каза какво ще ти донесе добродетел и полза; всеки друг начин на действие ще доведе до разруха. О, Царю, не погубвай благоденствието на Куру. Не причинявай смъртта на всички тези кшатрии. Не погубвай собствените си братя. Не погубвай и самия себе си. Не потапяй родителите си в море от скръб. Приеми съвета на Кешава.“

Когато Бхишма свърши, стана Дрона: „Аз също приемам съвета на Кришна. Думите му са пълни с добродетел и ще облагодетелстват всички ни. Последвай ги, Дурьодхана. Не оскърбявай Мадхава с погрешното си разбиране. Онези, които сега те подтикват да се биеш, ще са ти от малка помощ, настъпи ли часът. Също като теб и те ще разчитат на други. Знай от мен, че никой от нас не може да устои пред Арджуна и Кришна в бой. Не послушаш ли думите ми, не след дълго ще потънеш в скръб. Вече чу всичко това отново и отново. Каква полза има да го повтарям? Постъпи както желаеш. Не искам повече да се обръщам към теб.“

Възрастните Куру бяха изгубили търпение с Дурьодхана. Явно нищо не можеше да го накара да прогледне. Изглежда гибелта на всички тези кшатрии бе неизбежна. Нямаше начин изходът от войната да бъде друг освен този, който Кришна и много други бяха предрекли.

След Дрона заговори Видура. Той знаеше, че Дурьодхана няма да го послуша, но искаше да прояви своята подкрепа към думите на Кришна, както сам Кришна го бе помолил: „Не скърбя за теб, Дурьодхана. Мъчно ми е за старите ти родители. Ти си единственият им закрилник и скоро те ще останат без никого, когато всичките им приятели и министри ще бъдат избити, като птици с откъснати криле. Тъй като са отгледали такъв порочен син, те са обречени да станат просяци в този свят.“

Като чу и тримата си главни министри да подкрепят Кришна, Дхритаращра се наведе напред от трона си: „Време е да сключим мир, Дурьодхана. Великодушният Кешава каза истината за наше добро и за наше избавление. С негова помощ ще успеем да постигнем целите си. Отиди заедно с него с мир във Вирата и доведи тук Пандавите. Нека настъпи краят на враждебността. Нека доблестният Юдхищхира постави с обич ръката си на рамото ти. Нека Врикодара те прегърне доброжелателно. Нека Арджуна и близнаците ти поднесат почитанията си, докато ти им поднасяш благословиите си. Вие заедно можете да царувате с радост над света. Мисля, че е дошло време за това, скъпи сине. Не бъди непокорен. Избери мира, защото не можеш да излезеш победител във войната.“

Дурьодхана беше бесен. Защо всички се бояха от Пандавите? Може и да не бе имал успех, когато се бе сражавал с тях в миналото, но това скоро щеше да се промени. Сега, подпомаган от мистичната сила на данавите и от обединената мощ на героите на Куру, той бе непобедим. Принцът погледна баща си. Как си позволяваше старецът да му заповядва така? Да приемел прегръдката на Бхима?! Дурьодхана потръпна при тази мисъл. След като бе властвал над цялата земя, как се очакваше сега да поднесе почитанията си пред Юдхищхира?

Дурьодхана усети, че е дошло време да изкаже мислите си. Като си наложи да се успокои, той се изправи от мястото си и погледна към Кришна: „Макар да говориш от загриженост за мен, Мадхусудхана, ти въпреки това само ме укоряваш. Защо, Кешава, хвалиш Пандавите, а мен обвиняваш, без правилно да си разбрал ситуацията? И ти, и Видура, и Бхишма, и Дрона, и баща ми — до един намирате вината само и единствено в мен. Въпреки всичко аз не виждам къде съм сгрешил. Не съм извършил и най-малкото прегрешение. Дори след дълбоки размисли не виждам нищо неправилно.“

Идеята за какъвто и да било размисъл от страна на Дурьодхана предизвика усмивка на лицето на Бхишма. Принцът просто не виждаше по-далеч от собствения си интерес. Той продължи да се обръща към Кришна с тон на възмутено самодоволство:

„Пандавите изгубиха царството си на хазарт. Не сме ги карали да играят. Дори когато богатството им бе върнато, те се съгласиха да участват в още една последна игра и така отидоха в изгнание. Къде е вината ми за това? Защо се отнасят с мен като с враг? А сега, въпреки че са слаби и неспособни, те заплашват Куру.“

Дурьодхана погледна към Карна, който стисна юмруци в подкрепа. Кауравският принц продължи: „Ние сме могъщи кшатрии и няма да се преклоним пред никого от страх. Не виждам кой би могъл да се противопостави на армията на Куру в битка, Кешава. Защо да давам каквото и да било на Пандавите под заплахата от война? Напротив, мой дълг е да се сражавам. Ако жертвам тялото си в битката, ще постигна славно раждане в следващия си живот. Кой кшатрия, роден в благородно семейство, ще избяга от битката в страх пред врага? Никой уважаващ себе си владетел няма да преклони глава пред някой, който го заплашва с груби думи. Аз не се страхувам от Пандавите. О, Мадхава, никога няма да им дам и парче от това царство. Сега то принадлежи на Дхритаращра и така ще остане. Ние сме просто негови слуги. Макар че той някога им даде онова, което не биваше да им дава, ние поправихме тази грешка. Когато аз бях още дете и зависех от други, на Пандавите по погрешка им бе дадено царство. Сега няма да сбъркаме отново по същия начин.“

Дурьодхана направи пауза, за да огледа събралите се в залата. Той постави едната си длан на кръста си, а другата на дръжката на меча и заключи: „Това е моят отговор, Кешава. Докато аз управлявам това царство от името на баща си, няма да дам на Пандавите земя, дори колкото да забият една игла в нея.“

Дурьодхана седна с поглед, прикован в Кришна. Карна вдигна силната си ръка, покрита с червена сандалова паста, и я сложи върху рамото на Дурьодхана. Видура гледаше двамата мъже и клатеше тъжно глава. Дхритаращра бе единственият, който можеше да предотврати надвисналото бедствие, но старият монарх мълчеше — чуваше всичко, но не виждаше нищо. Ако желаеше мир, както бе заявил, трябваше насила да спре сина си. Дурьодхана нямаше да го послуша, докато царят не подкрепеше думите си с действия. Той трябваше да накара да арестуват принца. Иначе думите му не струваха нищо.

Като разсъди за миг, Кришна каза: „Явно желаеш вечния сън на героите и скоро ще го получиш. Почакай само още малко. Тогава ще настане клането, за което жадуваш.“

Изражението на Кришна стана сурово, когато продължи: „Безумецо! Мислиш, че нямаш вина, но всички тук знаят истината. Ти завиждаше на благоденствието на Пандавите и измисли план с Шакуни да победите Юдхищхира на зарове. Кой друг би се отнесъл с жената на брат си така, както ти се отнесе с Драупади? Тя е непорочна, благородна и възпитана, и е по-скъпа на Пандавите от самия им живот. Въпреки това ти я оскърби пред всички Куру.“

Кришна напомни на Дурьодхана как Духшасана се бе обръщал към Пандавите, когато напускаха Хастинапура, и как дори преди самата игра на зарове Кауравите винаги бяха против тях. Да се прави на невинен бе просто доказателство за безочието му.

„Ако не им върнеш царството доброволно, ще трябва да им го върнеш, след като те победят на бойното поле. Извършил си толкова много злини спрямо Пандавите, а сега се представяш за невинен. По-старшите непрестанно ти казваха да сключиш мир, но ти ги пренебрегна. Само мирът ще ощастливи всички, включително и тебе. Това, че ти се струва иначе, е просто признак, че ти липсва интелигентност.“

Думите на Кришна бяха убедили дори някои от братята на Дурьодхана. Духшасана бе започнал да е склонен към мир. Спомняйки си обета на Бхима да разкъса сърцето му, той се обърна към по-големия си брат: „Ако си толкова безразсъден, че не се съгласиш доброволно на мир, тогава Кауравите ще те вържат за ръцете и краката и ще те поднесат на Юдхищхира.“

Дурьодхана излезе разгневен от залата. Тогава и стоте му братя, и министрите му го последваха.

След като те излязоха, Бхишма каза: „Онзи, който се отказва от добродетелта и полезното заради гняв, скоро ще потъне в море от нещастие. На този принц му липсват мъдрост и познание. Той се намира под влиянието единствено на гнева и алчността. О, Джанардана, мисля, че расата на кшатриите предстои да загине, защото неговите братя и министри го следват в безразсъдството си.“

Кришна обърна лотосовите си очи към Дхритаращра: „Виновни за това са всички водачи на Куру. Трябваше да спрете Дурьодхана насила. О, безгрешни хора, време е да действате. Послушайте ме, ще ви кажа кое е във ваша най-голяма полза.

Всички знаете как Камса, злият син на Уграсена и цар на Бходжа, бе отхвърлен от близките си. Накрая аз го убих. Само чрез това действие и Ядавите, и Андхаките, и Вришните постигнаха щастие. Един човек трябва да бъде пожертван в името на рода, родът — в името на града, градът в името на държавата, а цялата земя трябва да се пожертва в името на душата. О, Бхарати, завържете Дурьодхана, Карна, Шакуни и Духшасана и сключете мир с Пандавите. Така ще бъдат спасени кшатриите.“

Това накара Дхритаращра да се чувства дори още по-неудобно. От самото раждане на Дурьодхана съветниците му бяха настоявали да отхвърли сина си, но той бе отказвал. Сега вкусваше горчивия плод на погрешното си решение. Той бе твърде привързан към своя син и тази привързаност не бе намаляла с годините. Дурьодхана се бе възползвал от неговата слабост и не го зачиташе. Изглежда той можеше да бъде спрян единствено ако бъде екзекутиран или поне хвърлен в затвора. Сега Кришна предлагаше именно това. Но как би могъл Дхритаращра да си помисли за подобно нещо? Той реши да повика Гандхари. Може би принцът би послушал поне майка си.

Дхритаращра реши да я помоли да дойде в събранието: „О, Видура, моля те, иди и доведи тук царицата, а после заповядай на сина ми да се върне в залата. Може би мъдрата Гандхари ще успее да го убеди.“

Видура излезе и не след дълго се върна с Гандхари, а една прислужничка отведе сляпата царица на мястото ѝ до царя. След като се настани и бе осведомена за положението, тя се обърна към Дхритаращра:

„Синът ти е изтъкан от похот и алчност. Единствено по твоята благословия се сдоби той с това царство, което по никакъв начин не заслужава. О, Царю, макар да знаеш, че е порочен, ти го подкрепяш от нежност към него. Заради това си толкова виновен за сегашната ситуация, колкото и той. Сега вече ще е трудно да спрем Дурьодхана.“

Гандхари тъкмо свърши и Дурьодхана се върна, пресичайки с гневни крачки залата, поклони се небрежно на родителите си и седна. Той все още дишаше тежко и очите му бяха почервенели.

Гандхари нежно му заговори: „Мой мили сине, послушай съвета, който ще ти дам единствено за твое добро. Най-сърдечното ми желание е да се помириш с Пандавите. Последвай напътствията на по-възрастните, синко, и пожъни плодовете на добродетелта. Ти жадуваш да властваш над земята единствено, защото си пълен с чувствени желания и гняв, а не знаеш, че само ако е овладял тези импулси, човек може да намери щастие в живота. Онзи, над когото господстват сетивата му, няма как да господства над царство. Единствено след като сме овладели себе си, можем да владеем земята. Иначе не е възможно. Неконтролираните сетива са достатъчно силни да погубят човека, както необяздените коне убиват некадърния колесничар. Благоденствието съпътства онзи цар, който владее страстите си и който наказва престъпниците, като действа след внимателно обмисляне. Този, който се отдава на желанията и гнева, накрая ще изгуби всичко. Подобен човек не отива дори в рая. Затова опитай се да овладееш сетивата си, тъй като така ще постигнеш най-голямото добро.“

Гандхари говореше от дълбините на собственото си разбиране. Откакто Пандавите бяха прогонени в изгнание, тя бе започнала да практикува аскетизъм. Чувствайки се виновна за начина, по който Куру бяха оскърбили Драупади, тя постеше и извършваше непрестанно жертвоприношения, молейки се в покаянията си нейният безнравствен син някак да се осъзнае. Но това явно бе невъзможно. Сърцето му бе пропито от алчност и завист, ала той не ги виждаше в себе си.

Царицата продължи умолително: „В съюз с доблестните и себевладеещи се Пандави, ще можеш да се наслаждаваш на тази земя дълго време. Какво ще спечелиш, ако се сражаваш с тях? Тук стои Кришна, който извършва могъщи действия без ни най-малко усилие. Сам той е способен да унищожи всички царе. А какво ще стане, когато се обедини с Арджуна? Чувал си този съвет отново и отново. Онзи, който не слуша доброжелателите си, само ще съжалява. А враговете му ще ликуват.

Дете мое, страхувайки се от раздори, баща ти даде на Пандавите полагаемата им се половина, а сега ти се наслаждаваш на плодовете на този дар. Именно те бяха героите, които покориха света. Със сигурност половината царство ти стига да удовлетворяваш нуждите си. Не си навличай гибел, предизвиквайки конфликт с Пандавите. Те страдаха достатъчно през последните тринайсет години. Върни им онова, което им принадлежи, и спаси света от бедствие. Когато Бхишма, Дрона, Крипа, Карна, Бхима, Дхананджая и Дхрищадюмна излязат един срещу друг в яростта си, всички създания ще загинат. Затова обуздай алчността си и постъпи мъдро. Това е съветът ми към теб, скъпи сине.“

Дурьодхана изсумтя. Бе чувал вече всичко това. Всички славеха Пандавите, а него упрекваха. Явно нямаше нищо, което да каже, за да ги убеди в противното. Като видя, че майка му е свършила, той отново напусна залата. Време бе да действа.

Отиде право в двореца на Духшасана. Брат му седеше там с Карна и Шакуни. Като се удари гневно по бедрото, Дурьодхана им каза: „Явно Кришна ще настрои всички на страната на Пандавите. Той уговаря царя да накара да ни арестуват. Това ме тревожи силно. Кришна е много убедителен.“

Дурьодхана погледна към Духшасана: „Кришна успя да промени дори твоето мнение в залата.“ Духшасана сведе засрамено поглед, докато брат му продължаваше: „Трябва незабавно да осъществим плана си да заловим Кришна. Точно както Вишну е пленил Бали, така и ние ще хванем Кришна и ще го вържем. Когато Пандавите научат, че е пленен, ще изгубят и желание, и сили за битка като змии, чиито зъби са счупени. Да действаме бързо, преди старият ми баща отново да им е дал всичко.“

Духшасана и Шакуни се съгласиха, но Карна не беше сигурен. „Аз не вярвам, че ще успеем да хванем Кешава, Царю. Щом искаш да опиташ, ще направя каквото е по силите ми да помогна, но се съмнявам, че ще можем да го победим.“

За разлика от Дурьодхана, Карна не изпитваше гняв към Кришна, когото уважаваше като велик воин. Кришна бе победил много могъщи бойци. Според ришите той бе въплъщение на изначалния Върховен Бог и Карна считаше, че е много вероятно да е така. Бе се присъединил към заговора за залавянето на Кришна единствено поради приятелството си с Дурьодхана, но изобщо не вярваше, че ще имат успех.

Дурьодхана прогони със смях своята тревога от съмненията на приятеля си: „Кришна ще бъде неподготвен за този ход. Дошъл е без оръжия и не очаква битка. Можем да го хванем изненадващо, да го вържем и отведем, преди още да е осъзнал какво става.“

Принцът не се съмняваше в плана си. И да се провалеше, нямаше какво да губи. И без това вече бе обявил открито враждебността си към Пандавите. Битката можеше да започне веднага; а ако успееха да заловят Кришна, преимуществото драматично щеше да се наклони в тяхна полза. Заедно с все още неуверения Карна, той излезе да направи нужните приготовления.

В залата Сатяки внимателно бе наблюдавал Дурьодхана. Той бе забелязал, че с излизането му няколко водачи на Куру също бяха напуснали. Очевидно бе, че Дурьодхана е намислил да извърши нещо. Сатяки вече знаеше за намерението му да залови Кришна. Явно щеше да се опита.

Като се наведе към Кришна, Сатяки прошепна: „Мисля, че сега Дурьодхана ще опита да те плени. Един контингент от воини излязоха от залата заедно с него. Сигурен съм, че ще се опита да ти отнеме живота. О, Кешава, този злодей е загубил всякакъв срам.“

Кришна се усмихна и успокои Сатяки: „Не се бой, приятелю. Дори всички царе на земята заедно не могат да ме заловят. Говори с Дхритаращра и разбери какво смята той, че трябва да се направи.“

Сатяки се обърна към стария цар: „Като че ли безразсъдният ти син възнамерява да осъществи заплахите си да залови Мадхава. О, господарю на хората, той и злите му съветници, завладени от алчност и гняв, искат да направят нещо изключително порочно. Въпреки това няма да имат по-голям успех от деца, които се опитват да хванат пламтящ огън.“

Видура също бе разбрал намеренията на Дурьодхана. Като стана от мястото си, той каза: „О, Царю, часът на синовете ти удари. Те се готвят да направят нещо, което е немислимо; нещо, което е крайно греховно дори да се помисли. Като се изправят срещу Кришна, те ще загинат като червеи, падащи в огън. Той ще ги изпрати в обителта на Ямараджа, както лъв погубва стадо овце.“

Кришна се засмя: „Оставете ги да опитат! Може би това е начинът, по който този проблем ще намери решението си. Но не се тревожете. Няма да направя нищо, достойно за порицание. Въпреки че мога да ги унищожа веднага, няма да го направя. Те вече са погубени от собствените си греховни желания. Алчността им за богатствата на Юдхищхира ги направи слаби и те скоро ще бъдат унищожени. О, Царю, остави Дурьодхана да прави каквото иска.“

Щом Кришна спря да говори, гласът на Дхритаращра прогърмя из двореца: „Доведете незабавно моя лош син и министрите му тук! Ще се опитам още веднъж да го върна в правия път.“

За пореден път Дурьодхана бе доведен обратно в залата. Той влезе заедно с Карна и Духшасана, вървящи непосредствено зад него, и отново премина по мраморния под, за да заеме мястото си.

Дхритаращра се бе разгневил: „Държанието ти е варварско и изключително порочно! Подкрепян от тесногръди хора, ти си намислил да извършиш нещо, което е едновременно трудно постижимо и чудовищно отвъд всякакви граници. Като дете, което иска да хване луната, искаш да заловиш лотосоокия Кришна. Нали всички доблестни хора ще те заклеймят! И без това е невъзможно да осъществиш замисъла си. Дори боговете не могат да вземат в плен Кришна. Безумецо, откажи се от абсурдните си идеи и ела на себе си!“

Дурьодхана кипеше от ярост. Той не отговори нищо. Вече бе заповядал на хората си да влязат в залата, веднага щом Кришна стане да си върви. Всеки друг можеше да се страхува от Ядава, но не и той. Принцът хвърли поглед към Кришна, който спокойно седеше и се усмихваше. Скоро всички щяха да видят истинската му сила.

Видура ясно си спомняше как Куру бяха измъчвали Драупади в същата тази зала и не можеше да понесе мисълта с Кришна да се отнесат по подобен начин. Той заговори отново, опитвайки се за последен път да повлияе на Дурьодхана:

„О, Бхарата, чуй ме! Ще ти напомня отново за многото демони, които са се опитвали да победят Кришна и са се проваляли. Страховитият и могъщ Нарака, син на самата богиня Земя, живееше от хиляди години, пазен от безбройните си воини. Кришна го уби с лекота. Той унищожи и петглавия Мура, който всяваше ужас в сърцата на боговете. Още като дете уби Путана, както и злите демони Арища и Дхенука. Бе едва на седем години, когато повдигна хълма Говардхана само с едната си ръка.“

Видура изброи различни други асури и царе, които Кришна бе победил. И накрая каза: „Кришна е извършителят на всичко. Той е причината на всички причини. От него идва цялата сила и великолепие. Той може да направи всичко без ни най-малкото усилие. О, Дурьодхана, ти не разбираш Говинда. Могъществото му е несравнимо, той ще изпепели и теб, и последователите ти на въглен. Да се опитваш да го заловиш е абсурдно.“

Кришна погледна към Дурьодхана: „Каурава, в безразсъдството си ти ме считаш за сам и уязвим. О, нискоинтелигентни човече, погледни сега истината. Тук са всички Пандави, Вришни и Андхаки, а с тях и боговете, Адитите, Рудрите, Васу и великите риши.“

Дурьодхана не можеше повече да търпи. Той скочи на крака и посочи към Кришна: „Хванете го веднага!“ Войниците му се втурнаха в залата от всички врати, нападайки Кришна с приготвени лъкове и извадени мечове.

Кришна се разсмя и докато се смееше, тялото му внезапно проблесна като мълния. Той започна да се разраства неимоверно и от него заизлизаха различните богове. От челото му се появи Брахма, а от гърдите — Шива. Локапалите излязоха от ръцете му, а Агни — от устата му. После се появиха Индра и Марутите, заедно с войнства от гандхарви, якши и ракшаси. От двете му очи излязоха Баларама и Арджуна и застанаха от лявата и дясната му страна. Зад него стояха Юдхищхира, Бхима и близнаците, а още по-назад бяха Вришните и Андхаките, предвождани от Прадюмна. Боздуганът и дискът на Кришна също се явиха с пламтящо сияние. От порите му се излъчваше светлина и излизаха искри.

Гледката бе толкова ужасяваща, че почти всички в събранието затвориха очи. Само Бхишма, Дрона, Видура и Санджая можеха да гледат към Кришна във вселенския му облик. Ришите също се взираха в него с допрени длани и му поднасяха молитви. Небето ехтеше от небесни барабани, а от синевата над залата се сипеха порои цветя.

Санджая описваше случващото се на Дхритаращра, който каза: „О, Кришна, ти си вечен доброжелател на света. Затова те моля, благослови ме да имам зрението, с което да видя твоята форма. О, най-добър сред Ядавите, моля се да мога да те видя.“

„Владетелю на Куру, нека прогледнеш“, отговори Кришна и Дхритаращра на мига го видя да стои насред залата. Той видя и безбройните полубогове край него да го обожават с ведически мантри.

Вън от залата задуха ураганен вятър. Високи вълни се вдигнаха в океана, в небесата прокънтяха гръмотевици и земята се разтресе.

В залата настана безредие. Кришна отдръпна мистичния си образ и отново прие двуръката си форма. След като взе разрешение от ришите, той напусна събранието със Сатяки и Критаварма. Мъдреците, водени от Нарада, станаха от местата си и тръгнаха, поразени от видяното. Дхритаращра отново ослепя, седейки в мълчаливо изумление.

Когато Кришна излезе, Куру го последваха с допрени длани, както боговете следват Индра. Единствени Дурьодхана и министрите му останаха по местата си, поразени от удивление и неспособни да направят или кажат каквото и да било. Планът им да хванат Кришна се бе провалил напълно.

Навън всички природни стихии бяха утихнали и повяваше лек вятър. Кришна се качи на златната си колесница, чийто под бе застлан с бяла тигрова кожа, и се приготви да потегли. Докато стоеше още изправен в нея, Дхритаращра излезе от двореца. Воден от Видура, той се приближи към Кришна и каза: „Ти видя какво е влиянието ми върху моите синове, о, Джанардана. Видя всичко, нищо не остана скрито от теб. Не бива да ме виниш, Кешава, защото аз искам единствено мир. Нямам лоши намерения спрямо Пандавите. Чу ме какво казах на Дурьодхана и видя неговия отговор. Направих каквото можах.“

Възрастните Куру наобиколиха Дхритаращра. Кришна ги погледна и каза: „Вие също бяхте свидетели на всичко. Видяхте как този невъзпитан човек напусна залата, още докато получаваше напътствия за свое добро. Чухте и господаря на земята да заявява, че бил безсилен. С ваше разрешение, сега аз се връщам при Юдхищхира.“

Кришна седна със Сатяки и Критаварма от двете си страни. Дарука подкара конете и колесницата потегли. Куру я гледаха да се отдалечава по широката улица сред одобрителните викове на хората от всички страни. Кришна нареди на Дарука да го откара обратно в дома на Видура. Той искаше да поговори още веднъж с Кунти, преди да замине за Вирата.

Когато отиде при леля си заедно със Сатяки, Кришна докосна нозете ѝ и ѝ разказа какво се бе случило в събранието. Кунти не бе изненадана. Не бе и очаквала Дурьодхана да се вслуша в добрите съвети. Опасявайки се, че Юдхищхира е твърде склонен да прощава, тя помоли Кришна да го убеди да се сражава. Царицата знаеше, че той ще се поколебае да се бие срещу роднините и възрастните си близки, които обичаше, само заради царството си. Като кшатрийска принцеса, Кунти бе обучена в правилата и поведението на воин. Тя разговаря известно време с Кришна, позовавайки се на закона и изразявайки ясното си мнение, че правилната посока на действие за Юдхищхира е войната. Синовете ѝ не биваше да имат съмнение в това.

Като отново напомни на Кришна за пророческите гласове, които бяха предсказали велика съдба на синовете ѝ при раждането им, Кунти каза: „Нека стане това, което беше предречено. О, Кришна, сега синовете ми трябва да изпълнят предопределението си и да завладеят тази земя. Това няма как да бъде постигнато с мирни средства. Нито пък честта на Драупади може да бъде възстановена, без синовете ми да се сражават. За мен това е най-непреодолимата причина за война. Те трябва да отмъстят за жена си. Не са се освободили от този дълг. Като не успяха да я защитят при порочната игра на зарове, нека сега поправят тази грешка.“

Кунти се поклони и докосна нозете на Кришна с длани. Като се изправи отново, тя добави: „О, Кешава, кажи на синовете ми, че съм добре. А сега върви по благословения си път.“

Кришна стана да си върви. След като обиколи почтително леля си, той се сбогува с нея и излезе от стаята. Отвън го чакаха Бхишма и останалите водачи на Куру, за да го изпратят. Кришна им се поклони, разменяйки с тях прощални думи и се качи на колесницата със Сатяки. После препусна надалеч от Хастинапура.

Куру гледаха как колесницата се понесе през южната порта на столицата. Управлявани от Дарука, конете сякаш се носеха със скокове из небесата. Съвсем скоро те се изгубиха от поглед. Тогава водачите на Куру се обърнаха и се прибраха в царския дворец. Мирната мисия на Кришна се бе провалила. Войната бе неизбежна.