Около месец след случая с Дурваса, Пандавите бяха излезли заедно на лов, оставяйки Драупади в ашрама под грижите на Дхаумя. Докато ги нямаше царят на Синдху, Джаядратха, минаваше оттам на път за царството на Шалва. Седнал на колесницата си, той се приближи до ашрама на Пандавите и видя Драупади да бере цветя. Царят на мига се влюби. Прекрасната Драупади, чието смугло лице бе обрамчено със синкави къдрици, озаряваше гората. Джаядратха бе запленен, докато я гледаше да се навежда и да бере диви цветя. Той каза на своя син, Котика: „Отиди и попитай тази жена коя е. Разбери дали е апсара, или дъщеря на някой полубог.“

Джаядратха пътуваше за сватбата си с дъщерята на Цар Шалва, но след като видя Драупади, изгуби всякакъв интерес към другата принцеса. Никоя жена не можеше да се сравнява по хубост с тази горска нимфа.

„Върви, Котика, и разбери защо тази жена скита в гората, пълна със зверове и трънаци. Ако тя се съгласи да стана неин господар, животът ми ще намери смисъл.“

Принцът скочи от колесницата. Той се приближи към Драупади, както чакал се промъква към тигрица и попита: „Коя си ти, красавице, облегнала се на клона на дърво кадамба, подобна на светъл пламък? Нима не изпитваш страх в гората? Да не би да си богиня или дъщеря на небесно същество? Или може би си съпруга на някой Локапала? Кажи ми, нежна, коя си, чия си, от какъв род си и защо си тук?“

Принцът се представи, а после посочи баща си и каза: „Онзи там, който блести като жертвен огън, е царят на Синдху. Заобиколен от могъщи царе, той пътува начело на шест хиляди колесници и много слонове, конница и пехота и като Индра сред Марутите той се движи сред приятелите си. Царят е привлечен от теб, о, нежнолика.“

Драупади отстъпи назад и дръпна булото над главата си: „Принце, не подобава да разговарям с теб тук. Законът повелява, че жената не бива да остава насаме с друг мъж, освен със съпруга си. При тези обстоятелства обаче ще ти кажа коя съм. Аз съм дъщерята на Цар Друпада и съпруга на героичните братя Пандави. Съпрузите ми в момента са на лов, но скоро ще си дойдат. Трябва да предадеш на баща си да слезе от колесницата си и да ги почака. Юдхищхира обича гости и несъмнено ще ви предложи подобаващо посрещане.“

Драупади се обърна и тръгна обратно към колибата си, оставяйки Котика да стои пред кадамбовото дърво. Тогава той се върна при баща си и му предаде думите ѝ. Без ни най-малко да се заинтересува от вестта, че е омъжена, царят каза: „Защо се връщаш безуспешно? Аз трябва да притежавам тази жена. След като я видях, всички останали жени ми се струват грозни. Ума си изгубих, като видях тази принцеса.“

„Ще трябва да я вземеш насила, скъпи татко. Тя със сигурност няма да дойде доброволно.“

Джаядратха слезе от колесницата си и тръгна заедно със сина си и с още няколко други царе към обителта на Пандавите. Като глутница вълци, влизащи в лъвска бърлога, те отидоха в ашрама и видяха там Драупади. С копринено мек глас Джаядратха ѝ каза: „Наред ли е всичко с теб и с твоите съпрузи, Царице?“

Драупади отговори, че всичко е наред, а после попита: „Наред ли е всичко с твоето царство, с хазната и армиите ти? Справедливо ли управляваш процъфтяващите държави Синдху, Саувира и останалите, които се намират под твоя власт? Юдхищхира скоро ще се върне и ще ти предложи освежителни напитки. Засега моля приеми тази вода да измиеш нозете си и бъди така добър да изчакаш съпрузите ми.“

Драупади посочи няколкото големи делви с вода край колибата си. Джаядратха се усмихна: „Всичко е наред при нас, хубаволика, но не ни интересува храна и вода.“ Втренчен в Драупади, той продължи: „Искам да те взема с нас. Защо си привързана към тези нещастници, синовете на Кунти? Те изгубиха цялото си състояние и са принудени да живеят в гората. Разумната жена не остава предана на пропаднал съпруг. Съпрузите ти изгубиха достойнството си, пропиляха всичко. Няма защо да споделяш мизерията им. Откажи се от тях, о, ти, с красиви бедра, стани моя съпруга и споделяй с мен царствата на Синдху и Саувира.“

Драупади се намръщи и отстъпи няколко крачки. Заболя я от думите на Джаядратха: „Не те ли е срам да говориш така! — каза тя. — Как се осмеляваш да се обръщаш към мен по този начин!“

Лицето ѝ пламна, очите ѝ почервеняха, а гласът ѝ се извиси в гневен вик: „Безумецо, как си позволяваш да оскърбяваш сияйните Пандави; всеки един от тях е като самия Индра! Те всичките се придържат към дълга си и никога не трепват в бой, дори срещу боговете. Мъдрият не критикува онези, които са отдадени на аскетизъм, дори да тънат в бедност. Единствено кучетата лаят по тях. Не виждам кой ще те спаси сега от бездната, която сам изкопа под краката си. Ако очакваш да победиш благородния Юдхищхира, то е като да се надяваш с пръчка да отделиш хималайски слон от стадото му. В каприза си ти дразниш спящ планински лъв, изскубвайки косъм от муцуната му. Ще се наложи да избягаш с всички сили, видиш ли разгневения Бхима. Завърне ли се Арджуна, няма и да знаеш накъде да побегнеш. Да ги предизвикваш на бой е така безумно, като да настъпваш по опашките две отровни кобри. Както бамбукът ражда плод единствено за да увехне, както ракът зачева единствено за да умре, така и ти ще намериш смъртта си само да си ме докоснал с ръка!“

Джаядратха се разсмя, запленен от гледката на разгневената Драупади. „Знам всичко това, Панчали — отговори той насмешливо. — Няма да ме уплашиш със заплахите си. Роден съм в царски род, надарен с могъщество и сила. Считам Пандавите за по-низши. Затова качи се на колесницата ми и ела с мен. Недей да говориш толкова високомерно.“

Драупади бе ужасена. „Защо този безумец ме смята за безсилна? — извика тя. — Дори Индра не може да ме похити. А даже да се опита, Арджуна и Кришна, яздейки на една колесница, ще го преследват и унищожат. Какво да говорим за някакъв немощен човек? О, Царю, когато Арджуна изстреля смъртоносните си стрели, ще видиш цялата ти армия да загива като суха трева, изпепелена от пожар. Когато видиш Бхима да се втурва насреща ти с вдигнат боздуган, а близнаците да се присъединяват отстрани, пламтящи от гняв, тогава ще съжаляваш. Тъй като никога не съм била невярна на съпрузите си дори и в мислите си, тези мъже ще те погубят. Не се страхувам от теб, нещастнико.“

Драупади погледна настрани от Джаядратха. Тя знаеше, че с аскетичната си сила погледът ѝ можеше да го изпепели на въглен, но не желаеше той да я принуди да извърши насилие. Бездруго съпрузите ѝ скоро щяха да се разправят с него.

Джаядратха се протегна и хвана принцесата за ръката. Тя изпищя: „Недей да ме замърсяваш с допира си!“ и завика Дхаумя. Царят я хвана за дрехата, но тя го отблъсна с такава сила, че той падна на земята. Джаядратха скочи отново на крака с пламнало от гняв лице. Той сграбчи Драупади и я повлече към колесницата.

Дхаумя се появи внезапно и започна да укорява Джаядратха: „Не можеш да вземеш тази жена, преди да си победил Пандавите, Царю! Трябва да спазваш древния кшатрийски обичай. Несъмнено ще получиш заслуженото от това зло дело, когато се върнат героичните Пандави.“

Джаядратха не обърна никакво внимание на Дхаумя. Той качи Драупади на колесницата си и препусна, последван от армията си. Дхаумя се смеси с пехотата на царя, оставайки наблизо, като не спираше да го укорява с остри думи.

Пандавите бяха на известно разстояние от ашрама. Докато вървяха из горските гъсталаци, Юдхищхира започна да забелязва неблагоприятни знаци. Той каза: „Виждате ли как тези птици и зверове се втурват към слънцето, изпускайки изпражнения? Това показва, че в гората са навлезли врагове. Да се връщаме в ашрама. Сърцето някак ме боли, умът ми е замъглен. Чувствам се, сякаш ще напусна тялото си.“

Петимата братя незабавно поеха обратно. Докато тичаха сред дървета и храсти с развяващи се зад гърбовете им оръжия, те видяха чакал, който виеше зловещо. Юдхищхира още повече се обезпокои и ги накара да побързат.

Изскачайки рязко на сечището, където бе ашрамът им, те видяха падналата на земята Дхатрейика, прислужницата на Драупади, ридаеща на висок глас. Верният слуга и колесничар на Пандавите, Индрасена, се спусна към нея: „Защо плачеш? Надявам се принцеса Драупади не е сполетяна от беда? Нима някой е бил толкова безразсъден, че да отвлече тази несравнимо красива жена? Синът на Дхарма толкова се разтревожи, че е готов да я последва, дори да е пропаднала в земята, да се е изгубила в небесата или да е потънала в дълбините на морето. Кой днес ще падне, повален на земята с разкъсано от стрели тяло? Не плачи, мило момиче, защото принцесата на Панчала още днес ще се върне и ще се събере със съпрузите си.“

Обгърнала с длани лицето си, девойката отговори: „Без да зачита петимата ѝ подобни на Индра съпрузи, Джаядратха насила отвлече Драупади. Виждате ли следите, оставени от този злодей и спътниците му? Стана съвсем преди малко. Не може да са стигнали далеч.“

Дхатрейика вдигна поглед към Пандавите и продължи: „Бързо ги последвайте, господари, преди Драупади да бъде насилена и извън себе си от мъка да се предаде на този недостоен човек като жертвено приношение, разпиляно върху пепел. Не позволявайте пречистеното масло да бъде излято върху пушеща слама; нека свещеният гирлянд не бъде захвърлен в крематориума. Нека никой лош мъж не докосне с устни сияйното лице на жена ви като куче, изпиващо нектара Сома поради невниманието на свещенослужителя.“

Юдхищхира отговори: „Върви си в колибата, нежна девойко, и сдържай езика си. Царете и принцовете, които се хвалят със силата си, скоро претърпяват поражение.“

Братята незабавно препуснаха след Джаядратха. Те опъваха тетивата на лъковете си и изпускаха горещи въздишки като разгневени змейове. Скоро съзряха праха, вдигнат от армията на царя. Наближавайки към войниците, те видяха ридаещия Дхаумя. Като изпрати Бхима по следите на Джаядратха, Юдхищхира утеши мъдреца и му каза: „Върни се сега, учителю. Този престъпник скоро ще бъде наказан.“

Като ястреби, спускащи се върху плячка, Пандавите се нахвърлиха върху армията на Джаядратха със страховити викове. Виждайки в далечината царя на Синдху с Драупади на колесницата му, гневът им нарасна като огън, полят с масло. Те му извикаха да спре и да се сражава. Чувайки гръмовните им викове, войниците изгубиха самообладание и бяха завладени от ужас.

Джаядратха погледна назад и видя петте колесници на Пандавите да се носят насреща му. Той каза на Драупади: „Приближават петима велики герои, принцесо. Мисля, че са твоите съпрузи. Кажи ми кой на коя колесница препуска?“

Драупади извика гневно: „След като извърши нещо, което ще ти струва живота, защо ти е да задаваш подобни въпроси? Но тъй като си пред прага на смъртта, трябва да ти отговоря. Щом виждам Дхармараджа и братята му, нямам и капка страх.“

Драупади посочи най-предната от петте колесници: „Виждаш ли онази колесница, на която има флаг с два небесни барабана, които винаги кънтят? Там стои слаб мъж със златисто лице, с големи очи и изящен нос. Това е Юдхищхира. Той е милостив дори към враговете си, когато търсят закрила. Затова захвърли оръжията си и падни в нозете му, ако те е грижа за живота ти.“

След това принцесата посочи колесницата вдясно от Юдхищхира: „Онзи, който стои на дясната колесница, който има дълги ръце и е висок на ръст, който хапе устни и бърчи вежди — това е Врикодара. Силата му е свръхчовешка и светът го познава като Бхима. Който го оскърби, не може да оживее. Той не прощава на враговете си, а винаги отмъщава и дори тогава не се усмирява.“

Драупади продължи, посочвайки Арджуна, който препускаше отляво на Юдхищхира: „Онзи, който пламти като огън, който винаги е решителен в битка, който никога не извършва жестокост, нито изоставя добродетелта заради страх, сласт или гняв, и който може да се изправи срещу всеки враг — това е моят съпруг Дхананджая.

Зад Юдхищхира виждаш близнаците на златни колесници. Ето го праведният Накула, когото братята му обичат, сякаш е самият им живот. Той е съвършен фехтовач и днес ще го видиш да посича войските ти като пшеница. До него е Сахадева, най-младият и най-любимият сред Пандавите. Мъдростта и красноречието му нямат равни. Този интелигентен младеж, който е толкова скъп на Кунти, по-скоро би влязъл в огъня, отколкото да изрече нещо противно на морала и нравствеността.“

Джаядратха изглеждаше разтревожен, а Драупади се разсмя: „Сега ще видиш армията ти подобно на кораб, претоварен със съкровища, да се разбива в скалите. Ако се отървеш жив от Пандавите, сякаш ще ти е дарен нов живот.“

Джаядратха започна да дава заповеди на генералите си, строявайки бързо войските в боен ред. Пандавите подминаха пехотата, умоляваща ги за милост, и се спуснаха право срещу воините на колесници, обграждащи Джаядратха. Докато влизаха в сражението, те затъмниха небето с гъсти облаци от стрели. Виждайки ги да приближават като страховити тигри, воините от армията на Джаядратха изгубиха кураж.

С вдигнат боздуган Бхима се хвърли към Джаядратха, ревейки. Котика и останалите колесничари бързо се спуснаха да защитят царя. Те обсипваха Бхима със стрели, копия и ятагани, но той препускаше напред дори без да трепне. Само с един удар на боздугана си уби заедно с водача му огромния слон, който се сражаваше пред Джаядратха. С още няколко удара покоси други четиринайсет воини, като същевременно парираше всички хвърлени насреща му оръжия.

Докато Бхима все повече се приближаваше към царя на Синдху, Арджуна уби петстотин воини около него. Юдхищхира сам посече още стотина, а Накула въртеше меча си, отсичайки главите на войниците в тила на армията, сякаш земеделец сееше семена. От своята колесница, Сахадева изстрелваше страшни стоманени стрели, сразявайки много воини, които се биеха върху гърбовете на слонове и те падаха като птици от клоните на дърво.

Могъщият цар на име Тригарта, който се сражаваше срещу Юдхищхира, внезапно скочи от колесницата си и уби четирите коня на Пандава с боздугана си. Юдхищхира прониза гърдите на Тригарта с островърха стрела и той падна на земята, бълвайки кръв. Тогава Юдхищхира и колесничарят му Индрасена се качиха на колесницата на Сахадева.

Суратха, могъщ воин на слон, атакува Накула. Слонът разтроши колесницата му и я повлече по бойното поле. Накула скочи на земята с меча и щита си и безстрашно се изправи срещу противника си. Суратха подкара слона насреща му и побеснелият звяр се нахвърли върху Накула, ревейки. Накула размаха меча си и отсече хобота и бивните му. Грамадният звяр, облечен в златна броня, се строполи на земята, смазвайки ездача си, а Накула бързо скочи на колесницата на Бхима.

Бхима пускаше стрелите си със смъртоносна точност. С една сърповидна стрела той уби колесничаря на Котика и колесницата му се понесе неуправляема из полесражението. Докато обърканият Котика се опитваше да спре конете, Бхима изстреля прекрасна перната стрела и отсече главата му. В същото време Арджуна уби други дванайсет принцове, сражаващи се редом с Котика. Още хиляди воини бяха посечени от Пандавите. Бойното поле бе осеяно с трупове на хора и животни. Много колесници с високи знамена лежаха разбити на земята наред с ризници, шлемове, мечове и отсечени крайници. Оцелелите остатъци от армията на Джаядратха побягнаха. Безброй гарвани, врани, соколи и чакали, издавайки радостни звуци, се насъбраха да пируват с плътта на мъртвите воини.

Джаядратха изпадна в ужас. Той бързо свали Драупади от колесницата си и препусна към джунглата. Юдхищхира каза на Сахадева да вземе Драупади на своята колесница, докато Бхима продължаваше да съсича бягащите войски. Арджуна обаче възпря брат си: „Какво ще постигнеш с избиването на тези бедни войници? Страхувайки се за живота си, те се лутат насам-натам. Остави ги и отиди да заловиш Джаядратха.“

Бхима се съгласи. Обръщайки се към Юдхищхира, той каза: „Царю, армията е сразена, а водачът ѝ побягна. Ако искаш, връщайте се с близнаците и отведете Драупади в ашрама. Арджуна и аз ще накажем Джаядратха. Няма да остане жив, дори да отиде да търси закрила при Индра.“

Юдхищхира отговори: „О, силноръки, спомни си, че той е съпруг на нашата сестра Душала, дъщерята на Гандхари. Затова не го убивайте.“

Драупади се обезпокои от думите на Юдхищхира и каза на Бхима: „Ако искаш да ме зарадваш, не проявявай милост към този жалък и долен цар. На враг, който отвлича съпругата ти или отнема царството ти, никога не бива да се прощава в битка, дори и да моли за милост.“

Юдхищхира утеши Драупади и се прибра с нея в ашрама, а Бхима и Арджуна препуснаха след Джаядратха в гората.

Царят на Синдху вече се бе отдалечил на около три километра. Арджуна приготви четири стрели и започна да шепне мантри, докато ги поставяше на лъка си. Опъвайки тетивата на Гандива в пълен кръг, той пусна стрелите, които прелетяха във въздуха над върховете на дърветата цялото разстояние, убивайки четирите коня на Джаядратха. Царят падна уплашен от колесницата си. Скачайки отново на крака, той се запрепъва из гъсталаците все по-навътре в гората.

Настигайки го бързо, Арджуна му извика: „Царю на Синдху, къде е храбростта, с която се осмели да отвлечеш съпругата ни? Спри и се бий! Не ти подобава да бягаш, оставяйки придружителите си да се изправят срещу врага.“

Джаядратха не се и обърна. Бхима скочи от колесницата си и се втурна след него с почервенели от ярост очи. Той бързо сграбчи ужасения цар за косите. Арджуна извика: „Недей да го убиваш!“ и Бхима, който тъкмо щеше да му стовари страшен удар, възпря юмрука си. Той блъсна Джаядратха на земята и го ритна в главата. Докато замаяният цар се опитваше да се изправи, Бхима го повали, блъскайки главата и гърдите му с юмруци и колене. Джаядратха загуби съзнание и Бхима го довлече пред Арджуна, като процеди през стиснати зъби: „Този човек извърши чудовищна постъпка и не заслужава да живее, но след като Юдхищхира заповяда така, какво можем да направим? Царят е винаги милостив и опрощаващ.“

Бхима изгледа презрително Джаядратха, който започваше да идва на себе си. Обмисляше как е най-добре да го накаже. Той измъкна от колчана си остра като бръснач стрела и обръсна косата на Джаядратха, оставяйки му само пет кичура. За един кшатрия това бе равносилно на смърт. То означаваше, че е бил победен и унизен в ръцете на по-могъщ противник, но че му е подарен животът. По-добре бе да загинеш в бой, отколкото да изстрадаш подобно унижение. Джаядратха изгаряше от срам. Бхима го блъсна на земята и каза: „Глупако, ако искаш да живееш, изслушай думите ми. От днес нататък, където и да отидеш, трябва да казваш, че си роб на Пандавите. Такъв е всеприетият обичай.“

Джаядратха седеше на земята с наведена глава. „Така да бъде“, отговори той разтреперан.

Бхима му нареди да стане и го блъсна към колесницата на Арджуна. „Качвай се — заповяда той. — Ще те закараме при Юдхищхира да изслушаш заповедите му.“

Те препуснаха към ашрама и завариха Юдхищхира седнал сред брамините. Бхима смъкна Джаядратха от колесницата и го принуди да се поклони пред Юдхищхира: „Ето го окаяника, който оскърби Драупади. Кажи на принцесата, че този долен човек сега е наш роб.“

„Пусни го да си върви“, каза Юдхищхира с усмивка.

Драупади излезе от колибата си и видя обезобразения Джаядратха на колене пред Юдхищхира. Нежното сърце на принцесата се сви при мисълта за братовчедка ѝ Душала и тя промълви: „Да, нека го пощадим. Бхима вече достатъчно го е наказал, превръщайки го в наш роб. Освободете го.“

Бхима каза на Джаядратха да се маха. Извън себе си от терзание и срам, царят на Синдху се поклони пред Юдхищхира и брамините и се изправи да си върви. Юдхищхира му каза: „Свободен си. Този път те пускам, но никога повече не върши такива позорни дела. Въпреки че си слаб и безпомощен, ти се опита насила да отвлечеш чужда жена.“

Виждайки жалкото положение на Джаядратха, Юдхищхира бе трогнат от състрадание. Като вдигна дланта си за благословия, той каза: „Нека сърцето ти се изпълни с добродетел. Върви си в мир заедно с придружителите си и никога не си и помисляй за подобно неблагочестие.“

Джаядратха напусна ашрама измъчен, мислейки единствено как да отмъсти на Пандавите. Осъзнавайки, че никога не би успял да ги победи в битка, той реши да поеме обет за аскетизъм, за да удовлетвори Шива. Получеше ли сили от този велик полубог, той несъмнено щеше да успее да срази всеки враг, дори и могъщите Пандави. Царят на Синдху отиде край брега на Ганг и седна там в медитация.

Дълго време Джаядратха практикува сурови въздържания. Хранеше се само с листа и беше погълнат от постоянни молитви. Накрая Шива се появи пред него и попита: „Какво желаеш?“

Зарадван, царят отговори: „Нека да мога да победя в битка всичките петима Пандави, изправени на колесниците си.“

Шива се усмихна: „Това няма как да стане. Пандавите са непобедими, защото са закриляни от Кришна. Дори и аз не мога да ги погубя. Затова желанието ти е невъзможно да бъде изпълнено. Но ще те благословя със следното: с изключение на Арджуна, който е самият непобедим Нара, ти ще успееш да възпреш останалите четирима в битка, но само веднъж.“

След като дари благословията си, Шива изчезна, а Джаядратха се завърна в царството си, мислейки кога ли ще дойде денят, в който ще може да използва тази благословия.