Skip to main content

20

Довличат Драупади в събранието

Пратикаминът незабавно отиде в покоите на жените. Като застана пред Драупади, той ѝ каза с разтреперан глас: „Царице, подлуден от заровете, твоят съпруг те проигра и си спечелена от Дурьодхана. Затова ела с мен в събранието на Дхритаращра, където ще ти възложат някаква слугинска работа.“

Драупади стана бързо, освободи прислужницата, която решеше косите ѝ, и смаяно попита: „Как би могло това да е истина, о, пратикамине? Та кой би заложил собствената си съпруга на хазарт? Царят сигурно е бил опиянен. Нямаше ли какво друго да заложи?“

„Едва след като бе изгубил цялото си богатство, включително братята си и самия себе си, той те заложи, благословена принцесо.“

Драупади се разгневи: „Върни се обратно в залата, пратикамине, и попитай онзи комарджия, който е проиграл дори и себе си, дали все още е бил мой господар, когато ме е заложил? Когато получа отговора, ще дойда с натъжено сърце.“

Слугата отстъпи пред молбата на Драупади и се върна в залата. Като го видя да влиза сам, Дурьодхана се развика: „Къде е принцесата на Панчала, глупако?“

„Тя ме изпрати с един въпрос, Царю — отговори пратикаминът. — Драупади пита дали Юдхищхира е бил неин господар, когато я е заложил в играта? Дали първо е проиграл себе си, или нея?“

Юдхищхира не отговори нищо. Той бавно клатеше глава от една страна на друга като човек, изгубил разсъдъка си.

Дурьодхана се усмихна и каза: „Нека Драупади дойде тук и зададе въпроса си на Юдхищхира. Всички заедно ще чуем отговора му.“

Пратикаминът отново излезе от залата. Сълзи се стичаха от очите му, когато за втори път влезе в стаята на Драупади. Той застана пред царицата, неспособен да проговори. Тя го попита какво е отговорил Юдхищхира. С трудност слугата изрече: „О, принцесо, викат те в събранието. Изглежда гибелта на Куру наближава. След като неблагоразумния Дурьодхана желае да те унижи пред събранието, няма да е възможно вече да запази благоденствието си.“

Драупади погледна състрадателно разстроения слуга: „Без съмнение такава е волята на онзи, който заповядва всичко в света. Щастието и нещастието идват и си отиват и при мъдрия, и при глупавия. Казва се обаче, че нравствеността е най-висшият идеал в този свят. Ако пазим нравствеността, тя ще излее върху нас благословиите си. Дано тази нравственост не напусне сега Кауравите. Върни се, добри човече, и предай тези думи на благородните възрастни Куру. Готова съм да се подчиня на всяка заповед, която ми дадат тези хора с висш морал, защото те познават всички предписания на добродетелта.“

Слугата допря почтително длани и с наведена глава напусна покоите на царицата, връщайки се отново в залата. Като застана пред Дхритаращра, той повтори думите на Драупади. Никой не отговори нищо. Виждайки нетърпението на Дурьодхана и съучастието на Дхритаращра, всички седяха с наведени глави. Тогава Юдхищхира каза на слугата: „Иди при горчиво ридаещата панчалийка и ѝ кажи, че трябва да дойде тук, въпреки че е в уединение и е облечена само с една дреха. Такава е заповедта на Дурьодхана.“

Пандавите гледаха към възрастните Куру, които дори след като чуха думите на Юдхищхира, продължиха да мълчат. Братята не можеха да решат какво да направят. Бяха готови да предизвикат Дурьодхана и стоте му братя на бой, но тъй като Юдхищхира не казваше нищо, те не помръдваха. Бхима едва се удържаше, а Арджуна, дишайки като змей, цял пламтеше.

Дурьодхана се смееше, наслаждавайки се на всеки миг от превъзходството си. Той отново се обърна към пратикамина: „Иди и доведи принцесата. Сега тя има заповедта на Юдхищхира.“

Слугата изглеждаше объркан. Той винаги се подчиняваше на Дурьодхана, но се боеше от гнева на Драупади, затова продума колебливо: „Какво да кажа на царицата за трети път?“

Дурьодхана изсумтя ядосано и се обърна към Духшасана: „Братко, този глупав слуга се страхува от Бхима. Върви и доведи Драупади тук. Какво могат да направят сега Пандавите, след като са зависими от волята ни?“

Духшасана веднага стана и отиде при Драупади като куче, влизащо в бърлога на лъвица. Той каза: „Ела, принцесо, спечелихме те честно. Изостави срамежливостта си и се изправи пред новия си господар, Дурьодхана. Сега трябва да приемеш Кауравите за свои съпрузи, красавице.“

Драупади се изправи и високо зарида. После скри бледото си лице в дланите си и побягна към стаите на Гандхари. Духшасана изрева от ярост и се втурна след нея. Той я сграбчи за дългите, вълнисти коси и насила я задърпа със себе си. Докато влачеше Драупади за синкавите ѝ къдрици, безсрамният принц си спомняше как същите тези коси бяха напръскани с осветената вода на Раджасуя. Без да обръща внимание на жалните ѝ писъци, той я дърпаше по дворцовите коридори. Драупади му заговори шепнешком: „Жалък грубиянино, не бива да ме отвеждаш в събранието. Как бих могла да се появя така, облечена само в една дреха?“

Духшасана избухна в смях: „Няма значение дали си само с една дреха, или си гола, панчалийке. Ние те спечелихме и вече ще живееш сред слугините ни.“

Така Каурава довлече хлипащата Драупади в залата за събрания. Тя жално се молеше на Кришна и на Арджуна. Духшасана я захвърли пред Дурьодхана и тя падна с раздърпана дреха и разрошени коси. Възрастните Куру не можеха да я погледнат. Бхишма, Дрона и Видура не се сдържаха и заплакаха открито. Дхритаращра попита: „Какво се случва сега? Тук ли е вече панчалийската принцеса?“

Тогава Драупади се изправи като пламък и се обърна към събранието с гневен глас: „Всички в тази зала познават писанията и обичат да правят жертвоприношения. Някои са мои учители и почитаеми възрастни хора. Нима може да стоя пред тях в този вид? Възвишеният и великодушен син на Дхарма е обвързан от фините нишки на нравствеността. Единствено тези, които имат чисти очи, са способни да разберат правилата ѝ. Затова не признавам у съпруга ми да има каквато и да е вина.“

Драупади погледна към Дхритаращра с изпълнени със сълзи очи. Край него видя Бхишма, Дрона и Видура с лица, изкривени от мъка. Всички те продължаваха да мълчат, докато тя не спираше да ги укорява: „Как така никой от вас не каза и дума, когато този окаяник ме довлече в залата? Ясно е, че всички го подкрепяте. Позор за вас! Днес високият морал на династията Куру загина след тази постъпка. Дрона, Бхишма, Видура и царят загубиха величието си, защото никой от тях не порица това долно и срамно дело.“

Драупади се свлече на пода на залата, ридаейки от мъка и отчаяние. Нежната принцеса гледаше разярените си съпрузи. За тях бе нетърпимо да я видят в такова състояние, а погледът ѝ ги изгаряше. Нито загубата на царството и богатствата, нито лишенията бяха за тях така болезнени, както този поглед на Драупади, пълен с кротост и гняв.

Когато Духшасана видя Драупади да гледа към съпрузите си, той отново я завлече пред Кауравите, ругаейки: „Робиня, робиня!“ Дурьодхана, Карна и Шакуни приветстваха Духшасана и се разсмяха заедно с него. Но освен тях тримата всички в залата бяха поразени от скръб, виждайки да се отнасят с принцесата по такъв начин.

Клатейки глава, Бхишма овладя сълзите си и каза на Драупади: „Благословена, знам, че онзи, който не притежава нещо, няма как да го заложи пред друг, но знам също и че съпругите винаги принадлежат на съпрузите си — затова съм неспособен да отговоря на поставения от тебе въпрос. Законите на нравствеността са фини. Юдхищхира може да изостави целия свят с всичките му съкровища, но никога не би пожертвал нравствеността. Пандава знаеше добре, че Шакуни не може да бъде победен на хазарт, но въпреки това игра. Той заложи и загуби както себе си, така и тебе, принцесо. Затова съм объркан от този въпрос.“

Бхишма вдигна поглед към Дхритаращра, но царят продължаваше да мълчи. Драупади отново заговори: „Юдхищхира бе повикан в тази зала от царя и макар да не притежава умения в хазарта, бе принуден да застане срещу обигран, злобен и лъжлив комарджия. Как тогава изобщо може да се каже, че е заложил каквото и да било доброволно? Бил е лишен от разум чрез хитростите на порочни хора. В подобно действие липсва каквато и да е почтеност, всеки мъдър човек ще го заклейми. В тази зала седят великите водачи на рода Бхарата. Нека те разсъдят над думите ми и отговорят на въпроса ми.“

Духшасана започна грубо да обижда Драупади. Тя мъчително се разхлипа и погледна към безпомощните си съпрузи. Бхима бе огорчен отвъд всякакъв предел. Най-сетне, давайки воля на гнева си, той каза на Юдхищхира: „Комарджиите имат на разположение в игралните си домове много леки жени, но дори тези проститутки не залагат на зарове, а винаги се отнасят добре с тях. Ти заложи и проигра всичките ни съкровища, скъпоценности, злато, ризници, добитък, оръжия и всички други богатства, каквито притежавахме, включително и самите нас. Дори и това не събуди гнева ми. Но това, че заложи Драупади, за мен е чудовищно. След като ни прие за свои съпрузи, тази невинна жена не заслужава да страда така. Единствено по твоя вина сега я измъчват тези долни, презрени, подли и жестоки Каурави. Макар че си ми господар, аз едва сдържам гнева си към теб.“

Бхима се обърна към близнаците: „Ще изгоря ръцете на Юдхищхира. Сахадева, донеси ми огън.“

Арджуна бързо улови и възпря брат си: „Бхима, не говори така! Ти никога преди не си изричал подобни думи. Явно жестоките ни врагове са унищожили нравствеността ти. Недей да сбъдваш желанията им. Прояви най-висша добродетел и остани покорен на по-големия си брат. Като помнеше кшатрийския дълг, днес той игра по заповед на царя и против собственото си желание. Такова поведение със сигурност ще го прослави.“

Бхима се овладя. Възпрян от укора на Арджуна, той наведе засрамен очи: „Прав си, Дхананджая. Брат ни несъмнено действаше в съответствие с дълга. Нима ако не го знаех, нямаше още отдавна да съм отсякъл ръцете му и да съм ги изгорил в пламтящия огън.“ Двамата братя погледнаха към отчаяния Юдхищхира. Той несъмнено се чувстваше задължен да се подчини на Дхритаращра и Бхишма. Щом тези двама старейшини на рода не казваха нищо срещу онова, което се случваше, Юдхищхира не би им се противопоставил.

Смехът на Дурьодхана отекна отново. Той се наслаждаваше на нещастието на братовчедите си. Особено му харесваше да гледа страданието на Драупади, припомняйки си как тя му се бе смяла в Маяшабха.

Драупади бе скрила лице в дланите си и ридаеше. Съпрузите ѝ гледаха разгневени към безочливия Дурьодхана, а възрастните Куру все така продължаваха да мълчат.

Внезапно синът на Дхритаращра, Викарна, стана и каза: „Царе, благоволете да отговорите на въпроса на Драупади. Ако в събранието сме неспособни да разрешим отправен към нас сложен въпрос, ще отидем в ада. Дхритаращра, Бхишма, Видура — вие сте най-старшите сред Кауравите, а въпреки това мълчите. Дрона, Крипа, защо не отговаряте? Нека царете, дошли от всички краища на света, оставят настрани чувствата си и дадат на Драупади правилен отговор.“

Викарна огледа събранието, но никой не каза и дума. Той отново и отново молеше да бъде отговорено на въпроса на Драупади. Проиграна ли е, или не? Робиня ли е тя сега на Кауравите?

Тишината в огромната зала се нарушаваше само от сподавения плач на Драупади. След като измина още една мъчителна минута, Викарна каза: „Ако никой няма да отговори, тогава аз ще кажа каквото считам за справедливо и правилно. О, най-добри сред хората, казва се, че има четири порока, които увличат царете: лова, пиянството, ходенето по жени и хазарта. Онзи, който се е пристрастил към тези пороци, е лишен от добродетел. Затова, каквото и да извърши той под въздействието на тези грехове, то не бива да се приема сериозно. Подлуден от силата на хазарта и подтикван още и още от греховния Шакуни, Юдхищхира заложи тази принцеса. Тя принадлежи на всички Пандави и бе проиграна едва след като Юдхищхира вече бе проиграл себе си. Не може изобщо да се каже, че Юдхищхира игра с желание. Истината е, че царят го покани тук, за да го принуди да участва в една нечестна игра. Като взимам под внимание всичко това, аз считам, че Драупади не е проиграна.“

Когато Викарна седна, събранието изригна. Всички го аплодираха и укоряваха Шакуни.

Карна мигновено скочи и размаха силните си ръце, за да въдвори тишина. Гневният му глас прогърмя: „Викарна, чух много непристойни неща в това събрание и думите ти са едно от тях. Като огън в дънер гневът ти сам ще те изпепели. Всички велики личности сред Кауравите мълчат. Очевидно това означава, че те считат дъщерята на Друпада за честно спечелена. Ти си още незрял. Макар да не познаваш моралните закони, обиждаш гневно и говориш като глупак. Юдхищхира я заложи и я проигра като честен залог.“

И Карна също като Дурьодхана още помнеше унижението си, когато Драупади отказа да му разреши да се състезава на нейната сваямвара. Болката, че бе отхвърлен, все още го измъчваше. Той мислеше, че гордата принцеса сега си бе получила заслуженото. Карна се обърна към събранието, изтъквайки, че няма никакъв грях в това да доведат Драупади в залата в настоящото ѝ състояние. В крайна сметка тя вече бе приела петима съпрузи. Що за морална жена бе това? По негово мнение тя бе покварена и непристойна. Сочейки с пръст Драупади, той продължи: „Подобна жена няма нищо нередно да бъде довлечена дори и гола пред всички. Сега тя принадлежи на Кауравите и трябва да се подчинява на заповедите им. Духшасана, свали ѝ дрехите. Съблечи и царските одежди на Пандавите. Те вече не са царе.“

Обвързани от нравствеността, Пандавите бавно свалиха горните си дрехи и ги захвърлиха. Те седяха смълчани, докато Духшасана отиваше към стенещата Драупади. Каурава сграбчи края на сарито ѝ и го задърпа със сила. Драупади го стискаше здраво, опитвайки се да се защити, но беше безсмислено. Силите ѝ бяха нищожни в сравнение с тези на Духшасана. Тя отново обърна очи към петимата си съпрузи. Очевидно бе, че те не можеха да ѝ помогнат. Докато Духшасана дърпаше все по-силно сарито ѝ, тя се оглеждаше наоколо из залата като уплашена сърна, нападната от лъв. Останал ѝ бе един-единствен, който можеше да я спаси — Кришна. Върховният Бог бе всевиждащ и винаги бе подслон за нея. Драупади устреми ума си към Кришна, вдигна и двете си ръце и завика: „О, Говинда! О, Кешава! О, възлюбени на гопите! Господарю на Вриндавана! О, Джанардана, който унищожаваш всяка скръб. Потъвам, удавена в океана на Куру. О, Господи, душа на вселените, творецо на света, избави ме! Губя съзнание от мъка насред това зловещо събрание!“

От мястото си в Дварака Кришна чу жалните викове на Драупади. С невъобразимото си могъщество той прояви своя форма в Хастинапура и бързо влезе в залата чрез мистичната си сила. Без никой да види, Кришна осигури на Драупади сари, което нямаше край. Духшасана не спираше да дърпа сарито и докато го правеше, принцесата се въртеше, но той не успяваше да я разсъблече. Сарито ѝ сякаш беше безкрайно. Изуменият принц дърпаше с все повече и повече сила, но Драупади си оставаше облечена. Скоро на пода лежеше огромна купчина плат.

Като видяха това чудо, всички царе възславиха Драупади и порицаха Духшасана. Принцът бе изтощен от безуспешните си опити да съблече съпругата на Пандавите. Той седна на пода, цял облян в пот. Бхима стана и вдигна дланта си: „Царе на света — прокънтя гласът му — чуйте думите ми! Сега ще дам обет, какъвто не е бил даван никога преди, нито някой ще даде в бъдеще. Ако не разкъсам с ръце гръдния кош на този мерзавец на бойното поле и не изпия кръвта му, нека не поема никога по пътя на предците си.“

Като чуха ужасните думи на Бхима, царете го приветстваха и отново укориха Духшасана. Шумът нарасна. Дивното избавление на Драупади бе нарушило тягостната атмосфера в залата. Викове „Позор! Позор!“ изпълваха въздуха.

Видура отново въдвори тишина в залата. Той се обърна към Дхритаращра и Бхишма: „О, учени хора, вие не отговаряте на въпроса на Драупади; днес в това събрание ние потъпкахме религията. Страдащият човек идва в събранието на добродетелните като някого, който сякаш изгаря в огън. Събранието би трябвало да изгаси този огън, да го охлади с правда и нравственост. Обезпокоеният човек търси правата си в съответствие с морала и очаква отговор. О, царе, Викарна предложи на Драупади отговор според своето познание и преценка. Сега е ваш ред да отвърнете.“

Бхишма, Дрона и Крипа гледаха в очакване към Дхритаращра. Те не можеха да търпят повече действията на Дурьодхана. Слепият цар обаче продължаваше да мълчи. Видура продължи: „Онзи, който познава правилата на нравствеността, но въпреки това седи в събранието, без да отговори справедливо на поставения въпрос, си навлича греховни последици. Чуйте, ще ви разкажа древната история за Прахлада и сина на светеца Ангираша.“

Видура разказа как синът на Прахлада, Вирочана, се скарал веднъж с риши на име Судханва за една жена. Двамата заедно отишли при Прахлада и попитали: „Кой от нас е по-висшестоящ? Кажи ни истината.“

Прахлада ги погледнал, но не отговорил нищо. Судханва се разгневил и извикал: „Ако не отговориш или отговориш несправедливо, главата ти ще се пръсне на стотици парчета.“

Разтреперан от страх, тогава Прахлада се посъветвал с мъдреца Кашяпа: „О, възвишени, кажи ми къде отива онзи, който не отговоря на зададения въпрос, или отговоря невярно?“

Кашяпа казал: „Онзи който знае, но не отговаря било от похот, било от гняв или от страх, бива оплетен в хилядите примки на Варуна. Онзи, който е призован за свидетел, но говори лъжи, се наказва по същия начин. Когато измине една година, една от примките се разхлабва — и това продължава хиляда години. Затова човек трябва да казва истината, когато я знае. Ако добродетелта, пронизана от острието на греха, отиде в събранието, дълг на всеки там е да извади тази кама. Не го ли направи, същата тази кама ще го прободе. Където едно укорително дело не получи порицание, всеки член на това събрание ще се опетни с грях и рано или късно ще потъне в скръб.“

След като чул думите на Кашяпа, Прахлада казал на сина си: „Судханва несъмнено е по-висшестоящ от теб, както баща му Ангираша от мен.“

Судханва незабавно благословил Прахлада: „Тъй като каза истината, без да се повлияеш от обичта си към своя син, нека той живее сто години.“

Видура завърши: „Като изслушахте това чудно наставление за нравствеността, нека всички присъстващи разсъдят какво трябва да бъде направено. Драупади трябва да получи отговор.“

Залата остана тиха. Като видя, че възрастните Куру не казват нищо, приемайки мълчанието им за одобрение на положението, в което се намираше Драупади, Карна каза на Духшасана: „Отведи слугинята във вътрешните стаи.“

Духшасана отново сграбчи косите на Драупади и завлачи безпомощната принцеса, която трепереше и хлипаше умолително, устремила очи към съпрузите си. Изтръгвайки се от ръцете му, тя се обърна към събранието с разплакан глас: „Чакай малко, зли човече. Още не съм отдала почитанията си на по-възрастните. Простете ми. Не бе моя вината, че този жалък човек, този срам за рода Куру, насила ме довлече тук. Днес нравствеността на тази династия е погубена завинаги. Никога преди не се е случвало омъжена жена да бъде влачена в подобно състояние пред събранието. Тази, която никога не бе виждала дори вятъра, нито слънцето, сега стои на показ пред всички мъже, публично измъчвана от зли хора.“

Дхритаращра слушаше с наведена глава, докато тя продължи: „Нима може да има нещо по-тежко от това за мен? Макар да съм непорочна и от благородно потекло, съпруга на Пандавите и предана на Кришна, въпреки всичко ме довлякоха в събранието. Къде е доблестта на всички тези царе? Отговорете ми правдиво, Каурави! Аз, законната съпруга на Дхармараджа, родена в кастата на кшатриите, към която и той принадлежи, трябва ли да бъда считана за слугиня, или не? Ще се подчиня на заповедта ви. О, Каурави, този долен унищожител на славата на Куру ме дърпа жестоко за косите. Не мога повече да издържам това. Кажете ми какво трябва да направя и с радост ще ви се подчиня.“

Докато Драупади говореше, Бхишма плачеше. Той я погледна със състрадание и каза: „Благословена, аз казах, че пътеките на нравствеността са неуловими. Дори на мъдрите им е трудно да ги разберат. Понякога това, което управляващите и силните наричат религия, се приема за такава, дори и да не е. А каквото казва слабият, колкото и да е нравствено, бива отхвърлено. Поради важността на повдигнатия от теб въпрос, поради трудността и деликатността му аз се чувствам неспособен да дам отговор.“

Бхишма замълча и огледа събранието. Като се обърна отново към Драупади, той продължи: „Ясно е, че след като Куру станаха роби на алчността и безумието, династията ни скоро ще загине. О, панчалийке, това, че дори при такива обстоятелства ти се обръщаш към религията, показва колко си достойна и добавя слава към името на рода ни. И съпрузите ти са също толкова достойни. Те не изоставиха добродетелта дори в такава беда. Кауравите обаче седят с наведени глави. Те приличат на мъртъвци. Не мисля, че изобщо ще ти отговорят. Задай въпроса си на Юдхищхира. Той единствен може да каже дали си била проиграна, или не.“

Драупади ридаеше жално. Въпреки това царете продължаваха да мълчат. Навярно се страхуваха от могъществото на Дурьодхана. Кауравският принц не спираше да се усмихва дори след като чу думите на Бхишма. Изправяйки се, той каза на Драупади: „Съгласен съм с Бхишма, панчалийке. Отговорът на въпроса ти зависи от твоя съпруг. Нека прославеният Юдхищхира, който прилича на самия Индра и е винаги посветен на добродетелта, да каже дали е постъпил правилно, или не. Ако той заяви, че те е проиграл нечестно, тъй като тогава вече не е бил твой господар, аз ще те освободя. Ще освободя и братята му, ако потвърди същото и за тях. Нека Юдхищхира обаче най-напред признае, че е изгубил способността си да разграничава. След като Юдхищхира отговори, красавице, ще трябва да приемеш или нас, или Пандавите за свои съпрузи. Ти удави всички Куру в морето на скръбта си. Те по природа са великодушни. Затова, като гледат нещастните ти съпрузи, са неспособни да отговорят на въпроса ти.“

Събранието отново изригна. Много царе приветстваха речта на Дурьодхана, докато други викаха: „Уви!“ и „Ах!“ Но сега всички се обърнаха към Юдхищхира, нетърпеливи да чуят отговора му.

Когато шумът от гласовете постепенно стихна, Бхима внезапно се изправи и гласът му изпълни залата: „Ако възвишеният и благороден Дхармараджа не бе наш господар и гуру, не бихме простили на рода Куру. Но той е повелителят на всичките ни религиозни и аскетични заслуги. Всъщност истината е, че той е господарят на самия ни живот. Ако той ни счита за проиграни, проиграни сме. Ако не беше така, кой от смъртните същества на тази земя би останал жив, след като е докоснал косите на панчалийската принцеса? Погледнете двете ми ръце. Това са стоманени боздугани. Кой ще се спаси, попадне ли в хватката им? Не дори и Индра! Обвързан от въжетата на добродетелта и от почитта към по-големия си брат — и тъй като Арджуна неспирно ме умоляваше да мълча — аз не сторих нищо. Само една дума да бе казал Юдхищхира, с голите си ръце бих убил греховните синове на Дхритаращра, както лъв погубва стадо дребни животни.“

Като чуха думите на Бхима, Бхишма, Дрона и Видура казаха разтревожени: „Успокой се, Бхима! Ти си способен на всичко!“

Тогава Карна скочи от мястото си: „Излиза, че Видура, Бхишма и Дрона са независими — извика той с почервеняло от гняв лице. — Те винаги укоряват господаря си, никога не желаят доброто му. Ще ви кажа какво е правилното в такъв случай. Робът, синът и съпругата са винаги зависими. Каквото и да притежават, принадлежи на господаря им. Драупади, ти си съпруга на роб, който вече няма нищо свое. Затова отивай в покоите на царя и слугувай на роднините му. Избери си друг съпруг, който няма да те изгуби на хазарт. Всичките ти съпрузи сега са роби и не могат вече да ти бъдат господари. Очевидно е, че Юдхищхира смята живота и мъжеството за безполезни, след като заложи дъщерята на Друпада пред очите на всички в събранието.“

Бхима погледна Карна заплашително, дишайки тежко; той изглеждаше готов да скочи всеки миг, но въпреки това остана покорен на Юдхищхира. Окован от добродетелта, Бхима не направи нищо. Оглеждайки се наоколо с поглед, който изгаряше всичко, той се обърна към Юдхищхира и каза: „Господарю, няма как да се разгневя на думите на сина на колесничаря, тъй като вече сме роби. О, Царю, нима враговете ни щяха да говорят по такъв начин в присъствието ми, ако не беше заложил тази принцеса?“

Юдхищхира седеше безмълвен и вцепенен. Дурьодхана се разсмя и каза: „Хайде, Царю, кажи ни истината. Проиграна ли е Драупади, или не?“

Наслаждавайки се на мъчителното страдание на братовчедите си, Дурьодхана се усмихна на Карна. После, за да оскърби и раздразни още повече Бхима, кауравският принц разголи дясното си бедро, наподобяващо хобота на слон, и го показа на Драупади: „Ела да седнеш тук в скута на новия си господар, принцесо. Каква работа имаш вече при Пандавите?“

Бхима не можа да издържи. Той избухна: „Чуй какво ще ти кажа, нещастнико! Ако не счупя това бедро в битка, нека не постигна световете на предците си.“ Огън излизаше от всяка част на тялото на Бхима, докато произнасяше тези думи, а огромният му гръден кош се издигаше и спускаше като океан.

Видура скочи и се обърна към събранието: „О, царе, вижте каква опасност стои пред нас в лицето на Бхима. Родът ни е заплашен от бедствие. Това ни е изпратено от съдбата. Синовете на Дхритаращра играха нечестно на хазарт. Сега се карат за една жена. Свършено е с благополучието на това царство. Уви! Куру допуснаха несправедлив произвол. Сега цялото това събрание е омърсено с грях. О, царе, приемете думите, които ще кажа: след като най-напред проигра себе си, Юдхищхира няма как да е проиграл панчалийката. Тя не може да бъде считана за робиня.“

Дурьодхана погледна към отчаяните Пандави: „Склонен съм да се подчиня на решението на Бхима, Арджуна и близнаците. Нека те заявят, че Юдхищхира не е повече техен господар, и ще освободя Драупади.“

Арджуна отговори гневно: „Юдхищхира несъмнено бе наш господар, преди да започне да играе. След като проигра себе си, нека Куру решават чий господар е той сега.“

Докато Арджуна говореше, внезапно от недалечната жертвена арена на Дхритаращра зави чакал. В отговор зареваха магарета и страховити птици пропищяха от всички посоки в небето. Обхванати от тревога, Бхишма и Дрона извикаха: „Успокойте се всички!“ Видура подтикна царя да направи нещо, преди да ги е сполетяла пълна гибел.

Дхритаращра най-сетне прие, че нещата са стигнали твърде далеч. Бе мълчал достатъчно. Той вдигна длан и събранието — обхванато от хаос, чувайки злите поличби — утихна. Слепият цар каза: „О, порочни Дурьодхана, окаянико, вече все едно че си мъртъв, след като така оскърби съпруга на водачите на Куру, не друга, а Драупади, жената на Пандавите!“

Дхритаращра знаеше, че вече са изправени пред ужасяваща заплаха. Ако не успееше да успокои Пандавите, тогава, съюзени с непобедимия Кришна, те щяха да отмъстят жестоко на Кауравите. Царят се опита да утеши Драупади: „О, панчалийке, моля те, поискай от мен всичко, каквото пожелаеш. Чиста и винаги предана на добродетелта, ти си най-първата сред всичките ми снахи.“

Драупади вдигна поглед към Дхритаращра, който не бе промълвил и дума, докато я измъчваха. Тя знаеше, че той отстъпва единствено от страх. Въпреки всичко, това бе нейният шанс да промени положението. Тя се поклони пред царя и каза: „О, най-добър сред целия род Бхарата, ако искаш да ми сториш добро, освободи Юдхищхира от робство. Той е баща на моя син, Пративиндхя. Нека хората не одумват това момче, родено и отгледано като принц, че е син на роб.“

Дхритаращра отговори: „Така да бъде, благословена. Поискай още нещо. Не ми стига да ти направя само едно благодеяние.“

„Тогава освободи също и Бхима, Арджуна и близнаците заедно с оръжията и колесниците им.“

Дхритаращра отново се съгласи без колебание. После помоли Драупади да му поиска трето благоволение, но този път принцесата отговори: „О, Царю, алчността погубва добродетелта. Не смея да поискам трето нещо. Пък и в писанията се казва, че жената кшатрия не бива да моли за повече от две добрини. След като са освободени от робство, съпрузите ми сами ще съумеят да постигнат благоденствие чрез собствените си добродетелни дела.“

Карна избухна в смях: „Вижте само как тези велики герои ги спаси една жена. Когато потъваха в бездънния океан на скръбта, тази красива принцеса стана за тях лодка на спасението. До днес не бях чувал подобно нещо.“

Бхима се разгневи, но Арджуна отново го удържа: „Спри се, братко. Великите мъже никога не се интересуват от грубите думи на нищожни хора. Макар да могат да отвърнат, те не приемат сериозно обидите и предпочитат вместо това да си спомнят и малкото добро, което враговете им може да са им сторили.“

Бхима не се успокои от думите на Арджуна. Той каза тихо на Юдхищхира: „О, Господарю, какъв смисъл има от обсъждане? На мига ще избия всички тези злодеи и тогава ще владееш земята без съперници.“

Бхима не спираше да хвърля яростни погледи към Кауравите, както лъв гледа стадо дребен дивеч. Арджуна го възпираше с умоляващ поглед, поставяйки длан на широките рамене на брат си. Сякаш искри и пламъци излизаха от устата и ноздрите на опитващия да се овладее Бхима. С намръщените си вежди и почервенели очи той приличаше на Ямараджа по време на вселенското унищожение. Юдхищхира го прегърна и му каза: „Успокой се, братко.“ После се обърна към Дхритаращра: „Царю, ти си нашият господар. Заповядай ни какво да направим сега.“

Дхритаращра отговори: „Иди си в мир, Аджаташатру. Ти си изтъкан от смирение и винаги служиш на възрастните. Затова си мъдър. Мъдрите хора не помнят омразата на враговете си. Вместо това виждат единствено доброто у тях. Само най-долните хора използват остри думи в споровете, а възвишените не отвръщат, дори да ги предизвикват. Като познават собствените си чувства, те съумяват да разберат и чувствата на другите. Затова винаги се отнасят със състрадание дори към враговете си.“

Дхритаращра умоляваше Юдхищхира да забрави грубостта на Дурьодхана, а вместо това да си припомни добрините, които някога са му сторили царят и неговата съпруга Гандхари. Той каза на Юдхищхира, че е позволил тази игра на зарове, за да провери силата и слабостта на своите деца и на Пандавите. Дхритаращра заключи: „В теб, Юдхищхира, е добродетелта; в Бхима — храбростта; в Арджуна — търпението, а в близнаците — чистата почит и служене към по-старшите. Вървете си и живейте в мир. Върнете се в царството си и задръжте богатствата си. Нека има братска любов между вас и синовете ми. Винаги се придържайте към добродетелта.“

Пандавите се поклониха пред царя и си тръгнаха. Качиха се на колесниците си заедно с Драупади и поеха към Индрапрастха. Събранието се разпусна и всички царе се оттеглиха в дворцовите резиденции, осигурени им от Дхритаращра. Напускайки залата, някои от тях хвалеха Юдхищхира, други Дурьодхана. Слепият цар бе отведен от Видура. Като си спомняше чудовищната неправда, която извършиха синовете му спрямо Пандавите, и особено спрямо жена им, го обземаше страх. Това, че им бе върнал собствеността, едва ли можеше да изкупи греха, нанесен от оскърблението към Драупади. Бхима несъмнено никога нямаше да забрави обетите си и щеше да отмъсти. Владетелят на Куру влезе с въздишка в покоите си и подхвана вечерните си молитви.