След Раджасуя Индрапрастха бе станала неописуемо великолепна. Пътищата, улиците и алеите всекидневно се пръскаха с благоуханна вода. Високи бели дворци се издигаха покрай просторните булеварди. Инкрустирани със скъпоценности порти и арки, с поставени покрай тях златни делви с вода, украсяваха кръстовищата. Всички граждани бяха облечени в пъстра коприна, носеха гирлянди и златни накити и живееха щастливи и сигурни под управлението на Юдхищхира. Всеки ден от различни държави пристигаха нови и нови царе, за да поднесат своята почит.

Юдхищхира беше в Маяшабха с братята си. Когато не бяха заети с държавни дела, те с наслада слушаха духовни напътствия от брамините. Както един ден седяха, заслушани в разказваните от ришите ведически истории, пазачът на портите влезе, за да извести пристигането на Видура. Юдхищхира незабавно стана да го посрещне. Той дълбоко обичаше Видура, който още от детството им се бе грижил толкова много за тях. Със сълзи в очите Юдхищхира се поклони в нозете на чичо си. Като се изправи, той се вгледа в изражението на лицето му и попита: „О, Кхатва, изглеждаш ми обезпокоен. Всичко наред ли е? Добре ли е царят? Синовете му слушат ли стария си баща, народът подчинява ли се на управлението му?“

Сядайки близо до Пандавите, Видура отговори: „Славният монарх и близките му са добре. Заобиколен от синовете и министрите си, Дхритаращра царува като Индра, но уви, е склонен към собственото си възвеличаване. Царят ми нареди да ви попитам за благополучието ви, а после да ви съобщя, че е построил зала, равна на вашата. Той желае да дойдете да я видите, както и да се насладите на една игра на зарове с братовчедите си.“

Юдхищхира се спогледа с братята си, после погледна Видура. Той веднага се обезпокои: „О, чичо, ако играем на хазарт, най-вероятно ще се стигне до битка. Как бих могъл да се съглася с предложението на царя? Какво според теб трябва да направя?“

„Хазартът е коренът на всички страдания — каза Видура. — Опитах се да разубедя Дхритаращра, но той не пожела да се вслуша в съвета ми, затова ме изпрати тук да ви отведа в Хастинапура. Ясно е, че Дурьодхана желае тази игра, в която Шакуни ще играе срещу вас. Царят даде разрешението си и иска да отидете незабавно.“

Като разбра, че поканата идва от Дхритаращра, Юдхищхира се почувства задължен да я приеме. Той бе дал обет никога да не отхвърля заповедите на по-старшите. Въпреки че беше император на света, за него Дхритаращра бе уважаван старейшина. Той каза: „Нямам желание да играя хазарт, но след като съм предизвикан, не мога да не приема предизвикателството, такъв е законът на кшатриите. Несъмнено светът се върти по волята на висшето Провидение. Всесилната съдба ни лишава от разум и ние следваме заповедите ѝ, сякаш сме водени на въже. Ще дойда в Хастинапура, щом Цар Дхритаращра заповядва.“

Юдхищхира знаеше, че Шакуни е опитен в играта на зарове. Владетелят на Гандхара познаваше всички тайни на хазарта. Дори се говореше, че притежава чифт омагьосани зарове, направени от костите на баща му. Но Юдхищхира знаеше също, че той би спечелил единствено ако такова бе желанието на Бога. Никой не може да действа независимо от волята на Бога. Ако Бог искаше Юдхищхира да загуби богатството си, нима той би могъл да направи нещо? Трябваше да приеме случващото се като част от божествения план, предназначен в крайна сметка за собственото му добро. Юдхищхира нареди на братята си да се подготвят за пътуването.

Заминаха на следващата сутрин. Юдхищхира и братята му потеглиха на златна колесница, следвайки брамините, които водеха шествието. Облечени в царствени одежди и украсени със златни накити, те влязоха в двореца на Дхритаращра, където ги посрещнаха царят и синовете му, както и Бхишма, Дрона, Карна, Крипа и останалите царе, които Дхритаращра бе поканил. После ги настаниха в красиво обзаведени стаи, в които да прекарат нощта. След като изпълниха ежедневните си физически упражнения и религиозни ритуали, на Юдхищхира и братята му бяха поднесени най-отбрани ястия, а докато се хранеха, ги забавляваха танцьорки и певци. След като приеха благословиите на брамините, те се оттеглиха за през нощта.

Дамите от Индрапрастха влязоха в покоите на жените. Снахите на Дхритаращра се изпълниха със завист от красотата и благополучието им. След като се поздравиха с кауравските принцеси, Драупади и останалите царици на Пандавите отпочинаха през нощта на легла от слонова кост, покрити с меки постели и застлани със снежнобяла коприна.

На сутринта заведоха Пандавите в новата игрална зала. Сред звуците на барабани и други инструменти те заеха местата си на бисерни тронове, застлани със скъпи покривала. Залата бе препълнена с царе от много провинции, а начело на всички седеше Дхритаращра. Дурьодхана и Шакуни, и двамата усмихнати, седнаха срещу Пандавите. След като Юдхищхира бе настанен, цялото събрание утихна и Шакуни каза: „Всички те чакахме, Императоре. Залата е пълна и ние копнеем да играем на зарове.“

Юдхищхира отговори: „Няма никакво мъжество в нечестната игра на зарове. Истината е, че тя е лишена от нравственост. Защо тогава искате да играем?“

Шакуни вдигна вежди: „Няма да играем нечестно, Юдхищхира. Това е просто приятелска среща. Можем да определим залозите така, че никой да не е ощетен.“

„Великият риши Девала ме е напътствал, че човек не бива да играе хазарт с професионален комарджия — отговори Юдхищхира. — О, Шакуни, не се опитвай да ми отнемеш богатството, с което искам да служа на брамините. Дори и враг не трябва да се побеждава с отчаяни залагания в нечестна игра. Аз нямам желание да печеля повече богатства чрез хазарт; защо в такъв случай да играя с теб?“

Шакуни избухна в смях: „О, Царю, ясно е, че човек играе на зарове, за да спечели нещо. Ако те е страх да играеш с мен или пък мислиш, че имам нечестни мотиви, тогава не играй.“

Юдхищхира вдигна поглед към възрастните Куру; всички те седяха смълчани. Главите на Бхишма и Видура бяха наведени. След Видура, Бхишма също безуспешно се бе опитвал да убеди царя да не разрешава тази игра и бе дошъл да присъства с нежелание. Дхритаращра седеше на разкошния си трон, заслушан с внимание в разговора.

Юдхищхира каза: „О, Шакуни, когато ме предизвикат, аз никога не отказвам. Такъв е обетът ми. Съдбата е всемогъща. Всички се намираме под властта ѝ; каквото е предопределено, неминуемо ще се случи. С кого от присъстващите тук мога да играя? Кой може да залага наравно с мен?“

Юдхищхира знаеше, че Шакуни бе по-опитен в играта на зарове, но нямаше такова богатство, за да залага срещу него и не можеше да му бъде противник. Дурьодхана се намеси и бързо каза: „Аз ще дам скъпоценности, злато и други богатства на Шакуни. Нека той хвърля заровете от мое име.“

Юдхищхира вдигна вежди: ставаше точно това, от което се страхуваше. Очевидно това не бе приятелска среща. Той изрече възраженията си с твърд глас: „Никога не съм чувал един човек да играе, а друг да залага, Дурьодхана. Това не е според правилата на играта.“

Юдхищхира отново погледна към възрастните, но никой от тях не проговори. Дурьодхана се разсмя и повтори, че щом Юдхищхира го е страх, то тогава нека не играе. Шакуни се подсмихна, прехвърляйки заровете в шепата си. Звукът на удрящите се един в друг зарове отекна в мъртвата тишина на залата. Виждайки съучастничеството на Дхритаращра, Юдхищхира каза: „Щом такова е твоето желание, Дурьодхана, нека играта започне.“

Пандава свали скъпоценната перлена огърлица от врата си: „Ето моя залог, Царю. Ти какво ще заложиш насреща?“

Дурьодхана отвърна: „Имам богатство, наброяващо милиони, дори десетки милиони, но не се хваля с него. Ще изравня всеки твой залог. Хвърляй заровете, Шакуни, и нека видим кой печели.“

Шакуни извика някакво число и хвърли заровете. Когато те спряха да се въртят точно на цифрата, която бе избрал, той се провикна: „Я виж ти, спечелих!“

Юдхищхира погледна Дурьодхана и каза: „Ти спечели по нечестен начин, Царю, в тази игра, замислена единствено за поражението ми. Щастлив ли се чувстваш? Нека продължим. Имам много красиви делви и всяка от тях е пълна с по хиляда златни монети. Това ще е следващият ми залог.“ Юдхищхира хвърли заровете и извика число, но се падна друго. Шакуни отново взе заровете, затвори очи, здраво ги стисна, а после извика: „Осем!“ Заровете се търкулнаха по полираната дървена дъска и спряха на осем.

Шакуни ги посочи като радостно дете: „Я виж ти, пак спечелих!“ Смехът му отекна из цялата зала.

Юдхищхира остана спокоен. Той нямаше шансове да спечели срещу Шакуни в играта. За царя на Гандхара заровете бяха живот и душа. Той винаги играеше с най-опитните. Подкрепян от богатствата на Дурьодхана, той не можеше да бъде победен и чрез залозите. Юдхищхира каза: „Ще заложа свещената си победоносна величествена колесница, която е равна на хиляди други. Направена е от пречистено злато и е покрита с тигрови кожи. Когато се движи, колелата ѝ ехтят като гръм, цялата е обкичена с хиляди камбанки и е теглена от осем бели като лунни лъчи коне, по-бързи от самия вятър.“

Отново бе ред на Шакуни да хвърля пръв. Той извика числото си и заровете паднаха точно според желанието му. „Спечелих!“ Гласът му се смеси със смеха на Дурьодхана и братята му. Те се усмихнаха подигравателно на Юдхищхира: „А сега какво ще заложиш, Императоре?“

Юдхищхира седеше заобиколен от братята си. И петимата се взираха в Дурьодхана. Арджуна се протегна и докосна Юдхищхира по рамото. Когато по-големият му брат се обърна, Арджуна леко поклати глава, но Юдхищхира продължи: „Имам сто хиляди слугини, всички те са млади и богато облечени в скъпи дрехи и със златни украшения, умели са в шейсет и четирите изкуства на служенето, и особено в танците и песните. По моя заповед, те прислужват на богове, брамини и царе. Нека бъдат следващият ми залог.“

„Изравнявам залога“, каза Дурьодхана с усмивка. Отново Юдхищхира не успя да хвърли числото, което бе назовал, а Шакуни хвърли заровете със съвършена ловкост и извика: „А, спечелих отново!“

На царския подиум Дхритаращра се навеждаше напред и нетърпеливо питаше Видура: „Какъв е залогът? Какво е спечелено?“ Видура се местеше на мястото си с неудобство. Той не можеше да гледа как ограбват Пандавите по такъв коварен начин и с болка наблюдаваше Юдхищхира да губи хвърляне след хвърляне. Пандава залагаше с хиляди — слонове, колесници, небесни коне и безчислен брой впрегатен добитък. Той заложи и изгуби стотици хиляди воини с цялото им въоръжение. Заложи скъпоценни камъни, злато и други скъпи метали, обладан от треската на хазарта. Това, което се чуваше в залата, бе само залогът, оповестяван от Юдхищхира, викът на Шакуни „Спечелих!“ и силният смях на Кауравите.

Бхима кипеше от гняв. Още от времето, когато Дурьодхана се бе опитал да го отрови, Бхима очакваше деня, в който двамата ще се изправят един срещу друг в открита и честна битка. Непочтен и долен сблъсък като този бе нетърпим за него. Без заповед от Юдхищхира обаче той не можеше нито да каже, нито да направи нещо. Арджуна също копнееше да вдене тетивата на лъка си и да предизвика коварните си братовчеди в открита битка, но и той се чувстваше възпиран от дълга си към Юдхищхира. Можеше само да гледа в агония как Дурьодхана и братята му им се надсмиват и ги унижават.

Видура бе неспособен да издържа повече. Той внезапно стана и заговори високо на Дхритаращра: „Слушай внимателно, Царю. Ще кажа нещо, което ще ти бъде неприятно, каквото е лекарството за умиращия човек. Когато окаяният грешник Дурьодхана се роди и виеше като чакал, аз ти казах да се откажеш от него. Ти не послуша съвета ми, въпреки че беше ясно, че той ще доведе до гибел рода ни. Нима не разбираш сега, че пророчеството се сбъдва?“

Играта спря. Всички погледи се впериха във Видура. Дурьодхана се намръщи, но баща му мълчеше. Видура продължи: „Чуй древната мъдрост на божествения риши Шукра. Онези, които търсят мед по високото, са толкова взрени в целта си, че не виждат пропастта под краката си. Изкачвайки се на опасна височина, те падат и загиват. Твоят син, подлуден от хазарта, е събирачът на мед. Пораждайки ненавист с могъщите Пандави, той не вижда пропастта, която го очаква.“

Видура гледаше към слепия цар, докато говореше. Той му напомни как злият цар Камса бе свален и убит от собствените си роднини, за да спасят династията си. По същия начин и Кауравите трябваше да се отрекат от Дурьодхана. Нека царят заповяда на Арджуна да го убие на мига. „Така ще спечелиш Пандавите, които са като пауни, в сравнение с този гарван. Не се погубвай в океан от скръб само заради един покварен член на семейството. Имало навремето птица, от чийто клюн се леело злато. Един глупав цар я уловил и я убил от алчност, за да се сдобие по-бързо със златото. Така унищожил и настоящото, и бъдещото си щастие. О, Дхритаращра, не бъди като този цар, не преследвай Пандавите заради богатството им. Вместо това стани като продавача на цветя, който се грижи за растенията с обич и така непрекъснато бере цветовете им.“

Видура предупреди царя какви ще бъдат последствията от предизвикването на конфликт с Пандавите. Дори боговете не могат да ги победят в битка. „Ако играта на зарове продължи, ще има война, в която Кауравите и всичките им съюзници ще бъдат избити. И ти ще си причината за тази война, Царю, защото само ти имаш силата да спреш своя син. А ти мълчиш и се наслаждаваш на успеха му. Човек, който следва чужд ум вместо собствените си мъдри преценки, потъва в скръб като някого, който влиза в морето с лодка, управлявана от дете. Недей да следваш този клетник към ужасния огън, който се разпалва. Когато бъдат ограбени Аджаташатру и братята му и те се разгневят, къде ще намериш убежище в този труден час? Защо ти е богатството на Пандавите? Можеш да получиш колкото поискаш от него и без залагане. Спечели тези тигри сред мъжете, които струват много повече от всяко богатство! Изпрати Шакуни обратно в Гандхара. Не повеждай война, която напълно ще те унищожи.“

Дурьодхана не можеше да слуша повече. Като видя, че баща му продължава да мълчи, той скочи на крака и започна грубо да обижда Видура: „Сега видяхме истинския ти образ. Предаваш тези, които те хранят и се съюзяваш с враговете им. Видура, няма по-голям грях от това да правиш зло на онзи, който те издържа. Нима не се боиш от този грях? Ти нямаш срам, нито признателност и подчинение към господарите си. В какво ме обвиняваш? Къде е вината ми? Както водата тече надолу, така и аз действам както ми диктува природата ми. А природата си съм получил от Върховния. Той контролира дейностите на всички хора. Върви където искаш. Не можем да подслоняваме нито врагове, нито такива, които завиждат на собствените си закрилници. Пропадналата жена, независимо колко добре се отнася с нея съпругът ѝ, винаги му изневерява.“

Видура клатеше глава отчаяно. Той отново се обърна към Дхритаращра: „Царю, кажи ми честно, какво мислиш за онзи, който пренебрегва дадения от мен съвет? Несъмнено царската закрила е краткотрайна. В един момент царят я дарява, а в следващия замахва с оръжие.“

Видура се обърна към Дурьодхана: „О, принце, ти ме смяташ за глупав, но знай, че глупак е онзи, който пренебрегва съвета на доброжелателя си. Светът е пълен с порочни хора, които говорят приятни думи, но такъв, който казва благоприятното — макар и да е неприемливо — се среща рядко. Истински приятел на царя е онзи, който без да взима под внимание кое звучи приятно и удобно и кое не, говори и действа единствено по съвест.“

Дурьодхана се изсмя иронично: „Срам за стария Видура! Какво добро би могъл да направи той за нас?“

Пренебрегвайки оскърблението на Дурьодхана, Видура посочи Пандавите: „Тук стоят пет разгневени змея с отрова в очите. Недейте да ги предизвиквате още. О, Царю, изпий лекарството, което добродетелните приемат, а порочните отказват — смирението. Смирението е горчив, лют, изгарящ и нетърпим лек, но ти го изпий наведнъж и възвърни здравомислието си. Покланям ти се и ти желая само доброто. Действай бързо, за да се предпазиш от бедата, която е пред вратата ни.“

Видура седна на мястото си близо до Дхритаращра, но слепият цар отново не каза нищо. Дурьодхана се изсмя и каза на Шакуни да продължи играта. Царят на Гандхара попита: „Царю, ти изгуби толкова много богатства. Кажи, имаш ли още нещо, което би могъл да заложиш?“

Юдхищхира отвърна: „Имам злато, наброяващо стотици хиляди милиони и милиарди, дори и повече. Залагам го. Хвърляй!“

Шакуни се усмихна и хвърли заровете. Сякаш омагьосани, те падаха на числото, което той кажеше. Отново и отново гласът му се извисяваше над тишината в залата: „Спечелих!“ Юдхищхира играеше като обладан. Той сякаш имаше намерението да изгуби всичко. Заложи безбройните си крави, коне, кози, овце и други животни. Когато загуби цялото си богатство, заложи и самото си царство. То също бе проиграно и Шакуни каза: „Като че ли изгуби всичко, Царю.“

Юдхищхира бе свел главата си, лицето му плуваше в пот. Сега беше време да сложи край на играта, но нещо вътре в него го тласкаше да продължи. Той си помисли за Кришна. Само да бе тук, със сигурност би го спасил. Кришна бе върховният господар на всичко. Може би би наредил така нещата, че да спечели отново загубеното? Но какво му бе останало да заложи? Юдхищхира погледна към братята си.

Залата потъна в тишина, когато Юдхищхира отговори на Шакуни: „Тук стои младият и красив Накула, украсен със злато и скъпоценности, сияен като бог. Този силнорък принц ще бъде следващият ми залог.“

Миг по-късно отново прозвуча гласът на Шакуни: „Я виж ти, спечелих го!“

Юдхищхира дишаше тежко. Бхима и Арджуна стиснаха юмруци в безмълвен гняв, когато той се обърна към Сахадева. „Този красив принц Сахадева е справедлив точно като Ямараджа и си е спечелил слава в този свят с образоваността си. Макар да не заслужава да бъде заложен, въпреки това аз ще играя с този скъп за мен човек като залог.“

Заровете се търкулнаха и Шакуни отново обяви: „Видя ли, и него спечелих!“

Царят на Гандхара погледна в очите Юдхищхира с лукавство: „Изглежда Бхима и Арджуна са ти по-скъпи от синовете на Мадри, защото тях не ги залагаш.“

Очите на Юдхищхира почервеняха от гняв: „Глупако! Пренебрегвайки нравствеността, ти подло се опитваш да всееш разединение между нас, които имаме едно-единствено сърце!“

Шакуни, който не искаше играта да свърши, бързо каза: „О, Царю, във вълнението на играта човек казва неща, които иначе никога не би изрекъл. Покланям се пред теб. Ти ме превъзхождаш във всяко отношение. Нека продължим.“

Юдхищхира погледна Арджуна. Със сигурност Кришна не би позволил най-любимият му приятел да бъде проигран. „Онзи, който ни превежда като лодка към отсрещния бряг на битката, който винаги побеждава враговете си и е най-великият герой в света — с този принц като залог ще играя сега.“

Дурьодхана нетърпеливо се наведе напред, докато Шакуни хвърляше заровете. Карна безмълвно седеше до него. Той се радваше, че приятелят му печели играта, но би предпочел честна битка с Пандавите на бойното поле. Духшасана и останалите братя на Дурьодхана потриха радостно ръце, когато заровете спряха и Шакуни се провикна: „Спечелих!“

Шакуни прибра заровете и погледна Юдхищхира, който седеше поразен с поглед в земята. „Сега спечелихме най-добрия сред стрелците, Царю. Заложи и могъщия Бхима, единственото ти останало богатство.“

Юдхищхира поклати глава. Нямаше връщане обратно. Той бавно отговори: „Въпреки че не заслужава да бъде заложен, сега ще играя с този принц, който е нашият водач и се сражава като гръмовержеца Индра. Този славен герой с лъвска шия, извити вежди и големи очи, който не може да понесе обида, чието геройство е несравнимо в този свят, и който побеждава всичките си врагове — него залагам сега. Хвърляй заровете!“

Бхима се взря в Дурьодхана с присвити очи. Искаше му се да сграбчи присмиващия се принц за врата, но не помръдна без разрешението на Юдхищхира. Заровете се търкулнаха и спряха на числото, извикано от Шакуни. Бхима бе проигран.

Отново засмян, Шакуни каза: „Е, Царю, изгуби златото си, съкровищата си, животните си, царството си, дори и братята си. Имаш ли още какво да заложиш?“

Юдхищхира вдигна поглед към Шакуни: „Останах само аз, най-големият от братята си, любим на всички тях. Ако ме спечелиш, ще върша всичко, каквото е длъжен да прави един роб.“

Шакуни хвърли заровете и извика: „Спечелен си!“ Той се обърна към всички царе в събранието и гордо се похвали как е спечелил Пандавите един по един. После се усмихна на Юдхищхира и каза: „Ти проигра дори самия себе си — действие, подобаващо на грешник. Докато имаш богатства, не трябва да залагаш себе си. А ти все още имаш един скъп залог. Заложи Драупади, панчалийската принцеса, и спечели обратно себе си с нея.“

Юдхищхира стискаше зъби в тиха агония. В мислите му беше хаос. Как би могъл да заложи Драупади? Но нищо друго не му оставаше. Царството му бе загубено, той бе предал и себе си, и братята си на робство. Това бе ужасна грешка. Как бе допуснал да се увлече до такава степен? Сега Драупади бе единствената му възможност да промени нещата. Трябваше да я заложи. Какво друго би могъл да направи? Каква защита щеше да има тя вече? Съпрузите ѝ бяха проиграни. Объркан и молещ се горещо на Кришна, Пандава вдигна поглед към смеещия се Шакуни:

„Сега ще заложа нея, която не е нито висока, нито ниска, нито слаба, нито пълна, чиито синьо-черни коси са вълнисти и чиито очи приличат на листенца на есенен лотос. Принцесата с ухание на лилия, красива като богинята Лакшми, която притежава всички съвършенства, която си ляга последна и става първа от грижи за всички нас, и която е такава, че всеки я пожелава — нека тя бъде последният ми залог.“

Братята на Юдхищхира застинаха в ужас. Как можа императорът да направи това? Възрастните Куру завикаха високо: „Уви! Какъв позор! Какъв позор!“ Цялото събрание се развълнува, присъстващите благочестиви царе гледаха тъжно с насълзени очи. Бхишма, Дрона и Крипа целите бяха потънали в пот. Видура седеше и въздишаше тежко. Но Дхритаращра бе толкова щастлив в сърцето си, че не успяваше да потисне емоциите си и отново питаше: „Спечелен ли е залогът?“

Лицето на Шакуни бе почервеняло от възбуда. За пореден път заровете му се подчиниха и той изкрещя: „Тя е спечелена! Тя е спечелена!“ Дурьодхана и Карна се разсмяха и си удариха взаимно дланите. Като се присмиваше на съкрушения Юдхищхира, Шакуни подигравателно повтаряше отново и отново: „Все още имаш един скъп залог. Заложи я, Юдхищхира“, и подрънкваше със заровете, докато говореше.

Дурьодхана се обърна към Видура: „Хайде, Видура. Доведи Драупади, любимата съпруга на Пандавите. Нека ѝ бъде заповядано да мете стаите. Нека нещастната жена отсега нататък живее при слугините.“

Видура отговори: „Зли човече, ти не виждаш как с тези думи сам си нахлузваш примка около врата. Нима не разбираш, че си като елен, който предизвиква гнева на много тигри? Сложил си на главата си пет отровни змии. Не ги дразни повече, защото скоро ще отидеш в царството на Ямараджа.“

Видура огледа събралите се и продължи: „Драупади не може да бъде приета за робиня, защото Юдхищхира я загуби, след като бе проиграл самия себе си. Той въобще не бе в позиция да залага принцесата. Като бамбук, даващ плод преди да бъде отсечен, глупавият Дурьодхана печели богатства на хазарт. Напълно опиянен, той не вижда ужасите, до които ще доведе тази игра.“

Видура отиде пред Дхритаращра: „Трябва да спреш сина си веднага, Царю. Само низките хора изричат болезнени думи, за да наранят другите. Синовете на Кунти никога не са изговаряли остри думи като тези на Дурьодхана. Просветените хора винаги осъждат подобно поведение. Камъните може да заплуват, а лодките да потънат, но този безумец никога няма да послуша добрия съвет. Той не разбира, че измамата е една от най-страшните врати към ада, накъдето е повел братята си и целия род Куру. Той несъмнено ще стане причина за гибелта на всички ни.“

Дурьодхана се изсмя презрително: „Срам за Видура!“ Оглеждайки се наоколо, той видя главния дворцов прислужник и му заповяда: „Пратикамин, доведи Драупади тук. Няма защо да се страхуваш от Пандавите. Единствен Видура бълнува от страх.“

Пандавите седяха с наведени глави. В присъствието на Дхритаращра, Бхишма и Дрона, Юдхищхира мълчеше, както мълчаха и те. Той бе вцепенен от мъка. Обсебеността му от хазарта бе довела до тази катастрофа. Сега щяха да унижават чистата Драупади пред всички. Какво можеше да направи той? Освен Видура всички останали старейшини на Куру мълчаха. Щом те, и особено Дхритаращра, одобряваха действията на Дурьодхана, тогава той бе безпомощен. Юдхищхира никога не нарушаваше волята им. За него по-старшите бяха като Бога. Той приемаше заповедите им така, сякаш са заповеди на самия Върховен Бог. Гибелните събития, които се случваха, явно бяха позволени от Бога. Като видяха, че Юдхищхира седи мълчаливо, братята му също не направиха нищо, въпреки че трудно сдържаха желанието си да спрат Дурьодхана, който се готвеше да оскърби Драупади.