След като напусна Индрапрастха, Кришна бързо отпътува за Дварака. На влизане в града го поздравиха близките му, приятелите и многобройните жители. Кришна поднесе почитанията си на цар Уграсена, поздрави Баларама, а после се видя със съпругите и синовете си. След това се отправи към двореца на главната си царица, Рукмини, за да отпочине.

През последвалите месеци той научи за несравнимата съвещателна зала на Пандавите. Чу също и за раждането на първия син на Субхадра — Абхиманю. Кришна се радваше на благополучието на Пандавите и копнееше да ги види отново.

Всеки ден Кришна отиваше в залата за събрания Судхарма, за да се среща с гражданите. Залата беше построена от Вишвакарма, архитекта на боговете, и имаше свойството да освобождава всички, които влезеха в нея, от шестте вида материални страдания: глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт. Когато Кришна влизаше в залата, той се покланяше пред Цар Уграсена и сядаше на своя обсипан със скъпоценности златен трон. Макар да не бе цар на Дварака, Кришна бе почитан като най-важната личност сред присъстващите. Жителите на града бяха осъзнати за божествената му позиция. Те естествено го приемаха за свой водач, особено след като лично бе детронирал Камса, злия син на Уграсена, и ги бе избавил от терора на неговото управление.

След като всички седнеха в залата, шутове, танцьорки и музиканти излизаха да повеселят Ядавите. Брамини рецитираха ведически текстове или пееха химни и молитви; из залата кънтяха звуци на мриданги, флейти и камбанки, както и тръбене на безброй раковини. Кришна и Баларама се наслаждаваха на различни представления, наподобявайки слънцето и луната сред множество блестящи планети.

Един ден, скоро след като Кришна бе научил новините за новооткритата Маяшабха, в залата Судхарма пристигна непознат странник. Кришна му позволи да влезе и той пристъпи напред с допрени длани. Представи се като цар на далечна земя — една от държавите, завладени от Джарасандха. Той разказа за нарастващата агресия на магадхския цар, който хвърлил в затвора хилядите победени от него царе и ги държал в ужасни условия, подготвяйки се да ги избие. Странникът бе успял да избяга и идваше като пратеник на останалите пленници.

„О, безгранични Кришна, умоляваме те да ни избавиш от нещастното ни положение. Джарасандха е могъщ като десет хиляди слона. Той ни плени с лекотата на лъв, който лови стадо овце. Ти си най-силният и винаги си благоразположен към онези, които търсят закрилата ти. Затова, моля те, направи ни това добро!“

Бе добре известно, че Кришна се бе сражавал с Джарасандха и го бе побеждавал много пъти, но порочният цар бе успявал да се спаси жив. Джарасандха ненавиждаше Кришна заради убийството на Камса, който му бе и приятел, и зет. В желанието си да отмъсти на Кришна, Джарасандха бе нападал Ядавите отново и отново начело на огромна армия. Но всеки път армията му бе разгромявана, а той се бе завръщал посрамен в царството си да събере нови сили, изгарящ от омраза към Кришна.

Кришна погледна със състрадание пратеника. Точно когато щеше да отговори, в залата внезапно се появи Нарада Риши. Мъдрецът тръгна към Кришна, който незабавно се изправи заедно с министрите си, поднасяйки му сърдечните си поклони.

Кришна настани Нарада да седне и лично го почете със свещената аргхя. После каза: „О, божествени мъдрецо, какво щастие е да те видим днес тук! Ти можеш да пътуваш свободно из световете и затова знаеш всичко. Моля те, разкажи ни как живеят Пандавите и какви са плановете на Юдхищхира.“

Въпросът на Кришна беше важен. С мистичната си мощ той бе разбрал, че Юдхищхира желае да изпълни жертвоприношението Раджасуя, което изискваше побеждаването на Джарасандха.

Нарада отговори: „Мой скъпи Господи, знам, че нищо не е извън знанието ти, но ти въпреки това се представяш за обикновен човек и ми задаваш въпроси. Затова ще ти кажа, че Юдхищхира процъфтява в царството си като Индра в Амаравати. Сега той копнее да изпълни величественото жертвоприношение Раджасуя и прави необходимите приготовления. Освен това той те моли да отидеш в Индрапрастха и да му помогнеш. Истината е, че ме изпрати да те поканя.“

Кришна благодари на Нарада за вестите и се обърна към главния си съветник Уддхава: „Какво е добре да се направи?“

Уддхава отговори: „Ясно е, че ще успееш да осъществиш две цели едновременно. Отивайки в Индрапрастха, ти ще помогнеш на братовчед си да извърши жертвоприношението и ще постигнеш гибелта на Джарасандха. Джарасандха е събрал такава огромна армия, че единственият начин да бъде победен е чрез двубой. Има само един човек, способен да се изправи срещу него — Бхима. Ако Бхима отиде при Джарасандха предрешен като брамин, той ще може да изпроси двубой. Джарасандха е прочут с това, че никога не отказва на молбата на брамин. Мой скъпи Кришна, трябва да отидеш с Бхима в Магадха. Бхима несъмнено ще успее да победи, ако ти си там и го напътстваш.“

Всички в събранието изразиха одобрението си. Ядавите отдавна планираха как да убият войнствения Джарасандха. Това изглеждаше добро решение, затова и Кришна се съгласи да отиде в Индрапрастха. Като успокои пратеника на царете затворници, той помоли за разрешението на Цар Уграсена и на баща си Васудева да замине, а после стана и излезе от съвещателната зала.

Кришна реши да отпътува към Индрапрастха заедно с цялото си семейство, подреждайки Ядавите в дълга процесия. Сред звуците на рогове, барабани, тромпети и раковини, шествието напусна Дварака на хиляди златни колесници, украсени с бисери, коприна и флагове. Воини, въоръжени с мечове и копия, възседнали едри черни коне, ги охраняваха от всички страни. Благородните дами преминаваха на паланкините си; след тях вървяха биволи, мулета и магарета, носещи провизиите и принадлежностите, необходими за дългото пътуване. Кришна и Рукмини пътуваха в средата на процесията на колесница, управлявана от личните им слуги Дарука и Джайтра.

Шествието премина през провинциите Анартха, Саувира и Курукшетра, пресече реките Дришадвати и Сарасвати, после прекоси земите на Панчала и Матся. Най-накрая пристигнаха в покрайнините на Индрапрастха и изпратиха напред вестоносци да съобщят на Пандавите, че скоро ще са вече там.

Когато Юдхищхира научи, че Кришна пристига, той възкликна радостно и заедно с братята си веднага излезе извън града, за да ги посрещне. Той заповяда на дворцовите музиканти да засвирят, а учените брамини да възпяват свещени химни от Ведите. Пандавите прегърнаха Кришна с нежна обич и го поведоха към Индрапрастха. Кришна видя колко празнично бе украсен градът с венци, знамена и пъстроцветни гирлянди. Хилядите му жители се тълпяха по улиците, докато той преминаваше заедно с Пандавите към двореца им. Придружаващата го процесия от Ядави се придвижваше с трудност през гъстата тълпа. Водачите и видните граждани на Индрапрастха ги въвеждаха в царствените им покои.

След като Кришна отпочина и се освежи, а семейството му бе настанено, Юдхищхира се обърна към него с молба да поговорят за Раджасуя: „Мой скъпи Кришна, искам да изпълня това жертвоприношение, но не съм сигурен дали ще съумея. Моля те, кажи ми кое е най-добре да направя. Знам, че никога не би ме посъветвал за друго, освен за мое добро. Затова напълно ще се съобразя с думите ти, преди да предприема каквото и да било действие.“

Юдхищхира седна в залата, заобиколен от своите братя. Многоцветното сияние на хилядите небесни бисери, вградени в стените, озаряваше лицата им, докато очакваха съвета на Кришна. В смълчаната зала от недалечните храмове долиташе като ромолене тихият шепот на брамините, пеещи химни.

Кришна седна спокойно, с длани в скута си. Слугини, украсени със златни накити, нежно му вееха с чамари и ветрила от паунови пера. Обръщайки се към Юдхищхира, той каза: „Ти си достоен във всяко едно отношение да извършиш жертвоприношението Раджасуя и да станеш император на целия свят, но първо ще трябва да победиш могъщия Джарасандха, който е изградил почти непобедим съюз с няколко други монарси. Той е установил влиянието и властта си над средната част от земята, желаейки да покори и останалата. Той е най-голямото препятствие пред плановете ти.“

След това Кришна изреди имената на много царе, които подкрепяха Джарасандха. Всички те бяха врагове на Кришна; той и Баларама бяха победили много от тях през годините. Сега всички се бяха обединили под водачеството на Джарасандха и бе невъзможно да разгромят огромните им армии. „Какво трябва да направим според теб в такъв случай, о, потомъко на Куру? Как смяташ да победиш Джарасандха?“

Бхима скочи на крака: „Не ми се струва мъдро да изпращаме армии срещу Джарасандха в собствената му провинция. Трябва да го предизвикаме на двубой. Аз имам силата да го сразя, ти, Кришна, си опитен в дипломацията, а Арджуна винаги носи победа. Затова нека отидем тримата и да го предизвикаме. Уверен съм в успеха ни.“

Кришна каза: „И аз мисля така. Истината е, че мъдрият Уддхава ми даде същия съвет. Така че съм готов да придружа Бхима и Арджуна в Магадха и нека порочният Джарасандха срещне смъртта си.“

Юдхищхира се колебаеше. Той неспокойно се местеше на трона си: „Как мога да се съглася ти да отидеш вместо мен?“ — запита той. „Как мога да рискувам освен това живота на Бхима и Арджуна? Та те са очите ми, а ти си умът ми, Кришна. Ако загубя някого от вас, няма да мога да продължа да живея. Не отивайте! Според мен дори Ямараджа не може да се изправи срещу Джарасандха. Моля ви, откажете се от решението си да се сражавате с него. Отказвам се от Раджасуя. Това явно е непостижима цел.“

Гласът на Юдхищхира бе умоляващ. Обичта му към Кришна надделяваше над всяка мисъл за божествената му непобедима позиция.

Тогава заговори Арджуна: „Родени сме в династия, прочута с доблестта и храбростта си. Нима можем като страхливци да отстъпим пред врага? Та ние сме кшатрии! Наш дълг е да се сражаваме и ако е нужно, да дадем живота си в битка. За нас не би имало по-възвишено дело от сражение с Джарасандха в опит да освободим пленените царе. Ако не отидем, хората ще ни осмиват и ще ни считат за безполезни. Подобен позор би бил по-лош от смърт.“

Кришна бе съгласен: „Арджуна показва истинското настроение на родения в рода Бхарата. Не знаем кога ще ни отнесе смъртта, нито пък сме чували някой да е постигнал безсмъртие, като не е участвал в битки. Мъдреците учат, че разчитайки на силата и мъдростта, човек трябва да се изправи срещу враговете си. Затова нека се сражаваме с Джарасандха. Или ще го убием, или, убити от него, ще постигнем рая.“

Юдхищхира пожела да научи повече за историята на Джарасандха. Кришна разказа, че един риши благословил Цар Брихадратха — могъщия владетел на Магадха, да има син. Мъдрецът подарил на Брихадратха вълшебно манго, което да даде на първата си царица, за да зачене. Царят обаче го разделил на две и дал всяка една от половините на двете си царици. Тогава и двете родили по половин дете. Скръбните царици захвърлили двете половини в гората, където ги намерила жена-ракшас, наречена Джара, и ги прибрала. Тя съединила двете половини и внезапно детето оживяло с рев. Джара го занесла на царя, който му дал името Джарасандха, или „онзи, който бе съединен от Джара.“

Кришна добави: „Дошло е време Джарасандха да бъде унищожен. Бхима без съмнение ще успее да го победи в двубой. Джарасандха няма да откаже да се бие. Затова дай ни разрешението си да заминем, о, Царю.“

Юдхищхира отстъпи пред желанието на Кришна: „След като ти си си поставил тази цел, о, Кешава, аз мисля, че Джарасандха вече е мъртъв, а пленените царе са освободени. Ти несъмнено ще поведеш Бхима и Арджуна към победа над този порочен владетел. О, Кришна, нима има нещо непостижимо за онзи, който има тебе за водач?“

Тримата герои решиха да потеглят веднага. Предрешиха се като снатаки — ученици, които тъкмо са завършили обучението си и просят милостиня. Напускайки Индрапрастха, те приличаха на слънцето, луната и огъня, събрани в едно. Изгарящият гняв срещу Джарасандха караше телата им да пламтят. Когато хората ги видяха решително да поемат на път, всички решиха, че Джарасандха вече е убит.

Пътуваха на изток в продължение на много дни. Най-сетне достигнаха планината Горатха, откъдето се виждаше Гиривраджа, столицата на Джарасандха. Разположен насред горите, градът беше прекрасен с езерата и пасящите стада. Изящни дворци и сгради сияеха в центъра му. Градът бе обграден от пет големи хълма, покрити с цъфтящи гори. Кришна разказа на двамата Пандави, че навремето самият Ману, праотецът на човечеството, облагородил тези земи.

Най-големият от хълмовете, Чайтяка, защитаваше главните порти на града. Тримата герои се изкачиха на него и започнаха да откъртват върха му с ръце. Те хвърляха огромни скали и предизвикаха срутвания. В подножието на хълма имаше голям тъпан, направен от кожата на един ракшас, когото Джарасандха бе убил. Ударен веднъж, барабанът вибрираше цял месец и Джарасандха искаше той непрестанно да отеква в предупреждение за всекиго, който би дръзнал да нападне града. Арджуна и Кришна разбиха тъпана на парчета.

Спускайки се от хълма, те се изкатериха по крепостната стена, обграждаща града, за да влязат. Пазачите отстъпиха с изненада, докато тримата мними брамини влизаха по такъв необичаен начин. Бхима ги поведе из улиците към царския дворец. Виждаха се голям брой привлекателни магазини, пълни със стоки. Като минаваха покрай търговците на цветя, тримата герои си взеха гирлянди и се обкичиха с тях; после нахлуха направо в централния двор на двореца, където царят извършваше жертвоприношение.

Брамините от Гиривраджа бяха видели знамения, предвещаващи бедствие. Затова бяха посъветвали владетеля да пости и да извърши жертвоприношение, за да държи злото настрана. Седнал пред свещения огън, Джарасандха видя към него да приближават трима силни мъже, облечени като снатаки и украсени с гирлянди. Приемайки ги за брамини, той незабавно стана да ги посрещне с думите: „Добре дошли!“

Кришна каза на царя, че двамата му спътници спазват обет и няма да проговорят преди полунощ; едва тогава щяха да му кажат причината за посещението си. Кришна знаеше, че сам царят е дал обет да дари на всеки брамин каквото му поиска, дори и да дойде през нощта. Джарасандха ги настани в двореца си и обеща да се срещне с тях в полунощ.

Когато настъпи полунощ Джарасандха отиде в стаята им и почете тримата си гости с всички подобаващи церемонии, поднасяйки им в дар дойни крави.

Но гостите отказаха даровете. Кришна каза: „О, Царю, който си известен с това, че даряваш на брамините каквото пожелаят, дошли сме да те молим за необичайна милостиня. Няма такова подаяние, което великият човек да е неспособен да даде. Дори самото тяло може да се пожертва за праведна кауза. Затова моля те, изпълни желанието ни.“

Джарасандха внимателно се вгледа в тях. С пъстрите си дрехи и цветни гирлянди, те не приличаха на брамините, които бе виждал. Но тъй като бяха дошли предрешени така и му искаха милостиня, той не можеше да откаже, затова каза: „Ще ви дам каквото искате. Но не ми приличате на брамини с тези дрехи и с тези гирлянди. Дългите ви ръце, помазани с уханен сандалов балсам, наподобяват дървесни стволове. По дланите ви има белези от тетива. Вие съборихте върха на хълма Чайтяка и влязохте в града като врагове, заобикаляйки портите. Отказвате да приемете и почитанията ми. Такова поведение подобава на врагове. Според мен вие сте кшатрии. Отговорете ми честно, защото истината е украшение дори за царете.“

Кришна отговори на леденостудения поглед на царя с усмивка: „Наблюденията ти са точни. Не сме брамини. Кшатриите също като брамините могат да следват обета снатака. И правилно си се досетил, ние сме врагове; затова влязохме в града ти със сила и отклонихме почитта ти. Дошли сме да поискаме от теб двубой.“

Джарасандха се изненада: „Не си спомням някога да съм ви обидил. Аз никога не съм извършвал каквото и да е престъпление. Онзи, който напада невинен човек, ще получи последиците от греховете си в ада. Аз винаги спазвам задълженията си, закрилям народа и не причинявам зло на никого. Защо тогава съм ваш враг?“

Кришна отговори гневно: „Ние сме представители на онзи, който желае да утвърди достойнството на царската си линия и да установи религиозността по целия свят. Как се считаш за праведен, след като си хвърлил в затвора толкова много царе и дори възнамеряваш да ги поднесеш в човешко жертвоприношение на Рудра? Отнасяш се с тези владетели като с животни — та кой друг е способен на такова дело освен порочен грешник като теб? Със сигурност ще получиш резултатите от греховете си, тъй като законът на карма е непогрешим. Макар да мислиш, че няма равен на теб, ние скоро ще сломим гордостта ти. Искаме да освободим царете от затвора. Аз съм Кришна, а това са Бхима и Арджуна. А сега изпълни дълга си на кшатрия и се сражавай с нас днес. Или ще освободиш царете, или ще отидеш в царството на Ямараджа.“

Джарасандха се разсмя: „Трябваше да се досетя. Старият ми враг Кришна е дошъл предрешен, опитвайки се да ме убие, след като толкова пъти се провали. Какъв грях съм извършил с това, че съм заловил царете за удовлетворение на Шива? Победих ги в честна битка. Мое право е да правя с тях, каквото пожелая. Няма да ги освободя от страх пред теб или пред спътниците ти. Ще се сражавам — или като подредя армиите си в боен ред, или като се сражавам срещу трима ви. Или ако предпочитате, ще се сражавам с онзи от вас, който най-силно желае смърт от ръцете ми.“

Кришна погледна двамата си приятели. „След като такъв е изборът ти, Джарасандха, избери си някой от нас за двубой и нека това разреши спора ни.“

Както правилно се бе досетил Кришна, Джарасандха искаше да се бие с Бхима. Той не считаше Кришна или Арджуна за равностойни противници. Само Бхима му изглеждаше достатъчно силен.

Бхима сурово се усмихна и стисна юмруци, гледайки намръщен Джарасандха. Решиха да се срещнат по изгрев и царят си тръгна, за да се подготви за битката.

Джарасандха нареди брамините да четат благоприятни ведически химни за него и намаза тялото си със свещени масла, които са били поднесени на боговете. След това постави сина си на трона и завърза косите си на здрав възел. Събличайки царствените си одежди, той си сложи само една препаска през слабините. По изгрев излязоха от града заедно с Бхима, в името на когото Кришна бе извършил церемонии за умилостивяване на боговете. Царят нареди от оръжейницата да бъдат донесени два масивни боздугана. Двамата противници ги взеха в ръце и встъпиха на обширна, обградена с въжета арена, точно пред градските порти. Приличаха на два могъщи лъва, втренчени с ярост един в друг. При подадения от един брамин сигнал те се втурнаха един към друг, а земята се люлееше под стъпките им.

Сблъсквайки се, двамата могъщи герои изреваха. Всеки от тях нанасяше тежки удари, а от срещата на боздуганите им излитаха страховити звуци и дъжд от искри. Въртейки се и изплъзвайки се, двамата приличаха на танцуващи актьори на сцена. Наблюдателите бяха поразени от ловкостта им. Те се удряха с цялата си сила, но никой не отстъпваше. Всеки притежаваше мощта на десет хиляди слона и ударите на боздуганите само ги разсмиваха. Скоро оръжията се счупиха и те ги захвърлиха настрани, продължавайки борбата с голи ръце. Улавяха се за вратовете и се влачеха по арената. Всеки търсеше възможност да повали противника си. Бхима сграбчи врага си и се опита да го прекърши с ръце. Джарасандха се измъкна и се нахвърли на крака му, опитвайки се да извади Бхима от равновесие. Понякога вдигаха ръце, понякога ги отпускаха, а понякога ги вкопчваха здраво. Всеки се целеше с юмруци в определени части от тялото на противника, а после внезапно го удряше другаде. Арената кънтеше от виковете им и от звуците на ударите им. И двамата бяха умели борци и демонстрираха множество смайващи движения. Вкопчваха се един в друг през кръста и се стискаха с всичка сила. Ревейки, се биеха безмилостно като два полудели слона.

Около арената вече се бе насъбрала огромна тълпа. Хора от всички касти се стекоха да наблюдават битката, гледайки смаяно биещите се мъже. Звуците, които се разнасяха над арената, наподобяваха удари на гръмотевици или срутващи се скали. Земята силно се тресеше, докато двамата се търкаляха, вкопчени един в друг. Никой от тях не показваше признак на умора, докато боят продължаваше през целия ден чак до залез. Щом се смрачи, битката бе прекратена до следващата сутрин. Джарасандха покани Бхима и двамата му приятели в двореца си, приемайки ги като почетни гости. Макар да бяха врагове, Джарасандха се чувстваше задължен да ги уважи.

На следващата сутрин двубоят бе възобновен и отново продължи през целия ден без нито един от противниците да вземе надмощие. С падането на вечерта те отново се върнаха в царския дворец.

Битката продължи двайсет и осем дни. Бхима вече мислеше, че тя никога няма да свърши. Изглежда нямаше начин Джарасандха да бъде победен. Царят също изпитваше уважение към противника си. Джарасандха не бе срещал някого, който да му е равностоен в двубой, но сякаш този Пандава бе непобедим. На двайсет и осмия ден Кришна се досети как Бхима може да победи в двубоя. Тъй като онази ракшаси бе съединила Джарасандха при раждането му, Кришна знаеше, че това е слабото му място. Бхима трябваше да го разкъса на две. В мига, в който Бхима го погледна, Кришна взе една клонка и я разцепи на две през средата. Бхима разбра. Когато се появи възможност, той хвърли Джарасандха на земята и стъпи на единия му крак, после бързо хвана другия и го вдигна. С ужасяващ рев Бхима разкъса Джарасандха на две от ануса до главата.

Царят умря с вик, който прокънтя из целия град. Стъписани от този вик, гражданите се втурнаха да разберат какво става и видяха Бхима да стои върху двете половини на убития монарх. Докато хората викаха: „Уви!“, Кришна и Арджуна прегръщаха Бхима. После тримата влязоха в града и заповядаха на сина на Джарасандха, Джаятсена, да освободи затворените царе от планинската крепост, където ги държаха. Владетелите слязоха от планината и поднесоха почитта и обожанието си на Кришна.

Кришна и двамата Пандави седяха в двореца на Джарасандха, а хилядите пленени царе се покланяха в нозете им. Един от тях се обърна от името на всички към Кришна: „Господарю, ние разбираме, че страданията ни, причинени от Джарасандха, са резултат от предишните ни греховни дейности. Сега знаем, че унижението, на което ни подложи Джарасандха, бе изпратено от Провидението, защото ни принуди да се откажем от фалшивия си престиж. Гордеехме се с могъществото и положението си, занимавахме се с битки с другите царе за надмощие и богатства, причинявайки смъртта на толкова много хора. Сега сме безпомощни и зависим единствено от теб. В това е и най-голямото ни щастие.“

Кришна прие обожанието им и се разпореди да им се дадат храна и дрехи. После им каза да се завърнат в царствата си и да приемат Юдхищхира за император на света. Скоро Пандавите щяха да извършат жертвоприношението Раджасуя и всички те бяха поканени.

Джаятсена също прие да признае властта на Юдхищхира и след като бе коронясан от Кришна за цар на Магадха, той осигури превоз за него и Пандавите до Индрапрастха. Когато пристигнаха, Кришна отиде при Юдхищхира и каза: „О, най-добър сред царете, за късмет Джарасандха е убит и царете са освободени от затвора. И Бхима, и Арджуна са невредими.“

Юдхищхира, зарадван, прегърна двамата си по-малки братя и Кришна. „По твоята милост, скъпи Кришна, може да се постигне всичко — каза той. — Всъщност единствено заради твоята сила някой изобщо е способен да прояви могъщество. Ние сме царе и управници единствено докато ти ни позволяваш. Но въпреки че си необятният Абсолют, свободен от каквито и да било светски желания или ненавист, ти все пак изглеждаш като обикновено човешко същество.“

Кришна се усмихна и помоли за разрешението на Юдхищхира да си замине. Юдхищхира определи дата за началото на Раджасуя и Кришна се съгласи да се върне отново тогава. Преди това обаче, Пандавите трябваше да покорят всички останали земни царе. Сбогувайки се с Кунти и Драупади, Кришна се качи на колесницата си и препусна към Дварака.

След заминаването на Кришна Арджуна каза на Юдхищхира: „Царю, притежавам лъка Гандива и два неизчерпаеми колчана стрели, както и смелостта да ги използвам в служене на теб. Искам да тръгна по света и да накарам царете да ти плащат данък. Разреши ми да поема на север и да превзема тамошните царства.“

Юдхищхира отговори: „Имаш разрешението ми, Дхананджая. Замини в ден с благоприятни звезди, след като си получил благословии от брамините. Несъмнено ще имаш успех.“

Арджуна събра голяма войска и скоро потегли на север. Бхима поведе армия на изток, Сахадева замина на юг, а Накула — на запад.

Юдхищхира се вълнуваше от възможността скоро да изпълни Раджасуя. С това би постигнал толкова много неща. Благородният му баща би се издигнал до висшия рай, светът би бил установен на пътя на религията и най-вече Кришна би бил почитан като върховната личност. Царят обсъждаше с Дхаумя и останалите благородни брамини в царството подготовката за жертвоприношението. Вясадева също пристигна, за да му даде напътствия.