Скоро след като Мая започна работата си, Кришна отиде при Юдхищхира и помоли за разрешението му да се върне в Дварака. Бе отсъствал месеци и копнееше отново да види близките си. Юдхищхира неохотно даде съгласието си, защото знаеше, че любимият му приятел ще му липсва. Кришна се сбогува, като най-напред се приближи към Кунти и почтително докосна нозете ѝ.

Кунти прегърна Кришна, обляна в сълзи, и каза: „Мой скъпи Кешава, ти си душата на вселената. Винаги си добър с всички, но особено много закриляш преданите си. От деня, в който Акрура пристигна в Хастинапура, знаех, че мислиш за моето благополучие и за това на синовете ми. Вярвам, че каквито и трудности да преживяваме, те се случват по волята на Провидението за наше висше добро.“

Кришна се усмихна на Кунти и си тръгна, обещавайки, че ще се върне отново скоро. После отиде да види сестра си Субхадра и нежно се сбогува с нея. Накрая посети и Драупади, която заплака при мисълта за заминаването му. Също както съпрузите си и Кунти Драупади мислеше постоянно за Кришна. Тя се поклони в нозете му и го обожава, молейки се скоро да го види отново.

Като изпълни всички необходими ритуали около заминаването и раздаде милостиня на брамините, Кришна се качи на колесницата си заедно със Сатяки, който бе останал с него в Индрапрастха да се учи от Арджуна на стрелба с лък. Заобиколен от петимата Пандави, Кришна приличаше на Индра, заобиколен от боговете. Той пое бавно по главната улица към градските порти. Хората с хиляди изпълваха улиците, викайки и махайки с ръце, докато Кришна се отдалечаваше на теглената от Шайбя и Сугрива колесница с флаг, изобразяващ Гаруда. Юдхищхира се качи на колесницата и лично пое юздите. Арджуна също беше там и вееше на Кришна с ветрило чамара със златна дръжка. Бхима държеше над главата му бял слънчобран, а Накула и Сахадева вървяха отпред и метяха пътя.

Пандавите го придружиха шест километра извън града; тогава Кришна им каза да се връщат. Той се поклони пред Юдхищхира, който го вдигна просълзен и му каза с обич: „Мой скъпи Кришна, не зная какви благочестиви дейности сме извършвали в предишните си животи, че ти да си толкова милостив към нас. Дори най-отречените йоги и мистици успяват да те видят с неимоверни усилия. А ние сме семейни, заети с политика и светски дела. Не разбирам защо си толкова добър с нас.“

Като му отговори с топли думи, Кришна попита Юдхищхира дали може вече да тръгва към Дварака. Юдхищхира кимна и с големи трудности Кришна успя да убеди Пандавите да не го последват, като ги увери, че винаги ще бъде готов да им помогне, когато имат нужда. Трябваше единствено да си помислят за него. После Кришна подкара конете си, а петимата братя останаха загледани в колесницата, докато тя изчезна в далечината. После бавно се върнаха в Индрапрастха с умове, потопени в мисли за своя приятел.

Няколко дни след заминаването на Кришна Мая приключи с всички планове и скици и започна строежа на залата. В един благоприятен ден асурът измери квадратно парче земя с дължина пет хиляди лакътя. Преди да започне да работи, той раздаде милостиня на хиляди брамини, поръча да бъдат нахранени с най-отбрани ястия и им подари богатства, молейки за благословиите им.

След това Мая издигна хиляди златни колони, върху които изгради неописуемо красива съвещателна зала. След четиринайсет месеца работата му приключи. Сградата приличаше на куп свежи облаци, издигнали се в небесата; божественото ѝ сияние сякаш затъмняваше слънчевите лъчи. Тя бе обширна, прохладна, приятна и поразително величествена. Златните ѝ стени и аркади бяха обсипани с небесни бисери, кристалните ѝ стълбища бяха украсени с корал. Тя надминаваше дори залата на Ядавите — Судхарма. В самия ѝ център блестеше приказно изкуствено езеро, изпълнено с лотоси и лилии, чиито стъбълца бяха изработени от диаманти и брилянти, с цветчета и листенца от сребро и злато. В прозрачните му води цъфтяха и истински лотоси. Лебеди, карандави и чакраварки плуваха по повърхността му, златисти костенурки играеха в дълбините му. Стените на езерото бяха от скъпи мраморни плочи, обсипани с перли, а по бреговете му в нежния бриз се полюляваха райски цветя. Постройката бе заобиколена отвсякъде с градини, пълни с вечноцъфтящи дървета, и въздухът бе наситен с възхитителен аромат.

Мая заповяда на осем хиляди могъщи ракшаси, наречени кинкари, да охраняват залата. Оставайки невидими, силноръките ракшаси с огромни тела и страховити лица, с островърхи уши и кървавочервени очи застанаха нащрек навсякъде наоколо. После демонът извести Юдхищхира, че залата е готова да бъде ползвана.

Юдхищхира се посъветва с брамините и избра благоприятен ден за влизане в нея. Той нахрани и раздаде милостиня на хиляди брамини и заедно с братята си почете Вишну и боговете. Последва представление, в което артисти, поети, певци и борци показваха уменията си за удоволствие на Пандавите. После имаше пиршество за всички жители на Индрапрастха. Точно по пладне Пандавите, последвани от много риши, влязоха в залата си през огромните златни порти на източния вход и заеха местата си на инкрустирани със скъпоценности тронове. Наоколо насядаха ришите и много царе, поканени от други държави. В събранието бяха прославени мъдреци като Асита, Девала, Вясадева, Майтрея, Парвата, Маркандея, Джаймини, Бхригу и стотици други. Всички тези добродетелни мъдреци изцяло бяха овладели ума и сетивата си и сияеха сред останалите като безброй пълни луни.

Пандавите почтително слушаха ришите да разказват ведически истории, освещавайки залата. После присъстващите царе пристъпиха един по един да поднесат дарове на Юдхищхира, обожавайки го с всякакви почести. Читрасена, водачът на гандхарвите, пристигна с апсарите. Заедно с чараните, които се бяха спуснали от небесата, те огласиха сводовете с райските си песни и танци. Почитан и развличан от подобни същества, Юдхищхира приличаше на самия Брахма, седнал в своята зала на най-висшата планета във вселената.

Внезапно Пандавите видяха Нарада Риши да се появява чрез мистичната си сила. Облечен в черна еленова кожа, със златисти коси, завързани във възел на главата, той изгря в залата като сияеща зора. Юдхищхира и братята му незабавно почтително се изправиха. Те се поклониха ниско пред Нарада, който бе придружаван от Париджата, Райвата и Сумукха — трима други могъщи мъдреци. Юдхищхира предложи на всички риши кресла и те седнаха умиротворени, докато Пандавите ги обожаваха със свещени приношения, както и със скъпоценни камъни и украшения. Удовлетворени, мъдреците разглеждаха с радост дивната зала.

Нарада каза: „О, Царю, правилно ли използваш богатството си за защита на народа? Умът ти насочен ли е към добродетелта? Вкусваш ли радостта от живота? Надявам се, че не жертваш религията в името на печалбата, нито печалбата в името на религията, нито както печалбата, така и религията в името на наслаждения, които лесно съблазняват хората.“

Нарада продължи да задава въпроси на различни теми, като запитванията му умело водеха до напътствия в изкуството на управлението. Юдхищхира седеше с допрени длани и слушаше внимателно. Цялото събрание мълчеше, докато говореше Нарада, най-великият сред ришите. Познанието и мъдростта му бяха прочути из цялата вселена. Нарада бе напълно запознат с всеки аспект на ведическите напътствия и бе известен като предан слуга на Върховния Бог. Той знаеше желанията на Бога и всичките му действия винаги бяха в съответствие с божествения план. Пандавите слушаха с благоговение наставленията му. Нарада обясни, че единствената цел на владетеля би трябвало да е да води хората по възвишения път на духовния живот, помагайки им да напредват към крайната цел — освобождението — докато ги закриля и подсигурява материалните им нужди.

Когато Нарада завърши наставленията си, Юдхищхира му благодари и каза: „Велики мъдрецо, ти ме попита дали изучаването на писанията, благосъстоянието и брака ми процъфтяват. Моля те, кажи ми как бих могъл да постигна успех в тях?“

Нарада, който бе завършил речта си с тези три въпроса, отговори: „Познаването на писанията е ползотворно, когато резултатът от него е смирение и добро поведение. Богатството е достатъчно, когато едновременно му се наслаждаваш и го раздаваш като милостиня. А бракът процъфтява, когато се радваш на съпругата си и имаш деца.“

В заключение мъдрецът каза: „Скъпи Царю, стреми се винаги да оставаш свободен от петте злини, които връхлитат човека: прекомерния сън, страха, гнева, слабостта на ума и отлагането.“

Юдхищхира отново се поклони пред Нарада и докосна нозете му с думите: „Със сигурност ще изпълня всичко, което ми каза. Познанието ми се обогати от мъдрите ти думи.“

Юдхищхира отговори подробно на всички въпроси на Нарада. Когато приключи, мъдрецът го благослови, казвайки: „Онзи цар, който правдиво изпълнява задълженията си, ще изживее щастливо дните си, а в края на живота си несъмнено ще премине към сферите на райското щастие.“

Юдхищхира пожела да узнае от Нарада какви са съвещателните зали на боговете. Той се питаше дали някоя може да се сравнява с тази, която Мая му бе построил. В присъствието на толкова много царе и мъдреци Юдхищхира попита: „О, велики мъдрецо, ти умееш да пътуваш с бързината на ума навсякъде из вселената. Моля те, разкажи ми за всички зали за съвещания, които си видял. Има ли сред тях равна на моята?“

Пандава помоли Нарада да опише в подробности останалите зали, както и кой се намира в тях. Кой е заедно с Индра в неговата зала и кой с Ямараджа? Кои са щастливите души, присъстващи в залата на Брахма? Юдхищхира питаше неслучайно. Той копнееше да узнае къде са отишли предците му, великите царе от миналото. А особено жадуваше да чуе за баща си, Панду. Дали Панду бе постигнал рая? Юдхищхира чакаше нетърпеливо отговора на Нарада.

Нарада описа обширните зали, принадлежащи на главните божества, започвайки от Индра. Залата на Индра бе дълга сто и петдесет йоджани, повече от хиляда и петстотин километра, а ширината ѝ бе сто йоджани и блестеше с великолепието на слънцето. Тя имаше способността да разсее всяка скръб, умора, страх или слабост. Индра седеше там в дивния си неземен облик, увенчан с брилянтна корона и гривни, облечен в сияйни бели дрехи и украсен с небесни гирлянди в многоцветни отсенки. Край него седяха олицетворените Красота, Слава и Величие. Нарада изброи всички риши и други личности, които служеха на царя на боговете. Вярата, Интелигентността и Учеността присъстваха в тази зала, както и Жертвата, Милостинята, Религията, Печалбата и Насладата. Но имаше един-единствен земен цар от миналото, царственият светец Харишчандра.

След това Нарада описа залата на Ямараджа. Тя бе пълни сто квадратни йоджани и бе великолепна във всяко отношение. Болка от какъвто и да било вид не би могла да съществува в тази зала; тя съдържаше всеки обект на желанието, бил той човешки или небесен, и бе способна да се премества из пространството по собствена воля. Олицетворените Време и Смърт седяха от двете страни на Ямараджа, а безброй риши ги заобикаляха отвсякъде. Гандхарви и апсари веселяха обитателите на залата с музика и танци. Аромат на божествени благоухания пропиваше въздуха. Нарада изреди имената на онези, които служеха на Ямараджа, а сред тях бяха всички владетели от рода на Юдхищхира, включително и Панду.

После Нарада заразказва за залите на Варуна и на Кувера, бога на богатството. И двете бяха величествени отвъд пределите на въображението, препълнени със злато и скъпоценности и обитавани от неизброими божества и мъдреци, както и от прекрасните им съпруги. Нарада разказа на Юдхищхира и за залата на Брахма. Истинският облик на тази мистична постройка не можеше да се установи, тъй като тя всеки миг приемаше всевъзможни неописуеми форми. Бе изградена от небесни скъпоценни камъни, които не спираха да менят цветовете си, и сякаш висеше в небесната твърд без подпора. Лъчистата зала не се разрушаваше и непрестанно усилваше щастието на онези, които я обитаваха. Там седеше Брахма, заобиколен от олицетворените форми на Ума, Пространството, Познанието, Звука, Допира, Облика, Вкуса, Уханието, Природата, всички елементи и Първопричината на вселената. Там присъстваха освен това и Слънцето, Луната, всички звезди, Радостта, Себеотрицанието, Аскетизмът, Разбирането, Търпението, Мъдростта, Прошката, Успехът и всички Веди.

Възхитени, Юдхищхира и братята му слушаха с голямо внимание описанията на Нарада за несравнимия разкош и великолепие на залата на Брахма. Той изброи и всички древни праотци, богове и богини, които служеха на Брахма.

Когато разказът му свърши, Юдхищхира продължи да задава още въпроси. Той поиска да узнае защо единствен Харишчандра сред всички велики царе от миналото присъстваше в залата на Индра. Искаше също Нарада да му разкаже и за срещата си с Панду. Какво бе казал той на мъдреца? Как прекарваше дните си в събранието на Ямараджа?

Нарада обясни, че Харишчандра бе достигнал планетата на Индра, тъй като бе извършил великото жертвоприношение Раджасуя. Това означава, че бе покорил всички останали царе и бе раздавал подаяния на стотици хиляди брамини; ето кое отличаваше Харишчандра от другите царе. После Нарада разказа на Юдхищхира, че Панду му бе предал послание за сина си. Ако Юдхищхира също успееше да изпълни Раджасуя, тогава и той, и Панду щяха да могат да достигнат царството на Индра. Панду вярваше, че синът му ще е способен да извърши тази несравнима жертва. Ако успееше, баща и синове щяха да се съберат в небесата.

И Нарада, и Панду разбираха, че боговете имат свои собствени цели, които желаят да осъществят чрез изпълнената от Юдхищхира Раджасуя. Това бе част от божествения план, предначертан да спаси света от демонични влияния. Сега много порочни царе и кшатрии населяваха земята. Преди да започне жертвоприношението, Юдхищхира трябваше да ги покори. Единствено тогава би имал правото да извърши Раджасуя, единствено тогава би могъл да въдвори благочестие и добродетел по целия свят. Нарада се вгледа в петимата братя, които смирено седяха пред него. Той знаеше колко са скъпи на Кришна, който искаше да ги използва за инструменти в изпълнение на желанието си да възстанови религията по земята.

Нарада завърши: „Ето защо трябва да извършиш жертвоприношението Раджасуя. Боговете го желаят. Ще се завърна, когато жертвоприношението започне. Сега отивам в Дварака, защото жадувам да видя Кришна, по чиято воля съществува цялата вселена.“

Нарада се изправи да си върви, а Юдхищхира го помоли да покани Кришна отново да посети Индрапрастха. Нарада кимна и Пандавите се поклониха на него и спътниците му. После ришите изчезнаха в небето чрез мистичните си сили.

След заминаването на Нарада, Пандавите продължиха да живеят в мир в Индрапрастха, но Юдхищхира размисляше как би могъл да осъществи жертвоприношението Раджасуя. Знаеше, че е нужно огромно богатство. Освен това от него се изискваше да установи безпрекословната си власт над всички останали царе. Но как би било възможно това? Имаше царе, които никога не биха се съгласили да го приемат за свой император — например могъщият Джарасандха от Магадха. Джарасандха бе порочен и вече бе превзел всички земи около царството си; Юдхищхира дори бе чул, че е хвърлил в тъмница победените царе с намерението да ги принесе в жертва на Шива. Джарасандха бе жаден за власт; той желаеше да бъде император на света и бе труден за побеждаване. Юдхищхира знаеше, че би могъл да осъществи жертвоприношението Раджасуя единствено с помощта на Кришна.

Царството на Юдхищхира процъфтяваше под управлението му, жителите му бяха предани и набожни. Те имаха всичко, което можеха да пожелаят. Пандавите се грижеха за народа си като за членове на семейството. Юдхищхира бе за тях повече от баща; никой в царството не изпитваше враждебни чувства към него. Постепенно всички започнаха да го наричат Аджаташатру, „онзи, който няма врагове“. Благодарение на благочестивия му начин на управление боговете също бяха удовлетворени, затова и в царството нямаше пожари, епидемии и други природни бедствия.

Като мислеше непрестанно за жертвоприношението, Юдхищхира свика министрите и съветниците си. Когато всички седнаха в голямата съвещателна зала на Пандавите, която нарекоха Маяшабха, Юдхищхира се обърна към тях с дълбокия си глас: „Искам да извърша Раджасуя. След като великият мъдрец Нарада поиска това от мен, аз разбирам, че такова е желанието на боговете. Не желая да господствам над земята заради себе си, а за да осъществя замисъла на боговете, и особено на Върховния Бог.“

Юдхищхира мислеше също, че като покани Кришна за жертвоприношението, ще има възможността той да бъде обожаван като най-висшестоящия присъстващ. Това би доказало славата и позицията на Бога пред света. Кришна превъзхождаше дори най-великите богове Брахма и Шива. Юдхищхира очакваше всички богове да присъстват на жертвоприношението и ако хората ги видеха, че почитат Кришна като Бога, това щеше да установи върховенството му над тези божества.

Тогава Дхаумя каза: „Царю, ти си достоен да станеш император на света. Затова извърши жертвоприношението и се провъзгласи за такъв. Ще запалим шестте огъня и ще запеем свещените мантри. Но първо трябва да получиш признанието на всички земни царе. Тогава несъмнено ще бъдеш безспорен владетел на целия свят.“

Получил разрешението на брамините и съветниците си, Юдхищхира обсъди с тях плана за действие. Всички бяха на мнение, че той трябва незабавно да се допита до Кришна, който винаги даваше безпогрешни съвети. Тогава Юдхищхира съсредоточено започна да мисли за Кришна, молейки му се да му помогне.