Обобщено описание на забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а

След завръщането си от духовното царство, което посетил лично заедно с Кр̣ш̣н̣а, Арджуна бил силно удивен. Той мислел, че макар да е само едно обикновено живо същество, по милостта на Кр̣ш̣н̣а могъл да види със собствените си очи духовния свят. Нещо повече, той лично видял изначалния Маха̄-виш̣н̣у, причината на материалното творение. Казано е, че Кр̣ш̣н̣а никога не напуска Вр̣нда̄вана. Вр̣нда̄ванам̇ паритяджя на па̄дам екам̇ гаччхати. Кр̣ш̣н̣а е върховен в Матхура̄, Той е още по-върховен в Два̄рака̄, но във Вр̣нда̄вана върховенството му е проявено в най-пълна степен. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ се проявяват чрез частта му Ва̄судева, но въпреки това няма разлика между този Ва̄судева в Матхура̄ и в Два̄рака̄ и изначалното проявление на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана. В началото на тази книга споменахме, че когато Кр̣ш̣н̣а идва, всичките му инкарнации, пълни части и части на пълните части идват заедно с него. Така че някои от разнообразните му забавления се проявяват не от самия изначален Кр̣ш̣н̣а, а от различните му части и от инкарнациите на пълните части. Арджуна не можел да проумее как Кр̣ш̣н̣а отишъл да види Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у в духовния свят. Това е подробно обяснено в коментарите на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура.

От думите на Маха̄-виш̣н̣у разбираме, че Той имал много силно желание да види Кр̣ш̣н̣а. Но някой може да възрази, че щом Маха̄-виш̣н̣у е отвлякъл синовете на бра̄хман̣а, Той трябва да е ходил в Два̄рака̄, за да направи това. Тогава защо не е видял Кр̣ш̣н̣а там? Един възможен отговор е, че дори Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан в духовния свят, не може да види Кр̣ш̣н̣а без негово разрешение. Маха̄-виш̣н̣у отвлякъл един по един синовете на бра̄хман̣а непосредствено след раждането им, защото искал Кр̣ш̣н̣а сам да дойде да ги вземе и по този начин Той да го види. Ако това е така, тогава възниква един друг въпрос: защо Маха̄-виш̣н̣у е ходил лично в Два̄рака̄, след като не е можел да види Кр̣ш̣н̣а? Защо не изпратил някой от придружителите си да отвлече синовете на бра̄хман̣а? Един от възможните отговори е, че никак не е лесно да се причиняват неприятности на жителите на Два̄рака̄, когато там присъства Кр̣ш̣н̣а. Затова никой от придружителите на Маха̄-виш̣н̣у не бил в състояние да отвлече синовете на бра̄хман̣а и Той отишъл лично.

Може да се постави и един друг въпрос. Богът е известен като брахман̣я-дева, обожаваното Божество на бра̄хман̣ите. Тогава защо се е съгласил да причини такива страдания на бра̄хман̣а, който оплаквал синовете си един след друг чак докато било отвлечено и деветото му дете? Отговорът е, че Бог Маха̄-виш̣н̣у толкова горял от нетърпение да види Кр̣ш̣н̣а, че не се поколебал да обезпокои дори един бра̄хман̣а. Макар да е забранено да се причиняват неприятности на бра̄хман̣ите, Бог Виш̣н̣у бил готов на всичко, само и само да види Кр̣ш̣н̣а, толкова силно било желанието му. След като загубил всичките си синове, бра̄хман̣ът отишъл пред портите на двореца и обвинил царя, че не покровителства бра̄хман̣ите и затова е недостоен да седи на царския трон. В замисъла на Маха̄-виш̣н̣у влизали тези обвинения на бра̄хман̣а към кш̣атриите и към Кр̣ш̣н̣а, за да накарат Кр̣ш̣н̣а да се почувства задължен да дойде при него и да вземе синовете му.

Тук може да се повдигне още един въпрос: след като Маха̄-виш̣н̣у не може да види Кр̣ш̣н̣а, тогава какво може да задължи Кр̣ш̣н̣а да отиде при него и да върне синовете на бра̄хман̣а? Отговорът е, че Бог Кр̣ш̣н̣а отишъл при Маха̄-виш̣н̣у не толкова за да спаси децата, а само заради Арджуна. Приятелството му с Арджуна било толкова силно, че когато Арджуна се приготвил да се хвърли в огъня, Кр̣ш̣н̣а поискал да му запази живота. Но Арджуна не искал да се откаже от това си намерение, докато не намери синовете на бра̄хман̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а му обещал, че ще върне обратно децата и му казал да не се самоубива.

Ако Бог Кр̣ш̣н̣а беше отишъл при Бог Виш̣н̣у само за да върне синовете на бра̄хман̣а, тогава Той нямаше да чака до отвличането на деветото дете. Но след като Бог Маха̄-виш̣н̣у отвлякъл деветото дете и Арджуна бил готов да се хвърли в огъня, защото се оказало, че не може да изпълни обещанието си, това сериозно положение принудило Бог Кр̣ш̣н̣а да отиде с Арджуна при Маха̄-виш̣н̣у. Знае се, че Арджуна е упълномощена инкарнация на Нара-На̄ра̄ян̣а. Дори понякога се нарича Нара-На̄ра̄ян̣а. Нара-На̄ра̄ян̣а е също една от пълните експанзии на Бог Виш̣н̣у. Затова когато Кр̣ш̣н̣а и Арджуна отишли при Бог Виш̣н̣у, Арджуна бил в качеството си на Нара-На̄ра̄ян̣а, както Кр̣ш̣н̣а бил в качеството си на Ва̄судева, когато проявявал забавленията си в Два̄рака̄.

След посещението си в духовния свят Арджуна стигнал до извода, че цялото богатство и великолепие, което съществува в материалния или в духовния свят, е дар от Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а се проявява в многообразни форми, като виш̣н̣у-таттва и джӣва-таттва, или с други думи, като сва̄м̇ша и вибхинна̄м̇ша. Виш̣н̣у-таттва е сва̄м̇ша, а джӣва-таттва е вибхинна̄м̇ша. Следователно Той може да проявява личността си в различни забавления, било то като сва̄м̇ша или като вибхинна̄м̇ша, но въпреки това остава изначалната Върховна Божествена Личност.

Заключителната част от забавленията на Кр̣ш̣н̣а откриваме в деветдесетата глава на Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, където Шукадева Госва̄мӣ искал да обясни как Кр̣ш̣н̣а живял щастливо в Два̄рака̄ заедно с всичките си съвършенства. Съвършената сила на Кр̣ш̣н̣а вече се била проявила в различни забавления, а пребиваването му в Два̄рака̄ показало съвършенствата богатство и красота. В материалния свят, който е само едно изкривено отражение на духовния свят, богатството и красотата се считат за най-висшите съвършенства. Затова докато Кр̣ш̣н̣а бил на тази планета като Върховната Божествена Личност, богатството и красотата му нямали равни на себе си в трите свята. Кр̣ш̣н̣а се наслаждавал на шестнайсет хиляди красиви съпруги и най-удивителното е, че бил единственият им съпруг в Два̄рака̄. Специално се подчертава, че Той бил единственият съпруг на тези шестнайсет хиляди жени. Естествено, в историята на света срещаме и други примери за могъщи царе, които имали стотици царици, но макар царят да бил единственият им съпруг, той не можел да се наслаждава едновременно на всички. Но Кр̣ш̣н̣а едновременно се наслаждавал на всичките си шестнайсет хиляди съпруги.

Макар че йогӣте също могат да разширяват телата си в много форми, тези експанзии се различават от експанзиите на Кр̣ш̣н̣а. Затова понякога Кр̣ш̣н̣а се нарича Йогешвара, господарят на всички йогӣ. От ведическата литература научаваме, че имало един йогӣ, Саубхари муни, който се разширил на осем. Но това било като телевизионна експанзия. Образът по телевизията е размножен в милиони разширения, но те не могат да извършват различни действия, те са само отражения на оригинала и могат правят само това, което прави той. Експанзиите на Кр̣ш̣н̣а не са материални, каквито са разширенията в телевизията или разширенията на йогӣте. Когато посетил различните дворци на Кр̣ш̣н̣а, На̄рада видял, че в различните си експанзии Кр̣ш̣н̣а върши различни дейности във всеки един дворец.

Освен това Кр̣ш̣н̣а живял в Два̄рака̄ като съпруг на богинята на щастието. Царица Рукмин̣ӣ е богинята на щастието, а всички останали царици са нейни експанзии. Кр̣ш̣н̣а, старейшината на династията Вр̣ш̣н̣и, се наслаждавал с богинята на щастието в пълен разкош и великолепие. Цариците на Кр̣ш̣н̣а са вечно млади и красиви. Въпреки че Кр̣ш̣н̣а имал внуци и правнуци, нито Той, нито цариците му изглеждали на повече от шестнайсет-двайсет години. Младите царици били толкова прекрасни, че вървежът им наподобявал движенията на светкавиците в небето. Те винаги носели изключителни накити и дрехи и постоянно се отдавали на различни забавления, като танци, пеене, игра на топка върху покрива на двореца. Танците и тенисът на момичетата в материалния свят са като разкривено отражение на първоначалните забавления на изначалната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а и съпругите му.

Пътищата и улиците на град Два̄рака̄ винаги били пълни със слонове, коне, колесници и войници. Когато слоновете се използват за някаква работа, те се поят с вино и слоновете в Два̄рака̄ пиели толкова много вино, че обилно поливали улиците с него и пак се носели по пътя, напълно упоени. Войниците, които минавали по улиците, носели множество златни украшения и улиците се задръствали от коне и златни колесници. Накъдето и да насочел поглед, човек откривал зелени паркове и градини, пълни с растителност и с дървета, натежали от плод и цвят. Заради тях се събирали сладкогласни птици и жужащи пчели, които правели обстановката още по-приятна. Така в град Два̄рака̄ можело да се открият всички богатства. Героите на династията Яду били много щастливи, че живеят в този град и наистина се наслаждавали на трансцендентално блаженство.

Всички дворци, в които живеели цариците на Кр̣ш̣н̣а, били разположени в прекрасния град Два̄рака̄ и Бог Кр̣ш̣н̣а, върховният и вечен наслаждаващ се на всички удобства, се бил разширил в шестнайсет хиляди форми и се занимавал с различни семейни работи едновременно в шестнайсетте хиляди двореца. Във всеки дворец имало красиви градини и езера. В кристалночистите води на езерата растели разноцветни лотоси – сини, жълти, бели и червени – и лекият ветрец разнасял навсякъде шафраненият им прашец. В езерата плували красиви лебеди, патици и жерави, които от време на време издавали приятни звуци. Понякога Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а влизал в езерата или в реките със съпругите си и с голямо удоволствие са забавлявал да плува с тях. Понякога те, богините на щастието, прегръщали Бога във водата, докато плували или се къпели и яркочервената кун̇кума, която украсявала гърдите им, оставяла прекрасен червеникав оттенък върху гърдите на Бога.

Имперсоналистите не могат да си представят, че в духовния свят съществува разнообразно наслаждение, но за да представи истинското, вечноблажено наслаждение от духовния свят, Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл на тази планета и показал, че духовният свят не е лишен от такива житейски удоволствия. Единствената разлика е, че в духовния свят те са вечни и безкрайни събития, докато в материалния свят са мимолетни и разкривени отражения. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а се отдавал на такива забавления, Гандхарвите и изкусните музиканти го възхвалявали с мелодичните си песни, които съпровождали с мр̣дан̇ги, барабани, литаври, струнни инструменти и медни тръби, и всичко се превръщало в един голям празник. Празнично въодушевени, съпругите на Бога понякога го обливали с вода с помощта на едно приспособление, подобно на спринцовка, и Богът на свой ред също ги мокрел. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а с цариците били като развлеченията на Якш̣ара̄джа със съпругите му. (Якш̣ара̄джа е известен още като Кувера и е пазител на съкровищата в небесното царство.) Когато съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а се обливали с вода, мокрите им гърди и бедра ставали хиляди пъти по-красиви и дългите им коси изящно се спускали върху тях. Прелестните цветя в косите им падали и цариците, смутени от шегите на Бога, се приближавали, за да му отнемат пръскалото. Но когато сами идвали при него, Кр̣ш̣н̣а използвал тази възможност, за да ги прегърне. След прегръдката му съпругите на Бога чувствали по устните си ясните признаци на съпружеската любов и това предизвиквало у тях усещане за духовно блаженство. Когато гирляндът на шията на Бога докосвал гърдите на цариците, телата им се покривали с шафранено-жълтия прашец. В тези божествени забавления цариците забравяли всичко останало, а разпуснатите им коси приличали на красивите речни вълни. Те се пръскали с вода заедно с Кр̣ш̣н̣а, както един слон се наслаждава в езерото с много слоници.

След тези забавления цариците и Бог Кр̣ш̣н̣а излизали от водата и давали скъпите си измокрени дрехи на певците и танцьорите. Певците и танцьорите нямат никакви други средства за препитание, освен възнагражденията под формата на скъпи дрехи и накити, които царете и цариците им оставят при подобни случаи. Цялата обществена система била изградена така, че всички членове на обществото в положението си на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри да осигуряват прехраната си без трудности. Между различните обществени разделения нямало съперничество. Първоначално кастовото общество било устроено така, че една група хора, която се занимава с определени дейности, да не се противопоставя на друга група хора, заета с други задължения.

По този начин Кр̣ш̣н̣а се наслаждавал на шестнайсетте си хиляди съпруги. Преданите на Бога, които искат да имат отношения на съпружеска любов с Върховната Божествена Личност, се издигат до положението на съпруги на Кр̣ш̣н̣а и с нежността си Той ги кара завинаги да се привържат към него. Отношението на Кр̣ш̣н̣а към съпругите му, движенията му, разговорите му с тях, усмивките му, прегръдките му и всички подобни действия, присъщи на един любящ съпруг, ги карали да не забравят нито за миг привързаността си към него. Това е най-голямото съвършенство в живота. Ако някой постоянно е привързан към Кр̣ш̣н̣а, той е освободен и животът му е пълноценен. На всеки предан, който обича Кр̣ш̣н̣а с цялата си душа и сърце, Кр̣ш̣н̣а откликва по такъв начин, че той да се привърже към него завинаги. Взаимоотношенията между Кр̣ш̣н̣а и неговите предани са толкова привлекателни, че преданите не могат да мислят за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а.

Всички царици обожавали единствено Кр̣ш̣н̣а. Те постоянно били потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а, красивата тъмнокожа Божествена Личност с лотосови очи. Мислейки за Кр̣ш̣н̣а, понякога те замълчавали или обзети от великия екстаз бха̄ва и анубха̄ва, понякога говорели така, сякаш бълнували. Понякога дори пред Кр̣ш̣н̣а те ярко описвали забавленията, на които са се наслаждавали с него в езерото или в реката. Ето част от един такъв разговор.

Една от цариците казала на птицата курарӣ: „Скъпа курарӣ, нощта вече напредна. Всички спят. В целия свят цари мир и спокойствие. Върховната Божествена Личност също спи, въпреки че нищо не може да обезпокои знанието на Бога. А ти защо не спиш? Защо плачеш и нареждаш цяла нощ? Скъпа приятелко, нима и ти си пленена като мен от лотосовите очи на Върховната Божествена Личност, от нежната усмивка на Кр̣ш̣н̣а и от привлекателните му слова? И твоето сърце ли е съкрушено от тези дейности на Върховната Божествена Личност?

Привет, чакрава̄кӣ. Защо затвори очи? Може би търсиш съпруга си, заминал за чужди страни? Защо плачеш толкова жално? Ах, ти изглеждаш толкова тъжна. Или може би ти също желаеш да станеш вечна слугиня на Върховната Божествена Личност? Според мен ти гориш от желание да поставиш гирлянд върху лотосовите нозе на Бога и после да го сложиш в косите си.

О, мой скъпи океане, защо бучиш ден и нощ? Не искаш ли да поспиш? Според мен ти страдаш от безсъние или, ако не греша, моят скъп Шя̄масундара хитро ти е отнел сериозността и търпението, които иначе са ти така присъщи. Вярно ли е, че заради това страдаш от безсъние като мен? Да, признавам, че няма лек за тази болест.

Скъпо божество на луната, мисля че страдаш от опасен вид туберкулоза и затова от ден на ден слабееш. О, господарю мой, сега лъчите ти са толкова слаби и тънки, че не могат да проникнат в гъстия нощен мрак. Или може би и ти като мен си изумен от загадъчните ласкави слова на моя Бог Шя̄масундара? Вярно ли е, че заради тази силна тревога си толкова тъжен?

О, ветре от Хималаите, какво съм ти направила, че толкова упорито ме дразниш, като пробуждаш в мен страстта към Кр̣ш̣н̣а? Не знаеш ли, че вече съм наранена от коварните постъпки на Божествената Личност? О, ветре, знай, че аз вече съм покосена. Не е необходимо да ми причиняваш повече болка.

О, красиви облако, цветът на прекрасното ти тяло съвсем прилича на нежния оттенък на кожата на Шя̄масундара. Затова мисля, че ти си много скъп на моя Бог, старейшината на династията Яду, и също като мен си потопен в съзерцание, защото си му толкова скъп. Разбирам, че сърцето ти се тревожи за Шя̄масундара. Ти гориш от нетърпение да го видиш и знам, че само заради това от очите ти капят сълзи, както и от моите. Скъпи черни облако, открито трябва да ти призная, че близките отношения с Шя̄масундара ме карат да изпитвам ненужни тревоги, докато другите спокойно си стоят у дома.“

Обикновено кукувицата започва да кука към края на нощта или на развиделяване. Щом цариците чули гласа ѝ късно през нощта, те казали: „Скъпа птицо, гласът ти е толкова сладък. Щом запееш, веднага си спомняме за Шя̄масундара, защото гласът ти е досущ като неговия. Трябва честно да признаем, че гласът ти е напоен с нектар и е толкова освежаващ, че дава живот на тези, които са вече полумъртви след раздялата с най-близкия си приятел. Затова ние сме ти много задължени. Кажи ни, моля те, как да те посрещнем и какво можем да направим за теб.“

Цариците продължили да говорят по този начин и казали на планината: „Скъпа планина, ти си много щедра. Тежестта ти поддържа земната кора, макар че ти не можеш да се движиш, защото вярно изпълняваш задълженията си. Ти си толкова сдържана и сериозна, че нито се движиш насам-натам, нито говориш. Ти винаги изглеждаш замислена. Може би мислиш за нещо много важно и сериозно, но ние лесно ще познаем какво е то. Сигурни сме, че мислиш как да поставиш лотосовите нозе на Шя̄масундара върху високите си върхове, както ние искаме да ги поставим върху закръглените си гърди.

Скъпи пресъхнали реки, знаем, че коритата ви са празни, защото вече е лято и за вас няма вода. Всичката ви вода е пресъхнала и повече не ви красят цъфналите лотоси. Сега сте толкова съсухрени и слаби – разбираме, че положението ви е досущ като нашето. Ние загубихме всичко, защото сме разделени от Шя̄масундара и повече не чуваме милите му думи. Сърцата ни вече не работят както трябва и затова и ние сме много слаби и немощни. Вие сте като нас. Сега вашият съпруг океанът не ви праща вода по облаците и затова сте така отслабнали.“ Сравнението, което правят цариците, е много подходящо. Речните корита пресъхват, когато от облаците не идва океанска вода. Океанът е съпруг на реката и затова трябва да я поддържа. Ако мъжът не издържа жена си както трябва, тя също пресъхва като река.

Една от цариците казала на един лебед: „О, скъпи лебеде, моля те, ела по-близко. Тук си добре дошъл. Моля те, спри тук и пийни малко мляко. Можеш ли да ми кажеш дали имаш вести от Шя̄масундара? Аз мисля, че Ти си негов пратеник. Кажи ми, ако знаеш нещо. Нашият Шя̄масундара винаги е независим. Той никога не се подчинява на никого. Ние не успяхме да го покорим и затова те питаме, добре ли е Той? Трябва да ти кажем, че Шя̄масундара е много непостоянен. Приятелството му е краткотрайно и се разваля и при най-малкия повод. Бъди така добър, обясни ми защо е толкова груб с мен? По-рано Той ми каза, че аз съм най-скъпата му съпруга. Помни ли още тези думи? Както и да е, ти си добре дошъл. Моля те, остани. Но аз не мога да приема настоятелната ти молба да отида при Шя̄масундара. След като Той не ми обръща внимание, защо трябва да се побърквам заради него? С голямо съжаление трябва да ти кажа, че си станал пратеник на една безсърдечна личност. Ти ме молиш да отида при него, но аз няма да те послушам. Какво става? Казваш, че Той ще дойде при мен? Нима иска да дойде тук, за да възнагради дългото ми чакане? Добре. Можеш да го доведеш тук. Но недей да водиш любимата му богиня на щастието. Мислиш ли, че Той не може да се раздели с нея дори за миг? Не може ли да дойде тук сам, без Лакш̣мӣ? Поведението му много ме огорчава. Нима Шя̄масундара не може да бъде щастлив без Лакш̣мӣ? Не може ли да бъде щастлив с някоя друга съпруга? Нима богинята на щастието притежава цял океан от любов към него и никоя от нас не може да се сравнява с нея?“

Всички съпруги на Бог Кр̣ш̣н̣а били всецяло потопени в мисли за него. Кр̣ш̣н̣а се нарича Йогешвара, господарят на всички йогӣ, и съпругите на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ пазели в сърцата си неговия образ. Вместо да се опитваме да овладеем всички мистични сили, които притежават йогӣте, по-добре е просто да пазим в сърцата си образа на Кр̣ш̣н̣а, върховния Йогешвара. Така животът ни може да стане съвършен и лесно ще можем да се издигнем до царството на Бога. Трябва да знаем, че цариците на Кр̣ш̣н̣а, които живеели с него в Два̄рака̄, в миналите си животи били много издигнати предани и искали да бъдат свързани с Кр̣ш̣н̣а чрез съпружеска любов. И те получили възможност да му станат съпруги и постоянно да се наслаждават на любовните взаимоотношения с него. Накрая те се издигнали до планетите във Ваикун̣т̣ха.

Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина никога не е безличностна. Цялата ведическа литература възхвалява трансценденталните ѝ и разнообразни лични дейности и забавления. Във Ведите и в Ра̄ма̄ян̣а се описват само дейности на Бога. Неговото величие се възпява навсякъде във ведическата литература. Когато простосърдечните хора, каквито са жените, чуят за трансценденталните забавления на Бог Кр̣ш̣н̣а, Той веднага ги привлича. Чистосърдечните жени и момичета много лесно приемат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който попадне по този начин в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и се опита да запази у себе си това съзнание, наистина ще постигне върховното спасение – ще се върне обратно при Кр̣ш̣н̣а в Голока Вр̣нда̄вана. След като можем да се върнем обратно в духовния свят просто като развием Кр̣ш̣н̣а съзнание, само можем да си представим колко щастливи и благословени са били цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а, които го виждали със собствените си очи и лично разговаряли с него. Никой не може да опише напълно щастието на съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Те му отдавали лично служене чрез най-различни трансцендентални дейности – къпели го, хранели го, забавлявали го и му служели. Никакво отречение не може да се сравни със служенето на цариците в Два̄рака̄.

Шукадева Госва̄мӣ казал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, че отреченията и въздържанията, на които са се подлагали цариците в Два̄рака̄, за да постигнат себепознание, нямали равни на себе си. Целта на себепознанието е една: Кр̣ш̣н̣а. Затова макар отношенията на цариците с Кр̣ш̣н̣а да изглеждат като обикновените отношения между съпруг и съпруга, основното в тях е привързаността на цариците към Кр̣ш̣н̣а. Самият процес на отречения и въздържания е предназначен да ни откъсне от материалния свят и да укрепи привързаността ни към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а е убежище за всички личности, които напредват по пътя на себепознанието. Като съвършен глава на семейство, Той живял заедно със съпругите си и извършвал ведически обреди само за да покаже на неинтелигентните хора, че Върховният Бог не е безличностен. Кр̣ш̣н̣а живял със съпругите си и с децата си, заобиколен от разкош досущ като обикновена обусловена душа, само за да даде пример на тези души, които са наистина обусловени, че човек може да влезе в кръга на семейния живот единствено ако поставя в центъра Кр̣ш̣н̣а. Я̄давите например живеели в семейството на Кр̣ш̣н̣а и всичките им дейности били насочени към него.

Отречението не е толкова важно, колкото усилването на привързаността ни към Кр̣ш̣н̣а. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание си поставя точно тази цел. Принципът, който проповядваме, е че не е важно дали човек е сання̄сӣ или гр̣хастха. Човек просто трябва да укрепва привързаността си към Кр̣ш̣н̣а и тогава животът му ще бъде пълноценен. Следвайки стъпките на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, човек може да живее със семейството си или в обществото и нацията си не за да се отдава на сетивно наслаждение, а за да опознае Кр̣ш̣н̣а, като задълбочава привързаността си към него. Издигането от обусловения живот до живота в освобождението има четири принципа и те се наричат дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а (религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение). Ако човек е семеен и следва стъпките на членовете на семейството на Кр̣ш̣н̣а, същевременно може да постигне тези четири условия за успеха, като поставя Кр̣ш̣н̣а в центъра на всичките си дейности.

Вече знаем, че Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги. Те били издигнати освободени души, от които най-изтъкната била царица Рукмин̣ӣ. След Рукмин̣ӣ имало седем други по-важни царици и имената на синовете им вече бяха споменати. Освен от тези осем царици, Бог Кр̣ш̣н̣а имал по десет сина и от останалите. Така че всички деца на Кр̣ш̣н̣а наброявали шестнайсет хиляди сто и осем, умножено по десет. Не трябва да се удивляваме, че Кр̣ш̣н̣а е имал толкова много синове. Винаги трябва да помним, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и притежава безкрайни енергии. Той заявява, че всички живи същества са негови синове, така че дори да има и шестнайсет милиона сина, за които да се грижи сам, пак няма причина за удивление.

Осемнайсет от могъщите синове на Кр̣ш̣н̣а били маха̄-ратхи. Те можели да се сражават сами срещу десетки хиляди воини, колесници, конница и слонове. Славата на тези осемнайсет сина е разпространена надлъж и нашир и се възпява в цялата ведическа литература. Осемнайсетте маха̄ратхи са Прадюмна, Анируддха, Дӣптима̄н, Бха̄ну, Са̄мба, Мадху, Бр̣хадбха̄ну, Чиртабха̄ну, Вр̣ка, Арун̣а, Пуш̣кара, Ведаба̄ху, Шрутадева, Сунандана, Читраба̄ху, Вирӯпа, Кави и Нягродха. От тези осемнайсет сина на Кр̣ш̣н̣а за най-главен се смята Прадюмна. Той е най-големият син на царица Рукмин̣ӣ и е наследил всички качества на великия си баща Бог Кр̣ш̣н̣а. Той се оженил за дъщерята на вуйчо си Рукмӣ и от тази женитба се родил Анируддха. Анируддха бил толкова силен, че можел да се бие с десет хиляди слона. Той се оженил за внучката на Рукмӣ (брата на баба му Рукмин̣ӣ). Тази женитба не била нещо необикновено, защото роднинството между тези братовчеди е далечно. Синът на Анируддха се наричал Ваджра. Когато цялата династия Яду била унищожена от проклятието на бра̄хман̣а, оживял само Ваджра. Той имал син на име Пратиба̄ху. Синът на Пратиба̄ху се казвал Суба̄ху, а неговият син носел името Ша̄нтасена. Синът на Ша̄нтасена се наричал Шатасена.

Шукадева Госва̄мӣ казва, че всички потомци на династията Яду имали по много деца. Както Кр̣ш̣н̣а имал много синове, внуци и правнуци, всички царе, за които говорихме тук, също имали такива огромни семейства. Те не само имали много деца, но и живеели в изключителен разкош и великолепие. Те били здрави и дълголетни, но преди всичко до един били неотклонни последователи на брахминската култура. Царете кш̣атрии са длъжни да поддържат брахминската култура и да покровителстват достойните бра̄хман̣и. И те изпълнявали дълга си както трябва. Потомците на династията Яду били толкова многобройни, че би било много трудно да се споменат всички, дори ако разполагахме с живот, дълъг десетки хиляди години. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, че само за обучението на децата на династията имало трийсет и осем милиона и осемстотин хиляди учители или а̄ча̄рии. След като за образованието на децата им били необходими толкова много учители, можем да си представим колко огромен бил броят на потомците на рода. Що се отнася до военните сили, само личната охрана на цар Уграсена наброявала десет квадрилиона воини.

Преди идването на Бог Кр̣ш̣н̣а в тази вселена между полубоговете и демоните имало много сражения. В тези битки умрели много демони и те получили възможност да се родят в царски семейства на земята. Всички демони много се възгордели с царското си потекло и единственото им занимание било да измъчват поданиците си. Бог Кр̣ш̣н̣а се появил на тази планета в самия край на Два̄пара-юга, за да унищожи всички демонични царе. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м – Богът идва, за да спаси преданите и да унищожи негодниците. Някои полубогове също били повикани на земята, за да участват в трансценденталните забавления на Бог Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а дошъл, придружен от вечните си слуги, но полубоговете също били помолени да дойдат и да му помогнат, затова те всички се родили в династията Яду. Тази династия имала сто и един клона в различните части на страната. Всички потомци от различните разклонения почитали Бог Кр̣ш̣н̣а както подобавало на божественото му положение и му били отдадени с цялото си сърце и душа. Така всички Я̄дави били много богати, щастливи и благоденстващи и нямали никакви тревоги. Заради непоколебимата им вяра и преданост към Кр̣ш̣н̣а другите царе никога не успявали да ги победят. Любовта им към Кр̣ш̣н̣а била толкова силна, че те не обръщали внимание на телесните си нужди и във всичките си дейности били погълнати от мисли за Кр̣ш̣н̣а – докато седели, спели, пътували, говорели, забавлявали се, чистели или се къпели. Това са признаците на чистите предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. Когато човек е напълно погълнат от някаква мисъл, понякога забравя останалите си телесни дейности. Така и потомците на династията Яду автоматично задоволявали нуждите на тялото си, но същинското им внимание било постоянно насочено към Кр̣ш̣н̣а. Те извършвали механично телесните си дейности, а умът им бил винаги потънал в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ завършва деветдесетата глава на Десета песен от Шрӣмад Бха̄гаватам, като изтъква пет особени изключителни качества на Кр̣ш̣н̣а. Първото е, че преди появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а в рода Яду река Ганг била известна като най-чистото нещо; дори замърсени неща можели да се пречистят, когато се докоснат до водите ѝ. Тази необикновена сила на водата на Ганг се дължи на това, че тя извира от пръста на крака на Бог Виш̣н̣у. Но когато Кр̣ш̣н̣а се появил в рода на династията Яду, родът не само се прославил, но и пречиствал другите повече дори от водите на Ганг.

Следващото изключително съвършенство в появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а било, че макар да закрилял преданите, а демоните да унищожавал, те постигали едни и същи резултати. Бог Кр̣ш̣н̣а дава петте вида освобождение, от които демоните като Кам̇са получават са̄юджя-мукти, или освобождението, при което се сливаме с Върховния, докато гопӣте имали възможността да общуват с него лично. Гопӣте запазили индивидуалността си, за да се наслаждават на общуването с Бог Кр̣ш̣н̣а, а Кам̇са бил допуснат до безличностното брахмаджьоти. Или иначе казано, както демоните, така и гопӣте получили духовно освобождение, но понеже демоните били врагове, а гопӣте били приятели на Кр̣ш̣н̣а, демоните били убити, а гопӣте били закриляни.

Третото съвършенство в появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а е, че богинята на щастието, която обожават полубоговете Брахма̄, Индра, Чандра и останалите, била постоянно отдадена в служене на Бога, макар че Богът бил по-благоразположен към гопӣте. Богинята на щастието Лакш̣мӣджӣ направила всичко възможно да се издигне на равнището на гопӣте, но не успяла. Но тя останала вярна на Кр̣ш̣н̣а, въпреки че обикновено не се задържа на едно място, дори когато я обожават полубогове като Брахма̄.

Четвъртото съвършенство в появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а засяга величието на неговото име. Във ведическата литература се казва, че като повтори хиляда пъти различните имена на Бог Виш̣н̣у, човек може да получи същите блага, които получава, когато повтори три пъти свещеното име на Бог Ра̄ма. А като произнесе святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а само веднъж, получава пак същата полза. От всички святи имена на Върховната Божествена Личност, включително Виш̣н̣у и Ра̄ма, святото име на Кр̣ш̣н̣а е най-могъщо. Затова ведическата литература отдава такова голямо значение на възпяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе, Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Бог Чайтаня е въвел възпяването на святото име в тази епоха. По този начин може да се постигне освобождение по-лесно, отколкото в другите епохи. Или, казано с други думи, Бог Кр̣ш̣н̣а е по-съвършен от останалите си инкарнации, въпреки че те са Върховната Божествена Личност наравно с него.

Петото съвършенство в появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а е, че с едно изявление в Бхагавад-гӣта̄ Той е установил най-възвишения религиозен принцип: просто като се отдаде на него, човек може да спази всички принципи на религиозните обреди. Във ведическата литература се споменават двадесет вида религиозни принципи и в различните ша̄стри се описва всеки един от тях. Но Бог Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив към падналите обусловени души от тази епоха, че се е появил лично и е помолил всеки да изостави всички видове религиозни обреди и просто да му се отдаде. Знае се, че в епохата на Кали липсват три четвърти от религиозните принципи. Едва една четвърт от тях се спазват все още. Но по милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а тази празнина не само че е напълно запълнена, но и религиозният процес е толкова улеснен, че просто като отдава трансцендентално любовно служене на Бог Кр̣шна чрез повтарянето на святите му имена Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе, Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, човек може да се сдобие с най-съвършеното достижение в религията: да се издигне до най-висшата планета в духовния свят, Голока Вр̣нда̄вана. Така той веднага може да оцени ползата от появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а и да разбере, че няма нищо необикновено в това, че Кр̣ш̣н̣а облекчава страданията на хората с появяването си на земята.

Така Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ завършва описанието на възвишеното положение на Бог Кр̣ш̣н̣а, като възхвалява Кр̣ш̣н̣а по следния начин: „Слава на теб, о, Боже Кр̣ш̣н̣а. Ти се намираш във всяко сърце като Парама̄тма̄. Затова се наричаш Джананива̄са, този, който живее във всяко сърце.“

Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати – Върховният Бог в аспекта си Парама̄тма̄ живее във всяко сърце. Това обаче не означава, че Кр̣ш̣н̣а не съществува отделно като Върховна Божествена Личност. Философите ма̄я̄ва̄дӣ приемат всепроникващия аспект на Пара-брахман, но когато Пара-брахман или Върховният Бог се появи, те мислят, че появяването му е подчинено на материалната природа. Бог Кр̣ш̣н̣а се е появил като син на Девакӣ и затова ма̄я̄ва̄дӣте го приемат за обикновено живо същество, което се ражда в материалния свят. Но Шукадева Госва̄мӣ ги предупреждава: девакӣ-джанма-ва̄да, – което означава, че макар Кр̣ш̣н̣а да е прочут като син на Девакӣ, всъщност Той е Свръхдушата или всепроникващата Върховна Божествена Личност. Преданите приемат думата девакӣ-джанма-ва̄да по друг начин. Те знаят, че всъщност Кр̣ш̣н̣а е бил син на майка Яшода̄. Макар че първоначално се е появил като син на Девакӣ, Той веднага се е преместил в скута на майка Яшода̄ и тя и Нанда Маха̄ра̄джа се наслаждавали блажено на детските му забавления. Това признал и самият Васудева, когато срещнал Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄ в Курукшетра. Той признал, че всъщност Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са синове на майка Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа. Васудева и Девакӣ били техни родители само условно. Истинските им родители били Нанда и Яшода̄. Затова Шукадева Госва̄мӣ нарича Бог Кр̣ш̣н̣а девакӣ-джанма-ва̄да.

След това Шукадева Госва̄мӣ възхвалява Бога за това, че се ползва с уважението на яду-вара-париш̣ат, съвещателната сграда на династията Яду, и че е убил много демони. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, можел да убие всички тези демони чрез различните си материални енергии, но Той искал да ги убие лично, за да им даде освобождение. Не е било нужно Кр̣ш̣н̣а да идва в материалния свят, за да убие демоните. Стига само да пожелаел, стотици хиляди демони щели да бъдат убити, без Той самият да полага никакви усилия. Всъщност Той дошъл заради чистите си предани – за да играе като дете с майка Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа и да радва жителите на Два̄рака̄. Като убил демоните и закрилял преданите, Бог Кр̣ш̣н̣а утвърдил истинския религиозен принцип, който е просто любов към Бога. Чрез следване на религиозните принципи на любовта към Бога дори живите същества, наречени стхира-чара, също били освободени от всички материални замърсявания и се издигнали до духовното царство. Стхира означава растения и дървета, които не могат да се движат, а чара са подвижните животни, особено кравите. Когато Кр̣ш̣н̣а дошъл, Той освободил всички дървета, маймуни и останалите растения и животни, които го видели и му отдали служене във Вр̣нда̄вана и в Два̄рака̄.

Бог Кр̣ш̣н̣а е прославен най-вече с това, че доставя удоволствие на гопӣте и на цариците в Два̄рака̄. Шукадева Госва̄мӣ възхвалява омайната усмивка на Бог Кр̣ш̣н̣а, с която Той очаровал не само гопӣте на Вр̣нда̄вана, но и цариците в Два̄рака̄. Точните думи, използвани в тази връзка, са вардхаян ка̄мадевам. Като приятел на многобройните гопӣ във Вр̣нда̄вана и като съпруг на многобройните царици в Два̄рака̄, Кр̣ш̣н̣а усилвал страстното им желание да се наслаждават с него. Обикновено за да постигне себепознание, човек трябва да понесе сурови отречения и въздържания в продължение на много, много хиляди години. Чак тогава той може да опознае Бога. Но просто като усилвали страстните си желания да се наслаждават с Кр̣ш̣н̣а като със свой приятел или съпруг, гопӣте и цариците на Два̄рака̄ постигнали най-висшето освобождение.

Взаимоотношенията на Бог Кр̣ш̣н̣а с гопӣте и цариците са неповторими в историята на себепознанието. Обикновено хората мислят, че за да постигнат себепознание, трябва да се оттеглят в гората или в планините и да се подложат на големи отречения и изпитания. Но гопӣте и цариците, които обичали Кр̣ш̣н̣а като свой любим и съпруг и се наслаждавали на общуването с него в един външно погледнато чувствен начин на живот, изпълнен с разкош и великолепие, постигнали най-висшето освобождение, което е невъзможно дори за великите мъдреци и святи личности. Освен това Кам̇са, Дантавакра, Шишупа̄ла и другите демони също получили най-висшето благо и се възнесли до духовния свят.

В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам Шрӣла Вя̄садева отдава смирените си почитания на Ва̄судева, Върховната Истина, или Кр̣ш̣н̣а. След това Той обучил сина си Шукадева Госва̄мӣ да проповядва Шрӣмад Бха̄гаватам. В тази връзка Шукадева Госва̄мӣ възхвалява Бога с думата джаяти. Следвайки стъпките на Шрӣла Вя̄садева, на Шукадева Госва̄мӣ и на всички а̄ча̄рии от ученическата последователност, цялото население на земята трябва да възхвалява Бог Кр̣ш̣н̣а. За свое собствено добро хората трябва да следват движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този път е много лесен и благотворен. Трябва просто да се повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе, Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Бог Чайтаня препоръчва човек да е безразличен към материалния възход и падение. Материалният живот е кратковечен и възходът и спадовете в него идват и си отиват. Когато идват, човек трябва да е търпелив като дърво и кротък и смирен като сламката на улицата, но определено трябва да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе.

Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, Свръхдушата на всички живи същества, идва благодарение на безпричинната си милост и проявява различните си трансцендентални забавления в различните си инкарнации. Като слушаме за привлекателните забавления на различните инкарнации на Бог Кр̣шна, получаваме възможност да се освободим от обусловения живот, но най-блажените и необикновени дейности на самия Бог Кр̣ш̣н̣а са още по-привлекателни, защото самият Бог Кр̣ш̣н̣а е всепривличащ.

Като следвахме святите стъпки на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, ние се опитахме да представим тази книга, Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение, за обусловените души от сегашната епоха. Когато слуша описанията на забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а, човек със сигурност ще се освободи и ще се върне на мястото си у дома, обратно при Бога. Шукадева Госва̄мӣ препоръчва да слушаме разказите за трансценденталните забавления и дейности на Бога, защото така един по един се разсичат възлите на материалните замърсявания. Следователно независимо в какво положение се намира, ако човек иска да общува с Бог Кр̣ш̣н̣а в трансценденталното царство на Бога във вечното и блажено съществувание, той трябва да слуша за забавленията му и да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе, Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Трансценденталните забавления на Кр̣шна, Върховната Божествена Личност, са толкова могъщи, че просто като слуша, чете и помни тази книга, човек със сигурност ще се издигне до духовния свят, който иначе се достига толкова трудно. Описанието на забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а е толкова привлекателно, че спонтанно ни подтиква да ги изучаваме все повече и повече. И колкото повече ги изучаваме, толкова повече се привързваме към Бога. Самата привързаност към Кр̣ш̣н̣а ни прави достойни да се върнем в неговата обител Голока Вр̣нда̄вана. Както научихме от миналата глава, да се преодолее материалният свят, това означава да се преодолеят строгите закони на материалната природа. Строгите закони на материалната природа не могат да възпрепятстват напредъка на този, който е привлечен от духовната природа. Това самият Бог потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: макар да е много трудно да се превъзмогнат строгите закони на материалната природа, ако човек се отдаде на Бога, много лесно ще може да се избави от невежеството. Материалният свят не може да влияе върху духовния. Както знаем от Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, властта на полубоговете и влиянието на материалната природа се отличават с това, че липсват в духовния свят.

Затова в началото на Втората песен Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ съветва Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, че всяка обусловена душа трябва да слуша за трансценденталните забавления на Бога и да ги възпява. Той казва на царя, че по-рано много царе и императори са отивали в джунглата и са се подлагали на сурови отречения и изпитания, за да се върнат у дома, обратно при Бога. И до днес в Индия много от напредналите трансценденталисти изоставят семейния живот и отиват да живеят сами във Вр̣нда̄вана, за да се отдадат всецяло на слушане и възпяване на святите забавления на Бога. Този път се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам, така са живеели шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана. Но в днешно време в това свято място се тълпят много кармӣ и мними предани само за да имитират следване на пътя, препоръчан от Шукадева Госва̄мӣ. Знае се, че по-рано много царе и императори са отивали в гората с тази цел, но Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура не ни препоръчва да приемаме преждевременно този уединен начин на живот във Вр̣нда̄вана.

Този, който отиде преждевременно във Вр̣нда̄вана, за да живее според наставленията на Шукадева Госва̄мӣ, отново става жертва на ма̄я̄, дори още докато живее във Вр̣нда̄вана. За да възпре такъв самоволен живот във Вр̣нда̄вана, Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура е написал една много хубава песен, в която се казва: „О, мой уважавани уме, защо толкова се гордееш, че си ваиш̣н̣ава? Ти обожаваш и възпяваш святото име на Бога уединено и правиш това, защото желаеш евтина слава. Твоята възхвала на святото име е само една преструвка. Стремежът към евтина слава може да се сравни с изпражненията на свинята, защото тази слава е още едно проявление на влиянието на ма̄я̄.“ Човек може да отиде във Вр̣нда̄вана, търсейки евтина слава, и вместо да се потопи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно да мисли за пари и за жени – мимолетните източници на щастие. По-добре е да използва всички жени и пари, с които разполага, в служене на Бога, защото сетивното наслаждение не е предназначено за обусловените души.

Бог Кр̣ш̣н̣а е господарят на сетивата, Хр̣ш̣ӣкеша. Затова сетивата винаги трябва да му отдават служене. Що се отнася до материалната слава, имало е много демони като Ра̄вана, които са поискали да се опълчат срещу законите на материалната природа, но всичките са се провалили. Затова човек не трябва само от фалшива гордост да твърди, че е ваиш̣н̣ава, а същевременно да не отдава служене на Бога. Но когато се отдадем на предано служене на Бога, веднага се прославяме като ваиш̣н̣ави. Безсмислено е да завиждаме на преданите, които проповядват величието на Бога. Чували сме съветите на мними ба̄ба̄джӣ от Вр̣нда̄вана, че не е нужно да се проповядва и че е по-добре да живеем във Вр̣нда̄вана на уединено място и да повтаряме святото име. Тези псевдо ба̄ба̄джӣ не знаят, че ако човек проповядва или възхвалява Върховната Божествена Личност, веднага постига славата на проповедник. Човек не трябва преждевременно да изоставя честния си живот на глава на семейство, за да живее в поквара във Вр̣нда̄вана. Препоръката на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ да напуснем дома си и да отидем в гората да търсим Кр̣ш̣н̣а, не е предназначена за неопитни хора. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е бил много зрял. Дори като семеен, дори още от самото начало на живота си той обожавал мӯрти на Бог Кр̣ш̣н̣а. В детството си Той обожавал тази форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, а по-късно, като семеен, винаги е бил непривързан и затова когато разбрал, че скоро ще дойде смъртта му, веднага прекъснал всички връзки със семейния живот и седнал на брега на Ганг да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам в обществото на предани.