Обиколката на Бог Балара̄ма по святите места

Бог Балара̄ма се приготвил за среща с демона Балвала. Когато наближило времето, по което обикновено демонът извършвал набезите си в светилището, в небето се извила голяма буря, всичко се покрило с прах, а из въздуха се разнесла отвратителна воня. Веднага след това злият демон Балвала започнал да излива върху жертвената арена истински порой от изпражнения, урина и други нечистотии. След това неистово нападение се появил самият демон с огромен тризъбец в ръка. Той представлявал същество с грамадно черно тяло, подобно на планина от сажди. Косата, брадата и мустаците му били червени като мед, а устата му изглеждала ужасно свирепа. Щом видял демона, Бог Балара̄ма се приготвил да го нападне. Най-напред обмислил как да го направи на късове. След това повикал палешника и боздугана си и те тутакси се явили пред него. В това време демонът Балвала летял в небето, но при първия удобен случай Бог Балара̄ма го свлякъл долу с палешника си, а с боздугана си сърдито му премазал главата. Ударът на Балара̄ма строшил челото на Балвала и от раната обилно потекла кръв. Надавайки силен вик, демонът, който причинявал толкова безпокойства на благочестивите бра̄хман̣и, паднал на земята като огромна планина с връх, покрит от червен окис, която пада, срината от някоя гръмотевица.

Жителите на Наимиш̣а̄ран̣я, учените мъдреци и бра̄хман̣ите много се зарадвали на тази гледка и отдали почтителни молитви на Бог Балара̄ма. Те благословили Бога от все сърце и признали, че това, с което се заеме Бог Балара̄ма, никога не е заплашено от неуспех. После мъдреците и бра̄хман̣ите извършили за Бог Балара̄ма обредно къпане, точно както полубоговете къпят цар Индра, когато победи демоните. Бра̄хман̣ите и мъдреците изразили почитта си към Бог Балара̄ма, като му подарили прекрасни нови дрехи и накити, също и лотосовия гирлянд на победата, който е извор на цялата красота и никога не увяхва, защото е вечен.

След това произшествие Бог Балара̄ма взел разрешение от бра̄хман̣ите на Наимиш̣а̄ран̣я и заедно с други бра̄хман̣и отишъл на брега на реката Каушикӣ. След като се изкъпал на това свято място, Той продължил по-нататък, към реката Сарайӯ и посетил извора ѝ. Вървейки по брега, Той постепенно стигнал до Прая̄га, където се събират три реки – Ганг, Ямуна̄ и Сарасватӣ. Там отново се изкъпал, поклонил се в тамошните храмове и както се препоръчва във ведическата литература, принесъл жертви на прадедите и на мъдреците. Така лека-полека стигнал до а̄шрама на мъдреца Пулаха и оттам се отправил към Ган̣д̣акӣ, на брега на река Гоматӣ. След това се изкъпал в река Випа̄ша̄. После стигнал до бреговете на река Шон̣а. (Тази река съществува и днес, тя е една от големите реки в провинция Бехар.) Там отново се изкъпал и извършил ведически обредни церемонии. Богът продължил пътешествието си и постепенно стигнал до свещения град Гая̄, където има прочут храм на Виш̣н̣у. Оттам Той се отправил към делтата на Ганг, където свещената река се влива в Бенгалския залив. Това свято място се нарича Ган̇га̄са̄гара и дори и в днешно време всяка година в края на януари там се събират святи личности и благочестиви хора, също както и в Прая̄га на ежегодния панаир Магх Мела.

След къпането и обредните церемонии при Ган̇га̄са̄гара Бог Балара̄ма продължил по-нататък към планината Махендра Парвата, където срещнал Парашура̄ма, инкарнацията на Бог Кр̣ш̣н̣а, и с поклоните си му отдал почитания. После свил към Южна Индия и посетил бреговете на река Года̄варӣ. След като се изкъпал в нея и извършил необходимите обредни церемонии, Той посетил последователно останалите реки – Вен̣а̄, Пампа̄ и Бхӣмаратхӣ. На брега на река Бхӣмаратхӣ има мӯрти, наречено Сва̄мӣ Ка̄рттикея. След като го посетил, Бог Балара̄ма продължил към Шаилапура – свещен град в провинция Маха̄ра̄шт̣ра. После тръгнал за Дравид̣адеша. Южна Индия се разделя на пет части, които се наричат Пан̃чадравид̣а. Северна Индия също се разделя на пет части, наречени Пан̃чагауд̣а. Всички значителни а̄ча̄рии от сегашната епоха – Шан̇кара̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Виш̣н̣усва̄мӣ и Нимба̄рка – са се появили в провинциите на Дравид̣а. А Бог Чайтаня е дошъл в Бенгал, който е част от петте Гауд̣адеши.

Най-важното място за поклонение в Южна Индия, или Дравид̣а, е Вен̇кат̣а̄чала, по-известно като Ба̄ладжӣ. Бог Балара̄ма посетил това място и после продължил към Виш̣н̣ука̄н̃чӣ, а оттам се отправил към бреговете на Ка̄верӣ. Той се изкъпал в река Ка̄верӣ и след това отишъл в Ран̇гакшетра. Най-големият храм в света се намира в Ран̇гакшетра. Мӯртито на Виш̣н̣у в него е много прочуто и се нарича Ран̇гана̄тха. Подобен храм на Ран̇гана̄тха има и във Вр̣нда̄вана, но той не е толкова голям, колкото храма в Ран̇гакшетра.

На път за Виш̣н̣ука̄н̃чӣ Бог Балара̄ма посетил и Шивака̄н̇чӣ. След Ран̇гакшетра Той тръгнал за Матхура̄, по-известна като Матхура̄ от Южна Индия. След това се запътил към Сетубандха, мястото, където Бог Ра̄мачандра построил каменен мост от Индия до Лан̇ка̄ (Цейлон). На това свято място Бог Балара̄ма раздал на местните свещенослужители бра̄хман̣и десет хиляди крави. Съгласно ведическите обичаи, когато някой богат човек отива на свято място за поклонение, редно е да дари местните жреци с коне, крави, накити и дрехи. Тази традиция да се посещават святите места и да се дава на местните свещенослужители бра̄хман̣и всичко необходимо, в епохата на Кали е съвсем забравена. Поради западането на ведическата култура заможните хора вече губят интерес към святите места, а и бра̄хман̣ите, които зависят от тези посетители, са изкористили дълга си да им помагат. Свещенослужителите бра̄хман̣и, които живеели на святите места, се наричали пан̣д̣а или пан̣д̣ита. Това означава, че били много учени бра̄хман̣и и най-подробно запознавали посетителите с целта на пребиваването им на святото място. По този начин и посетителите, и жреците имали полза от общуването си.

От описанието в Шрӣмад Бха̄гаватам става ясно, че когато посещавал различните места за поклонение, Бог Балара̄ма точно спазвал ведическите обичаи. След като раздал крави в Сетубандха, Бог Балара̄ма продължил към реките Кр̣тама̄ла̄ и Та̄мрапарн̣ӣ. Това са прочути свещени реки и Бог Балара̄ма се изкъпал и в двете. После заминал за планината Малая. Тя е много голяма и се състои от седем върха, наречени Малая. Там живеел великият мъдрец Агастя. Бог Балара̄ма го посетил, за да му се поклони и да му отдаде почитанията си. Той получил благословията на мъдреца и с негово разрешение продължил към Индийския океан.

На самия край на нос Коморин се намира голям храм на богиня Дурга̄ – там тя е известна като Каня̄кума̄рӣ. Бог Ра̄мачандра също е посещавал храма на Каня̄кума̄рӣ, затова може да се твърди, че той съществува от милиони години. После Бог Балара̄ма посетил свещения град Пха̄лгунатӣртха, който се намира на брега на Индийския (Южния) океан. Пха̄лгунатӣртха е много прочута, защото там лежи Бог Виш̣н̣у във въплъщението си Ананта. След Пха̄лгунатӣртха Бог Балара̄ма посетил друго свято място, наречено Пан̃ча̄псараса. Там също се изкъпал, според правилата, и извършил обредни церемонии. Това място е известно още като светилище на Бог Виш̣н̣у и затова Бог Балара̄ма раздал на местните бра̄хман̣и десет хиляди крави.

От нос Коморин Бог Балара̄ма тръгнал към Керала. Местността Керала още съществува в Южна Индия, под името Южна Керала. После Той се запътил към Гокарн̣атӣртха, където постоянно се отдава обожание на Шива. След това Балара̄ма посетил храма на А̄ря̄девӣ, който е заобиколен от всички страни с вода. От този остров Той се отправил към мястото, наречено Шӯрпа̄рака. След това се изкъпал в реките Та̄пӣ, Пайош̣н̣ӣ и Нирвиндхя̄ и стигнал до гората Дан̣д̣ака̄ран̣я. Това е същата гора, в която живял Бог Ра̄мачандра по време на изгнанието си. После Бог Балара̄ма стигнал до брега на Нармада̄, най-голямата река в централна Индия. На брега на свещената Нармада̄ се намира едно място за поклонение, наречено Ма̄хишматӣ Пурӣ. След като се изкъпал там съгласно правилата, Бог Балара̄ма се върнал в Прабха̄сатӣртха, откъдето бил започнал пътешествието си.

Когато се завърнал в Прабха̄сатӣртха, Той чул от бра̄хман̣ите, че повечето кш̣атрии, които участвали в битката при Курукш̣етра, са убити. Балара̄ма почувствал облекчение, като научил, че свръхтоварът на земята е намалял. Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се били появили на тази земя, за да смъкнат от нея бремето на военната мощ, създадено от славолюбивите царе кш̣атрии. До това води животът, градящ се върху материализъм: хората не се задоволяват с основните житейски необходимости и стремително си създават допълнителни нужди, но недопустимите им желания се възпират от природните закони или от законите на Бога, които се проявяват под формата на глад, войни, епидемии и други бедствия. Бог Балара̄ма чул, че Кауравите продължават да се сражават, макар че повечето кш̣атрии са мъртви. Той се върнал на бойното поле точно в деня, когато се състоял двубоят между Бхӣмасена и Дурьодхана. Като техен доброжелател, Бог Балара̄ма поискал да ги спре, но те не били склонни да прекратят схватката.

Щом Бог Балара̄ма се появил на полесражението, цар Юдхиш̣т̣хира и по-малките му братя Накула и Сахадева, а също и Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна веднага му отдали смирените си почитания, но не казали нищо. Причина за тяхното мълчание било благоразположението на Балара̄маджӣ към Дурьодхана, който бил научил от него изкуството да се бие с боздуган. По време на схватката цар Юдхиш̣т̣хира и останалите мислели, че вероятно Балара̄ма е дошъл да каже нещо в полза на Дурьодхана и затова замълчали. Дурьодхана и Бхӣмасена с невиждано настървение се биели с боздугани пред огромно множество хора и всеки майсторски се опитвал да удари другия. В разгара на боя отстрани движенията им приличали на танц, но въпреки това било явно, че и двамата са много разярени.

Бог Балара̄ма искал да прекрати схватката и затова казал: „Скъпи Бхӣмасена и царю Дурьодхана, знам, че и двамата сте велики бойци, прочути по целия свят като велики герои, но все пак смятам, че Бхӣмасена превъзхожда Дурьодхана с физическата си сила. От друга страна, Дурьодхана го превъзхожда с умението си да се бие с боздуган. Моето мнение е, че в тази борба никой от вас не отстъпва на другия. При това положение възможността някой от вас да излезе победител е много малка. Затова ви моля да не си губите времето. Би ми се искало да спрете тази ненужна битка.“

Разумният съвет на Бог Балара̄ма към Бхӣмасена и Дурьодхана целял доброто и на двамата. Но те били толкова разгневени един на друг, че единственото, което помнели, била старата им лична вражда. Всеки мислел само как да убие другия и затова и двамата не обърнали внимание на съвета на Балара̄ма. И двамата почти обезумявали, като си припомнели тежките обвинения и оскърбления, които си били разменили. Бог Балара̄ма разбрал каква съдба ги очаква и загубил желание да се забърква още в тази история. Затова вместо да остане, Той решил да се върне в град Два̄рака̄.

Когато се завърнал, роднините и приятелите му го посрещнали с голямо въодушевление. Цар Уграсена и другите старейшини избързали напред, за да го приветстват. След това Той отново отишъл на святото място за поклонение при Наимиш̣а̄ран̣я и при идването му всички мъдреци, святи личности и бра̄хман̣и станали прави. Те знаели, че макар и кш̣атрия, Бог Балара̄ма се е оттеглил от битките. Бра̄хман̣ите и мъдреците, които винаги се стремят към мир и спокойствие, много се зарадвали, като научили това. Те прегърнали Балара̄ма с много обич и настояли да извърши различни жертвоприношения в свещената Наимиш̣а̄ран̣я. Всъщност Бог Балара̄ма не е длъжен да извършва жертвите, препоръчвани за обикновените човешки същества. Той е Върховната Божествена Личност – Той самият се наслаждава на всички тези жертвоприношения. Той извършил жертвоприношенията само за да покаже на обикновените хора как трябва да се следват предписанията на Ведите.

Балара̄ма, Върховната Божествена Личност, дал наставления на мъдреците и святите личности в Наимиш̣а̄ран̣я за връзката на живите същества с космическото проявление, за това, как трябва да приемаме вселената и как да се отнасяме към космоса, за да достигнем най-висшата цел – съвършенството; за това, как цялото космическо проявление се опира на Върховната Божествена Личност; за това, че Върховната Божествена Личност е всепроникваща и чрез аспекта си Парама̄тма̄ присъства дори и в най-малкия атом.

Бог Балара̄ма извършил къпането авабхр̣та, което се прави след приключване на жертвените церемонии. След къпането Той си облякъл нови копринени дрехи, сложил си красиви скъпоценни накити и отишъл при приятелите и роднините си. Той приличал на блестящата кръгла луна, заобиколена от небесните светила. Бог Балара̄ма е самата Божествена Личност Ананта, затова не може да бъде разбран чрез ума, интелигентността или тялото. Той дошъл в образа на човешко същество и се държал по един или друг начин единствено по собствената си воля. Ние можем да кажем само, че тези дейности са забавления на Бога. Никой не може дори да си даде сметка за обсега на безкрайните проявления на забавленията му, защото Той е всесилен. Бог Балара̄ма е изначалният Виш̣н̣у, затова всеки, който си припомня неговите забавления – сутрин и вечер, – без съмнение, ще стане велик предан на Върховната Божествена Личност и животът му ще бъде пълноценен и благополучен.