Смъртта на Дантавакра, Видӯратха и Ромахарш̣ан̣а

След смъртта на Шишупа̄ла, Ша̄лва и Паун̣д̣ра един друг глупав и демоничен цар, на име Дантавакра, поискал да убие Кр̣ш̣н̣а, за да отмъсти за приятеля си Ша̄лва. Той толкова бил побеснял, че се появил на бойното поле без оръжия и доспехи, дори без колесница. Единственото му оръжие била огромната му ярост, която напирала като вулкан. Той носел в ръката си само един боздуган, но бил толкова силен, че когато вървял, всички усещали как земята потреперва. Бог Кр̣ш̣н̣а го видял да се приближава в такова войнствено настроение и слязъл от колесницата си, защото според бойните правила могат да се сражават само равни. Бог Кр̣ш̣н̣а знаел, че Дантавакра е сам и носи със себе си само един боздуган, затова отговорил със същото, като се приготвил с боздуган в ръка. Щом Кр̣ш̣н̣а се появил, Дантавакра веднага спрял, както огромните разпенени вълни се спират пред брега.

Дантавакра, който бил цар на Карӯша, застанал заплашително с боздугана си пред Бог Кр̣ш̣н̣а и проговорил: „Кр̣ш̣н̣а, срещата ни е едно голямо удоволствие и щастлива възможност за мен. Драги Кр̣ш̣н̣а, Ти си ми братовчед по майчина линия и не би трябвало да те убивам по този начин, но за нещастие, Ти направи голямата грешка да убиеш приятеля ми Ша̄лва. Нещо повече, Ти не си удовлетворен от смъртта на приятеля ми – разбрах, че си искал да убиеш и мен. Заради решителността Ти аз ще те разкъсам на парчета с боздугана си. Кр̣ш̣н̣а, въпреки че си ми роднина, Ти си много глупав. Ти си най-големият ми враг и днес трябва да те премахна, както човек изрязва от тялото си цирей. Аз съм вечно задължен на приятелите си, затова смятам, че имам дълг и към скъпия ми приятел Ша̄лва. Мога да изплатя този дълг само със смъртта Ти.“

Както звероукротителят се опитва да обуздае слона с ударите на тризъбеца си, така Дантавакра се опитал да подчини Кр̣ш̣н̣а само със злобните си думи. Като свършил с хулите си, той изревал като лъв и ударил Кр̣ш̣н̣а по главата с боздугана. Но въпреки силния удар Кр̣ш̣н̣а не помръднал от мястото си, нито пък усетил някаква болка. С боздугана си Каумодакӣ Той ловко нанесъл на Дантавакра много силен удар, който разцепил на две сърцето му. Демонът започнал да повръща кръв, косата му се разчорлила и той паднал на земята с разперени ръце и крака. Само след няколко минути всичко, което останало от него, било едно лежащо на земята мъртво тяло. След смъртта на Дантавакра от тялото му излязла една малка искряща духовна частица и пред очите на всички присъстващи тържествено потънала в тялото на Бог Кр̣ш̣н̣а, точно както при смъртта на Шишупа̄ла.

Дантавакра имал брат на име Видӯратха, който много скърбял за смъртта му. От яд и мъка той дишал тежко и само за да отмъсти за смъртта на брат си, се явил пред Бог Кр̣ш̣н̣а с меч и щит в ръка. Той възнамерявал веднага да убие Кр̣ш̣н̣а. Щом Бог Кр̣ш̣н̣а видял, че Видӯратха търси удобен случай да го повали с меча си, Той се възползвал от своя Сударшана-чакра, острия като бръснач диск, и без да губи нито миг, му отсякъл главата заедно с шлема и обиците.

И така, след като убил Ша̄лва и унищожил необикновения му въздушен кораб, след като убил Дантавакра и Видӯратха, Бог Кр̣ш̣н̣а влязъл най-после в своя град Два̄рака̄. Никой, освен Кр̣ш̣н̣а, не бил в състояние да убие тези велики герои, затова всички полубогове от рая и всички хора по земното кълбо го възхвалявали. Велики мъдреци и отшелници, обитателите на планетите Сиддха и Гандхарва, Видя̄дхарите, Ва̄суките и Маха̄на̄гите, прекрасните нимфи, жителите на Питр̣лока, Якш̣ите, Киннарите и Ча̄ран̣ите го обсипвали с цветя и възторжено пеели песни за победата му. Жителите на Два̄рака̄ украсили града много празнично и устроили голямо тържество. Докато Бог Кр̣ш̣н̣а минавал през града, всички потомци на династията Вр̣ш̣н̣и и Я̄давите го следвали с голямо страхопочитание. Това са някои от трансценденталните забавления на Бог Кр̣ш̣н̣а, господаря на всички мистични сили и Повелителя на всички космически проявления. Понякога глупаците, които са просто животни, мислят, че Кр̣ш̣н̣а е претърпявал поражение, но всъщност Той е Върховната Божествена Личност и никой не може да го победи. Той винаги сразява всички. Той е единственият Бог и всички други са покорни изпълнители на заповедите му.

Веднъж Бог Балара̄ма чул, че се правят приготовления за схватка между двете враждебни крила в династията Куру: едното водено от Дурьодхана, а другото – от Па̄н̣д̣авите. На него съвсем не му харесвало, че е единственият посредник, който е в състояние да спре приближаващото кръвопролитие. Той не можел да понесе да не се присъедини към някоя от двете страни и затова напуснал Два̄рака̄ под предлог, че отива да посети разни места за поклонение. Най-напред Той посетил Прабха̄сакшетра. Там се изкъпал, удовлетворил местните бра̄хман̣и и принесъл жертви на полубоговете, питӣте, великите мъдреци и човечеството в съответствие с ведическите обредни церемонии. Това е препоръчаният във Ведите начин за посещение на святите места. След това, съпроводен от неколцина уважавани бра̄хман̣и, Той решил да посети други места по брега на реката Сарасватӣ. Едно след друго Той посетил Пр̣тхӯдака, Биндусара, Тритакӯпа, Сударшанатӣртха, Виша̄латӣртха и Чакратӣртха. Освен тях, посетил и всички други святи места по брега на Сарасватӣ, като вървял на изток. След това посетил всички по-важни святи места по бреговете на Ямуна̄ и на Ганг. Така постепенно стигнал до мястото за поклонение, наречено Наимиш̣а̄ран̣я.

Това място съществува в Индия и днес. В древни времена там се събирали предимно велики мъдреци и святи личности, за да напредват в осъзнаването на духовния живот и в себепознанието. Когато Бог Балара̄ма отишъл там, видял, че се е събрало голямо множество трансценденталисти, които извършват велико жертвоприношение. Тези събирания продължавали хиляди години. Щом Бог Балара̄ма пристигнал, всички участници – велики мъдреци, отшелници, бра̄хман̣и и вещи учени – веднага се изправили от местата си и го приветствали с голяма почит и уважение. Някои от тях му отдали смирените си почитания, а по-възрастните се изправили и му дали благословията си. След тази тържествена част Бог Балара̄ма получил подходящо място за сядане и всички присъстващи започнали да го обожават. Когато Той дошъл, всички станали, защото знаели, че е Върховната Божествена Личност. Ученост, образованост, означава човек да разбере Върховната Божествена Личност. Ето защо макар че Бог Балара̄ма се бил появил на земята като кш̣атрия, всички бра̄хман̣и и мъдреци станали прави, знаейки добре кой е Той.

След обожанието Бог Балара̄ма седнал на мястото си и за нещастие, видял Ромахарш̣ан̣а, който бил ученик на Вя̄садева (литературната инкарнация на Бога), да продължава да седи на вя̄са̄сана. Когато Балара̄ма дошъл, той нито се изправил, нито му отдал почитания. Понеже седял на вя̄са̄сан, той глупаво си въобразявал, че е по-велик от Бога и затова нито станал от мястото си, нито се поклонил на Бога. Тогава Бог Балара̄ма си припомнил произхода на Ромахарш̣ан̣а: той бил роден в семейство сӯта – смесено семейство от жена бра̄хман̣а и мъж кш̣атрия. Така че макар и да смятал Балара̄ма за кш̣атрия, Ромахарш̣ан̣а не трябвало да седи на по-високо място. Заради произхода си той дори не трябвало да приема почетно място, защото там присъствали много учени бра̄хман̣и и мъдреци. Бог Балара̄ма видял, че Ромахарш̣ан̣а не само е отказал да приеме по-ниско място, но и дори не се изправил и не отдал почитания, когато Балара̄маджӣ се присъединил към събралите се. Дързостта му не се харесала на Бог Балара̄ма, който много се разсърдил.

Когато някой седи на вя̄са̄сан, обикновено не е длъжен да се изправя, за да посрещне някой новодошъл. Но в този случай положението било съвсем различно, защото Бог Балара̄ма не бил обикновено човешко същество. Затова макар че всички бра̄хман̣и били дали съгласието си Ромахарш̣ан̣а Сӯта да седи на вя̄са̄сан, той трябвало да последва примера на останалите учени мъдреци и бра̄хман̣и, трябвало да знае, че Бог Балара̄ма е Върховната Божествена Личност. На него винаги трябва да се отдават почитания, което не е задължително за някой обикновен човек. Появяването на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма имало за цел да възстанови религиозните принципи. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, най-висшият религиозен принцип е да се отдадеш на Върховната Божествена Личност. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава, че най-висшето съвършенство в религията е да се отдадеш на предано служене на Бога.

Бог Балара̄ма видял, че Ромахарш̣ан̣а Сӯта не разбира най-висшия религиозен принцип, въпреки че е изучил всички Веди. Затова не можел да подкрепи позицията, която той заемал. Ромахарш̣ан̣а Сӯта имал възможността да стане съвършен бра̄хман̣а, но заради непочтителното си поведение спрямо Върховната Божествена Личност веднага му било напомнено за низшия му произход. Ромахарш̣ан̣а Сӯта получил положението на бра̄хман̣а, но не бил роден от бра̄хман̣и, а в семейство пратилома. Според ведическите правила има два вида смесени бракове. Децата от тях се наричат анулома и пратилома. Когато един мъж има сношение с жена от по-низше съсловие, потомците им се наричат анулома, а когато влезе в сношение с жена от по-висше съсловие, потомството се нарича пратилома. Ромахарш̣ан̣а Сӯта бил пратилома, защото баща му бил кш̣атрия, а майка му – бра̄хман̣а. Бог Балара̄ма си спомнил за произхода му, защото трансценденталното познание на Ромахарш̣ан̣а Сӯта не било съвършено. Всеки човек разполага с възможността да стане бра̄хман̣а, но ако използва неправилно положението си на бра̄хман̣а и не разбира истински знанието, тогава издигането му до брахминско положение няма стойност.

Бог Балара̄ма видял, че разбирането на Ромахарш̣ан̣а Сӯта е много ограничено и решил да го накаже за горделивостта му. Затова казал: „Този човек е достоен за смъртно наказание, защото въпреки щастието да е ученик на Бог Вя̄садева, въпреки че е изучил от тази издигната личност цялата ведическа литература, в присъствието на Върховната Божествена Личност не беше смирен.“ Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, този, който е истински бра̄хман̣а и е много мъдър, редом с това е и много смирен. Но макар че Ромахарш̣ан̣а Сӯта бил много учен и бил станал бра̄хман̣а, той не бил постигнал смирение. Така можем да разберем, че когато някой се възгордее с материалните си постижения, той не може да усвои кроткото държане, присъщо на един бра̄хман̣а. Учеността на такъв човек може да бъде оприличена на скъпоценния камък, който украсява качулката на змия. Въпреки него змията си е змия и е опасна, колкото и обикновените змии. Ако човек не стане кротък и смирен, цялото му изучаване на Ведите и Пура̄н̣ите и обширните му познания върху ша̄стрите са само една връхна дреха, като костюма на актьора, който танцува на сцената. Бог Балара̄ма си помислил: „Аз дойдох, за да накажа неискрените, които се представят за много учени и религиозни, но всъщност дълбоко в себе си не са се пречистили. Правилно е да убивам тези личности, за да ги възпра от други греховни постъпки.“

Бог Балара̄ма не взел участие в битката при Курукшетра, но въпреки това положението му е такова, че възстановяването на религиозните правила било пръв негов дълг. Като взел предвид всичко това, Той просто пернал Ромахарш̣ан̣а Сӯта със стрък от тревата куша и го убил. Ако някой недоумява как Бог Балара̄ма е успял да убие Ромахарш̣ан̣а Сӯта само с едно стръкче трева, може да намери отговора на това в Шрӣмад Бха̄гаватам, където е употребена думата прабху („господар“). Положението на Бога винаги е трансцендентално. Понеже е всемогъщ, Той може да постъпва така, както пожелае, без да се подчинява на материалните закони и правила. Така Той е могъл да убие Ромахарш̣ан̣а Сӯта само с едно стръкче от тревата куша.

След смъртта на Ромахарш̣ан̣а Сӯта всички присъстващи много се огорчили и отвсякъде се разнесъл ропот и плач. Въпреки че бра̄хман̣ите и мъдреците знаели, че Бог Балара̄ма е Върховната Божествена Личност, те не се поколебали да възразят срещу действията на Бога. Те смирено казали: „Скъпи Господи, ние мислим, че постъпката Ти е в разрез с религиозните принципи. Скъпи Боже Ядунандана, осмеляваме се да Ти кажем, че ние, бра̄хман̣ите, решихме Ромахарш̣ан̣а Сӯта да заема това издигнато положение по време на цялото велико жертвоприношение. Той седна на вя̄са̄сана след нашето решение, а когато човек седи на вя̄са̄сан, не е редно да става, за да посреща някоя личност. Освен това ние благословихме Ромахарш̣ан̣а Сӯта с безметежен живот. Тъй като Ти го уби, без да знаеш всички тези неща, ние мислим, че при тези обстоятелства деянието Ти се равнява на убийство на бра̄хман̣а. Скъпи Господи, о, освободителю на всички паднали души, ние не се съмняваме, че познаваш всички ведически правила. Ти си господарят на всички мистични сили, затова ведическите предписания не могат да се прилагат към твоята личност по традиционния начин. Но те молим да покажеш безпричинната си милост към другите и да се покаеш за това убийство. Ние просто предлагаме да последваш някой от пътищата на изкуплението, за да могат другите да последват действията Ти. Обикновените хора следват това, което прави великата личност.“

Богът отговорил: „Да, трябва да изкупя тази постъпка, която може да е правилна, когато я извършвам Аз, но не е правилна, ако я върши някой друг. Затова мисля, че мой дълг сега е да изпълня действията, които се предписват в авторитетните писания. Същевременно Аз мога отново да дам живот на този Ромахарш̣ан̣а Сӯта, да му дам дълголетие, достатъчно сила и жизнеспособни сетива. Не само това – Аз съм готов да му дам всичко, което кажете. С голяма радост ще направя това, за да изпълня желанията ви.“

Тези думи на Бог Балара̄ма определено потвърждават, че Върховната Божествена Личност има пълна свобода на действие. Макар че убиването на Ромахарш̣ан̣а Сӯта може да се сметне за неправилно, Той е в състояние веднага да направи така, че всички да спечелят от него. Затова човек не трябва да подражава на постъпките на Върховната Божествена Личност – той просто трябва да следва наставленията на Бога. Всички велики и учени мъдреци, които били там, разбрали, че макар да оценявали постъпката на Бог Балара̄ма за неправилна, Богът веднага успял да я неутрализира с много по-големи блага. Без да желаят да омаловажават мисията на Бога, част от която било убийството на Ромахарш̣ан̣а Сӯта, те отдали следната молитва: „Скъпи Господи, Ромахарш̣ан̣а Сӯта бе убит по един необикновен начин, с това оръжие от куша, и нека това остане така. Желанието Ти бе да го убиеш и затова той не трябва да се връща към живот. В същото време Ти може би помниш, че ние, мъдреците и бра̄хман̣ите, доброволно го дарихме с дълголетие, затова тази благословия също не трябва да се погубва.“ И така, молбата на учените бра̄хман̣и била противоречива: те искали да запазят незасегната благословията, която дали на Ромахарш̣ан̣а Сӯта, да живее до края на великото жертвоприношение, но в същото време не искали да променят факта на смъртта му от ръката на Балара̄ма.

И Балара̄ма, Върховната Божествена Личност, разрешил този въпрос по начин, подходящ за възвишената му позиция. Той казал: „Синът е създаден от тялото на бащата, затова Ведите постановяват, че той е представител на бащата. Затова Аз казвам, че Уграшрава̄ Сӯта, синът на Ромахарш̣ан̣а Сӯта, трябва да заеме мястото на баща си и да продължи разговорите върху Пура̄н̣ите. И понеже вие искахте Ромахарш̣ан̣а да живее дълъг живот, тази благословия ще се прехвърли върху сина му. Затова Уграшрава̄ ще бъде дарен с всички блага, които предложихте – дълголетие, хубаво и здраво тяло, никакви безпокойства и голяма сила на всички сетива.“

Тогава Бог Балара̄ма помолил мъдреците и бра̄хман̣ите да поискат от него някаква друга благословия, освен тази, която дал на сина на Ромахарш̣ан̣а Сӯта. Той щял да я изпълни веднага. Богът се поставил в положението на обикновен кш̣атрия – казал на мъдреците, че не знае по какъв начин трябва да се покае за убийството Ромахарш̣ан̣а и че с радост ще приеме всичко, което му предложат.

Бра̄хман̣ите разбрали намеренията на Бога и затова му предложили да се покае по начин, който ще ги облагодетелства. Те казали: „Скъпи Господи, има един демон на име Балвала. Той е син на Илвала и е много могъщ. Балвала посещава жертвеното светилище всеки две седмици в дните на пълнолуние и новолуние и много смущава изпълняването на задълженията ни в жертвоприношението. О, потомъко на рода Даша̄рха, ние всички те молим да убиеш този демон. Ако бъдеш така милостив да го убиеш, това ще бъде изкуплението Ти. Демонът идва тук и ни облива с потоци нечистотии – гной, кръв, изпражнения, урина и вино – и с тази мръсотия осквернява святото място. След убийството на Балвала можеш да продължиш обиколката си по святите места в продължение на дванадесет месеца. По този начин напълно ще се пречистиш от всички замърсявания. Това е нашият съвет.“