Skip to main content

Глава 13

РОЗДІЛ ТРИНАДЦЯТИЙ

Как Брахма̄ откраднал момчетата и теленцата

Як Брахма вкрав хлопчиків і телят

Шукадева Госва̄мӣ много се оживил, когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит го попитал защо в продължение на цяла година момчетата не говорели за смъртта на Агха̄сура. Той му рекъл: „Скъпи царю, с любознателността си ти обновяваш трансценденталното съдържание на забавленията на Кр̣ш̣н̣а.“

Запитання Махараджі Парікшіта про те , чому хлопчики-пастушки розповіли про смерть Аґгасури тільки як минув рік, дало Шукадеві Ґосвамі велику наснагу. Надзвичайно задоволений, він сказав: «Любий царю, твої запитання роблять оповідь про трансцендентні розваги Господа Крішни ще яскравішою».

Знае се, че преданите съвсем естествено използват ума си, енергията си, думите си, ушите си и т.н., за да слушат постоянно за Кр̣ш̣н̣а и да възпяват Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание и за този, който внимателно и задълбочено слуша и възпява, темата никога не остарява, нито омръзва. Това е важна особеност на трансценденталното съдържание, за разлика от материалното. Материалните теми стават безинтересни и човек не може да слуша неограничено дълго време по един и същ въпрос, иска му се някаква промяна. Но трансценденталните теми се наричат нитя-нава-нава̄яма̄на. Това означава, че човек може да продължава да възпява Бога и да слуша за него, без никога да се умори, а напротив – да е бодър и с нетърпение да очаква да чуе още и още.

Кажуть, що для відданого природно завжди застосовувати свій розум, енерґію, слова, слух тощо на те, щоб слухати про Крішну й оспівувати Його. Саме це і є свідомість Крішни. Тому, хто радо слухає про Крішну та оспівує Його, це ніколи не набридає і не втрачає смаку новизни. В цьому особливість трансцендентного на противагу матеріальному. Матеріальні теми швидко надокучають, слухати довго про одне й те саме швидко набридає; потрібно міняти тему. А трансцендентне — то нітйа-нава-нава̄йама̄на. Це означає, що можна оспівувати Господа та слухати про Нього безнастанно, не відчуваючи втоми, — навпаки, цікавість та бажання слухати чимдалі дужчає.

Дълг на духовния учител е да открива на искрения и любознателен ученик всички поверителни въпроси. И така, Шукадева Госва̄мӣ започнал да обяснява защо убиването на Агха̄сура не се обсъждало, докато не минала една година. Шукадева Госва̄мӣ казал на царя: „Сега внимателно слушай каква е тази загадка. След като спасил приятелите си от устата на Агха̄сура и убил демона, Кр̣ш̣н̣а ги събрал на брега на Ямуна̄ и им казал: „Приятели, вижте само колко хубаво е това място по мекия песъчлив бряг на Ямуна̄ – тук можем да хапнем и да си поиграем. Вижте как красиво са разцъфнали лотосите във водата и как навсякъде се носи тяхното ухание. Непрекъснато се преливат и ехтят чуруликането на птиците и гукането на пауните, съпровождани от шумоленето на листата по дърветата. И това разхубавява още повече красивата гледка на дърветата. Нека обядваме тук, защото вече е късно и сме гладни. Нека теленцата стоят близо до нас, за да могат да пият вода от Ямуна̄. Докато ние се храним, те могат да пасат меката трева наоколо.“

Обов’язок духовного вчителя — розкрити щирому й допитливому учневі все, що є найсокровеннішого. Отже Шукадева Ґосвамі почав пояснювати, чому вбивство Аґгасури не обговорювалося, доки не минув рік. Шукадева Ґосвамі сказав царю: «Я розкрию тобі цю таємницю. Слухай уважно. Вбивши Аґгасуру й врятувавши Своїх друзів з пащі демона, Господь Крішна привів їх на берег Ямуни та звернувся до них:

— Любі друзі, гляньте лишень на цей м’який пісок — яке чудове місце цей берег Ямуни для сніданку й забав! Бачите ці прекрасні розквітлі лотоси? Повітря напоєне їхнім ароматом. Щебечуть пташки, туркотять павичі, шурхоче листя на деревах, і всі ці звуки гармонійно поєднуються. Це додає краси нашій місцині, де багато тінистих дерев. Поснідаймо тут, бо вже не рано й ми всі голодні. Хай телята лишаються поруч і п’ють воду з Ямуни. Поки ми снідаємо, нехай вони пасуться на цій галявині по молодій траві.

Всички момчета много се зарадвали на предложението на Кр̣ш̣н̣а и казали: „О, разбира се, нека седнем да обядваме тук.“ После пуснали теленцата да пасат меката трева, седнали на земята около Кр̣ш̣н̣а и разтворили кутиите, които си носели от къщи. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а седял в средата на кръга, а момчетата били обърнали лица към него. Те ядели, постоянно гледали Бога в лицето и му се наслаждавали. Кр̣ш̣н̣а бил като сърцевината на лотосовия цвят, а момчетата около него – като листенцата му. Момчетата събрали цветя, листа и кора от дървета, поставили върху тях кутиите си и започнали да обядват, радвайки се на общуването с Кр̣ш̣н̣а. Всяко момче имало своя лична връзка с Кр̣ш̣н̣а и всички се забавлявали, като си разменяли шеговити думи. Докато Бог Кр̣ш̣н̣а се наслаждавал на обеда с приятелите си, флейтата му била мушната в пояса на дрехата му, а рогът и тояжката му били втъкнати от другата страна. В лявата си длан Той държал лакомство, приготвено от кисело мляко, масло, ориз и нарязани плодове, което можело да се види през прозрачните му и нежни като листенцата на цвете пръсти. Върховната Божествена Личност, която приема това, което се предлага с внушителни жертвоприношения, се смеела и шегувала, наслаждавайки се на обеда с приятелите си от Вр̣нда̄вана. Тази гледка наблюдавали полубоговете от небесата. А момчетата просто се наслаждавали на трансценденталното блаженство от близостта на Върховната Божествена Личност.

На Крішнині слова хлопчики радо погодились:

— Певно! Сядьмо поснідаємо тут.

Вони полишали телята скубти молоду травичку, а самі, всівшись навколо Крішни, повідкривали кошики, що принесли з дому. Господь Шрі Крішна сидів у центрі кола, всі хлопчики обличчям до Нього. Вони їли і весь час насолоджувались, бо невідривно дивились на Крішну, що сидів перед ними. Крішна здавався серцевиною лотоса, а хлопчики, що оточували Його — пелюстками. Свої снідання діти поклали на квіти, листя й кору, що назбирали тут-таки, і разом з Крішною взялися до їжі. Смакуючи їжею, хлопчики виявляли свої різні взаємини з Крішною. Жартуючи, вони насолоджувалися одне одним. Господь Крішна, насолоджуючись сніданком разом зі Своїми друзями, флейту застромив за пояс, а ріжок та ціпок привісив при лівім боці. Він тримав у лівій руці трохи приготованої з юґурту, масла, рису й покришених фруктів страви, яку було видно між Його лотосовими пальчиками. Верховний Бог-Особа, що споживає плоди великих жертвопринесень, сміявся й жартував, насолоджуючись сніданком з друзями у Вріндавані. На них дивилися півбоги небес, а хлопці просто тішилися трансцендентним блаженством у товаристві Верховного Бога-Особи.

В това време теленцата, които пасели наблизо, навлезли навътре в гората, подмамени от свежата трева, и постепенно се изгубили от поглед. Когато момчетата забелязали, че теленцата ги няма, се уплашили да не би да им се е случило нещо лошо и веднага извикали: „Кр̣ш̣н̣а!“ Кр̣ш̣н̣а убива олицетворението на страха. Всички се боят от олицетворението на страха, но страхът се бои от Кр̣ш̣н̣а. Като извикали думата „Кр̣ш̣н̣а“, пастирчетата веднага превъзмогнали страха си. От голяма обич Кр̣ш̣н̣а не искал приятелите му да прекъсват приятния си обед, за да търсят теленцата. Затова им казал: „Приятели, няма нужда да прекъсвате обеда си. Продължавайте да се веселите. Аз сам ще отида да видя къде са теленцата.“ И незабавно тръгнал да търси теленцата из пещерите и храсталаците. Търсил ги из ямите и по горите, но не ги намерил никъде.

Тим часом телята, що паслися неподалік, зваблені свіжою травою, увійшли в ліс і зникли з очей. Побачивши, що телят поблизу немає, хлопчики перелякалися за них і одразу закричали: «Крішна!» Крішна вбиває уособлений страх. Усі бояться уособленого страху, проте сам уособлений страх боїться Крішни. Коли хлопчики вигукнули «Крішна!», їхній страх враз минувся. Крішна дуже любив Своїх друзів і тому не хотів, щоб вони облишали свій приємний сніданок і йшли шукати телята. Тому Він сказав:

— Любі друзі, немає потреби переривати сніданок. Їжте далі й насолоджуйтесь. Я Сам піду знайду телята.

Сказав і негайно рушив шукати телята хащами та гірськими печерами. Він видивлявся скрізь по всіх гірських печерах і по гаях, але даремно.

Когато Кр̣ш̣н̣а убивал Агха̄сура и полубоговете наблюдавали случката с голямо удивление, Брахма̄, който бил роден от лотосовия цвят, израснал от пъпа на Виш̣н̣у, също бил дошъл да гледа. Той бил удивен как едно малко момче като Кр̣ш̣н̣а може да извършва такива невероятни подвизи. Макар да знаел, че малкото пастирче е Върховната Божествена Личност, той искал да види Бога да извършва още по-славни забавления. Затова откраднал всички пастирчета и теленца и ги пренесъл на друго място. Ето защо Бог Кр̣ш̣н̣а не можел да намери теленцата и загубил дори и приятелите си, които обядвали на брега на Ямуна̄. Във формата си на пастирче Бог Кр̣ш̣н̣а бил много по-малък от Брахма̄, но тъй като бил Върховната Божествена Личност, веднага разбрал кой е откраднал всички теленца и пастирчета. Кр̣ш̣н̣а си мислел: „Брахма̄ отнесе всички момчета и теленца. Как ще се върна сам във Вр̣нда̄вана? Майките им толкова ще скърбят!“

Коли Аґгасура був убитий і здивовані півбоги спостерігали подію, туди прийшов і Брахма, народжений у квітці лотоса, яка росте з пупа Вішну. Його вражало, що Крішна, мале хлоп’я, діє так дивовижно. Йому сказали, що маленький пастушок був Верховний Бог-Особа, однак Брахма прагнув бачити ще славетніші розваги Господа і тому вкрав телят і пастушків і переніс їх до потаємного місця. Господь Крішна пішов шукати телята, але мало що не знайшов їх, Він не зміг знайти і Своїх друзів, яких лишив снідати на березі Ямуни. В подобі хлопчика-пастушка Господь Крішна був дуже маленький, як порівняти до Брахми, проте Він є Верховний Бог-Особа і тому зрозумів, що телят і пастушків украв Брахма. Крішна подумав: «Брахма забрав хлопчиків і телят. Як тепер Я повернуся до Вріндавани Сам? Яке горе буде для матерів!»

И за да удовлетвори майките на приятелите си, а също и да докаже на Брахма̄ върховенството на Божествената Личност, Той в миг се разширил като пастирчета и теленца. Във Ведите се казва, че чрез енергията си Върховната Божествена Личност може да се разширява в много живи същества. Така че за Кр̣ш̣н̣а не представлявало особена трудност да се разшири отново като такова множество от пастирчета и теленца. Той се разширил във форми, които били досущ като момченцата – с различни качества, черти на лицето и телосложение, с различни дрехи и накити, с различно поведение и привички. Иначе казано, всеки има различен вкус. Тъй като всеки е индивидуалност, индивидуална душа, дейностите и поведението му са напълно специфични. И въпреки това Кр̣ш̣н̣а съвсем точно възпроизвел различната позиция на всяко едно момче. Освен това Кр̣ш̣н̣а създал формите и на всички теленца, с различната им големина, цвят, привички… Това е възможно, защото всичко е експанзия на енергията на Кр̣ш̣н̣а. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва: парася брахман̣ах̣ шактих̣. Всъщност всичко, което виждаме в космическото проявление – било то материя или действащи живи същества, – е просто експанзия на енергиите на Бога, както топлината и светлината са различни експанзии на огъня.

Тому, щоб втішити матерів Своїх друзів, а також переконати Брахму, що Верховний Бог-Особа є найвищий повелитель, Він поширив Себе в пастушків і телят. У Ведах сказано, що Своєю енерґією Верховний Бог-Особа поширюється у безліч живих істот, тож Йому було не важко знов поширитися у весь гурт хлопчиків і телят. Поширившись, Він став достоту як ті хлопчики, що мали різні риси обличчя й статуру, були по-різному вдягнені й прикрашені, відрізнялися нахилами й поводженням. Кожна людина має різні якості. Людина є індивідуальна душа і тому відрізняється своїми вчинками й поводженням від інших. Однак, поширившись, Крішна зробився достоту як ті пастушата, кожне в своєму певному становищі. Він став також телятами, що були різні за розміром, кольором, вдачею тощо. Таке можливо, бо все є поширення енерґії Крішни. У «Вішну Пурані» мовиться: парасйа брахман̣ах̣ ш́актіх̣. Хоч що ми спостерігаємо в космічному проявленні, буде воно матерія чи жива істота, це все є просто поширення енерґій Господа, як жар і світло є поширення вогню.

След като се разширил във форми, които притежавали всички лични особености на момчетата и теленцата, Кр̣ш̣н̣а влязъл във Вр̣нда̄вана, заобиколен от експанзиите си. Жителите не знаели какво се било случило. Теленцата влезли в селото и се прибрали по оборите, а момчетата се върнали по домовете си при своите майки.

Так Крішна поширив Себе у хлопчиків і телят з усіма їхніми особистими рисами і, оточений тими Своїми поширеннями, ввійшов у Вріндавану. Жителі Вріндавани нічого не знали за те, що сталося. Прийшовши у село Вріндавана, телята розійшлися по своїх хлівах, а хлоп’ята пішли по домівках до своїх матерів.

Майките на момчетата чули звуците на флейтите им още преди децата да пристигнат и излезли навън да ги посрещнат и да ги прегърнат. От силната им майчина обич от гърдите им потекло мляко и те разрешили на момчетата да пият. Но те предлагали млякото си не на своите момчета, а на Върховната Божествена Личност, която се била разширила като тези момчета. Това била още една възможност за майките на Вр̣нда̄вана да нахранят с млякото си Върховната Божествена Личност. Така че Бог Кр̣ш̣н̣а дал възможност да го храни не само Яшода̄; този път Той дал такава възможност на всички по-възрастни гопӣ.

Матері хлопчиків здалеку почули флейти своїх дітей і вийшли їм назустріч. Коли вони пригорнули дітей до себе, з материнської любови молоко потекло їм з грудей, і тим молоком вони нагодували хлоп’ят. Однак вони пропонували його не своїм дітям, а Верховному Богові-Особі, що поширився в тих хлоп’ят. Це була ще одна нагода для матерів Вріндавани нагодувати своїм молоком Верховного Бога-Особу. Отже, Крішна дав змогу годувати Себе не лише Яшоді, а й усім старшим ґопі.

Момчетата се държали с майките си както обикновено, а когато се свечерило, майките изкъпали децата си, сложили им тилак и красиви накити и ги нахранили до насита след цял ден труд. Кравите, които били на паша, също се върнали вечерта и повикали теленцата си. Теленцата изтичали при майките си и те започнали да ближат телата им. Отношенията на кравите и гопӣте с техните теленца и деца останали непроменени, макар че в действителност истинските теленца и момчета не били там. Всъщност обичта на кравите и гопӣте към рожбите им нараснала без видима причина. Тази привързаност се увеличила съвсем спонтанно, въпреки че теленцата и момчетата не били техни истински деца. Макар че кравите и възрастните гопӣ на Вр̣нда̄вана обичали повече Кр̣ш̣н̣а, отколкото собствените си деца, след тази случка любовта им към тях се изравнила с любовта им към Кр̣ш̣н̣а. В продължение на цяла година Кр̣ш̣н̣а оставал във формите на теленцата и момчетата и ходел по пасищата.

Хлопчики поводилися з матерями як звичайно, і неньки, коли надійшов вечір, почали як завжди купати кожна своє дитя, прикрашати його тілакою та оздобами й годувати після денної праці. Корови, повернувшись увечері з толоки, почали скликати свої телята. Телята одразу прибігли до матінок, і ті почали вилизувати їхні тіла. Стосунки корів і ґопі з їхніми телятами й хлопчиками не змінилися, хоча то були не ті самі телята й хлопчики. Ба навіть прив’язаність корів до своїх телят і старших ґопі до хлопчиків зросла без видимої причини. Їхня прив’язаність зросла сама собою, хоча то не було їхнє потомство. Корови й старші ґопі Вріндавани любили Крішну більше від власних дітей, а після того випадку стали любити власних дітей так, як любили Крішну. Весь рік Крішна лишався поширений у телят та пастушків і ходив на пасовища.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Свръхдушата, която е експанзия на Кр̣ш̣н̣а, е в сърцето на всеки. И така, вместо да се разширява като Свръхдуша, за една година Той се разширил като множество от теленца и пастирчета.

В «Бгаґавад-ґіті» сказано, що поширення Крішни перебуває в серці кожного як Наддуша. А у випадку з хлопчиками і телятами Він замість поширювати Себе як Наддуша в них протягом року поширював Себе в тих телят і пастушків безпосередньо.

Един ден Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма наглеждали теленцата в гората, когато видели няколко крави, които пасели на върха на хълма Говардхана. Кравите виждали долу в подножието теленцата, за които се грижели момчетата. Щом зърнали теленцата, кравите изведнъж се втурнали към тях. Те препускали надолу по стръмното в галоп. Те така се топели от нежност към теленцата, че не обръщали внимание на стръмния път от върха към пасището. Те летели към теленцата с вирнати опашки и вимета, пълни с мляко. Докато тичали надолу по хълма, от силната им майчина обич млякото им се леело по земята, макар това да не били собствените им рожби. Тези крави имали други теленца, а теленцата, които пасели в подножието на хълма, били по-големи, те вече не пиели мляко, а се хранели само с трева. Въпреки това кравите веднага дошли и започнали да ближат телата им, а теленцата започнали да сучат мляко от виметата им. Те били свързани с много силна любов.

Якось Крішна й Баларама, випасаючи телята в лісі, побачили на пагорбі Ґовардгана корів, які скубли траву. Коровам зверху було видно, як хлопчики пасли телят в долині. Коли корови побачили своїх телят, вони чимдуж побігли до них. Вони мчали наниз так швидко, що передні й задні ноги їм перехрещувалися. Корови геть забулися від любови до телят, і навіть не зважали на те, що шлях з верхівки Ґовардгани до пасовища досить стрімкий. Вони, задравши хвости, бігли до телят з повним молока вименем. Коли вони мчали з пагорба, від сильної материнської любови молоко точилося їм з вимені на землю, хоча то були не їхні телята. Корови мали власні телята, а ті телята, які скубли траву під Ґовардганою, були більші і вже годувались самі. Вони вже виросли і більше не пили молока з вимені. Але корови, прибігши, взялись вилизувати телят, а ті — ссати вим’я. Видно було, що корів і телят зв’язує сильна любов.

Когато кравите се втурнали от върха на хълма Говардхана, мъжете, които ги наглеждали, се опитали да ги спрат. Мъжете се грижат за големите крави, а момчетата – за теленцата. Доколкото е възможно, теленцата трябва да се държат отделно от кравите, за да не могат да изпиват млякото им. Затова мъжете, които пасели кравите на върха на хълма, се опитали да ги спрат, но не успели. Объркани от несполуката си, те се чувствали засрамени и ядосани. Те били много недоволни, но когато слезли долу и видели децата си, които пасели теленцата, неочаквано изпитали към тях силна обич. Макар че пастирите слезли долу разочаровани, объркани и ядосани, щом видели децата си, сърцата им се разтопили от нежност. Това било удивително. Изведнъж ядът, неудовлетворението и нещастието им изчезнали. Те изливали родителската си любов върху децата си, в прилив на нежност ги вземали на ръце и ги прегръщали. Те вдишвали аромата от главичките на децата си и били много щастливи, че са заедно с тях. После мъжете отново извели кравите на върха на хълма. По пътя мислели за децата си и от очите им се стичали сълзи на нежност.

Коли корови побігли з пагорба Ґовардгани, чоловіки, що випасали їх, спробували було їх зупинити. Коровами опікувалися чоловіки, а телятами — хлопчики, і, скільки можливо, телят тримали від корів окремо, щоб вони не випивали всього молока. Тому чоловіки, що пасли корів на пагорбі Ґовардгані, намагалися зупинити їх, але зробити того не змогли. Розгублені й засоромлені, вони гнівались. Пастухи були незадоволені, але коли спустились на діл і побачили своїх дітей, що пасли телята, раптом відчули сильну любов до них. Це було щось незбагненне. Вони спускались роздратовані, засоромлені й розгнівані, та коли побачили своїх синів, серця їм затопила велика любов. Їхній гнів, прикрість і незадоволення зникли мов не було. З батьківської любови до дітей вони брали їх на руки й ніжно стискали в обіймах. Вони вдихали аромат дитячих голівок і були безмежно щасливі. Обійнявши дітей, чоловіки знов повели корів на Ґовардгану. Йдучи, вони думали про своїх дітей, і сльози любови котилися їм з очей.

Балара̄ма видял тази необикновена размяна на нежности между кравите и теленцата и между пастирите и децата им, при положение че нито теленцата, нито децата всъщност се нуждаели от толкова много грижи и започнал да се чуди защо се случило това необикновено нещо. Той бил удивен, когато видял всички жители на Вр̣нда̄вана да са така разнежени към собствените си деца, както били към Кр̣ш̣н̣а. И кравите изпитвали към теленцата същата любов, която изпитвали към Кр̣ш̣н̣а. Балара̄ма решил, че тази необикновена привързаност е нещо мистично, предизвикано или от полубоговете, или от някой могъщ човек. Иначе как би могла да настъпи такава удивителна промяна? Той заключил, че тази загадъчна промяна е предизвикана от Кр̣ш̣н̣а, когото Балара̄ма познавал като обожаемата Божествена Личност. Той си помислил: „Това е подготвено от Кр̣ш̣н̣а, дори и Аз не можах да възпра тази мистична сила.“ И Балара̄ма разбрал, че всичките момчета и теленца са просто експанзии на Кр̣ш̣н̣а.

Побачивши такий незвичайний обмін любов’ю між коровами й телятами та між батьками й дітьми — тимчасом як ні телята, ні діти такої опіки не потребували — Баларама здивувався: що то за диво? Він дивувався, бачачи, яку любов виявляли жителі Вріндавани до своїх дітей: адже так вони любили тільки Крішну. І корови ще більше прив’язалися до своїх телят — так, як до Крішни. Тому Баларама помислив, що цей надзвичайний вияв любови був щось містичне: то справа або півбогів, або якоїсь незвичайної людини. Інакше звідки б така дивовижна зміна? Він дійшов висновку, що причиною тої містичної зміни був Крішна, що перед Ним Баларама схилявся як перед Верховним Богом-Особою. Він думав: «Це влаштував Крішна, і навіть Я безсилий перед виявом тої містичної сили». Отже, Баларама збагнув, що всі хлопчики й телята — просто поширення Крішни.

Балара̄ма попитал Кр̣ш̣н̣а каква всъщност е истината. Той казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, отначало Аз мислех, че всичките крави, теленца и пастирчета са или велики мъдреци и святи личности, или полубогове, но сега се оказва, че всъщност те са твои експанзии. Те – това всъщност си Ти. Ти играеш ролята на крави, теленца и момчета. Къде е ключът на загадката? Къде са отишли другите крави, теленца и момчета? И защо Ти си се разширил в техните форми? Ще бъдеш ли така мил да ми кажеш каква е причината?“ В отговор на молбата на Балара̄ма Кр̣ш̣н̣а обяснил накратко какво е положението: как Брахма̄ откраднал теленцата и децата и как Той прикрил случилото се, като се разширил така, че хората да не разберат, че истинските животни и пастирчета липсват.

Баларама хотів дізнатися в Крішни, що ж відбувається.

— Любий Крішно, — сказав Він, — спочатку Я думав, що ті корови, телята і хлопчики-пастушки — або великі мудреці й святі, або півбоги, але тепер Мені здається, що насправді вони є Твої поширення. Вони всі — то Ти. Це просто Твоя гра — в телята, корови і хлопчиків. У чому таємниця? Куди поділися інші телята, корови і хлопчики? І чому Ти поширив Себе у корів, телят і хлопчиків? Поясни все, як Твоя ласка.

На прохання Баларами Крішна коротко пояснив, що сталося: як Брахма вкрав телят і хлопчиків, і як Він, Крішна, поширивши Себе, приховав ту подію, щоб люди не знали, що справжніх корів, телят й хлопчиків десь немає.

Докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма говорели, Брахма̄ се върнал, след като била изминала само една секунда според летоброенето на неговия живот. Бхагавад-гӣта̄ ни дава сведения за продължителността на живота на Брахма̄: четирите епохи, взети заедно хиляда пъти, т.е. четири милиона и триста хиляди години, умножени по хиляда, представляват дванадесет часа от живота на Брахма̄. Затова един миг от живота на Брахма̄ се равнява на една година по нашето летоброене. След един миг от своето летоброене Брахма̄ се върнал, за да види как е завършила шегата му. Но той се боял мъничко, защото усещал, че си играе с огъня. Кр̣ш̣н̣а бил неговият господар, а той решил да се пошегува и отнесъл момчетата и теленцата му. Той наистина бил много обезпокоен. Затова не се бавил дълго, а се върнал само след един миг (според неговото летоброене). Той видял, че всички теленца, крави и пастирчета си играят с Кр̣ш̣н̣а, точно както ги бил намерил предишния път, макар да бил сигурен, че ги е откраднал и ги е накарал да потънат в дълбок сън, омаяни от мистичните му сили. Брахма̄ се замислил: „Аз взех всички момченца, теленца и крави и знам със сигурност, че още спят. Как така същите пастирчета и животни си играят с Кр̣ш̣н̣а? Нима те не са под влиянието на мистичната ми сила? Нима в продължение на цяла година са си играли с Кр̣ш̣н̣а?“ Брахма̄ се опитал да разбере кои са те и защо не се подчиняват на мистичните му сили, но не могъл да установи това. С други думи, самият той попаднал под властта на собствените си мистични сили. Неговите мистични сили били като снега в мрака или като светулката денем. В тъмнината на нощта светулката може да блещука, както снежната пряспа на върха на хълма или върху почвата блести на дневната светлина. Но нощем сребристите искри на снега изчезват, а светулката не може да свети денем. И така, когато незначителната мистична сила на Брахма̄ била изправена пред мистичната сила на Кр̣ш̣н̣а, тя се оказала като сняг или като светулка. Когато един човек с малки мистични сили иска да покаже могъществото си в присъствието на по-голяма мистична сила, той не увеличава, а губи способностите си. Когато поискал да покаже мистичните си сили пред Кр̣ш̣н̣а, дори Брахма̄, такава велика личност, станал за смях. Брахма̄ бил объркан от собствените си мистични сили.

Під час розмови між Крішною й Баларамою повернувся Брахма, щойно минула хвиля відповідно до тривалости його життя. В «Бгаґавад-ґіті» наведені відомості про тривалість життя Брахми: тривалість чотирьох епох, помножена на 1000, або 4300000х1000 років, дорівнює дванадцяти годинам Брахми. Так само одна хвиля за відліком часу Брахми дорівнює одному рокові за сонячним відліком. Брахма повернувся за хвилю за своїм часом, хотів-бо подивитися на комедію, яка мала відбутися через зникнення хлопчиків і телят. Але водночас він і боявся, бо знав, що грається з вогнем. Крішна був пан Брахми, і то був невдалий жарт — вкрасти Його телят і хлопчиків. Він насправді був занепокоєний власним «жартом» і тому повернувся не гаючись. Повернувшись за якусь хвилю (за його часом), він побачив, що хлоп’ята, телята й корови так само бавляться з Крішною, як і тоді, коли він на них натрапив — але ж Брахма був переконаний в тому, що викрав їх і приспав за допомогою своєї містичної сили! Брахма подумав: «Я забрав усіх хлоп’ят, телята й корови і певний, що вони сплять і досі. Як можливо, щоб такі самі корови, хлоп’ята й телята бавилися зараз з Крішною? Невже на них не подіяла моя містична сила і вони так собі і гралися з Крішною протягом цілого року?» Брахма намагався зрозуміти, хто вони були і чому не підкорилися його містичній силі, але згорнути розумом всього докупи не міг. Іншими словами, він сам потрапив у оману від своєї ж містичної сили. Його містична сила була наче сніг у темряві чи світло світлячка вдень. Серед ночі світляк трохи розвиднює темряву, і так само снігова шапка на горі ясно виблискує вдень. Проте вночі сніг не дає сріблястого сяйва, ані світлячкового світла не видно вдень. І так само незначною є містична сила Брахми перед містичною силою Крішни — наче світло від снігу вночі або світляка перед сонцем. Коли людина з незначною містичною силою намагається виявити свою силу перед тим, хто володіє силою більшою, сила його губиться, і він не досягає своєї мети. Навіть Брахма, велика особистість, виглядав кумедно, намагаючись проявити свою містичну силу перед Крішною. Сам Брахма був украй здивований, що його містична сила не діє.

За да може Брахма̄ да се убеди, че тези теленца, крави и момчета не са истинските, всички те се превърнали във форми на Виш̣н̣у. Истинските пастирчета и животни спели, омаяни от мистичните сили на Брахма̄, а тези, които Брахма̄ виждал, били непосредствени експанзии на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е експанзия на Кр̣ш̣н̣а и пред Брахма̄ се появили формите на Виш̣н̣у. Всички форми на Виш̣н̣у имали синкав цвят и били облечени в жълти дрехи. Те били четириръки и държали боздуган, диск, лотосов цвят и раковина. На главите им блестели златни шлемове с инкрустирани скъпоценни камъни. Те били украсени с перли и обици и носели гирлянди от красиви цветя. На гърдите им се виждал знака Шрӣватса. По ръцете над лактите си имали гривни и други накити. Шиите им били гладки като раковина, краката им били украсени със звънчета, талиите им били опасани със златни колани, а пръстите им – обкичени със скъпоценни пръстени. Брахма̄ видял също, че цялото тяло на Виш̣н̣у – от лотосовите му крака чак до върха на главата му – е обсипано със свежи пъпки на листенца от туласӣ. Друга важна черта на формите на Виш̣н̣у била трансценденталната им красота. Усмивката им наподобявала лунната светлина, а погледът им – току-що изгрялото слънце. Дори само от погледа им личало, че те създават и поддържат проявните форми на страстта и невежеството. Виш̣н̣у представя проявлението на доброто, Брахма̄ – проявлението на страстта, Шива – проявлението на невежеството. Следователно като този, който поддържа всичко в космическото проявление, Виш̣н̣у създава и поддържа също Брахма̄ и Шива.

Аби переконати Брахму, що всі корови, телята і хлопчики не ті, не справжні, всі корови, телята і хлопчики, що бавилися з Крішною, перетворилися на форми Вішну. Справжні під чаром містичної сили Брахми спали, а ті, що їх бачив Брахма, були безпосередні поширення Крішни, або Вішну. Вішну — це поширення Крішни, тож перед Брахмою з’явилися форми Вішну. Всі форми Вішну мали блакитні тіла і були вбрані у жовте, в чотирьох руках Вони тримали булаву, диск, лотос і мушлю. На головах у Них сяяли золоті оздоблені самоцвітами шоломи, Вони мали на собі перли, сережки та чудові ґірлянди. На грудях Вони мали знак шріватси, на руках зап’ястя та інші коштовні прикраси. Шиї в Них були ніжні, наче поверхня мушлі, на ногах Вони мали дзвіночки, на таліях — золоті пояси, на пальцях — каблучки з самоцвітами. Ще Брахма побачив, що все тіло Господа Вішну — від лотосових стіп і аж до маківки — вкрите пуп’янками туласі. Ще інша важлива риса, що форми Вішну були трансцендентно прекрасні. Їхні усмішки були наче місячне світло, погляди — наче сонце, яке тільки-но встало з-за обрію. Вони сяяли і були як творці й опора ґун невігластва і страсти. Вішну представляє ґуну добра, Брахма — ґуну страсти, а Господь Шіва — ґуну невігластва. Тому Вішну як той, хто підтримує космічне проявлення, творить і підтримує і Брахму, і Господа Шіву.

След това проявление на Бог Виш̣н̣у Брахма̄ видял, че много други Брахма̄, Шива, полубогове и дори незначителни живи същества като мравки и най-малки тревички – подвижни и неподвижни – танцуват около Бог Виш̣н̣у. Танцът им бил съпроводен от най-различни видове музика, те всички обожавали Бог Виш̣н̣у. Брахма̄ осъзнал, че в тези форми на Виш̣н̣у се съдържа всичко, като се започне от съвършенството ан̣има̄, да се смалиш до размерите на атом, и се стигне до това да можеш да станеш обширен като космическото проявление. Мистичните сили на Брахма̄, Шива и полубоговете, както и двадесет и четирите елемента на космическото проявление присъстват в пълна степен в личността на Виш̣н̣у. Под въздействието на Бог Виш̣н̣у него го обожавали всички подвластни мистични сили. Той бил обожаван от времето, пространството, космическото проявление, издигането на човешкото общество, дейностите, желанието и трите качества на материалната природа. Освен това Брахма̄ осъзнал, че Бог Виш̣н̣у е източникът на цялата истина, знание и блаженство. Той е единството от трите трансцендентални характеристики: вечност, знание и блаженство – и обектът на обожание за последователите на Упаниш̣адите.

По тому проявленні Господа Вішну Брахма побачив, що багато інших Брахм, Шів, півбогів та навіть незначних живих істот аж до мурах та найменшої дрібноти — всі рухомі й нерухомі живі істоти — танцюють навколо Господа Вішну. Вони танцювали під супровід різноманітних мелодій і складали шану Господу Вішну. Брахма збагнув, що всі форми Вішну були повні у Своїй довершеності, починаючи від досконалости аніма, вміння ставати меншими від атома, і до вміння робитися такими безмежними, як космічне проявлення. В особі Вішну були повно представлені всі містичні сили Брахми, Шіви, всі півбоги та двадцять чотири первні космічного проявлення. Йому поклонялися час, простір, космічне проявлення, очисні обряди, бажання, діяльність і три якості матеріальної природи. Брахма зрозумів також, що Господь Вішну є джерело істини, знання і блаженства. Він поєднує в Собі три трансцендентні риси: вічність, знання і блаженство. Він — об’єкт на поклоніння для тих, хто наслідує Упанішади.

Брахма̄ разбрал, че кравите, момчетата и теленцата, които се превърнали във форми на Виш̣н̣у, се променили не чрез някакъв мистицизъм, който може да покаже един йогӣ или полубог с особените си сили. Кравите, теленцата и децата, които се превърнали във виш̣н̣у-мӯрти, т.е. във форми на Виш̣н̣у, били проявени не от виш̣н̣у-ма̄я̄, енергията на Виш̣н̣у, а били самият Виш̣н̣у. Качествата на Виш̣н̣у и на виш̣н̣у-ма̄я̄ се отнасят едни към други като огъня и топлината. Топлината е качество, присъщо на огъня, но тя не е огън. Проявяването на формите на Виш̣н̣у от момчетата, кравите и теленцата не било като топлината, а по-скоро като огъня – те наистина били Виш̣н̣у. В действителност качествата на Виш̣н̣у са пълна истина, пълно знание и пълно блаженство. За пример могат да се използват материалните обекти, които се отразяват в много, много предмети. Например слънцето са отразява в много делви с вода, но тези отражения не са истинското слънце. Макар да изглеждат като слънцето, те не излъчват топлина и светлина. Но формите, които Кр̣ш̣н̣а приел, били изцяло Виш̣н̣у. Сатя означава истина, гя̄на – пълно знание и а̄нанда – пълно блаженство.

Брахма збагнув, що різноманітні форми корів, хлопчиків і телят, які перетворилися на форми Вішну, не були створені за допомогою містичних сил, як це роблять йоґи або півбоги за допомогою особливої сили, що нею володіють. Корови, телята і хлопчики, що перетворилися на вішну-мурті, форми Вішну, не були виявами вішну-майі, енерґії Вішну — вони були Сам Вішну. За якостями Вішну і вішну-майа — наче вогонь і жар відповідно. Форми Вішну, які проявили хлопчики, корови й телята, були не як жар, а як сам вогонь, бо були Сам Вішну. Вішну — то найвища істина, повне знання і довершене блаженство. Це можна пояснити на прикладі матеріального предмета, що віддзеркалюється багато разів: приміром, сонце відбивається у численних глечиках з водою, але такі його відображення не є справжнє сонце. Сонце, яке в глекові, насправді не дає світла й жару, хоча і скидається на сонце. Проте всі форми, яких прибрав Крішна — то Вішну в усій Своїй повноті. Сатйа означає «істина», джн̃а̄на — «повне знання», і а̄нанда — «повне блаженство».

Трансценденталните форми, които се съдържат във Върховната Божествена Личност, са толкова велики, че имперсоналистите, последователи на Упаниш̣адите, не могат да достигнат необходимото знание, за да ги разберат. Трансценденталните форми на Бога са отвъд обсега на разбиране на имперсоналистите. Като изучават Упаниш̣адите, имперсоналистите могат да разберат само, че Абсолютната Истина не е материална и не е материално стеснена до рамките на някакво ограничено могъщество. Брахма̄ разбрал, че Кр̣ш̣н̣а се е разширил в тези форми на Виш̣н̣у и че всичко подвижно и неподвижно в космическото проявление съществува благодарение експанзиите на енергията на Върховния Бог.

Особистісні трансцендентні форми Верховного Бога-Особи такі величні , що імперсоналісти, послідовники Упанішад , не здатні досягти рівня знання, з якого можна їх осягнути. Тобто осягнути трансцендентні форми Господа поза можливостями імперсоналістів, які, вивчаючи Упанішади, на силі зрозуміти лише, що Абсолютна Істина — не матерія і що Абсолютну Істину не стримує матеріально ніяка обмежена сила. Господь Брахма збагнув Крішну і Його поширення у формах Вішну. Також він збагнув, як завдяки поширенню енерґії Верховного Господа в космічному проявленні існує все рухоме й нерухоме.

Брахма̄ стоял така, объркан от безсилието си, и осъзнавал доколко възможностите му са ограничени в рамките на единадесетте сетива. Но той поне разбрал, че също е създаден от материалната енергия и е като кукла в ръцете ѝ. Както куклата не може да танцува сама, а танцува според указанията на кукловода, така и полубоговете и живите същества се изцяло подчинени на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Чайтаня чарита̄мр̣та, единственият господар е Кр̣ш̣н̣а, всички други са слуги. Целият свят се намира под талазите на материалната омая, а живите същества се носят като сламки във вода. И борбата им за съществуване продължава. Но щом човек осъзнае, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, тази ма̄я̄, илюзорна борба за съществуване, веднага спира.

Кінець кінцем, після невдалої спроби появити свою обмежену містичну силу усвідомивши, що його діяльність обмежена одинадцятьма чуттями, Брахма зрозумів, що він, творіння матеріальної енерґії, подібний до маріонетки. Маріонетка не може танцювати незалежно, вона танцює так, як її спонукує ляльковик. Так само півбоги й живі істоти залежні від Верховного Бога-Особи. В «Чайтан’я-чарітамріті» сказано, що єдиний володар — то Крішна, а всі інші Його слуги. Весь світ перебуває під чаром матеріальної енерґії, вкритий її хвилями, і істоти плавають в тих водах наче соломинки. Боротьба за існування не припиняється. Але щойно людина усвідомить, що вона є вічний слуга Верховного Бога-Особи, одразу ілюзорна боротьба за існування, майа, припиняється.

Брахма̄, на когото богинята на учението е напълно подчинена и който е смятан за най-големия авторитет във ведическото знание, бил много объркан и не можел да разбере необикновеното могъщество, проявено от Върховната Божествена Личност. В материалния свят дори личност като Брахма̄ не може да разбере могъщата мистична енергия на Върховния Бог. Брахма̄ не само че не разбирал, но и бил объркан от това, което Кр̣ш̣н̣а показал пред него.

Отже, Господь Брахма, що йому кориться сама богиня мудрости й кого вважають за найвищий авторитет з ведичного знання, був спантеличений, не мігши осягнути тої надзвичайної сили, що її проявив Верховний Бог-Особа. Навіть такі могутні особистості матеріального світу, як Брахма, нездатні збагнути захованої містичної сили Верховного Господа. Брахма не лише не міг осягти її, ба більше, він був украй спантеличений, споглядаючи те, що явив йому Господь Крішна.

Кр̣ш̣н̣а се смилил над неспособността на Брахма̄ да разбере дори могъществото на Виш̣н̣у, с помощта на което се бил превърнал в крави и пастирчета, и както проявявал експанзията си на Виш̣н̣у, изведнъж спуснал над мястото на действието завесата си йога-ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че не можем да видим Върховната Божествена Личност заради завесата от йога-ма̄я̄. Маха̄-ма̄я̄, или външната енергия, прикрива реалността и не позволява на обусловената душа да разбере Върховната Божествена Личност, която се намира отвъд космическото проявление. А енергията, която частично показва Върховната Божествена Личност и частично не ни позволява да я видим, се нарича йога-ма̄я̄. Брахма̄ не е обикновена обусловена душа. Той е много, много по-висшестоящ от всички полубогове и въпреки това не могъл да разбере тази проява на Върховната Божествена Личност. Затова по своя воля Кр̣ш̣н̣а престанал да показва могъществото си. Обусловената душа не само се озадачава, но и губи всякаква способност да разбира. Завесата на йога-ма̄я̄ била спусната, за да не изпада Брахма̄ в още по-голямо недоумение.

Зглянувшись над Брахмою, — що був неспроможний навіть споглядати, як Крішна, перетворивши Себе на корів та пастушків, являє могуття Вішну, — Крішна, повністю появляючи форми Вішну, враз накинув на те видовище завісу йоґамайі. В «Бгаґавад-ґіті» сказано, що крізь покров йоґамайі Верховного Бога-Особу не побачити. Реальність вкриває махамайа, тобто зовнішня енерґія, яка не дає зумовленій душі збагнути Верховного Бога-Особу, що перебуває поза космічним проявленням. А енерґія, яка частково відкриває Верховного Бога-Особу, а частково обмежує зір, зветься йоґамайа. Брахма — не пересічна зумовлена душа. Він набагато вищий від усіх півбогів, а проте не зміг осягнути того, що появив Верховний Бог-Особа. Тому Крішна покинув проявляти далі Свої енерґії. Ті енерґії просто спантеличують зумовлену душу, до того ж вона геть нездатна їх осягнути. Тому, щоб далі не бентежити Брахму, була опущена запона йоґамайі.

Когато Брахма̄ се освободил от объркването си, той се почувствал така, като че ли се е завърнал от смъртта, и с голямо усилие отворил очи. И сега видял вечния космос с обикновени очи. Около себе си видял прекрасната Вр̣нда̄вана, изпълнена с дървета, Вр̣нда̄вана, която е източник на живот за всички живи същества. Той се възхитил на трансценденталната земя, където живите същества са далеч отвъд обикновената природа. В горите на Вр̣нда̄вана дори свирепите тигри и другите хищни животни живеят кротко редом със сърните и хората. Той разбрал, че поради присъствието на Върховната Божествена Личност това място е трансцендентално по отношение на всички други места и в него няма похот и алчност.

Звільнений з трудного становища, Брахма наче повернувся від смерти до життя. Він на превелику силу розплющився і знов побачив зовнішнє космічне проявлення звичайним зором. Він побачив довкола себе найчудовніші краєвиди Вріндавани з купами дерев, що є джерелом життя для всіх живих істот. Він збагнув, що земля Вріндавани трансцендентна — всі живі істоти там трансцендентні щодо звичайної природи. Навіть грізні лісові звірі, як оце тигри, у Вріндавані мирно живуть поруч з оленями й людьми. Він розумів, що завдяки присутності Верховного Бога-Особи це місце трансцендентне щодо інших місць і що тут немає хтивости й пожадливости.

Брахма̄ открил Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, в ролята на малко пастирче. Видял малкото детенце с лакомство в лявата си ръка да търси приятелите си, кравите и теленцата, точно както преди една година, когато те изчезнали.

Брахма побачив, що Шрі Крішна, Верховний Бог-Особа, грає роль маленького пастушка. Він бачив маля зі жменькою якоїсь страви в лівій руці, Воно шукало за Своїми друзями, коровами й телятами, як і рік тому, коли вони зникли.

Брахма̄ веднага слязъл от огромния лебед, който го носи на гърба си, и се проснал по очи пред Бога като златна пръчка. Думата, която използват ваиш̣н̣авите за отдаване на почит, е дан̣д̣ават. Тя означава „падам като пръчка“. Човек трябва да отдава почит на старшите ваиш̣н̣ави, като се просва по очи с тяло, изпънато като пръчка. Брахма̄ паднал като пръчка пред Бога, за да отдаде почитанията си, и тъй като Брахма̄ има златист цвят на кожата, той приличал на златна пръчка, която лежи пред Бог Кр̣ш̣н̣а. Шлемовете на четирите глави на Брахма̄ докоснали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Брахма̄ бил обзет от неописуемо щастие, от очите му започнали да се стичат сълзи, които окъпали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Той много пъти падал и отново ставал, спомняйки си прекрасните дейности на Бога. След като дълго време отдавал почитания, накрая Брахма̄ се изправил и избърсал очи с ръка. Той видял Бога пред себе си, разтреперил се и започнал да се моли с голямо старание, смирение и почит.

Брахма зійшов з великого лебедя, який його носить, і, наче золота палка, впав ницьма перед Господом. Слово, що його вживають вайшнави, коли йдеться за вияв пошани — дандават. Воно означає «впасти наче палка». Старших вайшнав слід вшановувати, падаючи на землю наче палка. Так і Брахма на знак пошани впав перед Господом наче палка, а що тіло Брахми золотаве, здавалося, ніби перед Господа Крішни лежить золота палка. Всіма чотирма шоломами на головах Брахма торкнувся до лотосових стіп Крішни і, щасливий, заплакав, омиваючи своїми сльозами лотосові стопи Крішни. Згадуючи дивовижні дії Господа, він знов і знов падав у дандават. Так він вшановував Господа протягом тривалого часу, тоді піднявся і витер сльози. Бачачи Господа просто перед собою, Брахма затремтів всім тілом і став молитися до Нього з великою пошаною, зосереджено і смиренно.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху тринадесета глава на книгата Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена Как Брахма̄ откраднал момчетата и теленцата“.

Так закінчується Бгактіведантів виклад тринадцятого розділу книги «Крішна, Верховний Бог-Особа», назва якому «Як Брахма вкрав хлопчиків і телят».