Шукадева Госва̄мӣ много се оживил, когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит го попитал защо в продължение на цяла година момчетата не говорели за смъртта на Агха̄сура. Той му рекъл: „Скъпи царю, с любознателността си ти обновяваш трансценденталното съдържание на забавленията на Кр̣ш̣н̣а.“

Знае се, че преданите съвсем естествено използват ума си, енергията си, думите си, ушите си и т.н., за да слушат постоянно за Кр̣ш̣н̣а и да възпяват Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание и за този, който внимателно и задълбочено слуша и възпява, темата никога не остарява, нито омръзва. Това е важна особеност на трансценденталното съдържание, за разлика от материалното. Материалните теми стават безинтересни и човек не може да слуша неограничено дълго време по един и същ въпрос, иска му се някаква промяна. Но трансценденталните теми се наричат нитя-нава-нава̄яма̄на. Това означава, че човек може да продължава да възпява Бога и да слуша за него, без никога да се умори, а напротив – да е бодър и с нетърпение да очаква да чуе още и още.

Дълг на духовния учител е да открива на искрения и любознателен ученик всички поверителни въпроси. И така, Шукадева Госва̄мӣ започнал да обяснява защо убиването на Агха̄сура не се обсъждало, докато не минала една година. Шукадева Госва̄мӣ казал на царя: „Сега внимателно слушай каква е тази загадка. След като спасил приятелите си от устата на Агха̄сура и убил демона, Кр̣ш̣н̣а ги събрал на брега на Ямуна̄ и им казал: „Приятели, вижте само колко хубаво е това място по мекия песъчлив бряг на Ямуна̄ – тук можем да хапнем и да си поиграем. Вижте как красиво са разцъфнали лотосите във водата и как навсякъде се носи тяхното ухание. Непрекъснато се преливат и ехтят чуруликането на птиците и гукането на пауните, съпровождани от шумоленето на листата по дърветата. И това разхубавява още повече красивата гледка на дърветата. Нека обядваме тук, защото вече е късно и сме гладни. Нека теленцата стоят близо до нас, за да могат да пият вода от Ямуна̄. Докато ние се храним, те могат да пасат меката трева наоколо.“

Всички момчета много се зарадвали на предложението на Кр̣ш̣н̣а и казали: „О, разбира се, нека седнем да обядваме тук.“ После пуснали теленцата да пасат меката трева, седнали на земята около Кр̣ш̣н̣а и разтворили кутиите, които си носели от къщи. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а седял в средата на кръга, а момчетата били обърнали лица към него. Те ядели, постоянно гледали Бога в лицето и му се наслаждавали. Кр̣ш̣н̣а бил като сърцевината на лотосовия цвят, а момчетата около него – като листенцата му. Момчетата събрали цветя, листа и кора от дървета, поставили върху тях кутиите си и започнали да обядват, радвайки се на общуването с Кр̣ш̣н̣а. Всяко момче имало своя лична връзка с Кр̣ш̣н̣а и всички се забавлявали, като си разменяли шеговити думи. Докато Бог Кр̣ш̣н̣а се наслаждавал на обеда с приятелите си, флейтата му била мушната в пояса на дрехата му, а рогът и тояжката му били втъкнати от другата страна. В лявата си длан Той държал лакомство, приготвено от кисело мляко, масло, ориз и нарязани плодове, което можело да се види през прозрачните му и нежни като листенцата на цвете пръсти. Върховната Божествена Личност, която приема това, което се предлага с внушителни жертвоприношения, се смеела и шегувала, наслаждавайки се на обеда с приятелите си от Вр̣нда̄вана. Тази гледка наблюдавали полубоговете от небесата. А момчетата просто се наслаждавали на трансценденталното блаженство от близостта на Върховната Божествена Личност.

В това време теленцата, които пасели наблизо, навлезли навътре в гората, подмамени от свежата трева, и постепенно се изгубили от поглед. Когато момчетата забелязали, че теленцата ги няма, се уплашили да не би да им се е случило нещо лошо и веднага извикали: „Кр̣ш̣н̣а!“ Кр̣ш̣н̣а убива олицетворението на страха. Всички се боят от олицетворението на страха, но страхът се бои от Кр̣ш̣н̣а. Като извикали думата „Кр̣ш̣н̣а“, пастирчетата веднага превъзмогнали страха си. От голяма обич Кр̣ш̣н̣а не искал приятелите му да прекъсват приятния си обед, за да търсят теленцата. Затова им казал: „Приятели, няма нужда да прекъсвате обеда си. Продължавайте да се веселите. Аз сам ще отида да видя къде са теленцата.“ И незабавно тръгнал да търси теленцата из пещерите и храсталаците. Търсил ги из ямите и по горите, но не ги намерил никъде.

Когато Кр̣ш̣н̣а убивал Агха̄сура и полубоговете наблюдавали случката с голямо удивление, Брахма̄, който бил роден от лотосовия цвят, израснал от пъпа на Виш̣н̣у, също бил дошъл да гледа. Той бил удивен как едно малко момче като Кр̣ш̣н̣а може да извършва такива невероятни подвизи. Макар да знаел, че малкото пастирче е Върховната Божествена Личност, той искал да види Бога да извършва още по-славни забавления. Затова откраднал всички пастирчета и теленца и ги пренесъл на друго място. Ето защо Бог Кр̣ш̣н̣а не можел да намери теленцата и загубил дори и приятелите си, които обядвали на брега на Ямуна̄. Във формата си на пастирче Бог Кр̣ш̣н̣а бил много по-малък от Брахма̄, но тъй като бил Върховната Божествена Личност, веднага разбрал кой е откраднал всички теленца и пастирчета. Кр̣ш̣н̣а си мислел: „Брахма̄ отнесе всички момчета и теленца. Как ще се върна сам във Вр̣нда̄вана? Майките им толкова ще скърбят!“

И за да удовлетвори майките на приятелите си, а също и да докаже на Брахма̄ върховенството на Божествената Личност, Той в миг се разширил като пастирчета и теленца. Във Ведите се казва, че чрез енергията си Върховната Божествена Личност може да се разширява в много живи същества. Така че за Кр̣ш̣н̣а не представлявало особена трудност да се разшири отново като такова множество от пастирчета и теленца. Той се разширил във форми, които били досущ като момченцата – с различни качества, черти на лицето и телосложение, с различни дрехи и накити, с различно поведение и привички. Иначе казано, всеки има различен вкус. Тъй като всеки е индивидуалност, индивидуална душа, дейностите и поведението му са напълно специфични. И въпреки това Кр̣ш̣н̣а съвсем точно възпроизвел различната позиция на всяко едно момче. Освен това Кр̣ш̣н̣а създал формите и на всички теленца, с различната им големина, цвят, привички… Това е възможно, защото всичко е експанзия на енергията на Кр̣ш̣н̣а. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва: парася брахман̣ах̣ шактих̣. Всъщност всичко, което виждаме в космическото проявление – било то материя или действащи живи същества, – е просто експанзия на енергиите на Бога, както топлината и светлината са различни експанзии на огъня.

След като се разширил във форми, които притежавали всички лични особености на момчетата и теленцата, Кр̣ш̣н̣а влязъл във Вр̣нда̄вана, заобиколен от експанзиите си. Жителите не знаели какво се било случило. Теленцата влезли в селото и се прибрали по оборите, а момчетата се върнали по домовете си при своите майки.

Майките на момчетата чули звуците на флейтите им още преди децата да пристигнат и излезли навън да ги посрещнат и да ги прегърнат. От силната им майчина обич от гърдите им потекло мляко и те разрешили на момчетата да пият. Но те предлагали млякото си не на своите момчета, а на Върховната Божествена Личност, която се била разширила като тези момчета. Това била още една възможност за майките на Вр̣нда̄вана да нахранят с млякото си Върховната Божествена Личност. Така че Бог Кр̣ш̣н̣а дал възможност да го храни не само Яшода̄; този път Той дал такава възможност на всички по-възрастни гопӣ.

Момчетата се държали с майките си както обикновено, а когато се свечерило, майките изкъпали децата си, сложили им тилак и красиви накити и ги нахранили до насита след цял ден труд. Кравите, които били на паша, също се върнали вечерта и повикали теленцата си. Теленцата изтичали при майките си и те започнали да ближат телата им. Отношенията на кравите и гопӣте с техните теленца и деца останали непроменени, макар че в действителност истинските теленца и момчета не били там. Всъщност обичта на кравите и гопӣте към рожбите им нараснала без видима причина. Тази привързаност се увеличила съвсем спонтанно, въпреки че теленцата и момчетата не били техни истински деца. Макар че кравите и възрастните гопӣ на Вр̣нда̄вана обичали повече Кр̣ш̣н̣а, отколкото собствените си деца, след тази случка любовта им към тях се изравнила с любовта им към Кр̣ш̣н̣а. В продължение на цяла година Кр̣ш̣н̣а оставал във формите на теленцата и момчетата и ходел по пасищата.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Свръхдушата, която е експанзия на Кр̣ш̣н̣а, е в сърцето на всеки. И така, вместо да се разширява като Свръхдуша, за една година Той се разширил като множество от теленца и пастирчета.

Един ден Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма наглеждали теленцата в гората, когато видели няколко крави, които пасели на върха на хълма Говардхана. Кравите виждали долу в подножието теленцата, за които се грижели момчетата. Щом зърнали теленцата, кравите изведнъж се втурнали към тях. Те препускали надолу по стръмното в галоп. Те така се топели от нежност към теленцата, че не обръщали внимание на стръмния път от върха към пасището. Те летели към теленцата с вирнати опашки и вимета, пълни с мляко. Докато тичали надолу по хълма, от силната им майчина обич млякото им се леело по земята, макар това да не били собствените им рожби. Тези крави имали други теленца, а теленцата, които пасели в подножието на хълма, били по-големи, те вече не пиели мляко, а се хранели само с трева. Въпреки това кравите веднага дошли и започнали да ближат телата им, а теленцата започнали да сучат мляко от виметата им. Те били свързани с много силна любов.

Когато кравите се втурнали от върха на хълма Говардхана, мъжете, които ги наглеждали, се опитали да ги спрат. Мъжете се грижат за големите крави, а момчетата – за теленцата. Доколкото е възможно, теленцата трябва да се държат отделно от кравите, за да не могат да изпиват млякото им. Затова мъжете, които пасели кравите на върха на хълма, се опитали да ги спрат, но не успели. Объркани от несполуката си, те се чувствали засрамени и ядосани. Те били много недоволни, но когато слезли долу и видели децата си, които пасели теленцата, неочаквано изпитали към тях силна обич. Макар че пастирите слезли долу разочаровани, объркани и ядосани, щом видели децата си, сърцата им се разтопили от нежност. Това било удивително. Изведнъж ядът, неудовлетворението и нещастието им изчезнали. Те изливали родителската си любов върху децата си, в прилив на нежност ги вземали на ръце и ги прегръщали. Те вдишвали аромата от главичките на децата си и били много щастливи, че са заедно с тях. После мъжете отново извели кравите на върха на хълма. По пътя мислели за децата си и от очите им се стичали сълзи на нежност.

Балара̄ма видял тази необикновена размяна на нежности между кравите и теленцата и между пастирите и децата им, при положение че нито теленцата, нито децата всъщност се нуждаели от толкова много грижи и започнал да се чуди защо се случило това необикновено нещо. Той бил удивен, когато видял всички жители на Вр̣нда̄вана да са така разнежени към собствените си деца, както били към Кр̣ш̣н̣а. И кравите изпитвали към теленцата същата любов, която изпитвали към Кр̣ш̣н̣а. Балара̄ма решил, че тази необикновена привързаност е нещо мистично, предизвикано или от полубоговете, или от някой могъщ човек. Иначе как би могла да настъпи такава удивителна промяна? Той заключил, че тази загадъчна промяна е предизвикана от Кр̣ш̣н̣а, когото Балара̄ма познавал като обожаемата Божествена Личност. Той си помислил: „Това е подготвено от Кр̣ш̣н̣а, дори и Аз не можах да възпра тази мистична сила.“ И Балара̄ма разбрал, че всичките момчета и теленца са просто експанзии на Кр̣ш̣н̣а.

Балара̄ма попитал Кр̣ш̣н̣а каква всъщност е истината. Той казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, отначало Аз мислех, че всичките крави, теленца и пастирчета са или велики мъдреци и святи личности, или полубогове, но сега се оказва, че всъщност те са твои експанзии. Те – това всъщност си Ти. Ти играеш ролята на крави, теленца и момчета. Къде е ключът на загадката? Къде са отишли другите крави, теленца и момчета? И защо Ти си се разширил в техните форми? Ще бъдеш ли така мил да ми кажеш каква е причината?“ В отговор на молбата на Балара̄ма Кр̣ш̣н̣а обяснил накратко какво е положението: как Брахма̄ откраднал теленцата и децата и как Той прикрил случилото се, като се разширил така, че хората да не разберат, че истинските животни и пастирчета липсват.

Докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма говорели, Брахма̄ се върнал, след като била изминала само една секунда според летоброенето на неговия живот. Бхагавад-гӣта̄ ни дава сведения за продължителността на живота на Брахма̄: четирите епохи, взети заедно хиляда пъти, т.е. четири милиона и триста хиляди години, умножени по хиляда, представляват дванадесет часа от живота на Брахма̄. Затова един миг от живота на Брахма̄ се равнява на една година по нашето летоброене. След един миг от своето летоброене Брахма̄ се върнал, за да види как е завършила шегата му. Но той се боял мъничко, защото усещал, че си играе с огъня. Кр̣ш̣н̣а бил неговият господар, а той решил да се пошегува и отнесъл момчетата и теленцата му. Той наистина бил много обезпокоен. Затова не се бавил дълго, а се върнал само след един миг (според неговото летоброене). Той видял, че всички теленца, крави и пастирчета си играят с Кр̣ш̣н̣а, точно както ги бил намерил предишния път, макар да бил сигурен, че ги е откраднал и ги е накарал да потънат в дълбок сън, омаяни от мистичните му сили. Брахма̄ се замислил: „Аз взех всички момченца, теленца и крави и знам със сигурност, че още спят. Как така същите пастирчета и животни си играят с Кр̣ш̣н̣а? Нима те не са под влиянието на мистичната ми сила? Нима в продължение на цяла година са си играли с Кр̣ш̣н̣а?“ Брахма̄ се опитал да разбере кои са те и защо не се подчиняват на мистичните му сили, но не могъл да установи това. С други думи, самият той попаднал под властта на собствените си мистични сили. Неговите мистични сили били като снега в мрака или като светулката денем. В тъмнината на нощта светулката може да блещука, както снежната пряспа на върха на хълма или върху почвата блести на дневната светлина. Но нощем сребристите искри на снега изчезват, а светулката не може да свети денем. И така, когато незначителната мистична сила на Брахма̄ била изправена пред мистичната сила на Кр̣ш̣н̣а, тя се оказала като сняг или като светулка. Когато един човек с малки мистични сили иска да покаже могъществото си в присъствието на по-голяма мистична сила, той не увеличава, а губи способностите си. Когато поискал да покаже мистичните си сили пред Кр̣ш̣н̣а, дори Брахма̄, такава велика личност, станал за смях. Брахма̄ бил объркан от собствените си мистични сили.

За да може Брахма̄ да се убеди, че тези теленца, крави и момчета не са истинските, всички те се превърнали във форми на Виш̣н̣у. Истинските пастирчета и животни спели, омаяни от мистичните сили на Брахма̄, а тези, които Брахма̄ виждал, били непосредствени експанзии на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е експанзия на Кр̣ш̣н̣а и пред Брахма̄ се появили формите на Виш̣н̣у. Всички форми на Виш̣н̣у имали синкав цвят и били облечени в жълти дрехи. Те били четириръки и държали боздуган, диск, лотосов цвят и раковина. На главите им блестели златни шлемове с инкрустирани скъпоценни камъни. Те били украсени с перли и обици и носели гирлянди от красиви цветя. На гърдите им се виждал знака Шрӣватса. По ръцете над лактите си имали гривни и други накити. Шиите им били гладки като раковина, краката им били украсени със звънчета, талиите им били опасани със златни колани, а пръстите им – обкичени със скъпоценни пръстени. Брахма̄ видял също, че цялото тяло на Виш̣н̣у – от лотосовите му крака чак до върха на главата му – е обсипано със свежи пъпки на листенца от туласӣ. Друга важна черта на формите на Виш̣н̣у била трансценденталната им красота. Усмивката им наподобявала лунната светлина, а погледът им – току-що изгрялото слънце. Дори само от погледа им личало, че те създават и поддържат проявните форми на страстта и невежеството. Виш̣н̣у представя проявлението на доброто, Брахма̄ – проявлението на страстта, Шива – проявлението на невежеството. Следователно като този, който поддържа всичко в космическото проявление, Виш̣н̣у създава и поддържа също Брахма̄ и Шива.

След това проявление на Бог Виш̣н̣у Брахма̄ видял, че много други Брахма̄, Шива, полубогове и дори незначителни живи същества като мравки и най-малки тревички – подвижни и неподвижни – танцуват около Бог Виш̣н̣у. Танцът им бил съпроводен от най-различни видове музика, те всички обожавали Бог Виш̣н̣у. Брахма̄ осъзнал, че в тези форми на Виш̣н̣у се съдържа всичко, като се започне от съвършенството ан̣има̄, да се смалиш до размерите на атом, и се стигне до това да можеш да станеш обширен като космическото проявление. Мистичните сили на Брахма̄, Шива и полубоговете, както и двадесет и четирите елемента на космическото проявление присъстват в пълна степен в личността на Виш̣н̣у. Под въздействието на Бог Виш̣н̣у него го обожавали всички подвластни мистични сили. Той бил обожаван от времето, пространството, космическото проявление, издигането на човешкото общество, дейностите, желанието и трите качества на материалната природа. Освен това Брахма̄ осъзнал, че Бог Виш̣н̣у е източникът на цялата истина, знание и блаженство. Той е единството от трите трансцендентални характеристики: вечност, знание и блаженство – и обектът на обожание за последователите на Упаниш̣адите.

Брахма̄ разбрал, че кравите, момчетата и теленцата, които се превърнали във форми на Виш̣н̣у, се променили не чрез някакъв мистицизъм, който може да покаже един йогӣ или полубог с особените си сили. Кравите, теленцата и децата, които се превърнали във виш̣н̣у-мӯрти, т.е. във форми на Виш̣н̣у, били проявени не от виш̣н̣у-ма̄я̄, енергията на Виш̣н̣у, а били самият Виш̣н̣у. Качествата на Виш̣н̣у и на виш̣н̣у-ма̄я̄ се отнасят едни към други като огъня и топлината. Топлината е качество, присъщо на огъня, но тя не е огън. Проявяването на формите на Виш̣н̣у от момчетата, кравите и теленцата не било като топлината, а по-скоро като огъня – те наистина били Виш̣н̣у. В действителност качествата на Виш̣н̣у са пълна истина, пълно знание и пълно блаженство. За пример могат да се използват материалните обекти, които се отразяват в много, много предмети. Например слънцето са отразява в много делви с вода, но тези отражения не са истинското слънце. Макар да изглеждат като слънцето, те не излъчват топлина и светлина. Но формите, които Кр̣ш̣н̣а приел, били изцяло Виш̣н̣у. Сатя означава истина, гя̄на – пълно знание и а̄нанда – пълно блаженство.

Трансценденталните форми, които се съдържат във Върховната Божествена Личност, са толкова велики, че имперсоналистите, последователи на Упаниш̣адите, не могат да достигнат необходимото знание, за да ги разберат. Трансценденталните форми на Бога са отвъд обсега на разбиране на имперсоналистите. Като изучават Упаниш̣адите, имперсоналистите могат да разберат само, че Абсолютната Истина не е материална и не е материално стеснена до рамките на някакво ограничено могъщество. Брахма̄ разбрал, че Кр̣ш̣н̣а се е разширил в тези форми на Виш̣н̣у и че всичко подвижно и неподвижно в космическото проявление съществува благодарение експанзиите на енергията на Върховния Бог.

Брахма̄ стоял така, объркан от безсилието си, и осъзнавал доколко възможностите му са ограничени в рамките на единадесетте сетива. Но той поне разбрал, че също е създаден от материалната енергия и е като кукла в ръцете ѝ. Както куклата не може да танцува сама, а танцува според указанията на кукловода, така и полубоговете и живите същества се изцяло подчинени на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Чайтаня чарита̄мр̣та, единственият господар е Кр̣ш̣н̣а, всички други са слуги. Целият свят се намира под талазите на материалната омая, а живите същества се носят като сламки във вода. И борбата им за съществуване продължава. Но щом човек осъзнае, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, тази ма̄я̄, илюзорна борба за съществуване, веднага спира.

Брахма̄, на когото богинята на учението е напълно подчинена и който е смятан за най-големия авторитет във ведическото знание, бил много объркан и не можел да разбере необикновеното могъщество, проявено от Върховната Божествена Личност. В материалния свят дори личност като Брахма̄ не може да разбере могъщата мистична енергия на Върховния Бог. Брахма̄ не само че не разбирал, но и бил объркан от това, което Кр̣ш̣н̣а показал пред него.

Кр̣ш̣н̣а се смилил над неспособността на Брахма̄ да разбере дори могъществото на Виш̣н̣у, с помощта на което се бил превърнал в крави и пастирчета, и както проявявал експанзията си на Виш̣н̣у, изведнъж спуснал над мястото на действието завесата си йога-ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че не можем да видим Върховната Божествена Личност заради завесата от йога-ма̄я̄. Маха̄-ма̄я̄, или външната енергия, прикрива реалността и не позволява на обусловената душа да разбере Върховната Божествена Личност, която се намира отвъд космическото проявление. А енергията, която частично показва Върховната Божествена Личност и частично не ни позволява да я видим, се нарича йога-ма̄я̄. Брахма̄ не е обикновена обусловена душа. Той е много, много по-висшестоящ от всички полубогове и въпреки това не могъл да разбере тази проява на Върховната Божествена Личност. Затова по своя воля Кр̣ш̣н̣а престанал да показва могъществото си. Обусловената душа не само се озадачава, но и губи всякаква способност да разбира. Завесата на йога-ма̄я̄ била спусната, за да не изпада Брахма̄ в още по-голямо недоумение.

Когато Брахма̄ се освободил от объркването си, той се почувствал така, като че ли се е завърнал от смъртта, и с голямо усилие отворил очи. И сега видял вечния космос с обикновени очи. Около себе си видял прекрасната Вр̣нда̄вана, изпълнена с дървета, Вр̣нда̄вана, която е източник на живот за всички живи същества. Той се възхитил на трансценденталната земя, където живите същества са далеч отвъд обикновената природа. В горите на Вр̣нда̄вана дори свирепите тигри и другите хищни животни живеят кротко редом със сърните и хората. Той разбрал, че поради присъствието на Върховната Божествена Личност това място е трансцендентално по отношение на всички други места и в него няма похот и алчност.

Брахма̄ открил Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, в ролята на малко пастирче. Видял малкото детенце с лакомство в лявата си ръка да търси приятелите си, кравите и теленцата, точно както преди една година, когато те изчезнали.

Брахма̄ веднага слязъл от огромния лебед, който го носи на гърба си, и се проснал по очи пред Бога като златна пръчка. Думата, която използват ваиш̣н̣авите за отдаване на почит, е дан̣д̣ават. Тя означава „падам като пръчка“. Човек трябва да отдава почит на старшите ваиш̣н̣ави, като се просва по очи с тяло, изпънато като пръчка. Брахма̄ паднал като пръчка пред Бога, за да отдаде почитанията си, и тъй като Брахма̄ има златист цвят на кожата, той приличал на златна пръчка, която лежи пред Бог Кр̣ш̣н̣а. Шлемовете на четирите глави на Брахма̄ докоснали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Брахма̄ бил обзет от неописуемо щастие, от очите му започнали да се стичат сълзи, които окъпали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Той много пъти падал и отново ставал, спомняйки си прекрасните дейности на Бога. След като дълго време отдавал почитания, накрая Брахма̄ се изправил и избърсал очи с ръка. Той видял Бога пред себе си, разтреперил се и започнал да се моли с голямо старание, смирение и почит.