ТЕКСТ 10
제10절
Текст
원문
ман-мая̄ ма̄м упа̄шрита̄х̣
бахаво гя̄на-тапаса̄
пӯта̄ мад-бха̄вам а̄гата̄х̣
만-마야 맘 우빠스리따하 man-mayā mām upāśritāḥ
바하보 갸나-따빠사 bahavo jñāna-tapasā
뿌따 맏-바밤 아가따하 pūtā mad-bhāvam āgatāḥ
Дума по дума
동의어
вӣта – освободени от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродха̄х̣ – и гняв; мат-мая̄х̣ – изцяло в мен; ма̄м – в мен; упа̄шрита̄х̣ – напълно установен; бахавах̣ – много; гя̄на – със знание; тапаса̄ – с въздържание; пӯта̄х̣ – е пречистен; мат-бха̄вам – трансцендентална любов към мен; а̄гата̄х̣ – достигнаха.
비따: 벗어나서, 라가: 집착, 바야: 두려움, 끄로다하: 그리고 화냄, 맛-마야: 나에게 완전히, 맘: 나에게, 우빠스리따하: 완벽히 위치한, 바하바하: 많은, 갸나: 지식의, 따빠사: 고행으로, 뿌따하: 정화되는, 맛-바밤: 나를 향한 초월적 사랑, 아가따하: 얻게 되는.
Превод
번역
Освободени от привързаност, страх и гняв, погълнати от мисли за мен и приели подслон при мен, много хора в миналото се пречистиха чрез знание за мен – и всички те постигнаха трансцендентална любов към мен.
집착과 두려움, 그리고 분노에서 벗어나 나에게 전념하며, 나에게 은신함으로써 과거 많고 많은 사람이 나에 관한 지식으로 정화되었다. 따라서 그들 모두 나를 향한 초월적 사랑을 얻었느니라.
Пояснение
주석
Както вече беше казано, под силното влияние на материализма много трудно се осъзнава личностната природа на Върховната Абсолютна Истина. Обикновено хората, привързани към телесната представа за живота, са така погълнати от материализма, че за тях е почти невъзможно да разберат как Върховният може да бъде личност. Материалистите не могат дори да си представят, че съществува нетленно трансцендентално тяло, изпълнено със знание и вечно блаженство. Според тяхното разбиране тялото е тленно, изпълнено с невежество и подложено на страдания. Поради това, когато чуят, че Бог е личност, хората пренасят същата телесна представа върху него. За такива материалисти формата на огромното материално проявление е върховна, а Върховният е безличностен. И понеже са изцяло погълнати от материализма, идеята за запазване на личността след освобождението от материята ги плаши. Когато узнаят, че духовният живот също е индивидуален и личностен, те се страхуват от перспективата отново да станат личности и затова естествено предпочитат нещо от рода на сливане с безличностната пустота. Обикновено те сравняват живите същества с мехурчета пяна, изчезващи във вълните на океана. Това е висшето съвършенство на духовно съществуване, постижимо без идентичност на личността. Такова житейско състояние е изпълнено със страх и лишено от истинно знание за духовното съществуване. Нещо повече – за много хора духовното съществуване е пълна загадка. Объркани от безбройните противоречиви философски теории и възгледи, отвратени или разгневени, те достигат до глупавото заключение, че не съществува висша причина и всичко в крайна сметка е пустота. Тези хора са в болестно състояние. Някои са силно обременени от материални привързаности и затова не обръщат внимание на духовния живот, други мечтаят да се слеят с висшата духовна причина, а трети не вярват в нищо и от безнадеждност са гневни на изобилстващите псевдодуховни учения. Последните намират убежище в различни опияняващи средства и понякога приемат предизвиканите от тях халюцинации за духовни видения. Необходимо е да се избавим от трите нива на материално съзнание: привързаност към материалния живот, страх от духовна личностна идентичност и идеята за пустотата, възникнала от житейско разочарование. За тази цел човек трябва напълно да се подслони при Бога, да приеме истински духовен учител и да следва правилата и практиката на преданото служене. Висшата степен на изпълнения с преданост живот се нарича бха̄ва – трансцендентална любов към Бога.
위에 설명된 것처럼 물질주의에 깊이 빠진 사람이 지고한 절대 진리의 인성적 특성을 이해하기란 몹시 어렵다. 일반적으로 삶의 육체적 개념에 집착하는 사람은 물질주의에 깊이 몰입해서 절대자가 어떻게 사람일 수 있는지 이해하지 못한다. 소멸하지 않으며, 지식으로 가득하고, 영원히 행복한 초월적인 몸이 있다는 것을 물질주의자들은 상상조차 할 수 없다. 따라서 보통 사람들은 인간 형상의 주 이야기를 들을 때, 마음속으로 자기와 같은 육체를 떠올린다. 그러한 물질주의적 인간들에게는 거대한 물질적 발현의 형상이 지고한 주이다. 결국 이들은 지고한 주는 인성이 없다고 간주한다. 또한 이들은 너무나 물질주의에 빠져 있어 물질에서 해방된 다음에도 인성이 여전히 존재한다는 개념 자체를 두려워한다. 영적 삶도 개별적이며 인격이 있다고 들으면 그들은 다시 사람이 되는 것이 두려워 자연히 인성이 없는 공(空) 안에 합쳐지기를 원한다. 일반적으로 그들은 생명체를 파도의 거품 방울에 비유하고 바다와 합쳐지면 하나가 된다고 하며, 이렇게 개성이 사라진 상태를 영적 존재가 얻을 수 있는 가장 높은 단계로 여긴다. 그러나 이러한 자들은 영적 존재에 관한 완전한 지식이 없어 삶을 두려워하는 부류에 속한다. 더욱이 세상에는 영적 존재에 관해 전혀 모르는 사람들이 너무나 많다. 너무 많은 이론과 다양한 형태의 철학 사조 간의 모순에 당황하여 그들은 이런 주제를 혐오하거나 화를 내고, 지고한 원인이란 존재하지 않으며 모든 것은 궁극적으로 아무것도 없다고 어리석은 결론을 내린다. 이런 자들은 병든 자들과 마찬가지다. 그중 일부는 물질에 지나치게 집착하여 영적 삶에 전혀 관심을 기울이지 않고, 일부는 지고한 영적 원인에 합쳐지고자 하며, 다른 일부는 모든 것을 불신하고 절망감에 모든 종류의 철학적 사조도 배척한다. 이 마지막 부류는 정신을 흐리는 것들에 빠지고, 그로 인한 환각 현상을 영적 통찰력으로 받아들이기도 한다. 우리는 이 세 단계의 물질적 의식, 즉 물질적 삶에 대한 집착, 영적 개별성에 대한 두려움, 그리고 삶의 좌절에서 오는 허무감을 모두 없애야 한다. 이 세 단계의 물질적 개념에서 벗어나려면 진정한 영적 스승의 지도에 따라 주께 완전히 은신해야 하며, 헌애하는 삶의 훈련과 규정 원칙들을 따라야 한다. 헌애하는 삶의 마지막 단계를 바바(bhāva), 즉 절대신을 향한 초월적 사랑이라고 한다.
В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.4.15 – 16), трактат върху науката за преданото служене, се казва:
박띠 라삼리따 신두(1.4.15~16)에 따르면, 봉헌의 과학은
сан̇го 'тха бхаджана-крия̄
тато 'нартха-нивр̣ттих̣ ся̄т
тато ниш̣т̣ха̄ ручис татах̣
상고’타 바자나-끄리야 saṅgo ’tha bhajana-kriyā
따또’나르타-니브릿띠 샷 tato ’nartha-nivṛttiḥ syāt
따또 니쉬타 루찌스 따따하 tato niṣṭhā rucis tataḥ
татах̣ према̄бхюдан̃чати
са̄дхака̄на̄м аям̇ премн̣ах̣
пра̄дурбха̄ве бхавет крамах̣
따따 쁘레마뷰단짜띠 tataḥ premābhyudañcati
사다까남 아얌 쁘렘나하 sādhakānām ayaṁ premṇaḥ
쁘라두르바베 바벳 끄라마하 prādurbhāve bhavet kramaḥ
„В началото у човек трябва да възникне стремеж за себепознание. Това ще го подбуди към общуване с духовно напреднали личности. На следващия етап той получава посвещение от издигнат духовен учител и под негово ръководство новопосветеният предан тръгва по пътя на преданото служене. С предано служене, следвайки наставленията на духовния учител, той се освобождава от материалните привързаности, постига устойчивост в себепознанието и придобива вкус към слушане на повествованията за Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Този вкус му помага да развие привързаност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, която нараства и се превръща в бха̄ва, началния стадий на трансценденталната любов към Бога. Истинската любов към Бога се нарича према – висшата степен на съвършенство“. На нивото према съществува само трансцендентално любовно служене на Бога. Така чрез постепенния метод на преданото служене, под ръководството на авторитетен духовен учител, човек може да достигне висшето ниво, освободен от материалната привързаност, от страха, че е индивидуална духовна личност, както и от разочарованията, водещи до философията на пустотата. И тогава той ще може да влезе в обителта на Върховния Бог.
“처음에는 자아 인식을 향한 예비적 소망이 있어야 한다. 그것이 영적으로 더 앞선 사람들과 교류할 수 있는 단계로 이끈다. 다음 단계에서 높은 영적 스승에게 입문하고, 그의 가르침을 받아 초심의 헌애자가 봉헌의 길에 오른다. 영적 스승의 지도에 따라 봉헌함으로써 모든 물질적 집착에서 벗어나고, 자아 인식의 길에 꾸준하게 되며, 최고인격신 스리 끄리쉬나에 관해 들으려는 기호를 발전시킨다. 이 단계를 지나 성숙한 단계인 바바, 즉 절대신을 향한 초월적 사랑의 예비 단계를 통해 끄리쉬나 의식에 더욱 애착을 갖는 경지로 나아간다. 절대신을 향한 진정한 사랑을 쁘레마(prema), 즉 삶의 가장 높은 완성의 경지라 한다.” 쁘레마 경지에 이르면 주를 향한 초월적 사랑의 봉사에 항상 종사하게 된다. 따라서 진정한 영적 스승의 지도를 받아 봉헌의 점진적 과정을 통해 모든 물질적 집착과 영적 개별성에 대한 두려움과 허무적 철학에 빠지게 하는 좌절에서 벗어날 수 있으며, 결국 최고 경지에 이르러 지고한 주의 보금자리에 도달할 수 있다.