18
ТЕКСТ 18
Текст
Текст
вйа̄пр̣та̄тма̄джітендрійах̣
мрійате рудата̄м̇ сва̄на̄м
уру-веданайа̄ста-дгіх̣
вя̄пр̣та̄тма̄джитендриях̣
мрияте рудата̄м̇ сва̄на̄м
уру-веданая̄ста-дхӣх̣
Послівний переклад
Дума по дума
евам — так; кут̣умба-бгаран̣е — у підтримання сім’ї; вйа̄пр̣та — занурений; а̄тма̄ — його розум; аджіта — неприборкані; індрійах̣ — його чуття; мрійате — вмарає; рудата̄м — що плачуть; сва̄на̄м — своїх родичів; уру — великим; веданайа̄ — болем; аста — позбавлений; дгіх̣ — свідомості.
евам – така; кут̣умба-бхаран̣е – издържайки семейството; вя̄пр̣та – погълнат; а̄тма̄ – неговият ум; аджита – необуздани; индриях̣ – сетивата му; мрияте – той умира; рудата̄м – плачейки; сва̄на̄м – роднините му; уру – в страшна; веданая̄ – скръб; аста – лишен от; дхӣх̣ – съзнание.
Переклад
Превод
Так, не зумівши приборкати чуття, все життя пропрацювавши на підтримання сім’ї, він у великому горі вмирає серед ридання своїх родичів. Він вмирає жалюгідною смертю, в страшних муках і без свідомості.
Така човекът, който цял живот е работил, за да издържа семейството си, и никога не е възпирал сетивата си, умира в страшна скръб, а около себе си вижда плачещите си роднини. Той умира от покъртителна смърт, в непоносими мъки и без съзнание.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: У «Бгаґавад-ґіті» сказано, що в смертну мить людина думатиме про те, що звикла думати все життя. Той, хто турбувався тільки про сім’ю й ні про що інше, під час смерті думками буде повертатися до сімейних справ. Це природно чекає всіх звичайних людей. Звичайна людина не знають своєї майбутньої долі, усе своє коротке життя вона просто турбуються про сім’ю. Але на схилку її життя ніхто не задоволений тим, наскільки вона поліпшила матеріальний добробут сім’ї, і всі думають, що вона заробила недостатньо. Глибоко прив’язана до своєї сім’ї, вона забуває про свій головний обов’язок — приборкати чуття і розвинути духовну свідомість. Іноді на порозі смерті така людина доручає турботу про сімейні справи синові чи якомусь іншому родичу й каже: «Я йду. Будь-ласка, подбай про нашу сім’ю». Їй невідомо, куди вона піде, але навіть у смертну годину вона трубується про добробут своєї сім’ї. Трапляється, що приречена скоро померти людина благає лікаря подовжити їй життя хоча б на кілька років, щоб вона змогла довести до кінця свої плани, покликані забезпечити добробут сім’ї. Це матеріальна хвороба зумовленої душі. Вона повністю забуває свій справжній обов’язок — розвинути свідомість Крішни — і з головою поринає в плани, призначені забезпечити її сім’ю, хоча й змінює ці сім’ї одну за одною.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че по време на смъртта човек мисли за това, което е занимавало съзнанието му през целия му живот. Ако през целия си живот той е мислил единствено как да осигури благополучие на семейството си, последните му мисли също ще бъдат свързани със семейните дела. Обикновеният човек мисли подобна равносметка за напълно естествена. Той не знае каква е целта на човешкото съществуване и през целия си кратък живот не прави нищо друго освен да работи за семейството си. Накрая никой от близките му не е доволен от това, което е направил за тях, за да им осигури охолен живот. Всички смятат, че им е оставил твърде малко. Заради дълбоката си привързаност към семейството човек забравя, че основният му дълг е да покори сетивата си и да одухотвори своето съзнание. Понякога умиращият поверява семейните дела на сина си или на някой друг роднина с думите: „Аз си отивам. Моля те, грижи се за семейството“. Той всъщност не знае къде отива, но дори на смъртния си одър продължава да се безпокои за благополучието на семейството. Понякога дори моли лекаря да продължи живота му с още няколко години, за да може да доведе докрай плана, който е замислил и който ще му донесе богатство и благополучие. Това са материалните болести, от които страда обусловеното същество. То напълно забравя, че истинското му задължение е да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, и е загрижено единствено за реализацията на плановете, които ще осигурят благополучие на семейството му, макар че тези семейства се сменят едно след друго.