ВІРШ 5
ТЕКСТ 5
Текст
Текст
свадгішн̣йам а̄стга̄йа сіср̣кшайаікшата
та̄м̇ на̄дгйаґаччгад др̣ш́ам атра саммата̄м̇
прапан̃ча-нірма̄н̣а-відгір йайа̄ бгавет
свадхиш̣н̣ям а̄стха̄я сиср̣кш̣аяикш̣ата
та̄м̇ на̄дхягаччхад др̣шам атра саммата̄м̇
прапан̃ча-нирма̄н̣а-видхир яя̄ бхавет
Послівний переклад
Дума по дума
сах̣ — він; а̄ді-девах̣ — перший півбог; джаґата̄м — всесвіту; парах̣ — верховний ; ґурух̣ — духовний вчитель ; свадгішн̣йам — свого лотосового сидіння ; а̄стга̄йа — щоб знайти його джерело; сіср̣кшайа̄ — щоб привести в рух світобудову; аікшата — почав думати; та̄м — про це; на — не міг; адгйаґаччгат — зрозуміти; др̣ш́ам — напрям; атра — для того; саммата̄м — правильний спосіб; прапан̃ча — матеріальне; нірма̄н̣а — творення; відгіх̣ — спосіб; йайа̄ — як саме; бгавет — має бути.
сах̣ – той; а̄ди-девах̣ – първият полубог; джагата̄м – на вселената; парах̣ – върховен; гурух̣ – духовен учител; свадхиш̣н̣ям – лотосов трон; а̄стха̄я – за да открие източника му; сиср̣кш̣ая̄ – за да създаде вселенските дела; аикш̣ата – започна да мисли; та̄м – за това; на – не можа; адхягаччхат – да разбере; др̣шам – посоката; атра – там; саммата̄м – най-правилният начин; прапан̃ча – материално; нирма̄н̣а – устройство; видхих̣ – процес; яя̄ – как; бхавет – трябва да бъде.
Переклад
Превод
Господь Брахма, перший духовний вчитель, найвища істота всесвіту, не міг з’ясувати походження свого сидіння-лотоса, і, розмірковуючи над створенням матеріального світу, не міг визначити ні з чого починати творити, ні як творити.
Брахма̄, първият духовен учител, върховният във вселената, така и не успя да си изясни откъде израства лотосът, върху който е седнал. Размишлявайки за сътворяването на материалния свят, той откри, че не знае нито вярната посока, нито начина, по който да осъществи съзидателната си дейност.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: Цей вірш — вступ до пояснення трансцендентної природи Господньої форми та обителі. На початку «Шрімад-Бгаґаватам» вже сказано, що Верховна Абсолютна Істина існує у Своїй обителі, яку жодною мірою не заторкує вплив оманної енерґії. Отож царство Бога не міф, воно являє собою інакшу дійсність — трансцендентний простір з планетами, що їх називають Вайкунтги. Це також буде пояснене в цій главі.
Този стих е въведение към описанието на трансценденталната природа на формата и обителта на Бога. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се каза, че Върховната Абсолютна Истина пребивава в обителта си, до която заблуждаващата енергия не може да се докосне. Следователно царството на Бога не е мит, а реално съществуваща, макар и принципно различна, трансцендентална сфера от планети, наречени Вайкун̣т̣хи. Това също ще бъде обяснено в настоящата глава.
Оволодіти цим знання про духовне небо, що простягається далеко поза межами матеріального світу, і про його прояви можна тільки через віддане служіння, бгакті-йоґу. Силу творити Господь Брахма також здобув бгакті-йоґою. Брахмаджі не міг дібрати тями, як він має творити, і навіть не міг визначити джерела свого існування. Але він здобув це все знання силою бгакті-йоґи. Бгакті-йоґою можна пізнати Господа, а пізнавши всевишнє становище Господа, можна пізнати все інше. Той, хто знає Всевишнього, знає все інше. Так кажуть усі Веди. Навіть перший духовний вчитель всесвіту отримав просвітлення з милости Господа, тож хіба зможе хтось інший здобути досконале знання про все суще без Господньої милости? Якщо хтось прагне досконалого знання про все суще, він повинен шукати милости Господа — інших засобів немає. Шукати знання, покладаючись на власні сили, — це просто марнувати час.
Знанието за духовното небе, което се простира далеч отвъд пределите на материалното небе, както и за неговите атрибути, може да се постигне единствено чрез преданото служене, бхакти йога. Благодарение на бхакти йога и Брахма̄ получил способността си да твори. Объркан, Брахма̄джӣ не знаел откъде да започне да твори и не можал да открие дори на кого дължи собственото си съществуване. Но с помощта на бхакти йога той постигнал цялото това знание. Чрез бхакти йога човек може да узнае Бога, а когато узнае Бога като Върховен Господар, може да узнае и всичко друго. Този, който познава Върховния, знае всичко. Така твърдят всички ведически писания. Дори първият духовен учител на вселената получил просветление по милостта на Бога – нима тогава някой може да разчита, че ще постигне съвършено знание, без да получи неговата милост? Този, който се стреми към съвършено знание, трябва да търси милостта на Бога; друг път няма. Да се търси истината със собствени усилия, е безсмислена загуба на време.