Skip to main content

ГЛАВА ЧЕТЫРНАДЦАТАЯ

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Материальный мир как огромный лес наслаждений  

Материалният свят като голямата гора на наслаждението

В предыдущей главе было дано иносказательное описание леса материального существования, и теперь Шукадева Госвами подробно объясняет смысл этой аллегории. Иногда торговцы, чтобы запастись редкими товарами, которые можно с прибылью продать в городе, отправляются в лес, невзирая на то что путешествие по лесу сопряжено со многими опасностями. Подобно этому, когда душа, желая наслаждаться материальной жизнью, отказывается служить Кришне, Он позволяет ей отправиться в полный опасностей материальный мир. Кр̣шн̣а-бахирмукха хан̃а̄ бхога ва̄н̃чха̄ каре (Према-виварта). Вот причина падения чистой души в материальный мир. Действуя под влиянием трех гун материальной природы, она занимает разные положения в разных формах жизни. Иногда она становится полубогом на райских планетах, а иногда — жалким обитателем низших планет. Шрила Нароттама дас Тхакур говорит: на̄на̄ йони сада̄ пхире — живое существо проходит через разные формы жизни; кардарйа бхакшан̣а каре — ему приходится есть отвратительную пищу и предаваться порочным наслаждениям; та̄ра джанма адхах̣-па̄те йа̄йа — так оно губит свою жизнь. Без помощи всемилостивого вайшнава обусловленная душа не способна вырваться из сетей майи. В «Бхагавад-гите» сказано: манах̣- шашт̣ха̄нӣндрийа̄н̣и пракр̣ти-стха̄ни каршати — душа вступает в материальную жизнь, имея ум и пять познающих органов чувств, с помощью которых она ведет в этом мире борьбу за существование. Органы чувств сравнивают с лесными разбойниками. Они отбирают у души духовное знание и опутывают ее сетями неведения. Кроме того, на обусловленного человека нападают члены его семьи, подобные лесным хищникам. Хищники очень любят пожирать человеческую плоть. Живое существо само отдает себя на растерзание шакалам и лисицам (жене и детям) и тем самым губит свою истинную, духовную жизнь. Все обитатели леса материального бытия зловредны, подобно комарам, крысам или мышам, которые постоянно причиняют нам неприятности. Каждый здесь находится в неестественном для себя положении, страдая от происков завистников или нападения диких зверей. Таким образом, в материальном мире живое существо постоянно грабят или кусают другие живые существа. Но, несмотря на все эти страдания, оно не хочет оставлять семейную жизнь и продолжает заниматься кармической деятельностью, надеясь когда-нибудь стать счастливым. Так оно все больше запутывается в последствиях своей кармы и из-за этого вынуждено совершать грехи. Днем за его действиями наблюдает солнце, а ночью — луна. За ним также наблюдают полубоги, однако обусловленное живое существо думает, что никто не видит, как оно предается чувственным наслаждениям. Иногда, уличенное в запретных действиях, оно на какое-то время отрекается от всех наслаждений, но потом из-за слишком сильной привязанности к телу забывает об отречении, так и не достигнув совершенства.

В тази глава е разяснен смисълът на алегорията за гората на материалното съществуване. Търговците често ходят в гората да събират разни дребни неща, които да продадат в града на добра цена, но по пътя ги дебнат много опасности. Когато чистата душа пожелае да изостави служенето на Бога и да се наслаждава на материалния свят, Кр̣ш̣н̣а ѝ предоставя тази възможност. В Према виварта е казано: кр̣ш̣н̣а-бахирмукха хан̃а̄ бхога ва̄н̃чха̄ каре. Това е причината за падението на чистата душа в материалния свят. Заради дейностите си под влияние на трите проявления на материалната природа живото същество попада в различни състояния и форми на живот. Понякога е полубог на райските планети, понякога – незначително създание в низшите планетарни системи. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дāса Т̣хāкура казва: на̄на̄ йони сада̄ пхире – живото същество преминава през различни форми. Кардаря бхакш̣ан̣а каре: принудено е да яде и да се наслаждава на отвратителни неща. Тāра джанма адхах̣-пāте я̄я: така то проваля целия си живот. Без покровителството на всемилостив ваиш̣н̣ава обусловената душа не може да се освободи от ноктите на мāя̄. В Бхагавад-гӣтā се казва: манах̣ ш̣аш̣ṃхāнӣндрия̄н̣и пракр̣ти-стхāни карш̣ати – живото същество започва материалния си живот с ума и петте сетива за придобиване на знание и чрез тях води борба за съществуване в този свят. Тези сетива са сравнени с горски разбойници и крадци. Те ни отнемат духовното знание и ни оплитат в мрежите на невежеството. А съпругата и децата са сравнени със свирепи животни, които се хранят с човешка плът. Живото същество се оставя да го нападат чакали и лисици (жената и децата) и по този начин унищожава истинския си духовен живот. В гората на материалното съществуване е пълно със зловредни комари, плъхове и мишки, които постоянно ни причиняват неприятности. В този материален свят всеки се натъква на затруднения, заобиколен от завистници и опасни животни. Живото същество непрекъснато е подложено на грабеж и удари от други живи същества. Но въпреки тези страдания то не иска да напусне семейния живот и продължава с кармичните си дейности в опит да постигне бъдещо щастие. То се оплита все повече в последиците от карма и бива принудено да действа неблагочестиво. През деня свидетел му е слънцето, а през нощталуната. Полубоговете също го наблюдават, но то си мисли, че никой не подозира домогванията му до сетивно наслаждение. Понякога, когато разбере, че е разкрито, то временно се отрича от всичко, но поради силната привързаност към тялото, отречението му приключва, преди да е постигнало съвършенство.

В материальном мире много злых и завистливых людей, как, например, сборщики налогов и правительственные чиновники. Такие люди подобны совам, а также невидимым сверчкам, терзающим слух своим невыносимым стрекотом. Эти представители материальной природы доставляют обусловленной душе немало неприятностей, но она, лишившись разума из-за дурного общения, не способна это понять. Пытаясь уйти от материальных страданий, люди обращаются к мнимым йогам, садху и воплощениям Бога, которые показывают разные магические фокусы, но ничего не знают о преданном служении. Иногда человек остается совсем без денег и вымещает зло на членах своей семьи. Итак, хотя обусловленная душа жизнь за жизнью ищет истинного счастья, в материальном мире его нет и быть не может. Государственные чиновники (их еще сравнивают с людоедами-ракшасами) облагают людей непомерными налогами, которые уходят на содержание правительства. Отдав сборщикам налогов почти все с трудом заработанные деньги, обусловленная душа чувствует себя глубоко несчастной.

В материалния свят има много зли и завистливи хора. Има данъчни инспектори, сравнени с бухали и невидими щурци, издаващи непоносими звуци. Посредниците на материалната природа жестоко измъчват обусловената душа, загубила своята интелигентност поради нежелано общуване. В опита си да намери покой от материалните тревоги тя става жертва на т.н. йогӣ, сāдху и инкарнации, които може и да правят някакви чудеса, но не знаят нищо за преданото служене. Понякога обусловената душа загубва всичките си пари и впоследствие започва да се държи грубо с роднините си. Живот след живот тя копнее за истинско щастие, но в материалния свят не може да намери дори капка от него. Правителствените служители са като кръвожадни рāкш̣аси и облагат хората с тежки данъци за издръжката на държавния апарат. Отрудената обусловена душа дълбоко страда от тези данъци.

Путь кармической деятельности лежит через высокие горы, и порой обусловленная душа хочет перейти через них, однако все ее попытки заканчиваются неудачей. Так она все больше разочаровывается в жизни и непрестанно скорбит. Не имея в кармане ни гроша, она терпит жестокую нужду и без всякой причины бранит своих домочадцев.

У тех, кто ведет материальную жизнь, есть четыре основные потребности, одну из которых — потребность во сне — сравнивают с питоном. Погрузившись в сон, обусловленная душа полностью забывает об окружающей ее реальности и не чувствует материальных страданий. Иногда, нуждаясь в деньгах, человек ворует и обманывает даже несмотря на то, что общается с преданными и, казалось бы, пытается духовно развиваться. Вместо того чтобы вырваться из плена майи, он, сбитый с толку ложными наставлениями, еще больше запутывается в сетях материальной жизни. Материальный мир — это лабиринт, в котором душу не ждет ничего, кроме мучений, принимающих форму счастья, горя, привязанности, вражды и зависти. По сути дела, он весь соткан из невзгод и страданий. Из-за привязанности к жене и сексу человек теряет рассудок, и его сознание оскверняется. День и ночь он думает только о женщинах. Время, которое сравнивают со змеей, забирает жизнь у каждого, будь то Господь Брахма или крошечный муравей. Иногда обусловленная душа в страхе перед неумолимым временем обращается за помощью к какому-нибудь мнимому спасителю. Но беда в том, что этот «спаситель» не в силах спасти даже самого себя, — как же он сможет защитить других? Лжеспасителей не интересует истинное знание, которое можно получить из ведических писаний и от настоящих брахманов. Эти «спасители» только и делают, что предаются разврату и пропагандируют сексуальную свободу, поэтому они ничем не лучше обезьян. Так Шрила Шукадева Госвами поведал Махарадже Парикшиту о нелегком пути, которым идет каждый, кто оказался в лесу материального мира.

Пътят на плодоносните дейности води до непристъпни планини и понякога обусловената душа пожелава да ги прекоси, но никога не успява; така разочарованието и отчаянието ѝ нарастват още повече. Материално и парично затруднена, тя без нужда се кара със семейството си. Материалното състояние се характеризира с четири основни потребности, една от коитосънят, е сравнен с питон. По време на сън обусловената душа напълно забравя действителното си положение и не чувства страданията на материалния живот. Когато изпадне в нужда, тя прибягва до кражби и измами, макар привидно да общува с предани в името на духовния напредък. Единственото ѝ желание е да се отскубне от ноктите на мāя̄, но поради погрешни напътствия тя се оплита все повече и повече в материални дейности. Материалният свят е просто тежко бреме; в него има всякакви изпитания под формата на щастие, нещастие, привързаност, вражда и завист. Като цяло той е изпълнен с несгоди и страдания. От привързаност към съпругата и секса човек губи разума си, съзнанието му се покварява и той мисли само за жени. Факторът време, който е сравнен със змия, поглъща живота на всекиго, като се започне от Брахмā и се стигне до нищожната мравка. Понякога обусловената душа се опитва да се откопчи от неумолимото време и търси помощ при някой лъжеспасител. Но за съжаление „спасителят“ ѝ не може да спаси дори себе си. Тогава как ще помогне на другите? Лъжеспасителите не се интересуват от истинското знание на извисените бра̄хман̣и и ведическите произведения. И тъй като се отдават на разврат и проповядват сексуална свобода, те са сравнени с маймуните в гората. Това е разяснението, което Шрӣла Шукадева Госвāмӣ дал на Махāрāджа Парӣкш̣ит за материалната гора и трудния път през нея.

ТЕКСТ 1  :
Когда Махараджа Парикшит попросил Шукадеву Госвами объяснить смысл притчи о лесе материального мира, Шукадева сказал: О царь, торговец постоянно думает, как заработать побольше денег. Иногда он приходит в лес запастись дешевыми товарами — дровами, глиной и прочим, чтобы потом выгодно продать их в городе. Точно так же обусловленная душа, снедаемая алчностью, приходит в этот мир в поисках материальной выгоды. Зайдя далеко в лес, торговец не всегда может найти дорогу назад, и, подобно этому, чистая душа, придя в материальный мир, оказывается во власти его законов, созданных внешней энергией по воле Господа Вишну. Так живое существо становится пленником внешней энергии Господа, дайви-майи. Пытаясь вести независимый образ жизни, оно блуждает по лесу материального бытия и избегает встречи с преданными, которые посвятили себя служению Господу. Одержимая телесными представлениями о жизни, обусловленная душа получает одно за другим тела различных типов, каждое из которых находится под влиянием материальной энергии и приводится в действие тремя гунами природы (саттва-, раджо- и тамо-гуной). Переселяясь из тела в тело, душа попадает то на райские планеты, то на средние (типа Земли), то на низшие. Иногда она воплощается в высших формах жизни, а иногда в низших. В каждом теле ей приходится страдать. Эти страдания бывают разными: иногда очень суровыми, а иногда нет. Телесные страдания приходят к обусловленной душе в результате деятельности ее ума. Она использует ум и пять органов чувств, чтобы познавать окружающий мир, и эта деятельность определяет, в каком теле и в каких условиях жизни душа окажется. Таким образом, подчиняясь диктату внешней энергии, майи, обусловленная душа действует с помощью своих органов чувств и испытывает страдания материального бытия. Она пытается избавиться от страданий, но, как правило, безуспешно, хотя иногда ценой огромных усилий ей удается достичь временного облегчения. Поглощенная борьбой за существование, душа не способна обрести покровительство чистых преданных, которые, словно пчелы, собирающие нектар с прекрасных цветов, с любовью служат лотосным стопам Господа Вишну.
ТЕКСТ 1:
Когато цар Парӣкш̣ит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госва̄мӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ван̣ик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виш̣н̣у. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мāя̄. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мāя̄, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у.
ТЕКСТ 2:
В лесу материального бытия живут разбойники — необузданные чувства. Иногда человеку удается скопить денег, и, стремясь развить в себе сознание Кришны, он хочет пожертвовать их на духовные цели, но, как ни печально, необузданные чувства отбирают у него все деньги, вовлекая его в погоню за материальными удовольствиями. Чувства-грабители заставляют его растрачивать заработанные тяжким трудом деньги в попытках удовлетворить свои прихоти и наслаждаться с помощью зрения, вкуса, слуха, обоняния и осязания. Так обусловленный человек, вынужденный удовлетворять потребности своих чувств, теряет все свои сбережения. Эти деньги должны были помочь ему идти путем религии, но алчные чувства присваивают их.
ТЕКСТ 2:
В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.
ТЕКСТ 3:
О царь, в материальном мире члены семьи, хоть и зовутся женой и детьми, ведут себя в точности как тигры и шакалы. Как бы бдительно пастух ни стерег свое стадо, тигры и шакалы все равно крадут у него овец, и, как бы скупец ни берег свои деньги, домочадцы все равно отнимают их.
ТЕКСТ 3:
О, царю, в материалния свят членовете на семейството се наричат съпруга и деца, но всъщност те действат като тигри и чакали. Въпреки усилията на пастира да опази овцете си, тигрите и лисиците ги отвличат. По същия начин скъперникът прави всичко възможно да опази парите си, но колкото и да е бдителен, роднините отнемат цялото му богатство.
ТЕКСТ 4:
Каждый год, перепахивая поле, землепашец с корнем вырывает все сорняки. Но, поскольку их семена остаются в земле несожженными, сорняки снова прорастают вместе с посеянными злаками. Даже после тщательной прополки сорняки через какое-то время снова густо разрастаются. Точно так же грихастха-ашрам, или семейная жизнь, — это поле, где прорастают семена кармической деятельности. Если не сжечь дотла желание наслаждаться семейной жизнью, оно будет снова и снова давать всходы. Это подобно горшку, в котором хранится камфара. Можно вынуть ее из горшка, но он все равно сохранит ее аромат. Пока семена материальных желаний не уничтожены, человек будет продолжать заниматься кармической деятельностью.
ТЕКСТ 4:
Всяка година орачът разорава нивата и изкоренява плевелите. Но семената им остават в пръстта и понеже не са изгорени, отново поникват заедно с посаденото жито. Дори изкоренени в дълбоката оран, плевелите пак избуяват. Гр̣хастха а̄шрама (семейният живот) е като нива от плодоносни дейности. Ако желанието за семейно щастие не е напълно потушено, то избуява отново и отново. Дори да извадим камфора от глинената купа, миризмата му остава в нея. Докато не се унищожат семената на желанието, плодоносните дейности не могат да бъдат спрени.
ТЕКСТ 5:
Иногда обусловленной душе, ведущей семейную жизнь и привязанной к своим деньгам и собственности, досаждают низкие, завистливые люди, чьи слова сродни укусам комаров и слепней, а иногда к ней в дом забираются воры, которые подобны саранче, крысам и хищным птицам. Но, несмотря на все это, она продолжает брести дорогой материальной жизни. Из-за своего невежества она оказывается во власти вожделения и отдает себя кармической деятельности. Ее ум целиком поглощен этой деятельностью, и потому ей кажется, что материальный мир вечен, хотя на самом деле он эфемерен, призрачен, подобно воздушному замку.
ТЕКСТ 5:
Понякога обусловената душа в семейния живот, привързана към материалното си богатство и притежания, е притеснявана от завистливи хора, които са като конски мухи и комари, друг път я измъчват крадци, подобни на скакалци, грабливи птици и плъхове. Но въпреки всичко тя продължава да броди по пътя на материалното съществуване. Поради невежество я обзема похот, а похотта я тласка към плодоносни дейности. Тъй като умът ѝ е погълнат от тях, материалният свят ѝ се струва вечен, макар да е ефимерен и призрачен като въздушна кула.
ТЕКСТ 6:
Живя в этом воздушном замке (гандхарва-пуре), обусловленная душа ест, пьет и предается плотским утехам. Чрезмерно привязанная к объектам чувств, она бежит за ними, как олень за миражом в пустыне.
ТЕКСТ 6:
Понякога в тази въздушна кула (гандхарва-пура) обусловената душа пие, яде и прави секс. Обладана от страст, тя се втурва след обектите на сетивата като елен, който преследва мираж в пустинята.
ТЕКСТ 7:
Иногда обусловленную душу манят желтые испражнения, которые называются золотом, и она готова бежать за ними на край света. Золото — это символ материального богатства, а также причина вражды между людьми. [Имея много золота, можно сколько угодно прелюбодействовать, играть в азартные игры, есть мясо и принимать одурманивающие вещества.] Тех, чей ум охвачен гуной страсти, привлекает цвет золота, и они охотятся за ним, подобно тому как человек, которому холодно в лесу, бежит за мерцающим на болоте огоньком, думая, что это костер.
ТЕКСТ 7:
Понякога живото същество се полъгва по жълтия боклук, наречен злато, и се втурва да го търси. Златото е източник на материално богатство и на завист; с него човек може да си позволи безразборен секс, хазарт, месо и опиати. Хората с умове, обзети от гун̣ата на страстта, са привлечени от цвета на златото както някой, измръзнал в гората, хуква към фосфоресциращата светлина в мочурището, мислейки я за истински огън.
ТЕКСТ 8:
Временами обусловленная душа целиком поглощена поисками жилья, а также воды, денег и всего прочего, что необходимо для жизни. Думая о том, как удовлетворить свои насущные потребности, она забывает о своем истинном предназначении и не зная отдыха рыщет по лесу материального бытия.
ТЕКСТ 8:
Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.
ТЕКСТ 9:
Иногда обусловленный человек видит перед собой представительницу прекрасного пола, которую называют прамадой, «сводящей с ума», и любуется ее красотой. В такие минуты ему словно смерч застилает глаза пылью. Бросившись в объятия женщины, человек под влиянием страсти лишается всякого благоразумия. Ослепленный вожделением, он нарушает религиозные предписания, ограничивающие половую жизнь. Не зная, что за его греховными поступками наблюдают полубоги, такой человек наслаждается во мраке ночи недозволенным сексом и не подозревает, какое его ждет за это наказание.
ТЕКСТ 9:
Понякога, сякаш заслепено от прашна вихрушка, обусловеното живо същество вижда красотата на нежния полпрамада̄. Зашеметено, то се отпуска в обятията на жената и в същия миг е връхлетяно от силна страст. Похотта почти го ослепява и го кара да наруши правилата за сексуалните отношения. То не знае, че полубоговете виждат прегрешението му, и се наслаждава на непозволен секс в мрака на нощта, без да подозира наказанието, което го очаква.
ТЕКСТ 10:
Иногда обусловленная душа сама осознаёт всю тщетность попыток наслаждаться материальной жизнью. Она понимает, что чувственные наслаждения приносят ей одни лишь неприятности. Но, из-за того что такая душа целиком находится во власти телесных представлений о жизни, она забывает открывшуюся ей истину и снова пускается в погоню за материальными наслаждениями, подобно тому как животное бежит за миражом в пустыне.
ТЕКСТ 10:
Обусловената душа понякога сама разбира безсмислието на сетивното наслаждение в материалния свят и стига до заключението, че то носи само страдание. Но под влияние на вкоренената телесна представа паметта ѝ изневерява и тя отново се впуска след материалното наслаждение като животно, преследващо пустинен мираж.
ТЕКСТ 11:
Порой обусловленная душа тяжко страдает от нападок врагов, а также царских чиновников, которые и в глаза и за глаза грубо бранят ее. Их жестокие слова ранят ей сердце и терзают слух. Такие слова можно сравнить с уханьем совы или стрекотом сверчка.
ТЕКСТ 11:
Понякога обусловената душа е дълбоко огорчена от заплашителните обиди на враговете си или държавните служители, които явно или прикрито се нахвърлят върху нея с груби думи. Тогава сърцето ѝ се къса от мъка. Тези груби думи могат да се сравнят със звуците на бухалите и щурците.
ТЕКСТ 12:
В награду за добродетельные поступки, совершенные в прошлых жизнях, в этой жизни к обусловленной душе сами собой приходят различные материальные блага. Когда их запас подходит к концу, она устремляется к новым богатствам, однако они не принесут ей никакой пользы ни в этой жизни, ни в следующей. Порой обусловленная душа обращается за помощью к глухим, бесчувственным людям, которые подобны живым мертвецам. Таких людей сравнивают с неблагочестивыми деревьями и ползучими растениями, а также с отравленными колодцами.
ТЕКСТ 12:
Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.
ТЕКСТ 13:
Иногда, надеясь облегчить свои страдания в лесу материального мира, обусловленная душа просит благословений у атеистов. Общаясь с такими людьми, она полностью теряет разум. Это все равно что прыгнуть в обмелевшую реку: и от жары не спасешься, и голову разобьешь. Время от времени обусловленная душа обращается к мнимым садху и свами, чье учение противоречит Ведам. Их проповедь не принесет ей никакого блага ни в этой жизни, ни в следующей.
ТЕКСТ 13:
Понякога обусловената душа приема нищожни благословии от атеисти, за да превъзмогне злочестините в гората на материалния свят. В близостта си с тях тя изгубва своята интелигентност. Това е като да скочиш в плитка река. Човек само си счупва главата, вместо да намери облекчение от жегата. Така страданието му се удвоява. Заблудената душа отива при някакви са̄дху и сва̄мӣ, чието учение е против принципите на Ведите. Но не намира нищо добро при тях нито сега, нито в бъдеще.
ТЕКСТ 14:
Когда, несмотря на все свои попытки жить за чужой счет, обусловленная душа не способна добыть себе средства к существованию, она пытается отобрать имущество у собственного отца или сына, каким бы ничтожным оно ни было. Если же ей не удается ничего получить от своих ближайших родственников, она готова причинить им любое зло.
ТЕКСТ 14:
В този материален свят, когато обусловената душа не може да осигури своето препитание, дори като експлоатира другите, тя се опитва да присвои притежанията на собствения си баща или син, колкото и незначителни да са те. И ако не получи нищо от роднините си, тя е готова да им навреди по всякакъв начин.
ТЕКСТ 15:
Семейная жизнь в этом мире подобна бушующему лесному пожару. Она не приносит никакого счастья и лишь все больше разочаровывает. В ней нет ничего, что сделало бы человека по-настоящему счастливым. Погрязшая в семейных делах, обусловленная душа горит в огне скорби. Иногда она клянет свою несчастную судьбу, а иногда твердит, что страдает оттого, что не совершила в предыдущей жизни никаких благочестивых поступков.
ТЕКСТ 15:
Семейният живот в този свят е като опустошителен горски пожар. В него няма никакво щастие, а нещастието постепенно нараства. В семейния живот няма нищо благоприятно за вечно щастие. Обвързана с дом и семейство, обусловената душа изгаря в огъня на отчаянието. Понякога тя проклина нещастната си участ, друг път твърди, че страда, защото не е извършвала благочестиви дела в миналия си живот.
ТЕКСТ 16:
Государственные чиновники во все времена подобны ракшасам — кровожадным демонам-людоедам. Бывает, что эти чиновники набрасываются на обусловленную душу и отнимают у нее все сбережения. Лишившись денег, которые она копила долгие годы, обусловленная душа погружается в скорбь, и кажется, будто жизнь покинула ее.
ТЕКСТ 16:
Правителствените служители са като кръвожадните демони, наречени ра̄кш̣аси (човекоядци). Понякога те се настройват срещу обусловената душа и отнемат цялото ѝ богатство. Лишена от средствата, събирани с години, обусловената душа изпада в дълбоко униние, сякаш се е разделила с живота си.
ТЕКСТ 17:
Подчас обусловленная душа думает, что ее умерший отец или дед вернулся к ней в облике ее сына или внука. Эти мысли приносят ей счастье, подобное тому, которое случается испытывать во сне. Так обусловленная душа наслаждается своими фантазиями.
ТЕКСТ 17:
Понякога обусловената душа си представя, че баща ѝ или дядо ѝ се е преродил като нейния син или внук. По този начин тя се радва на щастието, което човек изпитва, сънувайки, и се наслаждава на измислиците си.
ТЕКСТ 18:
Согласно предписаниям, регулирующим кармическую деятельность, семейный человек должен совершать всевозможные ягьи — прежде всего виваха-ягью [свадебную церемонию для сыновей или дочерей], а также обряд получения священного шнура [для сыновей]. Все это обязанности грихастхи, и их выполнение требует немалых затрат и хлопот. Семейные обязанности сравнивают с высокой горой, на которую должен взойти тот, кто привязан к материальной деятельности. Стараясь совершить все эти ритуалы, человек чувствует боль, как будто взбирается на гору, усыпанную колючками и острыми камнями, которые ранят ему ноги. Так материальная жизнь приносит обусловленной душе неисчислимые страдания.
ТЕКСТ 18:
Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вива̄ха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гр̣хастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.
ТЕКСТ 19:
Иногда обусловленного человека охватывает сильный голод или жажда. В таком состоянии он впадает в беспокойство, теряет терпение и вымещает зло на своих любимых сыновьях, дочерях и жене. Он обращается с ними очень грубо и из-за этого страдает еще больше.
ТЕКСТ 19:
Понякога, измъчвана от глад и жажда, обусловената душа губи търпение и се разгневява на любимите си синове, дъщери и жена. Тази грубост я кара да страда още повече.
ТЕКСТ 20:
Шукадева Госвами продолжал: О царь Парикшит, сон подобен огромному питону, который заглатывает всех, кто бродит по лесу материального бытия. Попав в пасть к этому питону, обусловленные живые существа пребывают во мраке невежества, словно мертвецы, лежащие в глухой чаще, и не понимают, что происходит вокруг.
ТЕКСТ 20:
Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Скъпи царю, сънят може да се сравни с питон. Бродещите из гората на материалния живот биват погълнати от питона на съня. Задушени от него, те завинаги остават в мрака на невежеството. Те са като трупове, захвърлени в затънтена гора. Така обусловените души не могат да разберат какво става с живота им.
ТЕКСТ 21:
Иногда в лесу материального бытия на обусловленную душу нападают враги, которых сравнивают со змеями и другими злобными тварями. Из-за их происков обусловленная душа лишается своего положения в обществе. Охваченная смятением, она не может даже спать спокойно и, становясь все более несчастной, постепенно теряет рассудок. Ее сознание замутняется, и она навеки погружается в невежество. Она подобна слепцу, упавшему в глубокий колодец, из которого ему уже не выбраться.
ТЕКСТ 21:
В гората на материалния свят обусловената душа понякога бива хапана от озлобени врагове, които могат да се сравнят със змии и други подобни създания. Заради вражеските подлости обусловената душа загубва престижното си положение. Разтревожена и измъчена, тя дори не може да спи спокойно. Става все по-нещастна и постепенно губи интелигентност и съзнание. В това състояние тя е досущ като слепец, паднал в тъмния кладенец на невежеството.
ТЕКСТ 22:
Порой обусловленный человек, стремясь испытать то ничтожное счастье, которое приносят чувственные удовольствия, совершает прелюбодеяние либо похищает женщину или чужое имущество. За это его могут предать в руки правосудия, а может случиться так, что муж или покровитель женщины, которая стала его жертвой, учинит над ним расправу. Так ради жалкого материального удовольствия человек рискует попасть в адские условия — в тюрьму, куда сажают за похищение чужой жены, изнасилование, воровство и другие преступления.
ТЕКСТ 22:
Понякога обусловеният човек се подлъгва по нищожната радост, извличана от сетивното наслаждение, и затова прелюбодейства или краде чуждо имущество. В такъв момент той рискува да бъде наказан от властите, от съпруга или покровителя на жената. И само заради капка материално удоволствие той попада в адски условия и влиза в затвора за изнасилване, отвличане, кражба и пр.
ТЕКСТ 23:
Поэтому те, кто сведущ в духовной науке, отвергают путь мирской, кармической деятельности, ибо эта деятельность является первопричиной материальных страданий живого существа, почвой, на которой вырастают все его беды как в этой жизни, так и в следующей.
ТЕКСТ 23:
Учените трансценденталисти отхвърлят материалистичния път на плодоносна дейност, защото той е първопричина и развъдник на материалните страдания и в този живот, и в следващия.
ТЕКСТ 24:
Иногда обусловленный человек крадет чужие деньги или завладевает ими обманным путем и при этом остается безнаказанным. Однако потом Девадатта мошеннически отбирает у него эти деньги. А Вишнумитра крадет их у Девадатты и присваивает себе. Таким образом, деньги не остаются в одном месте, а переходят из рук в руки. По сути дела, никто не может использовать их для своего наслаждения, ибо они принадлежат Богу, Верховной Личности.
ТЕКСТ 24:
С кражби и мошеничества обусловената душа успява да събере някакви пари и да избегне възмездието на закона. Но не след дълго човек на име Девадатта я измамва и взима парите ѝ. След това друг човек на име Виш̣н̣умитра открадва парите от Девадатта и изчезва с тях. По този начин парите не се задържат на едно място, а се предават от ръка на ръка. Всъщност никой не може да се наслаждава на парите, те си остават собственост на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 25:
Обусловленная душа не способна оградить себя от тройственных страданий материального бытия, поэтому жизнь ее полна уныния и скорби. Эти тройственные страдания включают в себя страдания, причиняемые полубогами [например, ледяной ветер или невыносимая жара], страдания, источником которых являются другие живые существа, а также страдания, исходящие от собственного тела и ума.
ТЕКСТ 25:
Неспособна да се защити от тристранните страдания на материалното съществуване, обусловената душа прекарва живота си в скръб и отчаяние. Тези страдания са бедствията, предизвикани от полубоговете (например мразовит вятър и палеща жега), неприятностите, причинени от други живи същества, и страданията, възникнали от собствения ум и тяло.
ТЕКСТ 26:
Иногда люди заключают между собой торговые сделки, но стоит одному из них хоть на грош обмануть другого, как они становятся заклятыми врагами.
ТЕКСТ 26:
А ако говорим за парични сделки, достатъчно е един човек да измами друг с незначителна сума, за да станат смъртни врагове.
ТЕКСТ 27:
Как я уже говорил, на пути материальной жизни обусловленную душу ждет множество неодолимых препятствий. Так называемое счастье, горе, привязанность, ненависть, страх, самомнение, иллюзия, безумие, скорбь, заблуждение, жадность, зависть, вражда, обида, голод, жажда, невзгоды, болезни, рождение, старость, смерть — все это приносит обусловленной душе бесчисленные страдания.
ТЕКСТ 27:
Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.
ТЕКСТ 28:
Зачастую обусловленного человека пленяет олицетворенная иллюзия, то есть жена или любовница, и он нежится в ее объятиях. Лишившись разума и забыв о высшей цели жизни, он оставляет все попытки обрести духовное знание. Из-за чрезмерной привязанности к женщине такой человек только и думает, как бы поселиться с ней в уютном доме, и затем, найдя подходящее жилище, с головой уходит в домашние дела. Очарованный речами, взглядами и поступками своей жены и детей, он утрачивает сознание Кришны и погружается в непроглядную тьму материальной жизни.
ТЕКСТ 28:
Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.
ТЕКСТ 29:
Могущественное оружие Господа Кришны — Его диск — называют хари-чакрой, диском Хари. Эта чакра представляет собой колесо времени, которое охватывает все существование вселенной, начиная с появления атомов и кончая смертью Брахмы, и управляет всем, что в ней происходит. Постоянно вращаясь, оно сокращает жизнь каждого существа, будь то Господь Брахма или крошечная травинка. По мере того как оно движется, мы проходим через детство, отрочество, юность, зрелость и в конце концов встречаем смерть. Остановить колесо времени невозможно. Будучи оружием Самого Бога, Верховной Личности, оно движется с неумолимой точностью. Страшась надвигающейся смерти, обусловленные души готовы поклоняться тому, кто спасет их от этой грозной опасности. Однако, вместо того чтобы обратиться к Верховному Господу, повелителю вечного времени, они ищут защиты у лжебогов, которых превозносят неавторитетные писания. Такие «боги» подобны ястребам, грифам, цаплям и воронам. Поклонение им не предписано Ведами. Смерть сравнивают со львом. Ястребы, грифы, цапли и вороны никого не могут спасти от нападения льва, и точно так же самозваные боги не спасут своих поклонников из когтей смерти.
ТЕКСТ 29:
Личното оръжие на Бог Кр̣ш̣н̣а е дискът, наречен хари-чакра, дискът на Хари. Тази чакра е колелото на времето. Времето се простира от появата на атомите чак до смъртта на Брахма̄ и управлява всички дейности. Вечното му движение съкращава живота на всички същества, като се започне от Брахма̄ и се стигне до незначителната тревичка. Така човек преминава през детство, юношество, младост, зрялост и се приближава към смъртта. Невъзможно е да се спре колелото на времето. То е неумолимо, защото е лично оръжие на Върховната Божествена Личност. Понякога, в страха си от наближаващата смърт, обусловената душа решава да служи на някого, способен да я спаси от надвисналата опасност. Но тя не се обръща към Върховния Бог, чието оръжие е неумолимото време. Вместо това търси подслон при измислен от хора бог, описан в неавторитетни писания. Такива богове са като ястреби, лешояди, чапли и гарги. Те не са споменати в никое ведическо произведение. Неизбежната смърт връхлита като лъв и никакви лешояди, нито ястреби, гарги или чапли не могат да предотвратят нейната атака. Този, който търси помощ при измислени богове самозванци, не може да се спаси от ноктите на смъртта.
ТЕКСТ 30:
Самозваных богов, свами и йогов, которые не верят в Верховную Личность Бога, называют пашанди. Они сами обмануты и духовно слепы, ибо не знают истинного духовного пути, и всякий, кто к ним обращается, тоже оказывается обманутым. Некоторые люди, поняв, что их обманули, начинают общаться с истинными последователями Вед (брахманами, или теми, кто обладает сознанием Кришны), которые учат всех поклоняться Верховной Личности Бога, как предписывают Веды. Однако негодяи, неспособные следовать предписаниям Вед, снова погружаются в невежество и находят себе место среди шудр, изощренных в сексуальных наслаждениях. Секс — это главное наслаждение для животных, особенно для обезьян, поэтому людей, которые находят в нем счастье, вполне можно считать потомками обезьян.
ТЕКСТ 30:
Самозваните сва̄мӣ, йогӣ и инкарнации, които не вярват във Върховната Божествена Личност, се наричат па̄ш̣ан̣д̣ӣ. Те самите са измамени и пропаднали, защото не познават истинския път на духовно развитие и всеки, отишъл при тях, също бива измамен. Понякога такива объркани хора търсят подслон при истински следовници на ведическите принципи (бра̄хман̣и или личности в Кр̣ш̣н̣а съзнание), които учат другите как да почитат Върховния Бог с ведическите ритуали. Но тъй като не могат да следват принципите, тези нещастници отново пропадат и отиват при шӯдри, които са много опитни в сексуалното наслаждение. Маймуните много обичат секса, затова хората, търсещи забавление в секса, може да се нарекат потомци на маймуни.
ТЕКСТ 31:
Потомкам обезьян, которых обычно называют шудрами, очень нравится общаться с себе подобными. Не зная об истинной цели жизни, они живут как хотят и делают все, что им вздумается. Стоит им посмотреть в лицо друг другу, как они вспоминают о чувственных удовольствиях и их охватывает половое желание. Они постоянно заняты материальной деятельностью (грамья-кармой) и не жалея сил трудятся ради мирских благ. Так они совсем забывают, что жизнь коротка и что, когда она подойдет к концу, они опустятся на более низкую ступень эволюции.
ТЕКСТ 31:
Така живеят потомците на маймуните, наричани още шӯдри. Без всякакви задръжки те правят каквото си искат, не знаейки нищо за целта на живота. Запленени един от друг, те се любуват на лицата си, които им напомнят за сетивно наслаждение. Погълнати са от материални дейности, известни като гра̄мя-карма, и работят неуморно за материални блага. Те напълно забравят, че един ден краткият им живот ще свърши и ще се сринат в еволюционния цикъл.
ТЕКСТ 32:
Подобно обезьяне, прыгающей с дерева на дерево, обусловленная душа «прыгает» из одного тела в другое. Охотник ловит обезьян и сажает в клетку, откуда им уже не вырваться, и точно так же душа, соблазнившись мимолетными половыми наслаждениями, развивает в себе привязанность к различным материальным телам и попадает в клетку семейной жизни. В семейной жизни у нее бывают праздники — мгновения, когда она наслаждается сексом. Так обусловленная душа теряет всякую возможность освободиться из материального плена.
ТЕКСТ 32:
Както маймуната скача от дърво на дърво, така и обусловената душа се преражда от тяло в тяло. И както маймуната накрая бива уловена от ловеца и не може да се измъкне от пленничеството, така и обусловената душа, запленена от мимолетното сексуално удоволствие, се привързва към различните тела и пада в капана на семейния живот. Този живот ѝ предоставя празника на ефимерната сексуална наслада и тя е неспособна да се освободи от материалното робство.
ТЕКСТ 33:
Живя в материальном мире, обусловленная душа не помнит о своих отношениях с Верховной Личностью Бога и пренебрегает сознанием Кришны. Она все время совершает разного рода грехи и за это подвергается тройственным страданиям. А когда к ней приближается смерть, подобная огромному разъяренному слону, душа цепенеет от страха, словно оказавшись в темной горной пещере.
ТЕКСТ 33:
Когато обусловената душа в материалния свят забрави отношенията си с Върховната Божествена Личност и пренебрегне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя започва да върши злодеяния и грехове. Заради тях е подложена на трите вида страдания и в ужаса си от слона на смъртта пропада в тъмна планинска пещера.
ТЕКСТ 34:
Тело обусловленной души страдает от множества внешних условий, например от сильного холода или ветра. Ей также причиняют страдания другие живые существа и стихийные бедствия. Неспособная избежать этих страданий, обусловленная душа вынуждена их терпеть и потому чувствует себя очень несчастной, ведь она пришла в материальный мир наслаждаться, а не страдать.
ТЕКСТ 34:
Обусловената душа е подложена на много страдания, засягащи тялото ѝ, например сковаващ студ и силен вятър. Другите живи същества и природните бедствия също ѝ причиняват страдания. Когато не може да превъзмогне трудностите и е принудена да търпи окаяното си положение, тя изпада в униние, защото иска да се наслаждава на материалния живот.
ТЕКСТ 35:
Заключая торговые сделки, обусловленные души обманывают друг друга, и этот обман рождает взаимную ненависть. Погнавшись за ничтожной выгодой, они жертвуют своей дружбой и становятся врагами.
ТЕКСТ 35:
Понякога обусловените души се занимават с търговия и сделки, но с течение на времето измамите предизвикват вражда между тях. Заради нищожната печалба те потъпкват приятелството си и стават врагове.
ТЕКСТ 36:
Порой у обусловленной души нет ни денег, ни крыши над головой, ни самых необходимых вещей; ей даже негде присесть отдохнуть. Иными словами, она терпит жестокие лишения, и, если ей не удается удовлетворить свои насущные потребности честным путем, она посягает на чужое добро. Зачастую такие попытки не приносят ей ничего, кроме побоев и унижения, и тогда она погружается в глубокое уныние.
ТЕКСТ 36:
Често пъти обусловената душа няма достатъчно пари и остава без подслон и храна. Понякога дори няма на какво да седне, нито може да удовлетвори най-насъщните си нужди. С други думи, изпада в нищета и тъй като не може да преживява с честен труд, решава с измама да си присвои чуждото имущество. Тя не получава нищо освен обиди от другите и това я прави много нещастна.
ТЕКСТ 37:
Иногда, чтобы удовлетворить свои корыстные желания, люди вступают в брак, даже несмотря на взаимную неприязнь. Однако такие браки недолговечны, и очень скоро супруги разводятся либо просто расстаются.
ТЕКСТ 37:
Макар и врагове, хората се женят помежду си, за да изпълнят многобройните си желания. За съжаление, тези бракове не траят дълго и те отново се разделят, с развод или другояче.
ТЕКСТ 38:
Путь материальной жизни усыпан терниями, и, идя по нему, обусловленная душа терпит бесконечные муки. Иногда она что- то теряет, иногда приобретает, но и в том и в другом случае ее на каждом шагу подстерегают опасности. Рано или поздно она разлучается со своим отцом: либо он умирает, либо судьба разъединяет их. Оставшись без отца, обусловленная душа еще сильнее привязывается к своим детям или к другим близким. Иногда она теряет способность здраво мыслить, иногда ее охватывает страх и она громко кричит, а иногда, увлекшись семейными делами, она чувствует себя вполне счастливой и даже поет от радости. Погрязнув в мирских заботах, душа не помнит, что давным-давно, в незапамятные времена, она разлучилась с Верховным Господом. Она бредет дорогами материальной жизни, которая полна опасностей и приносит ей одни лишь разочарования. Те, кто познал свою духовную природу, не желают оставаться в материальном мире и подвергать себя этим опасностям, поэтому такие души ищут покровительства Верховной Личности Бога. Пока обусловленная душа не встанет на путь преданного служения Господу, она не сможет освободиться из материального плена. Итак, материальная жизнь никого не делает счастливым. Чтобы обрести истинное счастье, нужно развить в себе сознание Кришны.
ТЕКСТ 38:
Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственото разрешение.
ТЕКСТ 39:
Святые дружелюбно относятся ко всем живым существам и всегда умиротворенны. Они обуздали свой ум и чувства и легко могут пройти до конца путь освобождения, ведущий в царство Бога. Но злосчастные обыватели, привязанные к убогой мирской жизни, не способны общаться с этими великими душами.
ТЕКСТ 39:
Святите личности, приятелите на всички живи същества, имат умиротворено съзнание. Те са овладели сетивата и ума и с лекота следват пътя на освобождението, пътя към Бога. Злощастният материалист, привързан към жалкото материално съществуване, не може да общува с тях.
ТЕКСТ 40:
История знает немало великих праведных царей, которые совершили множество пышных жертвоприношений и завоевали обширные земли. Но, несмотря на все свое могущество, эти цари не обрели право любовного служения Верховной Личности Бога, потому что им не удалось победить собственные заблуждения «Я — тело» и «Все это принадлежит мне». Поэтому они просто враждовали с другими царями, сражались с ними и погибали, так и не достигнув истинной цели жизни.
ТЕКСТ 40:
Много велики, святи царе с голяма вещина извършваха жертвоприношения и завладяваха други царства, но въпреки могъществото си, не успяха да постигнат любовно служене на Върховната Божествена Личност. Причина за това е тяхна неспособност да победят погрешното мислене: „Аз съм това тяло, а това е моето имущество“. Те цял живот се сражаваха с вражески царе и умряха, без да изпълнят действителната мисия на човешкия живот.
ТЕКСТ 41:
Избрав своим прибежищем лиану кармической деятельности, обусловленная душа в награду за свои благочестивые поступки может вознестись на райские планеты и на какое-то время забыть об адских муках, но, увы, остаться там навсегда ей не удастся. Насладившись плодами своих праведных дел, душа вынуждена вернуться на Землю. Так она бесконечно скитается по материальному миру, попадая то на высшие, то на низшие планеты.
ТЕКСТ 41:
Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.
ТЕКСТ 42:
Изложив наставления Джады Бхараты, Шукадева Госвами сказал: О Махараджа Парикшит, путь преданного служения, описанный Джадой Бхаратой, подобен пути Гаруды, а обыкновенные цари подобны мухам. Ни одна муха не способна следовать за Гарудой, который носит на себе Самого Господа, и точно так же ни одному царю или народному вождю, каким бы знаменитым он ни был и сколько бы побед ни одержал, до сих пор не удавалось хотя бы мысленно идти путем преданного служения.
ТЕКСТ 42:
И като обобщи наставленията на Джад̣а Бхарата, Шукадева Госва̄мӣ в заключение каза: Скъпи царю Парӣкш̣ит, пътят на Джад̣а Бхарата е като пътя на Гаруд̣а, който носи Бога, а обикновените царе са като мухи. Мухите не могат да летят като Гаруд̣а и до ден-днешен нито един цар или велик завоевател не е могъл да следва този път на предано служене дори в ума си.
ТЕКСТ 43:
Великий царь Бхарата в расцвете лет отрекся от мира, потому что его очень привлекало служение Верховному Господу, Уттамашлоке. Он оставил свою прекрасную жену, милых детей, дорогих сердцу друзей и огромную империю. От всего этого очень трудно отказаться, но Махараджа Бхарата дорожил благами этого мира не больше, чем испражнениями, и потому легко расстался с ними. Воистину велик был этот благородный царь.
ТЕКСТ 43:
В разцвета на силите си великият Маха̄ра̄джа Бхарата изостави всичко, защото обичаше служенето на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока. Той напусна красивата си жена, добрите си деца, близките приятели и огромната си империя. Трудно е да се разделиш с такива богатства, но Маха̄ра̄джа Бхарата бе толкова извисен, че ги изостави с лекота, както човек изоставя собствените си изпражнения. Такова бе могъществото на Негово Величество.
ТЕКСТ 44:
Шукадева Госвами продолжал: О царь, деяния Махараджи Бхараты воистину удивительны. Он не колеблясь оставил все то, от чего так трудно отказаться другим: царство, жену, детей. Махараджа Бхарата был настолько богат, что даже полубоги завидовали ему, и тем не менее он отрекся от всех своих богатств. Как и подобает такой возвышенной душе, Махараджа Бхарата был великим преданным. Он отринул все мирские блага именно потому, что его неудержимо влекло к Верховному Господу, Кришне, который обладает красотой, богатством, славой, знанием, силой и отрешенностью во всей их полноте. Кришна так привлекателен, что ради Него человек может отказаться от всего, к чему стремятся обитатели этого мира. Даже освобождение теряет всякую ценность для того, чей ум поглощен любовным служением Господу.
ТЕКСТ 44:
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, деянията на Бхарата Маха̄ра̄джа са наистина удивителни. Той изостави всичко, което другите мъчно биха изоставили. Напусна своето царство, съпруга и семейство. На неговите изключителни богатства завиждаха дори полубоговете, но той се отказа от тях. Съвсем естествено тази благородна личност бе велик предан. Той успя да се отрече от всичко, защото беше запленен от неописуемата красота, богатство, слава, знание, могъщество и отреченост на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е толкова привлекателен, че заради него човек може да се раздели и с най-скъпото си. Дори освобождението няма стойност за тези, чийто ум е привлечен от любовното служене на Бога.
ТЕКСТ 45:
Даже оказавшись в теле оленя, Махараджа Бхарата не забыл Верховную Личность Бога, и, когда ему пришло время покидать это тело, он провозгласил: «Верховный Господь — это олицетворенное жертвоприношение. Именно Он дарует людям плоды совершаемых ими обрядов. Он — хранитель религии, олицетворение мистической йоги, источник всего знания, владыка вселенной и Сверхдуша в сердце каждого. Он неописуемо красив и привлекателен, и сейчас, когда моя нынешняя жизнь подошла к концу, я склоняюсь перед Ним и надеюсь вечно с любовью служить Ему». Произнеся эту молитву, Махараджа Бхарата оставил оленье тело.
ТЕКСТ 45:
Макар и в еленско тяло, Маха̄ра̄джа Бхарата не забрави Върховната Божествена Личност. И когато напускаше тялото си, той изрече следната молитва: „Бог Върховната Личност е олицетвореното жертвоприношение. Той ни възнаграждава с плодовете на ритуалните церемонии. Той е защитник на религията, олицетворение на мистичната йога, източник на цялото знание, властелин на творението и Свръхдуша във всяко живо същество. Той е красив и необикновено привлекателен. Аз напускам това тяло с преклонение пред него и с надежда вечно да му отдавам трансцендентално любовно служене“. С тези думи Маха̄ра̄джа Бхарата напусна тялото си.
ТЕКСТ 46:
Преданные, которым нравится слушать и повторять духовные повествования [шраванам киртанам], часто рассказывают друг другу о Махарадже Бхарате, прославляя его возвышенные качества и деяния. Смиренно слушая и пересказывая историю Махараджи Бхараты, можно обрести любые блага. Долгая жизнь, материальное богатство, слава, рождение на райских планетах, освобождение (слияние с Богом) — к чему бы ни стремился человек, он легко достигнет этого, если будет слушать о Махарадже Бхарате и прославлять его деяния. Просто изучая историю жизни Махараджи Бхараты, можно обрести все желаемое — и материальное, и духовное, так что нет никакой надобности обращаться за исполнением желаний к кому-то еще.
ТЕКСТ 46:
Преданите, запознати с метода на слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам), редовно говорят за възвишените качества на Бхарата Маха̄ра̄джа и възхваляват делата му. Ако човек смирено слуша и възпява светлия му образ, ще живее дълго и ще придобие големи материални богатства. Ще стане много прочут и лесно ще се издигне до райските планети или ще постигне освобождение, като се слее с битието на Бога. Просто като слуша, повтаря и възхвалява дейностите на Маха̄ра̄джа Бхарата, той ще получи всичко, което желае. Така човек може да осъществи своите материални и духовни стремежи. Не е нужно да моли никого другиго, защото, като изучава живота на царя, ще постигне желаното.