CAPÍTULO DOIS

ГЛАВА ВТОРА

As Atividades de Mahārāja Āgnīdhra

Деянията на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра

Este capítulo descreve o caráter de Mahārāja Āgnīdhra. Quando Mahārāja Priyavrata partiu em busca da realização espiritual, seu filho Āgnīdhra se tornou o governante de Jambūdvīpa, conforme as instruções de Mahārāja Priyavrata, e cuidou de seus habitantes com a mesma afeição com que um pai cuida de seus filhos. Certa vez, Mahārāja Āgnīdhra desejou ter um filho e, com isso em mente, entrou em uma caverna da montanha Mandara para praticar austeridades. Percebendo seu desejo, o senhor Brahmā enviou uma garota celestial chamada Pūrvacitti ao eremitério de Āgnīdhra. Após vestir-se de maneira bem atraente, ela se apresentou diante dele fazendo vários trejeitos femininos, e Āgnīdhra naturalmente se atraiu por ela. Os atos da garota, suas expressões, sorriso, palavras doces e olhos insinuantes – tudo isso o fascinou. Āgnīdhra era bom galanteador. Assim, ele atraiu a garota celestial, que, com satisfação, aceitou-o como esposo devido a suas palavras doces como o mel. Ela gozou de felicidade real com Āgnīdhra durante muitos anos antes de voltar à sua morada nos planetas celestiais. Em seu ventre, Āgnīdhra gerou nove filhos – Nābhi, Kiṁpuruṣa, Harivarṣa, Ilāvṛta, Ramyaka, Hiraṇmaya, Kuru, Bhadrāśva e Ketumāla. Ele lhes deu nove ilhas com nomes correspondentes aos seus. Āgnīdhra, entretanto, andava com seus sentidos insatisfeitos, e sempre pensava em sua esposa celestial. Deste modo, na vida seguinte, ele nasceu no planeta celestial da esposa. Após a morte de Āgnīdhra, seus nove filhos se casaram com nove filhas de Meru, chamadas Merudevī, Pratirūpā, Ugradaṁṣṭrī, Latā, Ramyā, Śyāmā, Nārī, Bhadrā e Devavīti.

В тази глава е представена личността на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра. Когато Маха̄ра̄джа Прияврата напуснал царството си, за да се посвети на духовно осъзнаване, по негова воля синът му А̄гнӣдхра станал владетел на Джамбӯдвӣпа и се грижел за поданиците си с обичта на баща към своите синове. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра пожелал да има син и се оттеглил в една пещера в планината Мандара, за да се подложи на сурови въздържания. Щом разбрал неговото желание, Брахма̄ изпратил в отшелническата му обител Пӯрвачитти, девойка от райските планети. Красивите ѝ дрехи и женствени движения веднага привлекли царя. Очарован от жестовете ѝ, изразителното ѝ лице, усмивката, нежните думи и движенията на очите ѝ, той я пленил с красноречието си и тя с радост се съгласила да стане негова съпруга. Много години двамата се наслаждавали на царско блаженство, а после тя се завърнала на райските планети. А̄гнӣдхра заченал с нея девет сина: На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄ш̣ва и Кетума̄ла. Той им дал девет острова, носещи техните имена. Но А̄гнӣдхра се чувствал неудовлетворен и постоянно мислел за небесната си съпруга. Затова в следващия си живот се родил на нейната райска планета. След смъртта на А̄гнӣдхра деветте му сина се оженили за деветте дъщери на Меру, които се казвали Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.

VERSO 1:: Śrī Śukadeva Gosvāmī prosseguiu: Depois que seu pai, Mahārāja Priyavrata, partiu para seguir o caminho da vida espiritual através da prática de austeridades, o rei Āgnīdhra obedeceu fielmente à sua ordem. Observando estritamente os princípios da religião, ele deu toda a proteção aos habitantes de Jambūdvīpa, como se eles fossem seus próprios filhos.

ТЕКСТ 1:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: След като Маха̄ра̄джа Прияврата пое пътя на духовния живот с аскетизъм и отречения, неговият син, цар А̄гнӣдхра, изпълни повелята му. Той се придържаше строго към религиозните принципи и закриляше жителите на Джамбӯдвӣпа като свои родни синове.

VERSO 2:: Desejando obter um filho perfeito e tornar-se habitante de Pitṛloka, Mahārāja Āgnīdhra certa vez adorou o senhor Brahmā, o amo daqueles que estão encarregados da criação material. Ele se dirigiu a um vale da colina Mandara, onde costumam descer donzelas dos planetas celestiais para passear. Ali ele colheu flores de jardim e outros artigos usados para a adoração e, em seguida, praticou rigorosas austeridades e realizou sua adoração.

ТЕКСТ 2:: Желаейки съвършен син и издигане до Питр̣лока, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра веднъж обожава Брахма̄ – най-могъщия сред владетелите на материалното творение. Той отиде в долината на планината Мандара, където жените от райските планети слизат на разходка. Там набра градински цветя, приготви необходимите предмети и се зае със суров аскетизъм и обожание.

VERSO 3:: Percebendo o desejo do rei Āgnīdhra, o senhor Brahmā, a primeira e mais poderosa criatura deste universo, escolheu a melhor das dançarinas em sua assembleia, cujo nome era Pūrvacitti, e a enviou ao rei.

ТЕКСТ 3:: Предусетил желанието на цар А̄гнӣдхра, Брахма̄, първото и най-могъщо създание във вселената, избра Пӯрвачитти, най-добрата танцьорка от свитата си, и я изпрати при царя.

VERSO 4:: A Apsarā enviada pelo senhor Brahmā começou a passear em um belo parque próximo ao lugar onde o rei estava meditando e fazendo sua adoração. A beleza do parque vinha de sua densa folhagem verde e das trepadeiras douradas. Havia casais de pássaros variados, tais como os pavões, e em um lago havia patos e cisnes, todos vibrando sons muito doces. Assim, o parque era belíssimo em virtude da folhagem, da água cristalina, das flores de lótus e do doce canto de várias espécies de pássaros.

ТЕКСТ 4:: Апсара̄та, изпратена от Брахма̄, се разхождаше бавно из красивата градина близо до мястото за медитация на царя. Там растяха дървета с гъсти зелени корони и златни лиани, а между тях се виждаха двойки пауни и най-различни птици. В езерото със сладостни звуци плуваха патици и лебеди. Пищната зеленина, кристалната вода, лотосите и нежните песни на птиците придаваха на градината необикновена прелест.

VERSO 5:: Enquanto Pūrvacitti passeava pela estrada de maneira muito bela e com um jeito que lhe era peculiar, os agradáveis adornos de seus tornozelos tilintavam a cada um de seus passos. Embora estivesse controlando seus sentidos, praticando yoga com os olhos semicerrados, o príncipe Āgnīdhra pôde vê-la com seus olhos de lótus, e, ao ouvir o doce tilintar dos adornos de seus tornozelos, ele abriu os olhos um pouco mais e pôde ver que ela estava bem perto.

ТЕКСТ 5:: Пӯрвачитти вървеше по пътя с грациозната си походка и осанка, а изящните накити на глезените ѝ нежно подрънкваха при всяка нейна крачка. Въпреки че беше овладял сетивата си в йога поза с полузатворени очи, принц А̄гнӣдхра я зърна и щом чу звъна на гривните ѝ, отвори още малко лотосовите си очи и я видя пред себе си.

VERSO 6:: Tal qual uma abelha, a Apsarā cheirava o perfume das flores belas e atraentes. Ela era capaz de atrair a mente e a visão dos seres humanos e dos semideuses com seus movimentos graciosos, seu recato e humildade, seus olhares, os sons muito agradáveis que emanavam de sua boca quando ela falava e o movimento dos membros de seu corpo. Com todas essas qualidades, ela abria para Cupido, que traz uma flecha de flores, um caminho de recepção auditiva na mente masculina. Quando falava, parecia fluir néctar de sua boca. Conforme respirava, as abelhas, loucas pelo aroma de seu hálito, tentavam pairar em volta de seus belos olhos de lótus. Perturbada pelas abelhas, ela procurava andar mais rapidamente, mas, ao erguer os pés para caminhar com rapidez, seu cabelo, o cinto em volta de seus quadris e seus seios, que eram como cântaros de água, também se mexiam de tal maneira que ela ficava ainda mais linda e atraente. Na verdade, ela parecia estar abrindo alas para o poderosíssimo Cupido. Portanto, o príncipe, profundamente encantado ao vê-la, dirigiu-lhe a palavra como segue.

ТЕКСТ 6:: Като пчела Апсара̄та вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсара̄та се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.

VERSO 7:: O príncipe, erroneamente, dirigiu-se à Apsarā: Ó melhor dos santos, quem és? Por que estás nesta colina e o que desejas fazer? Tu és alguma das potências ilusórias da Suprema Personalidade de Deus? Parece que estás carregando dois arcos sem corda. Por que carregas esses arcos? Tens algum objetivo ou pretendes beneficiar um amigo? Talvez estejas carregando-os para matar os animais loucos desta floresta.

ТЕКСТ 7:: В объркването си принцът се обърна към Апсара̄та със следните думи: О, святи мъдрецо, кой си ти? Защо си дошъл в тази планина и какво възнамеряваш да правиш? Може би си една от илюзорните енергии на Върховната Божествена Личност? Виждам, че носиш два лъка без тетива. Защо си ги взел със себе си? Заради теб самия или заради някой близък? Вероятно с тях ще убиваш побеснелите животни в гората.

VERSO 8:: Em seguida, Āgnīdhra observou os olhos contemplativos de Pūrvacitti e disse: Minha querida amiga, tens duas flechas bastante poderosas, que são teus olhos contemplativos. As flechas têm penas parecidas com as pétalas de uma flor de lótus. Mesmo não tendo hastes, elas são belíssimas, e têm pontas muito afiadas e penetrantes. Elas parecem muito pacíficas, o que faz parecer que não serão disparadas contra ninguém. Embora devas estar vagando pela floresta com a intenção de disparar essas flechas em alguém, não consigo descobrir quem é esse alguém. Minha inteligência é obtusa, e não tenho como combater-te. De fato, não há quem possa igualar-se a ti em termos de bravura, de maneira que oro para que uses tua bravura em prol de minha boa fortuna.

ТЕКСТ 8:: След това А̄гнӣдхра погледна в закачливите очи на Пӯрвачитти и каза: Скъпи приятелю, ти имаш две могъщи стрели – твоите игриви очи. Перата им са като листенца на лотос. Те нямат пръчки, но са изключително красиви, с тънки и остри върхове. Изглеждат спокойни, като че ли няма да пронижат никого. Струва ми се, че се разхождаш из гората, за да пуснеш стрелите си по някого, но не разбирам кой е той. Разумът ми е замъглен и не мога да се боря с теб. В действителност никой не може да се мери с твоето могъщество и аз се моля то да е за мое добро.

VERSO 9:: Vendo as abelhas seguindo Pūrvacitti, Mahārāja Āgnīdhra disse: Meu querido Senhor, as abelhas ao redor de teu corpo são como discípulos fiéis à tua pessoa adorável. Elas não se cansam de cantar os mantras do Sāma Veda e das Upaniṣads, oferecendo-te, assim, suas orações. Como grandes sábios que recorrem às ramificações dos textos védicos, as abelhas desfrutam das chuvas de flores que caem de teu cabelo.

ТЕКСТ 9:: Щом забеляза пчелите, жужащи около Пӯрвачитти, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра каза: Господарю мой, пчелите около тялото ти са като свита ученици, заобиколили великия си учител. С мантрите на Са̄ма Веда и Упаниш̣адите те изразяват почитта си към теб. Както великите мъдреци потъват в дълбините на ведическите произведения, така пчелите се къпят в дъжда от цветя, посипани от косите ти.

VERSO 10:: Ó brāhmaṇa, posso ouvir muito bem o tilintar de teus sinos de tornozelo. Dentro desses sinos, pássaros tittiri parecem estar chilreando uns para os outros. Mesmo sem vê-los, posso ouvir-lhes o chilreio. Quando olho para teus quadris tão belos e bem torneados, percebo neles a suave cor de flores kadamba, e vejo um cinto de brasas incandescentes em volta de tua cintura. Na verdade, pareces ter te esquecido de te vestires.

ТЕКСТ 10:: О, бра̄хман̣е, чувам звънчетата на глезените ти. Сякаш в тях чуруликат птици титтири. Не мога да ги видя, но ясно долавям трелите им. Забелязвам разкошните ти закръглени бедра с приказния цвят на цветята кадамба, а кръстът ти е обрамчен с колан от живи въглени. Изглежда си забравил да се облечеш.

VERSO 11:: Em seguida, Āgnīdhra elogiou os seios rijos de Pūrvacitti. Ele disse: Meu querido brāhmaṇa, tua cintura é muito fina, mas, com muita dificuldade, estais carregando cuidadosamente dois chifres, pelos quais meus olhos ficaram atraídos. Qual é o conteúdo desses dois belos chifres? Pareces tê-los untado com um aromático pó vermelho, pó este semelhante ao Sol quando nasce pela manhã. Ó afortunadíssima, permite-me perguntar-te onde conseguiste esse pó aromático que está perfumando meu āśrama, minha residência.

ТЕКСТ 11:: После А̄гнӣдхра започнал да превъзнася високите гърди на Пӯрвачитти. Той казал: Скъпи бра̄хман̣е, кръстът ти е тънък и с усилие внимателно носиш два заоблени рога, от които не мога да отместя поглед. Какво има в тях? Поръсил си ги с ароматен червен прах, искрящ като изгряващото слънце. О, честити момко, би ли ми казал откъде имаш този прах, изпълнил жилището ми с благоухание?

VERSO 12:: Ó meu melhor amigo, farás a gentileza de mostrar-me o lugar onde resides? Não posso imaginar como os residentes desse lugar obtiveram feições corpóreas tão maravilhosas como teus seios rijos, que agitam a mente e os olhos de qualquer um, como eu, que os veja. Julgando pelas doces palavras e meigos sorrisos desses residentes, acho que suas bocas devem conter néctar.

ТЕКСТ 12:: О, добри ми приятелю, би ли ми показал откъде идваш? Не мога да си обясня как обитателите на това място са получили такива смайващи телесни форми като твоите заоблени гърди; те покоряват сърцето и погледа на всекиго. Съдейки по сладките слова и мили усмивки на тези обитатели, устите им сигурно са пълни с нектар.

VERSO 13:: Meu querido amigo, o que comes para manter teu corpo? Por estares mascando bétel, um odor agradável emana de tua boca. Isso prova que sempre comes os restos do alimento oferecido a Viṣṇu. Na verdade, deves ser, também, uma expansão do corpo do Senhor Viṣṇu. Teu rosto é tão belo quanto um lago aprazível. Teus brincos de joias assemelham-se a dois tubarões brilhantes com olhos que, como os de Viṣṇu, não piscam, e teus próprios olhos parecem dois peixes inquietos. Portanto, dois tubarões e dois peixes inquietos nadam ao mesmo tempo no lago de teu rosto. Além deles, as alvas fileiras de teus dentes parecem grupos de belíssimos cisnes na água, e teu cabelo liso assemelha-se a enxames de abelhas, atraídas pela beleza de teu rosto.

ТЕКСТ 13:: Скъпи приятелю, с какво се храниш, за да поддържаш тялото си? От устата ти се носи аромат на бетел. Изглежда ядеш само остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Може би ти самият си създаден от тялото на Бог Виш̣н̣у. Лицето ти е ведро като спокойно езеро. Скъпоценните ти обици приличат на две блестящи акули с немигащи очи като обиците на Виш̣н̣у, а твоите очи напомнят две палави рибки. Така в езерото на лицето ти плуват две акули и две палави рибки. Белите ти зъби са ято прекрасни лебеди във водата, а разпилените коси са рояци пчели, омаяни от хубостта на лицето ти.

VERSO 14:: Minha mente já está inquieta, e, enquanto brincas com esta bola, jogando-a de um lado para outro com a palma de tua mão, que parece um lótus, também inquietas os meus olhos. Teu negro cabelo ondulado agora está solto, e não te interessas arrumá-lo. Não irás arrumá-lo? Como um homem apegado a mulheres, o astutíssimo vento está tentando tirar tua roupa íntima. Não te importas com isso?

ТЕКСТ 14:: Умът ми вече е развълнуван, а като гледам как си играеш с топка и я подхвърляш с лотосовата си длан, очите ми стават неспокойни. Къдравата ти черна коса е разпиляна, но ти не си правиш труда да я събереш. Няма ли да го направиш? Като мъж, привързан към жените, коварният вятър се опитва да смъкне дрехата ти. Нима не забелязваш това?

VERSO 15:: Ó melhor entre aqueles que praticam austeridades, onde obtiveste esta maravilhosa beleza que destrói as austeridades praticadas pelos outros? Onde aprendeste esta arte? A que austeridades tu te submeteste para conseguir tamanha beleza, minha querida amiga? Desejo que te unas a mim em minha prática de austeridades e penitências, pois pode ser que o senhor Brahmā, o criador do universo, estando satisfeito comigo, tenha te enviado para que te tornes minha esposa.

ТЕКСТ 15:: О, най-велика сред аскетите, откъде имаш тази необикновена хубост, която разрушава аскетизма на другите? Къде си научила това изкуство? Какви отречения си извършвала, за да станеш толкова красива, приятелко моя? Бих искал да изпълнявам отречения заедно с теб, защото ми се струва, че създателят на вселената, Брахма̄, удовлетворен от мен, те е изпратил да станеш моя съпруга.

VERSO 16:: O senhor Brahmā, que é adorado pelos brāhmaṇas, foi muito misericordioso em me dar a tua pessoa, e foi por isso que eu te encontrei. Não quero abandonar tua companhia, pois minha mente e meus olhos estão fixos em ti, não sendo possível que eu os recolha. Ó mulher de seios belos e rijos, sou teu seguidor. Podes levar-me para onde quiseres, e tuas amigas também podem seguir-me.

ТЕКСТ 16:: Брахма̄, почитаният от бра̄хман̣ите, милостиво те е изпратил при мен и това е причината за нашата среща. Аз не искам да те напускам – умът и очите ми не могат да се откъснат от теб. О, девойко с красиви заоблени гърди, аз съм твой слуга. Отведи ме където пожелаеш; нека дойдат и приятелите ти.

VERSO 17:: Śukadeva Gosvāmī prosseguiu: Mahārāja Āgnīdhra, cuja inteligência se equiparava à inteligência de um semideus, conhecia a arte de lisonjear as mulheres com o objetivo de conquistá-las. Portanto, com suas palavras luxuriosas, ele satisfez aquela mocinha celestial, obtendo, assim, o seu favor.

ТЕКСТ 17:: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра със своята интелигентност на полубог владееше изкуството да ласкае жените, за да ги спечели. Той се хареса на небесната девица с прелъстителните си слова и извоюва благоразположението ѝ.

VERSO 18:: Atraída pela inteligência, sabedoria, juventude, beleza, comportamento, opulência e magnanimidade de Āgnīdhra, o rei de Jambūdvīpa e senhor de todos os heróis, Pūrvacitti viveu com ele por muitos milhares de anos e desfrutou luxuosamente de felicidade mundana e celestial.

ТЕКСТ 18:: А̄гнӣдхра, царят на Джамбӯдвӣпа и господар на всички герои, спечели Пӯрвачитти със своята интелигентност, познания, младост, красота, поведение, богатства и благородство. Те живяха заедно хиляди години и се наслаждаваха в разкош на земно и райско блаженство.

VERSO 19:: No ventre de Pūrvacitti, Mahārāja Āgnīdhra, o melhor dos reis, gerou nove filhos, chamados Nābhi, Kiṁpuruṣa, Harivarṣa, Ilāvṛta, Ramyaka, Hiraṇmaya, Kuru, Bhadrāśva e Ketumāla.

ТЕКСТ 19:: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра, най-достойният сред царете, зачена с Пӯрвачитти девет сина, които се казваха На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄шва и Кетума̄ла.

VERSO 20:: Pūrvacitti deu à luz esses nove filhos, um por ano, mas, depois que eles já estavam crescidos, ela os deixou em casa e novamente se aproximou do senhor Brahmā para adorá-lo.

ТЕКСТ 20:: Всяка година Пӯрвачитти раждаше по един син, но когато деветимата пораснаха, тя ги остави вкъщи и се завърна при Брахма̄, за да му служи.

VERSO 21:: Por terem bebido leite materno, os nove filhos de Āgnīdhra naturalmente tinham corpos fortes e bonitos. O pai entregou um reino a cada um deles, em diferentes partes de Jambūdvīpa. Os reinos eram denominados de acordo com os nomes dos filhos. Assim, os filhos de Āgnīdhra governaram os reinos que receberam de seu pai.

ТЕКСТ 21:: Откърмени с майчино мляко, деветте сина на А̄гнӣдхра имаха силни, добре сложени тела. Те получиха от баща си девет царства в различни области на Джамбӯдвӣпа. Царствата носеха техните имена. Така синовете на А̄гнӣдхра управляваха земите, наследени от баща им.

VERSO 22:: Após a partida de Pūrvacitti, o rei Āgnīdhra, ainda com seus desejos luxuriosos insatisfeitos, pensava nela sem cessar. Portanto, conforme os preceitos védicos, o rei, após a sua morte, foi promovido ao mesmo planeta onde vivia sua esposa celestial. Nesse planeta, chamado Pitṛloka, vivem os pitās, os antepassados, absortos em grande deleite.

ТЕКСТ 22:: Когато Пӯрвачитти си замина, похотливите желания на цар А̄гнӣдхра съвсем не бяха утолени и той постоянно мислеше за нея. И естествено, както повеляват Ведите, след смъртта си царят отиде на същата планета, където бе небесната му съпруга. Тази планета се нарича Питр̣лока и на нея щастливо живеят питите, прадедите.

VERSO 23:: Após a partida de seu pai, os nove irmãos se casaram com as nove filhas de Meru, chamadas Merudevī, Pratirūpā, Ugradaṁṣṭrī, Latā, Ramyā, Śyāmā, Nārī, Bhadrā e Devavīti.

ТЕКСТ 23:: След смъртта на баща си деветимата братя се ожениха за деветте дъщери на Меру, които се казваха Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.