VERSO 5
ТЕКСТ 5
Texto
Текст
havirdhānam avindata
ya indram aśva-hartāraṁ
vidvān api na jaghnivān
хавирдха̄нам авиндата
я индрам ашва-харта̄рам̇
видва̄н апи на джагхнива̄н
Sinônimos
Дума по дума
antardhānaḥ — o rei chamado Antardhāna; nabhasvatyām — com sua esposa Nabhasvatī; havirdhānam — chamado Havirdhāna; avindata — obteve; yaḥ — quem; indram — rei Indra; aśva-hartāram — que estava roubando o cavalo de seu pai; vidvān api — embora soubesse disso; na jaghnivān — não matou.
антардха̄нах̣ – царят на име Антардха̄на; набхасватя̄м – на съпругата си Набхасватӣ; хавирдха̄нам – на име Хавирдха̄на; авиндата – получи; ях̣ – който; индрам – цар Индра; ашва-харта̄рам – който отвлече коня на баща му; видва̄н апи – макар да знаеше; на джагхнива̄н – не уби.
Tradução
Превод
Mahārāja Antardhāna tinha outra esposa, chamada Nabhasvatī, com a qual teve a felicidade de gerar outro filho, chamado Havirdhāna. Como era muito liberal, Mahārāja Antardhāna não matou o semideus Indra quando esse roubou o cavalo de seu pai no sacrifício.
Маха̄ра̄джа Антардха̄на имаше и друга съпруга, Набхасватӣ, която го ощастливи с още един син, на име Хавирдха̄на. Понеже беше много великодушен, Маха̄ра̄джа Антардха̄на не уби полубога Индра, когато той отвлече жертвения кон на баща му.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO––Diversas escrituras e Purāṇas dão a entender que Indra, o rei do céu, era muito perito em roubar e raptar. Ele podia roubar qualquer coisa sem ser visto pelo proprietário, e podia raptar a esposa de qualquer pessoa sem ser descoberto. Certa vez, ele violou a esposa de Gautama Muni, valendo-se de sua arte de desaparecimento, e, do mesmo modo, tornando-se invisível, roubou o cavalo de Mahārāja Pṛthu. Embora na sociedade humana tais atividades sejam consideradas abomináveis, o semideus Indra não foi considerado degradado por causa delas. Embora Antardhāna houvesse percebido que o rei Indra estava roubando o cavalo de seu pai, ele não matou Indra, pois sabia que, se uma pessoa muito poderosa, às vezes, comete um ato abominável, isso não deve ser levado em conta. A Bhagavad-gītā (9.30) afirma claramente:
От различните писания и Пура̄н̣и научаваме, че небесният цар Индра е много ловък крадец и дързък похитител на чужди жени. Той може да стане невидим и да открадне каквото поиска или да отвлече съпругата на всекиго, без да бъде забелязан. Като използвал способността си да става невидим, веднъж Индра похитил съпругата на Гаутама Муни. Пак по същия начин той откраднал коня на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Макар че сред хората подобни деяния са неморални и осъдителни, Индра не бива да бъде смятан за престъпник или развратник. Антардха̄на видял, че небесният цар отвлича бащиния му кон, ала не го наказал, защото знаел, че ако някоя необикновено могъща личност извърши осъдително действие, не бива да обръщаме внимание на това. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30) ясно е казано:
bhajate mām ananya-bhāk
sādhur eva sa mantavyaḥ
samyag vyavasito hi saḥ
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
Assim, o Senhor diz que, mesmo que um devoto cometa um ato abominável, ele deve ser considerado um sādhu, ou homem piedoso, devido a sua inquebrantável devoção ao Senhor. Os devotos do Senhor nunca cometem algum ato pecaminoso voluntariamente, mas, às vezes, eles fazem algo abominável devido a seus hábitos anteriores. Semelhantes atos não devem ser levados muito a sério, pois os devotos do Senhor são muito poderosos quer estejam nos planetas celestiais, quer estejam neste planeta. Se por acaso eles fazem algo abominável, isso não deve ser levado em conta, senão que deve ser tolerado.
Тук Богът казва, че дори преданият да извърши нещо порочно, той пак трябва да бъде смятан за са̄дху, за праведник, защото е неизменно предан на Върховния Бог. Преданите на Бога никога не съгрешават умишлено, но понякога се случва да сторят нещо осъдително заради предишните си лоши навици. Подобни постъпки не бива да се приемат много сериозно, защото независимо къде се намират – на райските планети или на Земята, – преданите на Бога са много могъщи. Ако случайно извършат нещо лошо, не бива да отдаваме голямо значение на постъпката им, а трябва да им простим.