Text 15
ТЕКСТ 15
Texto
Текст
kṛṣṇārcana-prabhavā no jahāti
atho ahaṁ jana-saṅgād asaṅgo
viśaṅkamāno ’vivṛtaś carāmi
кр̣ш̣н̣а̄рчана-прабхава̄ но джаха̄ти
атхо ахам̇ джана-сан̇га̄д асан̇го
вишан̇кама̄но 'вивр̣таш чара̄ми
Palabra por palabra
Дума по дума
sā — ese; mām — yo; smṛtiḥ — recuerdo de las actividades de mi vida anterior; mṛga-dehe — en un cuerpo de ciervo; api — aunque; vīra — ¡oh, gran héroe!; kṛṣṇa-arcana-prabhavā — que apareció debido a la influencia del servicio sincero a Kṛṣṇa; no jahāti — no abandoné; atho — por ello; aham — yo; jana-saṅgāt — de la relación con hombres comunes; asaṅgaḥ — completamente desapegado; viśaṅkamānaḥ — temeroso; avivṛtaḥ — inadvertido para los demás; carāmi — voy de un lugar a otro.
са̄ – това; ма̄м – мен; смр̣тих̣ – спомен за дейностите в миналия живот; мр̣га-дехе – в тяло на елен; апи – въпреки; вӣра – о, велики герою; кр̣ш̣н̣а-арчана-прабхава̄ – проявил се под влияние на искреното служене на Кр̣ш̣н̣а; но джаха̄ти – не си отиде; атхо – следователно; ахам – аз; джана-сан̇га̄т – от общуването с обикновени хора; асан̇гах̣ – непривързан; вишан̇кама̄нах̣ – който се бои; авивр̣тах̣ – незабелязан от другите; чара̄ми – вървя тук и там.
Traducción
Превод
Mi querido y heróico rey, por haber servido sinceramente al Señor en mi vida anterior, en aquel cuerpo de ciervo podía recordar todo lo que me había ocurrido. Sigo siendo consciente de aquella caída, y por ello siempre me mantengo apartado de los hombres comunes. Temeroso de la mala compañía de los materialistas, vago solo por el mundo, inadvertido para todos.
О, юначни царю, заради искреното ми служене на Бога в миналото помнех всички събития от предишния си живот, нищо че бях в тяло на елен. И понеже съм наясно с падението си, избягвам общуването с обикновени хора. Боя се от лошото им материалистично влияние и затова се скитам сам, неразпознат от никого.
Significado
Пояснение
In Bhagavad-gītā (2.40) it is said: svalpam apy asya dharmasya. It is certainly a great fall to go from human life to animal life, but in the case of Bharata Mahārāja or any devotee, devotional service to the Lord never goes in vain. As stated in Bhagavad-gītā (8.6): yaṁ yaṁ vāpi smaran bhāvaṁ tyajaty ante kalevaram. At the time of death, by nature’s law the mind is absorbed in a certain type of thinking. This may lead one to animal life, yet for a devotee there is no loss. Even though Bharata Mahārāja received the body of a deer, he didn’t forget his position. Consequently, in the body of a deer he was very careful to remember the cause of his downfall. As a result, he was given a chance to be born in a family of very pure brāhmaṇas. Thus his service to the Lord never went in vain.
В Бхагавад-гӣта̄ е казано: свалпам апй ася дхармася (Бхагавад-гӣта̄, 2.40). Да приемеш животинско тяло след човешкото, безспорно е голямо падение, но в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа и въобще с всички предани, преданото служене на Бога никога не е напразно. Както твърди Бхагавад-гӣта̄ (8.6): ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇ тяджатй анте калеварам. Според природния закон на прага на смъртта умът е погълнат от определени мисли. Това може да доведе до раждане и в животинско тяло, но преданият не губи нищо. Макар че получил тяло на елен, Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил истинската си позиция. В еленското тяло той бил много внимателен и помнел причината за падението си. Това му дало възможност в следващия си живот да се роди в семейство на чисти бра̄хман̣и. Така служенето му за Бога не било напразно.