Text 5
ТЕКСТ 5
Devanagari
Деванагари (азбука)
यावन्न जिज्ञासत आत्मतत्त्वम् ।
यावत्क्रियास्तावदिदं मनो वै
कर्मात्मकं येन शरीरबन्ध: ॥ ५ ॥
Text
Текст
yāvan na jijñāsata ātma-tattvam
yāvat kriyās tāvad idaṁ mano vai
karmātmakaṁ yena śarīra-bandhaḥ
я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам
я̄ват крия̄с та̄вад идам̇ мано ваи
карма̄тмакам̇ йена шарӣра-бандхах̣
Synonyms
Дума по дума
parābhavaḥ — defeat, misery; tāvat — so long; abodha-jātaḥ — produced from ignorance; yāvat — as long as; na — not; jijñāsate — inquires about; ātma-tattvam — the truth of the self; yāvat — as long as; kriyāḥ — fruitive activities; tāvat — so long; idam — this; manaḥ — mind; vai — indeed; karma-ātmakam — absorbed in material activities; yena — by which; śarīra-bandhaḥ — bondage in this material body.
пара̄бхавах̣ – поражение, страдание; та̄ват – докато; абодха-джа̄тах̣ – породено от невежество; я̄ват – докато; на – не; джигя̄сате – пита за; а̄тма-таттвам – истината за аза; я̄ват – докато; крия̄х̣ – плодоносни дейности; та̄ват – докато; идам – това; манах̣ – ум; ваи – наистина; карма-а̄тмакам – погълнат от материални дейности; йена – от които; шарӣра-бандхах̣ – робство в материалното тяло.
Translation
Превод
As long as one does not inquire about the spiritual values of life, one is defeated and subjected to miseries arising from ignorance. Be it sinful or pious, karma has its resultant actions. If a person is engaged in any kind of karma, his mind is called karmātmaka, colored with fruitive activity. As long as the mind is impure, consciousness is unclear, and as long as one is absorbed in fruitive activity, he has to accept a material body.
Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е карма̄тмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.
Purport
Пояснение
Generally people think that one should act very piously in order to be relieved from misery, but this is not a fact. Even though one engages in pious activity and speculation, he is nonetheless defeated. His only aim should be emancipation from the clutches of māyā and all material activities. Speculative knowledge and pious activity do not solve the problems of material life. One should be inquisitive to understand his spiritual position. As stated in Bhagavad-gītā (4.37):
Обикновено хората мислят, че трябва да извършват благочестиви дейности, за да прекратят страданията си, но това не е вярно. Дори добрите дела и философските размишления са обречени. Единственият стремеж би трябвало да бъде свободата от плена на ма̄я̄ и от всяка материална дейност. Философското знание и благочестието не разрешават проблемите на материалния живот. Нужен е стремеж да разберем духовната си позиция. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.37):
bhasmasāt kurute ’rjuna
jñānāgniḥ sarva-karmāṇi
bhasmasāt kurute tathā
бхасмаса̄т куруте 'рджуна
гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и
бхасмаса̄т куруте татха̄
“As a blazing fire turns firewood to ashes, O Arjuna, so does the fire of knowledge burn to ashes all reactions to material activities.”
„О, Арджуна, както буйният огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности“.
Unless one understands the self and its activities, one has to be considered in material bondage. In Śrīmad-Bhāgavatam (10.2.32) it is also said: ye ’nye ’ravindākṣa vimukta-māninas tvayy asta-bhāvād aviśuddha-buddhayaḥ. A person who doesn’t have knowledge of devotional service may think himself liberated, but actually he is not. Āruhya kṛcchreṇa paraṁ padaṁ tataḥ patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ: such people may approach the impersonal Brahman effulgence, but they fall down again into material enjoyment because they have no knowledge of devotional service. As long as one is interested in karma and jñāna, he continues enduring the miseries of material life — birth, old age, disease and death. Karmīs certainly take on one body after another. As far as jñānīs are concerned, unless they are promoted to the topmost understanding, they must return to the material world. As explained in Bhagavad-gītā (7.19): bahūnāṁ janmanām ante jñānavān māṁ prapadyate. The point is to know Kṛṣṇa, Vāsudeva, as everything and surrender unto Him. Karmīs do not know this, but a devotee who is one hundred percent engaged in the devotional service of the Lord knows fully what is karma and jñāna; therefore a pure devotee is no longer interested in karma or jñāna. Anyābhilāṣitā-śūnyaṁ jñāna-karmādy-anāvṛtam. The real bhakta is untouched by any tinge of karma and jñāna. His only purpose in life is to serve the Lord.
При липса на разбиране за същността на аза и неговите дейности, ние оставаме пленници на материята. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32) е казано: йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас твайи аста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣. Една личност, която няма понятие от предано служене, може да си мисли, че е освободена, но това съвсем не е така. А̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣ патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣: такива хора достигат безличностното сияние Брахман, но отново пропадат сред материалните дейности за наслаждение, защото нямат знание за предаността. Устремен към карма и гя̄на, човек ще продължава да изпитва страданията на материалния живот – раждане, болести, старост и смърт. Кармӣте просто приемат нови и нови тела. А що се отнася до гя̄нӣте – ако не постигнат крайното висше знание, те ще ще се върнат в материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) е обяснено: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Същината е да разберем, че Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко и да му се отдадем. Кармӣте не знаят това, но преданият, посветен на служенето, знае добре какво представляват карма и гя̄на и не се интересува от тях. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. У истинския бхакта няма и най-малък нюанс на карма или гя̄на. Единствената му житейска цел е да служи на Бога.