Text 1
ТЕКСТ 1
Devanagari
Деванагари (азбука)
नायं देहो देहभाजां नृलोके
कष्टान् कामानर्हते विड्भुजां ये ।
तपो दिव्यं पुत्रका येन सत्त्वं
शुद्ध्येद्यस्माद् ब्रह्मसौख्यं त्वनन्तम् ॥ १ ॥
Text
Текст
nāyaṁ deho deha-bhājāṁ nṛloke
kaṣṭān kāmān arhate viḍ-bhujāṁ ye
tapo divyaṁ putrakā yena sattvaṁ
śuddhyed yasmād brahma-saukhyaṁ tv anantam
на̄ям̇ дехо деха-бха̄джа̄м̇ нр̣локе
каш̣т̣а̄н ка̄ма̄н архате вид̣-бхуджа̄м̇ йе
тапо дивям̇ путрака̄ йена саттвам̇
шуддхйед ясма̄д брахма-саукхям̇ тв анантам
Synonyms
Дума по дума
ṛṣabhaḥ uvāca — Lord Ṛṣabhadeva said; na — not; ayam — this; dehaḥ — body; deha-bhājām — of all living entities who have accepted material bodies; nṛ-loke — in this world; kaṣṭān — troublesome; kāmān — sense gratification; arhate — deserves; viṭ-bhujām — of stool-eaters; ye — which; tapaḥ — austerities and penances; divyam — divine; putrakāḥ — My dear sons; yena — by which; sattvam — the heart; śuddhyet — becomes purified; yasmāt — from which; brahma-saukhyam — spiritual happiness; tu — certainly; anantam — unending.
р̣ш̣абхах̣ ува̄ча – Бог Р̣ш̣абхадева каза; на – не; аям – това; дехах̣ – тяло; деха-бха̄джа̄м – от всички живи същества, които са приели материални тела; нр̣-локе – в този свят; кашт̣а̄н – мъчителен; ка̄ма̄н – сетивно наслаждение; архате – заслужава; вит̣-бхуджа̄м – на тези, които ядат изпражнения; йе – които; тапах̣ – отречения и аскетизъм; дивям – духовни; путрака̄х̣ – скъпи мои синове; йена – с които; саттвам – сърцето; шуддхйет – се пречиства; ясма̄т – от което; брахма-саукхям – духовно щастие; ту – несъмнено; анантам – безкрайно.
Translation
Превод
Lord Ṛṣabhadeva told His sons: My dear boys, of all the living entities who have accepted material bodies in this world, one who has been awarded this human form should not work hard day and night simply for sense gratification, which is available even for dogs and hogs that eat stool. One should engage in penance and austerity to attain the divine position of devotional service. By such activity, one’s heart is purified, and when one attains this position, he attains eternal, blissful life, which is transcendental to material happiness and which continues forever.
Бог Р̣ш̣абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.
Purport
Пояснение
In this verse Lord Ṛṣabhadeva tells His sons about the importance of human life. The word deha-bhāk refers to anyone who accepts a material body, but the living entity who is awarded the human form must act differently from animals. Animals like dogs and hogs enjoy sense gratification by eating stool. After undergoing severe hardships all day, human beings are trying to enjoy themselves at night by eating, drinking, having sex and sleeping. At the same time, they have to properly defend themselves. However, this is not human civilization. Human life means voluntarily practicing suffering for the advancement of spiritual life. There is, of course, suffering in the lives of animals and plants, which are suffering due to their past misdeeds. However, human beings should voluntarily accept suffering in the form of austerities and penances in order to attain the divine life. After attaining the divine life, one can enjoy happiness eternally. After all, every living entity is trying to enjoy happiness, but as long as one is encaged in the material body he has to suffer different kinds of misery. A higher sense is present in the human form. We should act according to superior advice in order to attain eternal happiness and go back to Godhead.
В този стих Бог Р̣ш̣абхадева говори на синовете си за ценността на човешкия живот. Думата деха-бха̄к се отнася до всекиго, приел материално тяло, но живото същество, възнаградено с човешка форма, не бива да живее като животно. Кучетата, свинете и други подобни животни са доволни, като ядат изпражнения. След цял ден тежък и изнурителен труд човешките същества също се опитват да се наслаждават вечер, като ядат, пият, правят секс и спят. Освен това трябва и да си подсигурят защита. Но това не е човешка цивилизация. Човешки живот означава доброволни страдания за духовно израстване. Естествено, животните и растенията също страдат поради миналите си прегрешения. Но хората би трябвало доброволно да приемат страданието под формата на отречения и аскетизъм по пътя към божественото съществуване. И когато го достигнат, ще могат да се радват на вечно щастие. В крайна сметка всяко живо същество търси щастие, но затворено в материалното тяло, то е подложено на различни страдания. В човешката форма на живот присъства развит интелект и би трябвало да следваме висшите наставления, за да постигнем вечно щастие и да се завърнем при Бога.
It is significant in this verse that the government and the natural guardian, the father, should educate subordinates and raise them to Kṛṣṇa consciousness. Devoid of Kṛṣṇa consciousness, every living being suffers in this cycle of birth and death perpetually. To relieve them from this bondage and enable them to become blissful and happy, bhakti-yoga should be taught. A foolish civilization neglects to teach people how to rise to the platform of bhakti-yoga. Without Kṛṣṇa consciousness a person is no better than a hog or dog. The instructions of Ṛṣabhadeva are very essential at the present moment. People are being educated and trained to work very hard for sense gratification, and there is no sublime aim in life. A man travels to earn his livelihood, leaving home early in the morning, catching a local train and being packed in a compartment. He has to stand for an hour or two in order to reach his place of business. Then again he takes a bus to get to the office. At the office he works hard from nine to five; then he takes two or three hours to return home. After eating, he has sex and goes to sleep. For all this hardship, his only happiness is a little sex. Yan maithunādi-gṛhamedhi-sukhaṁ hi tuccham. Ṛṣabhadeva clearly states that human life is not meant for this kind of existence, which is enjoyed even by dogs and hogs. Indeed, dogs and hogs do not have to work so hard for sex. A human being should try to live in a different way and should not try to imitate dogs and hogs. The alternative is mentioned. Human life is meant for tapasya, austerity and penance. By tapasya, one can get out of the material clutches. When one is situated in Kṛṣṇa consciousness, devotional service, his happiness is guaranteed eternally. By taking to bhakti-yoga, devotional service, one’s existence is purified. The living entity is seeking happiness life after life, but he can make a solution to all his problems simply by practicing bhakti-yoga. Then he immediately becomes eligible to return home, back to Godhead. As confirmed in Bhagavad-gītā (4.9):
Тук е важно да отбележим, че правителството и естественият закрилник, бащата, са длъжни да възпитават зависимите от тях и да ги издигнат до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, живите същества страдат вечно в кръговрата на раждането и смъртта. Те се нуждаят от обучение в бхакти йога, за да се освободят и да станат щастливи и блажени. Неразумната цивилизация пренебрегва това обучение. А без Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не е по-добър от кучето или свинята. Наставленията на Р̣ш̣абхадева са много важни за нашето съвремие. Хората получават образование и започват да работят здраво за сетивно наслаждение при пълно отсъствие на възвишена цел в живота си. За да изкара прехраната си, мъжът излиза от къщи рано сутринта, качва се в претъпкания пътнически влак, стои прав час или два, слиза, взима и автобус и най-накрая пристига на работното си място. Там той се труди усилено от девет до пет, а после му трябват още два-три часа, докато се прибере. У дома яде, прави секс и ляга да спи. Единствената награда за цялото това блъскане е малко секс. Ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Р̣ш̣абхадева изрично подчертава, че човешкият живот не е предназначен за подобно съществуване, радващо дори кучетата и свинете. Всъщност те даже не са принудени да работят, за да получат секс. Едно човешко същество би трябвало да живее другояче, а не да подражава на кучетата и свинете. Тук е посочена другата възможност. Човешкият живот е предназначен за тапася – отречения и въздържание. Чрез тапася човек се освобождава от материалните окови. Щом постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене, вечното му щастие е осигурено. Бхакти йога, преданото служене, пречиства съществуването. Живот след живот въплътената душа търси щастие, но всичките ѝ проблеми биха се разрешили чрез бхакти йога. По този начин лесно и бързо ще се завърне у дома, при Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) е казано:
evaṁ yo vetti tattvataḥ
tyaktvā dehaṁ punar janma
naiti mām eti so ’rjuna
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
“One who knows the transcendental nature of My appearance and activities does not, upon leaving the body, take his birth again in this material world, but attains My eternal abode, O Arjuna.”
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.