Шрӣмад бха̄гаватам 5.5.1
Текст
на̄ям̇ дехо деха-бха̄джа̄м̇ нр̣локе
каш̣т̣а̄н ка̄ма̄н архате вид̣-бхуджа̄м̇ йе
тапо дивям̇ путрака̄ йена саттвам̇
шуддхйед ясма̄д брахма-саукхям̇ тв анантам
Дума по дума
р̣ш̣абхах̣ ува̄ча – Бог Р̣ш̣абхадева каза; на – не; аям – това; дехах̣ – тяло; деха-бха̄джа̄м – от всички живи същества, които са приели материални тела; нр̣-локе – в този свят; кашт̣а̄н – мъчителен; ка̄ма̄н – сетивно наслаждение; архате – заслужава; вит̣-бхуджа̄м – на тези, които ядат изпражнения; йе – които; тапах̣ – отречения и аскетизъм; дивям – духовни; путрака̄х̣ – скъпи мои синове; йена – с които; саттвам – сърцето; шуддхйет – се пречиства; ясма̄т – от което; брахма-саукхям – духовно щастие; ту – несъмнено; анантам – безкрайно.
Превод
Бог Р̣ш̣абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.
Пояснение
В този стих Бог Р̣ш̣абхадева говори на синовете си за ценността на човешкия живот. Думата деха-бха̄к се отнася до всекиго, приел материално тяло, но живото същество, възнаградено с човешка форма, не бива да живее като животно. Кучетата, свинете и други подобни животни са доволни, като ядат изпражнения. След цял ден тежък и изнурителен труд човешките същества също се опитват да се наслаждават вечер, като ядат, пият, правят секс и спят. Освен това трябва и да си подсигурят защита. Но това не е човешка цивилизация. Човешки живот означава доброволни страдания за духовно израстване. Естествено, животните и растенията също страдат поради миналите си прегрешения. Но хората би трябвало доброволно да приемат страданието под формата на отречения и аскетизъм по пътя към божественото съществуване. И когато го достигнат, ще могат да се радват на вечно щастие. В крайна сметка всяко живо същество търси щастие, но затворено в материалното тяло, то е подложено на различни страдания. В човешката форма на живот присъства развит интелект и би трябвало да следваме висшите наставления, за да постигнем вечно щастие и да се завърнем при Бога.
Тук е важно да отбележим, че правителството и естественият закрилник, бащата, са длъжни да възпитават зависимите от тях и да ги издигнат до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, живите същества страдат вечно в кръговрата на раждането и смъртта. Те се нуждаят от обучение в бхакти йога, за да се освободят и да станат щастливи и блажени. Неразумната цивилизация пренебрегва това обучение. А без Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не е по-добър от кучето или свинята. Наставленията на Р̣ш̣абхадева са много важни за нашето съвремие. Хората получават образование и започват да работят здраво за сетивно наслаждение при пълно отсъствие на възвишена цел в живота си. За да изкара прехраната си, мъжът излиза от къщи рано сутринта, качва се в претъпкания пътнически влак, стои прав час или два, слиза, взима и автобус и най-накрая пристига на работното си място. Там той се труди усилено от девет до пет, а после му трябват още два-три часа, докато се прибере. У дома яде, прави секс и ляга да спи. Единствената награда за цялото това блъскане е малко секс. Ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Р̣ш̣абхадева изрично подчертава, че човешкият живот не е предназначен за подобно съществуване, радващо дори кучетата и свинете. Всъщност те даже не са принудени да работят, за да получат секс. Едно човешко същество би трябвало да живее другояче, а не да подражава на кучетата и свинете. Тук е посочена другата възможност. Човешкият живот е предназначен за тапася – отречения и въздържание. Чрез тапася човек се освобождава от материалните окови. Щом постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене, вечното му щастие е осигурено. Бхакти йога, преданото служене, пречиства съществуването. Живот след живот въплътената душа търси щастие, но всичките ѝ проблеми биха се разрешили чрез бхакти йога. По този начин лесно и бързо ще се завърне у дома, при Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) е казано:
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.