Text 13
ТЕКСТ 13
Devanagari
Деванагари (азбука)
हिरण्यगर्भो भगवाञ्जगाद यत् ।
यदन्तकाले त्वयि निर्गुणे मनो
भक्त्या दधीतोज्झितदुष्कलेवर: ॥ १३ ॥
Text
Текст
hiraṇyagarbho bhagavāñ jagāda yat
yad anta-kāle tvayi nirguṇe mano
bhaktyā dadhītojjhita-duṣkalevaraḥ
хиран̣ягарбхо бхагава̄н̃ джага̄да ят
яд анта-ка̄ле твайи ниргун̣е мано
бхактя̄ дадхӣтоджджхита-душ̣калеварах̣
Synonyms
Дума по дума
idam — this; hi — certainly; yoga-īśvara — O my Lord, master of all mystic power; yoga-naipuṇam — the expert process of executing yogic principles; hiraṇya-garbhaḥ — Lord Brahmā; bhagavān — the most powerful; jagāda — spoke; yat — which; yat — which; anta-kāle — at the time of death; tvayi — in You; nirguṇe — the transcendence; manaḥ — the mind; bhaktyā — with a devotional attitude; dadhīta — one should place; ujjhita-duṣkalevaraḥ — having given up his identification with the material body.
идам – това; хи – несъмнено; йога-ӣшвара – господарю мой, повелителю на цялото мистично могъщество; йога-наипун̣ам – съвършеният процес за следване принципите на йога; хиран̣я-гарбхах̣ – Брахма̄; бхагава̄н – най-могъщият; джага̄да – изговори; ят – което; ят – което; анта-ка̄ле – в мига на смъртта; твайи – в теб; ниргун̣е – трансцендента; манах̣ – умът; бхактя̄ – с преданост; дадхӣта – човек трябва да устреми; уджджхита-душ̣калеварах̣ – преодолял отъждествяването с материалното тяло.
Translation
Превод
O my Lord, master of all mystic yoga, this is the explanation of the yogic process spoken of by Lord Brahmā [Hiraṇyagarbha], who is self-realized. At the time of death, all yogīs give up the material body with full detachment simply by placing their minds at Your lotus feet. That is the perfection of yoga.
О, Господи, господарю на мистичната йога, ето обяснението на йога процеса, изложено от Брахма̄ (Хиран̣ягарбха), постигналия себепознание. В мига на смъртта йогӣте напускат материалното тяло без привързаност просто като насочват съзнанието си в лотосовите ти нозе. Това е съвършенството на йога.
Purport
Пояснение
Śrīla Madhvācārya says:
Шрӣла Мадхва̄ча̄ря е казал:
jñānaṁ bhaktis tathaiva ca
niścintas tasya mokṣaḥ syāt
sarva-pāpa-kṛto ’pi tu
гя̄нам̇ бхактис татхаива ча
нишчинтас тася мокш̣ах̣ ся̄т
сарва-па̄па-кр̣то 'пи ту
“For one who very seriously practices devotional service during his lifetime in order to understand the constitutional position of the Supreme Personality of Godhead, liberation from this material world is guaranteed, even if he has previously been addicted to sinful habits.” This is also confirmed in Bhagavad-gītā:
„Този, който сериозно и решително извършва предано служене през целия си живот, за да разбере истинската същност на Върховната Божествена Личност, непременно ще се освободи от материалния свят, дори по-рано да е бил пристрастен към греховни дейности“. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото:
bhajate mām ananya-bhāk
sādhur eva sa mantavyaḥ
samyag vyavasito hi saḥ
бхаджате ма̄м ананя бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
“Even if one commits the most abominable actions, if he is engaged in devotional service he is to be considered saintly because he is properly situated.” (Bg. 9.30) The only purpose of life is to be fully absorbed in thoughts of Kṛṣṇa and His form, pastimes, activities and qualities. If one is able to think of Kṛṣṇa in this way, twenty-four hours a day, he is already liberated (svarūpeṇa vyavasthitiḥ). Whereas materialists are absorbed in material thoughts and activities, devotees, on the contrary, are always absorbed in thoughts of Kṛṣṇa and Kṛṣṇa’s activities. Therefore they are already on the platform of liberation. One has to think of Kṛṣṇa with full absorption at the time of death. Then he will certainly return home, back to Godhead, without a doubt.
„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.30). Единствената цел в живота е да мислим постоянно за Кр̣ш̣н̣а, за неговия образ, забавления, дейности и качества. Този, който е способен да мисли за Кр̣ш̣н̣а ден и нощ, вече е свободен (сварӯпен̣а вявастхитих̣). Докато материалистите са погълнати от материалните си мисли и дейности, преданите са изцяло потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и неговите дела. Тоест те вече се намират на равнището на освобождението. По време на смъртта човек трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а с цялото си същество. Тогава непременно ще се завърне у дома, при Бога. В това няма никакво съмнение.