Text 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
पुंसो मोहमृते भिन्ना यल्लोके निजकर्मभि: ॥ २८ ॥
Text
Текст
na hy asantoṣa-hetavaḥ
puṁso moham ṛte bhinnā
yal loke nija-karmabhiḥ
на хй асантош̣а-хетавах̣
пум̇со мохам р̣те бхинна̄
ял локе ниджа-кармабхих̣
Synonyms
Дума по дума
vikalpe — alternation; vidyamāne api — although there is; na — not; hi — certainly; asantoṣa — dissatisfaction; hetavaḥ — causes; puṁsaḥ — of the persons; moham ṛte — without being illusioned; bhinnāḥ — separated; yat loke — within this world; nija-karmabhiḥ — by his own work.
викалпе – редуване; видяма̄не апи – въпреки че съществува; на – не; хи – със сигурност; асантош̣а – неудовлетворение; хетавах̣ – причини; пум̇сах̣ – на хората; мохам р̣те – без да се заблуждават; бхинна̄х̣ – отделен; ят локе – в този свят; ниджа-кармабхих̣ – от собствените си дела.
Translation
Превод
My dear Dhruva, if you feel that your sense of honor has been insulted, you still have no cause for dissatisfaction. This kind of dissatisfaction is another feature of the illusory energy; every living entity is controlled by his previous actions, and therefore there are different varieties of life for enjoying or suffering.
Скъпи Дхрува, дори ако смяташ, че е била засегната твоята чест, това не е причина да се чувстваш потиснат. Подобно неудовлетворение е изява на заблуждаващата енергия. Всяко същество е подвластно на миналите си дейности и затова среща най-различни наслаждения и страдания в своя живот.
Purport
Пояснение
In the Vedas it is said that the living entity is always uncontaminated and unaffected by material association. The living entity gets different types of material bodies because of his previous fruitive actions. If, however, one understands the philosophy that as a living spirit soul he has an affinity for neither suffering nor enjoyment, then he is considered to be a liberated person. It is confirmed in Bhagavad-gītā (18.54), brahma-bhūtaḥ prasannātmā: when one is actually situated on the transcendental platform, he has nothing for which to lament and nothing for which to hanker. Nārada Ṛṣi first of all wanted to impress upon Dhruva Mahārāja that he was only a child; he should not have been affected by words of insult or honor. And if he were so developed as to understand honor and insult, then this understanding should have been applied in his own life. He should have known that honor and dishonor are both destined only by one’s previous actions; therefore one should not be sorry or happy under any circumstances.
Във Ведите се казва, че живото същество никога не се замърсява от контакта с материята. Този контакт не оказва никакво влияние върху него. В точно съответствие с предишните си дела то се въплъщава в различни видове материални тела. Ала който е осъзнал, че е жива душа и няма нищо общо нито със страданията, нито с удоволствията, е постигнал освобождение. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (18.54): брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ – когато човек се намира на трансцендентално равнище, той няма за какво да скърби и да копнее. На̄рада Р̣ш̣и искал да внуши на Дхрува Маха̄ра̄джа, че той е още малко дете и не би трябвало да приема толкова навътре обидите и похвалите. А ако е толкова зрял, че да разбира кое е унижение и кое – почест, тогава би трябвало да приложи това знание на практика. В такъв случай той би трябвало да разбира, че и славата, и позорът са предопределени от миналите му дейности и затова, независимо от обстоятелствата, не бива нито да се радва, нито да скърби.