Text 12
ТЕКСТ 12
Devanagari
Деванагари (азбука)
जनेन दक्षस्य मुहुर्महात्मन: ।
उत्पेतुरुत्पाततमा: सहस्रशो
भयावहा दिवि भूमौ च पर्यक् ॥ १२ ॥
Text
Текст
janena dakṣasya muhur mahātmanaḥ
utpetur utpātatamāḥ sahasraśo
bhayāvahā divi bhūmau ca paryak
джанена дакш̣ася мухур маха̄тманах̣
утпетур утпа̄татама̄х̣ сахасрашо
бхая̄ваха̄ диви бхӯмау ча паряк
Synonyms
Дума по дума
bahu — much; evam — in this manner; udvigna-dṛśā — with nervous glances; ucyamāne — while this was being said; janena — by the persons (assembled at the sacrifice); dakṣasya — of Dakṣa; muhuḥ — again and again; mahā-ātmanaḥ — stronghearted; utpetuḥ — appeared; utpāta-tamāḥ — very powerful symptoms; sahasraśaḥ — by the thousands; bhaya-āvahāḥ — producing fear; divi — in the sky; bhūmau — on the earth; ca — and; paryak — from all sides.
баху – много; евам – по този начин; удвигна-др̣ша̄ – с разтревожени погледи; учяма̄не – докато това се говореше; джанена – от хората (присъстващи на жертвоприношението); дакш̣ася – на Дакш̣а; мухух̣ – отново и отново; маха̄-а̄тманах̣ – коравосърдечен; утпетух̣ – се появиха; утпа̄та-тама̄х̣ – ясни поличби; сахасрашах̣ – с хиляди; бхая-а̄ваха̄х̣ – всяващи страх; диви – в небето; бхӯмау – на земята; ча – и; паряк – от всички страни.
Translation
Превод
While all the people talked amongst themselves, Dakṣa saw dangerous omens from all sides, from the earth and from the sky.
Докато хората си говореха помежду си, Дакш̣а разтревожено взе да се озърта и навсякъде – и в небето, и на земята – видя лоши поличби.
Purport
Пояснение
In this verse Dakṣa has been described as mahātmā. The word mahātmā has been commented upon by different commentators in various manners. Vīrarāghava Ācārya has indicated that this word mahātmā means “steady in heart.” That is to say that Dakṣa was so stronghearted that even when his beloved daughter was prepared to lay down her life, he was steady and unshaken. But in spite of his being so stronghearted, he was perturbed when he saw the various disturbances created by the gigantic black demon. Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura remarks in this connection that even if one is called mahātmā, a great soul, unless he exhibits the symptoms of a mahātmā, he should be considered a durātmā, or a degraded soul. In Bhagavad-gītā (9.13) the word mahātmā describes the pure devotee of the Lord: mahātmānas tu māṁ pārtha daivīṁ prakṛtim āśritāḥ. A mahātmā is always under the guidance of the internal energy of the Supreme Personality of Godhead, and thus how could such a misbehaved person as Dakṣa be a mahātmā? A mahātmā is supposed to have all the good qualities of the demigods, and thus Dakṣa, lacking those qualities, could not be called a mahātmā; he should instead be called durātmā, a degraded soul. The word mahātmā to describe the qualifications of Dakṣa is used sarcastically.
В тази строфа Дакш̣а е наречен маха̄тма̄. Различните коментатори обясняват по различен начин смисъла на тази дума. Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря казва, че маха̄тма̄ значи „човек с непреклонно сърце“. С други думи, това е начин да се внуши колко коравосърдечен бил Дакш̣а, който не трепнал дори когато любимата му дъщеря се приготвила да сложи край на живота си. Но въпреки че бил толкова непоклатим, Дакш̣а не могъл да запази самообладание при вида на зловещите знамения, причина за които бил огромният черен демон. Във връзка с това Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че човек, който не притежава качествата на маха̄тма̄, на велика душа, трябва да бъде считан за дура̄тма̄, за пропаднала душа, дори ако другите го величаят като маха̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) с думата маха̄тма̄ е наречен чистият предан на Бога: маха̄тма̄нас ту ма̄м̇ па̄ртха даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣. Един маха̄тма̄ винаги е воден от вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност. Нима тогава Дакш̣а, извършил толкова осъдителни деяния, може да бъде маха̄тма̄? Маха̄тмите трябва да притежават всички достойнства на полубоговете, следователно Дакш̣а, лишен от такива достойнства, не може да бъде наричан маха̄тма̄. По-скоро той заслужава да бъде наричан дура̄тма̄, пропаднала душа. Епитетът маха̄тма̄, който в тази строфа описва качествата на Дакш̣а, е употребен в ироничен смисъл.