Шрӣмад бха̄гаватам 4.5.12
Текст
джанена дакш̣ася мухур маха̄тманах̣
утпетур утпа̄татама̄х̣ сахасрашо
бхая̄ваха̄ диви бхӯмау ча паряк
Дума по дума
баху – много; евам – по този начин; удвигна-др̣ша̄ – с разтревожени погледи; учяма̄не – докато това се говореше; джанена – от хората (присъстващи на жертвоприношението); дакш̣ася – на Дакш̣а; мухух̣ – отново и отново; маха̄-а̄тманах̣ – коравосърдечен; утпетух̣ – се появиха; утпа̄та-тама̄х̣ – ясни поличби; сахасрашах̣ – с хиляди; бхая-а̄ваха̄х̣ – всяващи страх; диви – в небето; бхӯмау – на земята; ча – и; паряк – от всички страни.
Превод
Докато хората си говореха помежду си, Дакш̣а разтревожено взе да се озърта и навсякъде – и в небето, и на земята – видя лоши поличби.
Пояснение
В тази строфа Дакш̣а е наречен маха̄тма̄. Различните коментатори обясняват по различен начин смисъла на тази дума. Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря казва, че маха̄тма̄ значи „човек с непреклонно сърце“. С други думи, това е начин да се внуши колко коравосърдечен бил Дакш̣а, който не трепнал дори когато любимата му дъщеря се приготвила да сложи край на живота си. Но въпреки че бил толкова непоклатим, Дакш̣а не могъл да запази самообладание при вида на зловещите знамения, причина за които бил огромният черен демон. Във връзка с това Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че човек, който не притежава качествата на маха̄тма̄, на велика душа, трябва да бъде считан за дура̄тма̄, за пропаднала душа, дори ако другите го величаят като маха̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) с думата маха̄тма̄ е наречен чистият предан на Бога: маха̄тма̄нас ту ма̄м̇ па̄ртха даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣. Един маха̄тма̄ винаги е воден от вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност. Нима тогава Дакш̣а, извършил толкова осъдителни деяния, може да бъде маха̄тма̄? Маха̄тмите трябва да притежават всички достойнства на полубоговете, следователно Дакш̣а, лишен от такива достойнства, не може да бъде наричан маха̄тма̄. По-скоро той заслужава да бъде наричан дура̄тма̄, пропаднала душа. Епитетът маха̄тма̄, който в тази строфа описва качествата на Дакш̣а, е употребен в ироничен смисъл.