Text 47
ТЕКСТ 47
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्तनावासिच्य विपिने सुस्वरं प्ररुरोद सा ॥ ४७ ॥
Text
Текст
abandhuṁ viklavāśrubhiḥ
stanāv āsicya vipine
susvaraṁ praruroda sā
абандхум̇ виклава̄шрубхих̣
стана̄в а̄сичя випине
сусварам̇ прарурода са̄
Synonyms
Дума по дума
ātmānam — about herself; śocatī — lamenting; dīnam — wretched; abandhum — without a friend; viklava — brokenhearted; aśrubhiḥ — by tears; stanau — her breasts; āsicya — wetting; vipine — in the forest; susvaram — loudly; praruroda — began to cry; sā — she.
а̄тма̄нам – себе си; шочатӣ – оплаквайки; дӣнам – злочеста; абандхум – без приятел; виклава – с разбито сърце; ашрубхих̣ – със сълзи; станау – гърдите ѝ; а̄сичя – мокрещи се; випине – в гората; сусварам – високо; прарурода – започна да плаче; са̄ – тя.
Translation
Превод
Being now alone and a widow in that forest, the daughter of Vidarbha began to lament, incessantly shedding tears, which soaked her breasts, and crying very loudly.
Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.
Purport
Пояснение
Figuratively the queen is supposed to be the disciple of the king; thus when the mortal body of the spiritual master expires, his disciples should cry exactly as the queen cries when the king leaves his body. However, the disciple and spiritual master are never separated because the spiritual master always keeps company with the disciple as long as the disciple follows strictly the instructions of the spiritual master. This is called the association of vāṇī (words). Physical presence is called vapuḥ. As long as the spiritual master is physically present, the disciple should serve the physical body of the spiritual master, and when the spiritual master is no longer physically existing, the disciple should serve the instructions of the spiritual master.
Царицата е символ на ученика, а царят символизира духовния учител. Когато духовният учител напусне своето тленно тяло, учениците му трябва да плачат също както царицата скърбяла за царя. За ученика и духовния учител обаче няма раздяла: докато ученикът неотклонно следва наставленията на своя духовен учител, учителят винаги се намира до него. Този начин на общуване се нарича ва̄н̣ӣ (общуване чрез словото). А физическото присъствие на учителя се нарича вапух̣. Докато духовният учител е жив, ученикът трябва да служи на неговото физическо тяло, а когато учителят си отиде физически, ученикът трябва да служи на неговите завети.