Text 7
ТЕКСТ 7
Devanagari
Деванагари (азбука)
शीलौदार्यगुणोपेता: पौरञ्जन्य: प्रजापते ॥ ७ ॥
Text
Текст
pitṛ-mātṛ-yaśaskarīḥ
śīlaudārya-guṇopetāḥ
paurañjanyaḥ prajā-pate
питр̣-ма̄тр̣-яшаскарӣх̣
шӣлауда̄ря-гун̣опета̄х̣
пауран̃джанях̣ праджа̄-пате
Synonyms
Дума по дума
duhitṝḥ — daughters; daśa-uttara — ten more than; śatam — one hundred; pitṛ — like the father; mātṛ — and mother; yaśaskarīḥ — glorified; śīla — good behavior; audārya — magnanimity; guṇa — good qualities; upetāḥ — possessed of; paurañjanyaḥ — daughters of Purañjana; prajā-pate — O Prajāpati.
духитР̣̄х̣ – дъщери; даша-уттара – десет повече от; шатам – сто; питр̣ – като бащата; ма̄тр̣ – и майката; яшаскарӣх̣ – славни; шӣла – добро поведение; ауда̄ря – великодушие; гун̣а – добродетели; упета̄х̣ – притежавани; пауран̃джанях̣ – от дъщерите на Пуран̃джана; праджа̄-пате – о, Праджа̄пати.
Translation
Превод
O Prajāpati, King Prācīnabarhiṣat, in this way King Purañjana also begot 110 daughters. All of these were equally glorified like the father and mother. Their behavior was gentle, and they possessed magnanimity and other good qualities.
О, Праджа̄пати, царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, цар Пуран̃джана зачена и сто и десет дъщери. Те всички бяха не по-малко славни от баща си и майка си. Те бяха благонравни, великодушни и притежаваха ред други добродетели.
Purport
Пояснение
Children begotten under the rules and regulations of the scriptures generally become as good as the father and mother, but children born illegitimately mainly become varṇa-saṅkara. The varṇa-saṅkara population is irresponsible to the family, community and even to themselves. Formerly the varṇa-saṅkara population was checked by the observation of the reformatory method called garbhādhāna-saṁskāra, a child-begetting religious ceremony. In this verse we find that although King Purañjana had begotten so many children, they were not varṇa-saṅkara. All of them were good, well-behaved children, and they had good qualities like their father and mother.
Децата, създадени според принципите и правилата в писанията, унаследяват добродетелите на своите родители, а незаконородените най-често стават варн̣а-сан̇кара. Хората от категорията варн̣а-сан̇кара се отнасят безотговорно към семейството си, към обществото и дори към самите себе си. В миналото раждането на деца варн̣а-сан̇кара се предотвратявало с помощта на пречистващ метод, който се наричал гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра и представлявал религиозна церемония за зачеване на дете. Цар Пуран̃джана имал много деца, но както се вижда от този текст, нито едно от тях не спадало към категорията варн̣а-сан̇кара. Напротив, те всички били добри, благонравни и притежавали същите добродетели като родителите си.
Even though we may produce many good children, our desire for sex that is beyond the prescribed method is to be considered sinful. Too much enjoyment of any of the senses (not only sex) results in sinful activities. Therefore one has to become a svāmī or gosvāmī at the end of his life. One may beget children up to the age of fifty, but after fifty one must stop begetting children and should accept the vānaprastha order. In this way he must leave home and then become a sannyāsī. A sannyāsī’s title is svāmī or gosvāmī, which means that he completely refrains from sense enjoyment. One should not accept the sannyāsa order whimsically; he must be fully confident that he can restrain his desires for sense gratification. King Purañjana’s family life was, of course, very happy. As mentioned in these verses, he begot 1,100 sons and 110 daughters. Everyone desires to have more sons than daughters, and since the number of daughters was less than the number of sons, it appears that King Purañjana’s family life was very comfortable and pleasing.
Дори децата, които създаваме, да са много добри, желанието ни да имаме повече сексуални контакти, отколкото позволяват писанията, трябва да се счита греховно. Всяко сетивно наслаждение (не само половото) се превръща в греховна дейност, ако е прекалено. Ето защо в края на своя живот всеки трябва да стане сва̄мӣ или госва̄мӣ. Човек може да създава деца до петдесетгодишна възраст, но после трябва да спре и да заживее като ва̄напрастха. Това означава, че трябва да напусне дома си и след време да стане сання̄сӣ. Сання̄сӣте носят титлата сва̄мӣ или госва̄мӣ, което значи, че напълно се въздържат от сетивни удоволствия. Но човек не бива да встъпва в този сан лекомислено. Преди да приеме сання̄са, той трябва да се е уверил, че е способен да владее желанията си за сетивни наслади. Семейният живот носел много щастие на цар Пуран̃джана. В тази строфа се казва, че той имал хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Всеки иска да има повече синове, отколкото дъщери, и тъй като дъщерите на цар Пуран̃джана били по-малко от синовете му, неговият семеен живот изглежда бил щастлив и спокоен.