Text 13
ТЕКСТ 13
Devanagari
Деванагари (азбука)
न व्यचष्ट वरारोहां गृहिणीं गृहमेधिनीम् ॥ १३ ॥
Text
Текст
kandarpākṛṣṭa-mānasaḥ
na vyacaṣṭa varārohāṁ
gṛhiṇīṁ gṛha-medhinīm
кандарпа̄кр̣ш̣т̣а-ма̄насах̣
на вячаш̣т̣а вара̄роха̄м̇
гр̣хин̣ӣм̇ гр̣ха-медхинӣм
Synonyms
Дума по дума
tṛptaḥ — satisfied; hṛṣṭaḥ — joyful; su-dṛptaḥ — being very proud; ca — also; kandarpa — by Cupid; ākṛṣṭa — attracted; mānasaḥ — his mind; na — did not; vyacaṣṭa — try; vara-ārohām — higher consciousness; gṛhiṇīm — wife; gṛha-medhinīm — one who keeps her husband in material life.
тр̣птах̣ – доволен; хр̣ш̣т̣ах̣ – радостен; су-др̣птах̣ – много горд; ча – също; кандарпа – от Купидон; а̄кр̣ш̣т̣а – привлечен; ма̄насах̣ – неговият ум; на – не; вячаш̣т̣а – опита; вара-а̄роха̄м – по-висше съзнание; гр̣хин̣ӣм – съпруга; гр̣ха-медхинӣм – тази, която държи съпруга си в материалното съществуване.
Translation
Превод
After taking his dinner and having his thirst and hunger satisfied, King Purañjana felt some joy within his heart. Instead of being elevated to a higher consciousness, he became captivated by Cupid, and was moved by a desire to find his wife, who kept him satisfied in his household life.
След като се наобядва и удовлетвори жаждата и глада си, цар Пуран̃джана почувства известна радост в сърцето си. Но вместо да придобие по-висше съзнание, той се поддаде на Купидон и започна да търси съпругата си, която го задоволяваше в семейния му живот.
Purport
Пояснение
This verse is very significant for those desiring to elevate themselves to a higher level of Kṛṣṇa consciousness. When a person is initiated by a spiritual master, he changes his habits and does not eat undesirable eatables or engage in the eating of meat, the drinking of liquor, illicit sex or gambling. Sāttvika-āhāra, foodstuffs in the mode of goodness, are described in the śāstras as wheat, rice, vegetables, fruits, milk, sugar, and milk products. Simple food like rice, dāl, capātīs, vegetables, milk and sugar constitute a balanced diet, but sometimes it is found that an initiated person, in the name of prasāda, eats very luxurious foodstuffs. Due to his past sinful life he becomes attracted by Cupid and eats good food voraciously. It is clearly visible that when a neophyte in Kṛṣṇa consciousness eats too much, he falls down. Instead of being elevated to pure Kṛṣṇa consciousness, he becomes attracted by Cupid. The so-called brahmacārī becomes agitated by women, and the vānaprastha may again become captivated into having sex with his wife, or he may begin to search out another wife. Due to some sentiment, he may give up his own wife and come into the association of devotees and a spiritual master, but due to his past sinful life he cannot stay. Instead of being elevated to Kṛṣṇa consciousness, he falls down, being attracted by Cupid, and takes to another wife for sex enjoyment. The fall of the neophyte devotee from the path of Kṛṣṇa consciousness down to material life is described in Śrīmad-Bhāgavatam (1.5.17) by Nārada Muni:
Тази строфа е много важна за хората, които искат да придобият по-висше съзнание, да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато получи посвещение от духовен учител, човек променя навиците си и престава да яде нежелани храни; той спира да яде месо, да употребява алкохол, да има непозволени полови връзки и да играе хазарт. В ша̄стрите са изброени храните, които са са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. в гун̣ата на доброто: това са пшеницата, оризът, зеленчуците, плодовете, млякото, захарта и млечните продукти. Човек може спокойно да преживява, като се храни с прости храни – ориз, варива, чапа̄тӣта, зеленчуци, мляко и захар. Но понякога хората, получили посвещение, си угаждат с богати ястия под претекст, че приемат праса̄д. Заради миналия си греховен живот те не могат да устоят на съблазните на Купидон и започват обилно да се хранят с най-отбрани блюда. Практиката показва, че когато начинаещият в Кр̣ш̣н̣а съзнание яде твърде много, той пропада духовно. Вместо да се издигне до нивото на чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание, той става жертва на Купидон. Мнимият брахмача̄рӣ започва да се възбужда от жени, а у ва̄напрастхите се възражда желанието за интимни отношения със съпругата или пък те започват да си търсят нова съпруга. Движен от сантиментални подбуди, човек може да напусне съпругата си, да дойде в обществото на преданите и да срещне духовен учител, но под влияние на миналия си греховен живот не след дълго той си отива. Вместо да се издигне до Кр̣ш̣н̣а съзнание, под влиянието на Купидон той пропада и си взема друга съпруга, за да може отново да се наслаждава на секс. За деградацията на неопитния предан, който се отклонява от пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада до материалистичното съществуване, се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17), в думите на На̄рада Муни:
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
This indicates that although a neophyte devotee may fall down from the path of Kṛṣṇa consciousness due to his immaturity, his service to Kṛṣṇa never goes in vain. However, a person who remains steadfast in his family duty or so-called social or family obligation but does not take to Kṛṣṇa consciousness receives no profit. One who comes to Kṛṣṇa consciousness must be very cautious and refrain from prohibited activities, as defined by Rūpa Gosvāmī in his Upadeśāmṛta:
Това означава, че дори ако от липса на зрялост начинаещият предан изостави пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, служенето, което е извършил за Кр̣ш̣н̣а, никога не отива напразно. Докато този, който остава верен на семейните си задължения и никога не забравя семейния или обществения си дълг, не печели нищо от това, ако не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но веднъж тръгнал по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва много внимателно да избягва забранените дейности, които Рӯпа Госва̄мӣ изброява в Упадеш̣а̄мр̣та:
prajalpo niyamāgrahaḥ
jana-saṅgaś ca laulyaṁ ca
ṣaḍbhir bhaktir vinaśyati
праджалпо нияма̄грахах̣
джана-сан̇гаш ча лаулям̇ ча
ш̣ад̣бхир бхактир винашяти
A neophyte devotee should neither eat too much nor collect more money than necessary. Eating too much or collecting too much is called atyāhāra. For such atyāhāra one must endeavor very much. This is called prayāsa. Superficially one may show himself to be very much faithful to the rules and regulations, but at the same time not be fixed in the regulative principles. This is called niyamāgraha. By mixing with undesirable persons, or jana-saṅga, one becomes tainted with lust and greed and falls down from the path of devotional service.
Начинаещият предан не трябва да яде прекалено много, нито да трупа повече пари, отколкото са му необходими. Да се яде твърде много и да се трупа повече от необходимото се нарича атя̄ха̄ра. Заради тази атя̄ха̄ра човек е принуден да полага огромни усилия. И това се превръща в прая̄са. Човек може външно да демонстрира, че много строго следва правилата и предписанията, но в действителност да не спазва регулиращите принципи стриктно – това е нияма̄граха. А заради джана-сан̇га, общуването с покварени личности, у него се зараждат похот и алчност и той изоставя пътя на преданото служене.