Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.26.13

Текст

тр̣пто хр̣ш̣т̣ах̣ судр̣пташ ча
кандарпа̄кр̣ш̣т̣а-ма̄насах̣
на вячаш̣т̣а вара̄роха̄м̇
гр̣хин̣ӣм̇ гр̣ха-медхинӣм

Дума по дума

тр̣птах̣ – доволен; хр̣ш̣т̣ах̣ – радостен; су-др̣птах̣ – много горд; ча – също; кандарпа – от Купидон; а̄кр̣ш̣т̣а – привлечен; ма̄насах̣ – неговият ум; на – не; вячаш̣т̣а – опита; вара-а̄роха̄м – по-висше съзнание; гр̣хин̣ӣм – съпруга; гр̣ха-медхинӣм – тази, която държи съпруга си в материалното съществуване.

Превод

След като се наобядва и удовлетвори жаждата и глада си, цар Пуран̃джана почувства известна радост в сърцето си. Но вместо да придобие по-висше съзнание, той се поддаде на Купидон и започна да търси съпругата си, която го задоволяваше в семейния му живот.

Пояснение

Тази строфа е много важна за хората, които искат да придобият по-висше съзнание, да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато получи посвещение от духовен учител, човек променя навиците си и престава да яде нежелани храни; той спира да яде месо, да употребява алкохол, да има непозволени полови връзки и да играе хазарт. В ша̄стрите са изброени храните, които са са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. в гун̣ата на доброто: това са пшеницата, оризът, зеленчуците, плодовете, млякото, захарта и млечните продукти. Човек може спокойно да преживява, като се храни с прости храни – ориз, варива, чапа̄тӣта, зеленчуци, мляко и захар. Но понякога хората, получили посвещение, си угаждат с богати ястия под претекст, че приемат праса̄д. Заради миналия си греховен живот те не могат да устоят на съблазните на Купидон и започват обилно да се хранят с най-отбрани блюда. Практиката показва, че когато начинаещият в Кр̣ш̣н̣а съзнание яде твърде много, той пропада духовно. Вместо да се издигне до нивото на чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание, той става жертва на Купидон. Мнимият брахмача̄рӣ започва да се възбужда от жени, а у ва̄напрастхите се възражда желанието за интимни отношения със съпругата или пък те започват да си търсят нова съпруга. Движен от сантиментални подбуди, човек може да напусне съпругата си, да дойде в обществото на преданите и да срещне духовен учител, но под влияние на миналия си греховен живот не след дълго той си отива. Вместо да се издигне до Кр̣ш̣н̣а съзнание, под влиянието на Купидон той пропада и си взема друга съпруга, за да може отново да се наслаждава на секс. За деградацията на неопитния предан, който се отклонява от пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада до материалистичното съществуване, се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17), в думите на На̄рада Муни:

тяктва̄ сва-дхармам̇ чаран̣а̄мбуджам̇ харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣

Това означава, че дори ако от липса на зрялост начинаещият предан изостави пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, служенето, което е извършил за Кр̣ш̣н̣а, никога не отива напразно. Докато този, който остава верен на семейните си задължения и никога не забравя семейния или обществения си дълг, не печели нищо от това, ако не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но веднъж тръгнал по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва много внимателно да избягва забранените дейности, които Рӯпа Госва̄мӣ изброява в Упадеш̣а̄мр̣та:

атя̄ха̄рах̣ прая̄саш ча
праджалпо нияма̄грахах̣
джана-сан̇гаш ча лаулям̇ ча
ш̣ад̣бхир бхактир винашяти

Начинаещият предан не трябва да яде прекалено много, нито да трупа повече пари, отколкото са му необходими. Да се яде твърде много и да се трупа повече от необходимото се нарича атя̄ха̄ра. Заради тази атя̄ха̄ра човек е принуден да полага огромни усилия. И това се превръща в прая̄са. Човек може външно да демонстрира, че много строго следва правилата и предписанията, но в действителност да не спазва регулиращите принципи стриктно – това е нияма̄граха. А заради джана-сан̇га, общуването с покварени личности, у него се зараждат похот и алчност и той изоставя пътя на преданото служене.