Text 10
ТЕКСТ 10
Devanagari
Деванагари (азбука)
श्रुतानि मे व्यासमुखादभीक्ष्णम् ।
अतृप्नुम क्षुल्लसुखावहानां
तेषामृते कृष्णकथामृतौघात् ॥ १० ॥
Text
Текст
śrutāni me vyāsa-mukhād abhīkṣṇam
atṛpnuma kṣulla-sukhāvahānāṁ
teṣām ṛte kṛṣṇa-kathāmṛtaughāt
шрута̄ни ме вя̄са-мукха̄д абхӣкш̣н̣ам
атр̣пнума кш̣улла-сукха̄ваха̄на̄м̇
теш̣а̄м р̣те кр̣ш̣н̣а-катха̄мр̣таугха̄т
Synonyms
Дума по дума
para — higher; avareṣām — of these lower; bhagavan — O my lord, O great one; vratāni — occupations; śrutāni — heard; me — by me; vyāsa — Vyāsa; mukhāt — from the mouth; abhīkṣṇam — repeatedly; atṛpnuma — I am satisfied; kṣulla — little; sukha-āvahānām — that which causes happiness; teṣām — out of that; ṛte — without; kṛṣṇa-kathā — talks about the Personality of Godhead, Lord Kṛṣṇa; amṛta-oghāt — from the nectar.
пара – висши; авареш̣а̄м – на тези низши; бхагаван – о, господарю мой, о, велики; врата̄ни – занимания; шрута̄ни – чути; ме – от мен; вя̄са – Вя̄са; мукха̄т – от устата; абхӣкш̣н̣ам – многократно; атр̣пнума – аз съм удовлетворен; кш̣улла – малко; сукха-а̄ваха̄на̄м – това, което носи щастие; теш̣а̄м – от това; р̣те – без; кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разговори за Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а; амр̣та-огха̄т – от нектара.
Translation
Превод
O my lord, I have repeatedly heard about these higher and lower statuses of human society from the mouth of Vyāsadeva, and I am quite satiated with all these lesser subject matters and their happiness. They have not satisfied me with the nectar of topics about Kṛṣṇa.
О, господарю мой, от устата на Вя̄садева много пъти съм слушал за висшите и низшите слоеве в човешкото общество и съм се преситил от подобни дребни теми и удоволствието, което те доставят. Те не можаха да ме направят щастлив, защото в тях липсва нектарът на повествованията за Кр̣ш̣н̣а.
Purport
Пояснение
Because people are very much interested in hearing social and historical presentations, Śrīla Vyāsadeva has compiled many books such as the Purāṇas and Mahābhārata. These books are reading matter for the mass of people, and they were compiled with a view to reviving their God consciousness, now forgotten in the conditional life of material existence. The real purpose of such literatures is not so much to present topics of historical references, but to revive the people’s sense of God consciousness. For example, Mahābhārata is the history of the Battle of Kurukṣetra, and common people read it because it is full of topics regarding the social, political and economic problems of human society. But factually the most important part of Mahābhārata is Bhagavad-gītā, which is automatically taught to readers along with the historical narrations of the Battle of Kurukṣetra.
Отчитайки огромния интерес, който хората изпитват към четивата на социално-исторически теми, Шрӣла Вя̄садева съставил Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и редица други книги. Тези произведения, предназначени за простите хора, са написани така, че да пробудят у тях съзнанието за Бога, което те са забравили по време на обусловеното си съществуване в материалния свят. Истинската цел на тези произведения не е да излагат исторически факти, а да съживят у хората съзнанието им за Бога. Например Маха̄бха̄рата разказва историята на битката при Курукш̣етра и обикновените хора четат този епос, защото той разкрива социалните, политическите и икономическите проблеми на човешкото общество. Но в действителност най-важната част от Маха̄бха̄рата е Бхагавад-гӣта̄, чиито наставления читателите възприемат почти неусетно, едновременно с историческия епос за битката при Курукш̣етра.
Vidura explained to Maitreya his position of being fully satiated with the knowledge of mundane social and political topics and having no more interest in them. He was anxious to hear transcendental topics regarding Lord Śrī Kṛṣṇa. Because there were insufficient topics directly concerning Kṛṣṇa in the Purāṇas, Mahābhārata, etc., he was not satisfied and wanted to know more about Kṛṣṇa. Kṛṣṇa-kathā, or topics regarding Kṛṣṇa, are transcendental, and there is no satiation in hearing such topics. Bhagavad-gītā is important on account of its being kṛṣṇa-kathā, or speeches delivered by Lord Kṛṣṇa. The story of the Battle of Kurukṣetra may be interesting for the mass of people, but to a person like Vidura, who is highly advanced in devotional service, only kṛṣṇa-kathā and that which is dovetailed with kṛṣṇa-kathā is interesting. Vidura wanted to hear of everything from Maitreya, and so he inquired from him, but he desired that all the topics be in relationship with Kṛṣṇa. As fire is never satisfied in its consumption of firewood, so a pure devotee of the Lord never hears enough about Kṛṣṇa. Historical events and other narrations concerning social and political incidents all become transcendental as soon as they are in relationship with Kṛṣṇa. That is the way to transform mundane things into spiritual identity. The whole world can be transformed into Vaikuṇṭha if all worldly activities are dovetailed with kṛṣṇa-kathā.
Видура обяснил на Маитрея, че се е преситил да слуша за светски социални и политически проблеми и повече не се интересува от подобни теми. Той жадувал да чуе трансцендентални повествования за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тъй като в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата не се срещат твърде често разкази, които да са непосредствено свързани с Кр̣ш̣н̣а, Видура не се чувствал удовлетворен. Той желаел да слуша повече за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разказите за Кр̣ш̣н̣а – са трансцендентални и човек не може да им се насити. Бхагавад-гӣта̄ е важна именно защото е кр̣ш̣н̣а-катха̄, т.е. слова, изговорени от самия Бог Кр̣ш̣н̣а. Историята на битката при Курукш̣етра може да предизвиква интерес у по-простите хора, но за човек като Видура, който е достигнал висините в преданото служене, интерес представлява само кр̣ш̣н̣а-катха̄ и нещата, свързани с нея. Видура искал да слуша от Маитрея и затова му задал въпросите си, ала в същото време изразил и желанието си всичко, за което Маитрея говори, да бъде свързано с Кр̣ш̣н̣а. Както огънят, който поглъща дървата, никога не се насища, така чистият предан на Бога никога не престава да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато историческите и обществено-политическите събития се свържат с Кр̣ш̣н̣а, разказите за тях веднага стават трансцендентални. Това е начинът да се трансформират светските неща в духовна същност. Целият свят може да се превърне във Вайкун̣т̣ха, ако всичко, което става в него, се свързва с кр̣ш̣н̣а-катха̄.
There are two important kṛṣṇa-kathās current in the world — Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam. Bhagavad-gītā is kṛṣṇa-kathā because it is spoken by Kṛṣṇa, whereas Śrīmad-Bhāgavatam is kṛṣṇa-kathā because it narrates about Kṛṣṇa. Lord Caitanya advised all His disciples to preach kṛṣṇa-kathā all over the world without discrimination because the transcendental value of kṛṣṇa-kathā can purify one and all from material contamination.
Днес ние разполагаме с две много важни произведения, които са кр̣ш̣н̣а-катха̄ – Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Бхагавад-гӣта̄ е кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото е изговорена от самия Кр̣ш̣н̣а, а Шрӣмад Бха̄гаватам – защото разказва за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня завещал на учениците си да проповядват кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, без да правят разлика между хората, защото трансценденталната стойност на кр̣ш̣н̣а-катха̄ може да пречисти всички от материалните замърсявания.