Шрӣмад бха̄гаватам 3.5.10
Текст
шрута̄ни ме вя̄са-мукха̄д абхӣкш̣н̣ам
атр̣пнума кш̣улла-сукха̄ваха̄на̄м̇
теш̣а̄м р̣те кр̣ш̣н̣а-катха̄мр̣таугха̄т
Дума по дума
пара – висши; авареш̣а̄м – на тези низши; бхагаван – о, господарю мой, о, велики; врата̄ни – занимания; шрута̄ни – чути; ме – от мен; вя̄са – Вя̄са; мукха̄т – от устата; абхӣкш̣н̣ам – многократно; атр̣пнума – аз съм удовлетворен; кш̣улла – малко; сукха-а̄ваха̄на̄м – това, което носи щастие; теш̣а̄м – от това; р̣те – без; кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разговори за Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а; амр̣та-огха̄т – от нектара.
Превод
О, господарю мой, от устата на Вя̄садева много пъти съм слушал за висшите и низшите слоеве в човешкото общество и съм се преситил от подобни дребни теми и удоволствието, което те доставят. Те не можаха да ме направят щастлив, защото в тях липсва нектарът на повествованията за Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Отчитайки огромния интерес, който хората изпитват към четивата на социално-исторически теми, Шрӣла Вя̄садева съставил Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и редица други книги. Тези произведения, предназначени за простите хора, са написани така, че да пробудят у тях съзнанието за Бога, което те са забравили по време на обусловеното си съществуване в материалния свят. Истинската цел на тези произведения не е да излагат исторически факти, а да съживят у хората съзнанието им за Бога. Например Маха̄бха̄рата разказва историята на битката при Курукш̣етра и обикновените хора четат този епос, защото той разкрива социалните, политическите и икономическите проблеми на човешкото общество. Но в действителност най-важната част от Маха̄бха̄рата е Бхагавад-гӣта̄, чиито наставления читателите възприемат почти неусетно, едновременно с историческия епос за битката при Курукш̣етра.
Видура обяснил на Маитрея, че се е преситил да слуша за светски социални и политически проблеми и повече не се интересува от подобни теми. Той жадувал да чуе трансцендентални повествования за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тъй като в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата не се срещат твърде често разкази, които да са непосредствено свързани с Кр̣ш̣н̣а, Видура не се чувствал удовлетворен. Той желаел да слуша повече за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разказите за Кр̣ш̣н̣а – са трансцендентални и човек не може да им се насити. Бхагавад-гӣта̄ е важна именно защото е кр̣ш̣н̣а-катха̄, т.е. слова, изговорени от самия Бог Кр̣ш̣н̣а. Историята на битката при Курукш̣етра може да предизвиква интерес у по-простите хора, но за човек като Видура, който е достигнал висините в преданото служене, интерес представлява само кр̣ш̣н̣а-катха̄ и нещата, свързани с нея. Видура искал да слуша от Маитрея и затова му задал въпросите си, ала в същото време изразил и желанието си всичко, за което Маитрея говори, да бъде свързано с Кр̣ш̣н̣а. Както огънят, който поглъща дървата, никога не се насища, така чистият предан на Бога никога не престава да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато историческите и обществено-политическите събития се свържат с Кр̣ш̣н̣а, разказите за тях веднага стават трансцендентални. Това е начинът да се трансформират светските неща в духовна същност. Целият свят може да се превърне във Вайкун̣т̣ха, ако всичко, което става в него, се свързва с кр̣ш̣н̣а-катха̄.
Днес ние разполагаме с две много важни произведения, които са кр̣ш̣н̣а-катха̄ – Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Бхагавад-гӣта̄ е кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото е изговорена от самия Кр̣ш̣н̣а, а Шрӣмад Бха̄гаватам – защото разказва за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня завещал на учениците си да проповядват кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, без да правят разлика между хората, защото трансценденталната стойност на кр̣ш̣н̣а-катха̄ може да пречисти всички от материалните замърсявания.