Text 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
करोति विग्रहं कामी कामिष्वन्ताय चात्मन: ॥ २९ ॥
Text
Текст
vardhamānena manyunā
karoti vigrahaṁ kāmī
kāmiṣv antāya cātmanaḥ
вардхама̄нена манюна̄
кароти виграхам̇ ка̄мӣ
ка̄миш̣в анта̄я ча̄тманах̣
Synonyms
Дума по дума
саха – с; дехена – тялото; ма̄нена – с лъжлив престиж; вардхама̄нена – увеличавайки; манюна̄ – заради гнева; кароти – то създава; виграхам – вражда; ка̄мӣ – похотливият човек; ка̄миш̣у – към други похотливи хора; анта̄я – за унищожение; ча – и; а̄тманах̣ – на душата му.
Translation
Превод
With the growth of the body, the living entity, in order to vanquish his soul, increases his false prestige and anger and thereby creates enmity towards similarly lusty people.
С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.
Purport
Пояснение
In Bhagavad-gītā, Third Chapter, verse 36, Arjuna inquired from Kṛṣṇa about the cause of a living being’s lust. It is said that a living entity is eternal and, as such, qualitatively one with the Supreme Lord. Then what is the reason he falls prey to the material and commits so many sinful activities by the influence of the material energy? In reply to this question, Lord Kṛṣṇa said that it is lust which causes a living entity to glide down from his exalted position to the abominable condition of material existence. This lust circumstantially changes into anger. Both lust and anger stand on the platform of the mode of passion. Lust is actually the product of the mode of passion, and in the absence of satisfaction of lust, the same desire transforms into anger on the platform of ignorance. When ignorance covers the soul, it is the source of his degradation to the most abominable condition of hellish life.
В Бхагавад-гӣта̄ (3.36) Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а коя е причината живото същество да извършва грехове против волята си. Казва се, че тъй като е вечно, в качествено отношение живото същество е равно на Върховния Бог. Тогава защо става жертва на материята и под влиянието на материалната енергия върши толкова много греховни дейности? В отговор на този въпрос Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че причината е похотта, която кара живото същество да напусне възвишената си позиция и да падне до отвратителното състояние на материално съществуване. А след това похотта се превръща в гняв. И похотта, и гневът са резултат от гун̣ата на страстта. По-точно, продукт на гун̣ата на страстта е похотта, а когато не бъде удовлетворена, похотта се трансформира в гняв, признак на невежеството. Покривайки душата, невежеството става причина за нейната деградация до най-ужасните условия на адското съществуване.
To raise oneself from hellish life to the highest position of spiritual understanding is to transform this lust into love of Kṛṣṇa. Śrī Narottama dāsa Ṭhākura, a great ācārya of the Vaiṣṇava sampradāya, said, kāma kṛṣṇa-karmārpaṇe: due to our lust, we want many things for our sense gratification, but the same lust can be transformed in a purified way so that we want everything for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead. Anger also can be utilized towards a person who is atheistic or who is envious of the Personality of Godhead. As we have fallen into this material existence because of our lust and anger, the same two qualities can be utilized for the purpose of advancing in Kṛṣṇa consciousness, and one can elevate himself again to his former pure, spiritual position. Śrīla Rūpa Gosvāmī has therefore recommended that because in material existence we have so many objects of sense gratification, which we need for the maintenance of the body, we should use all of them without attachment, for the purpose of satisfying the senses of Kṛṣṇa; that is actual renunciation.
За да може човек да се издигне от равнището на адското съществуване до най-висшата степен на духовното себепознание, той трябва да превърне похотта си в любов към Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣авската сампрада̄я, е казал: ка̄ма кр̣ш̣н̣а-карма̄рпан̣е – похотта ни подтиква да желаем безброй неща, с които да удовлетворяваме сетивата си, но същата тази похот може да се пречисти, така че всичките ни желания да бъдат насочени към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност. Гневът също може да се използва по правилен начин. Той може се насочи срещу човек, който е атеист или злонамерен към Върховния Бог. Ние сме паднали в материалния свят заради похотта и гнева, но същите тези две качества могат да се използват, за да напредваме в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отново да се издигнем до равнището на чистото духовно съществуване. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи следното: в материалния свят има безброй обекти за удовлетворяване на сетивата, които са ни необходими, за да поддържаме живота в тялото си, затова ние трябва да ги използваме, но трябва да правим това, без да се привързваме към тях, единствено за да удовлетворим сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Това е истинската отреченост.