Skip to main content
Library » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 3: The Status Quo » CHAPTER THIRTY-ONE

Text 28

ТЕКСТ 28

Devanagari

Деванагари (азбука)

इत्येवं शैशवं भुक्त्वा दु:खं पौगण्डमेव च ।
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥

Text

Текст

ity evaṁ śaiśavaṁ bhuktvā
duḥkhaṁ paugaṇḍam eva ca
alabdhābhīpsito ’jñānād
iddha-manyuḥ śucārpitaḥ
итй евам̇ шаишавам̇ бхуктва̄
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣

Synonyms

Дума по дума

iti evam — in this way; śaiśavam — childhood; bhuktvā — having undergone; duḥkham — distress; paugaṇḍam — boyhood; eva — even; ca — and; alabdha — not achieved; abhīpsitaḥ — he whose desires; ajñānāt — due to ignorance; iddha — kindled; manyuḥ — his anger; śucā — by sorrow; arpitaḥ — overcome.

ити евам – по този начин; шаишавам – детство; бхуктва̄ – преминавайки; дух̣кхам – нещастие; пауган̣д̣ам – юношество; ева – дори; ча – и; алабдха – непостигнати; абхӣпситах̣ – чиито желания; агя̄на̄т – поради невежество; иддха – възпламенен; манюх̣ – гневът му; шуча̄ – от скръб; арпитах̣ – обзет.

Translation

Превод

In this way, the child passes through his childhood, suffering different kinds of distress, and attains boyhood. In boyhood also he suffers pain over desires to get things he can never achieve. And thus, due to ignorance, he becomes angry and sorry.

По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.

Purport

Пояснение

From birth to the end of five years of age is called childhood. After five years up to the end of the fifteenth year is called paugaṇḍa. At sixteen years of age, youth begins. The distresses of childhood are already explained, but when the child attains boyhood he is enrolled in a school which he does not like. He wants to play, but he is forced to go to school and study and take responsibility for passing examinations. Another kind of distress is that he wants to get some things with which to play, but circumstances may be such that he is not able to attain them, and he thus becomes aggrieved and feels pain. In one word, he is unhappy, even in his boyhood, just as he was unhappy in his childhood, what to speak of youth. Boys are apt to create so many artificial demands for playing, and when they do not attain satisfaction they become furious with anger, and the result is suffering.

Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.