Text 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
ब्रह्मतेज: समर्थोऽपि हन्तुं नेच्छे मतं तु मे ॥ २९ ॥
Text
Текст
yātaṁ mā bhaiṣṭam astu śam
brahma-tejaḥ samartho ’pi
hantuṁ necche mataṁ tu me
я̄там̇ ма̄ бхаиш̣т̣ам асту шам
брахма-теджах̣ самартхо 'пи
хантум̇ неччхе матам̇ ту ме
Synonyms
Дума по дума
bhagavān — the Supreme Personality of Godhead; anugau — to His two attendants; āha — said; yātam — depart from this place; mā — let there not be; bhaiṣṭam — fear; astu — let there be; śam — happiness; brahma — of a brāhmaṇa; tejaḥ — the curse; samarthaḥ — being able; api — even; hantum — to nullify; na icche — do not desire; matam — approved; tu — on the contrary; me — by Me.
бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; анугау – на двамата си слуги; а̄ха – каза; я̄там – напуснете това място; ма̄ – нека няма; бхаишт̣ам – страх; асту – нека има; шам – щастие; брахма – на бра̄хман̣а; теджах̣ – проклятието; самартхах̣ – съм способен; апи – дори; хантум – да обезсиля; на иччхе – не желая; матам – одобрено; ту – напротив; ме – от мен.
Translation
Превод
The Lord then said to His attendants, Jaya and Vijaya: Depart this place, but fear not. All glories unto you. Though I am capable of nullifying the brāhmaṇas’ curse, I would not do so. On the contrary, it has My approval.
Тогава Богът рече на слугите си Джая и Виджая: Напуснете това място и не се бойте. Вечна слава на вас двамата! Въпреки че мога да обезсиля проклятието на бра̄хман̣ите, Аз няма да постъпя така. Нещо повече, Аз самият дадох съгласието си всичко това да се случи.
Purport
Пояснение
As explained in connection with text 26, all the incidents that took place had the approval of the Lord. Ordinarily, there is no possibility that the four sages could be so angry with the doorkeepers, nor could the Supreme Lord neglect His two doorkeepers, nor can one come back from Vaikuṇṭha after once taking birth there. All these incidents, therefore, were designed by the Lord Himself for the sake of His pastimes in the material world. Thus He plainly says that it was done with His approval; otherwise, it would have been impossible for inhabitants of Vaikuṇṭha to come back to this material world simply because of a brahminical curse. The Lord especially blesses the so-called culprits: “All glories unto you.” A devotee, once accepted by the Lord, can never fall down. That is the conclusion of this incident.
Както обяснихме в коментара към текст 26, всичко, което се случило, било според замисъла на самия Бог. В нормални обстоятелства е невъзможно четиримата мъдреци да се ядосат на пазачите чак до такава степен или някой да се върне от Вайкун̣т̣ха, след като вече се намира там. И така, всички тези събития били замислени лично от Бога, за да могат да се осъществят забавленията му в материалния свят. Тук Той открито казва, че всичко е станало с негово съгласие. В противен случай е напълно невъзможно жители на Вайкун̣т̣ха да се върнат в материалния свят само заради проклятието на неколцина бра̄хман̣и. Богът дори благославя „виновниците“: „Вечна слава на вас двамата!“ Преданият, който веднъж е приет от Бога, никога няма да пропадне. Това е поуката от тази случка.