Text 34
ТЕКСТ 34
Devanagari
Деванагари (азбука)
कर्तुं प्रकृष्टमिह धीमहि मन्दधीभ्याम् ।
लोकानितो व्रजतमन्तरभावदृष्टया
पापीयसस्त्रय इमे रिपवोऽस्य यत्र ॥ ३४ ॥
Text
Текст
kartuṁ prakṛṣṭam iha dhīmahi manda-dhībhyām
lokān ito vrajatam antara-bhāva-dṛṣṭyā
pāpīyasas traya ime ripavo ’sya yatra
картум̇ пракр̣ш̣т̣ам иха дхӣмахи манда-дхӣбхя̄м
лока̄н ито враджатам антара-бха̄ва-др̣ш̣т̣я̄
па̄пӣясас трая име рипаво 'ся ятра
Synonyms
Дума по дума
tat — therefore; vām — unto these two; amuṣya — of Him; paramasya — the Supreme; vikuṇṭha-bhartuḥ — the Lord of Vaikuṇṭha; kartum — to bestow; prakṛṣṭam — benefit; iha — in the matter of this offense; dhīmahi — let us consider; manda-dhībhyām — those whose intelligence is not very nice; lokān — to the material world; itaḥ — from this place (Vaikuṇṭha); vrajatam — go; antara-bhāva — duality; dṛṣṭyā — on account of seeing; pāpīyasaḥ — sinful; trayaḥ — three; ime — these; ripavaḥ — enemies; asya — of a living entity; yatra — where.
тат – следователно; ва̄м – на тези двамата; амуш̣я – него; парамася – Върховният; викун̣т̣ха-бхартух̣ – Богът на Вайкун̣т̣ха; картум – да дари; пракр̣ш̣т̣ам – полза; иха – по отношение на това оскърбление; дхӣмахи – нека помислим; манда-дхӣбхя̄м – тези, които са с оскъдна интелигентност; лока̄н – в материалния свят; итах̣ – от това място (Вайкун̣т̣ха); враджатам – да отидат; антара-бха̄ва – двойственост; др̣ш̣т̣я̄ – щом виждат; па̄пӣясах̣ – греховни; траях̣ – три; име – тези; рипавах̣ – врагове; ася – на живото същество; ятра – където.
Translation
Превод
Therefore let us consider how these two contaminated persons should be punished. The punishment should be apt, for thus benefit can eventually be bestowed upon them. Since they find duality in the existence of Vaikuṇṭha life, they are contaminated and should be removed from this place to the material world, where the living entities have three kinds of enemies.
Затова нека решим как тези две скверни личности да бъдат наказани. Наказанието трябва да е подходящо, за да могат да извлекат полза от него. Щом откриват двойствености в живота на Вайкун̣т̣ха, те са замърсени и затова трябва да напуснат това място и да отидат в материалния свят, където живите същества имат три вида врагове.
Purport
Пояснение
The reason why pure souls come into the existential circumstances of the material world, which is considered to be the criminal department of the Supreme Lord, is stated in Bhagavad-gītā, Seventh Chapter, verse 27. It is stated that as long as a living entity is pure, he is in complete harmony with the desires of the Supreme Lord, but as soon as he becomes impure he is in disharmony with the desires of the Lord. By contamination he is forced to transfer to this material world, where the living entities have three enemies, namely desire, anger and lust. These three enemies force the living entities to continue material existence, and when one is free from them he is eligible to enter the kingdom of God. One should not, therefore, be angry in the absence of an opportunity for sense gratification, and one should not be lusty to acquire more than necessary. In this verse it is clearly stated that the two doormen should be sent into the material world, where criminals are allowed to reside. Since the basic principles of criminality are sense gratification, anger and unnecessary lust, persons conducted by these three enemies of the living entity are never promoted to Vaikuṇṭhaloka. People should learn Bhagavad-gītā and accept the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, as the Lord of everything; they should practice satisfying the senses of the Supreme Lord instead of trying to satisfy their own senses. Training in Kṛṣṇa consciousness will help one be promoted to Vaikuṇṭha.
В Бхагавад-гӣта̄ (7.27) се обяснява защо чистите души попадат в материалния свят, който е като затвор, създаден от Върховния Бог. Там се казва, че докато живото същество се запазва чисто, то е в пълна хармония с желанията на Бога, но веднага щом се замърси, тази хармония се нарушава. Заради замърсяванията си живото същество е принудено да отиде в материалния свят, където съществата като него имат трима врагове: желанието, гнева и похотта. Тези врагове принуждават живото същество да продължава материалното си съществуване. Когато се освободи от тях, то е достойно да влезе в царството на Бога. И така, от това следва, че човек не трябва да се гневи, когато липсват възможности за сетивно наслаждение, и не трябва да жадува за повече от това, което му е необходимо. В настоящата строфа недвусмислено се казва, че двамата пазачи заслужават да бъдат изпратени в материалния свят, където пребивават престъпниците. Щом основни стълбове на престъпността са сетивното наслаждение, гневът и необузданата похот, ония, които се оставят да бъдат водени от тези трима врагове на живото същество, никога не се издигат до Вайкун̣т̣ха. Хората трябва да четат Бхагавад-гӣта̄ и да се научат да приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, като всевластен господар на всичко съществуващо. Те трябва да удовлетворяват сетивата на Върховния Бог, вместо да се опитват да доставят удоволствие на собствените си сетива. Така, възпитани в дух на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те ще могат да стигнат до Вайкун̣т̣ха.