Text 33
ТЕКСТ 33
Devanagari
Деванагари (азбука)
वात्मानमात्मनि नभो नभसीव धीरा: ।
पश्यन्ति यत्र युवयो: सुरलिङ्गिनो: किं
व्युत्पादितं ह्युदरभेदि भयं यतोऽस्य ॥ ३३ ॥
Text
Текст
ātmānam ātmani nabho nabhasīva dhīrāḥ
paśyanti yatra yuvayoḥ sura-liṅginoḥ kiṁ
vyutpāditaṁ hy udara-bhedi bhayaṁ yato ’sya
а̄тма̄нам а̄тмани набхо набхасӣва дхӣра̄х̣
пашянти ятра ювайох̣ сура-лин̇гинох̣ ким̇
вютпа̄дитам̇ хй удара-бхеди бхаям̇ ято 'ся
Synonyms
Дума по дума
na — not; hi — because; antaram — distinction; bhagavati — in the Supreme Personality of Godhead; iha — here; samasta-kukṣau — everything is within the abdomen; ātmānam — the living entity; ātmani — in the Supersoul; nabhaḥ — the small quantity of air; nabhasi — within the whole air; iva — as; dhīrāḥ — the learned; paśyanti — see; yatra — in whom; yuvayoḥ — of you two; sura-liṅginoḥ — dressed like inhabitants of Vaikuṇṭha; kim — how; vyutpāditam — awakened, developed; hi — certainly; udara-bhedi — distinction between the body and the soul; bhayam — fearfulness; yataḥ — wherefrom; asya — of the Supreme Lord.
на – не; хи – защото; антарам – разлика; бхагавати – у Върховната Божествена Личност; иха – тук; самаста-кукш̣ау – всичко е в корема; а̄тма̄нам – живото същество; а̄тмани – в Свръхдушата; набхах̣ – малка част от небето; набхаси – в целия небосвод; ива – като; дхӣра̄х̣ – знаещите; пашянти – виждат; ятра – у когото; ювайох̣ – на вас двамата; сура-лин̇гинох̣ – облечени като жители на Вайкун̣т̣ха; ким – как; вютпа̄дитам – пробудили, развили; хи – несъмнено; удара-бхеди – разлика между тялото и душата; бхаям – страх; ятах̣ – откъде; ася – на Върховния Бог.
Translation
Превод
In the Vaikuṇṭha world there is complete harmony between the residents and the Supreme Personality of Godhead, just as there is complete harmony within space between the big and the small skies. Why then is there a seed of fear in this field of harmony? These two persons are dressed like inhabitants of Vaikuṇṭha, but wherefrom can their disharmony come into existence?
В света на Вайкун̣т̣ха между жителите и Върховната Божествена Личност има пълна хармония, както в материалния космос има пълна хармония между големите и малките небесни сфери. Откъде тогава в това поле на хармонията се е появило семето на страха? Тези две личности тук са облечени като жители на Вайкун̣т̣ха, но тогава откъде в мислите им е проникнала двойственост?
Purport
Пояснение
Just as there are different departments in each state in this material world — the civil department and the criminal department — so, in God’s creation, there are two departments of existence. As in the material world we find that the criminal department is far, far smaller than the civil department, so this material world, which is considered the criminal department, is one fourth of the entire creation of the Lord. All living entities who are residents of the material universes are considered to be more or less criminals because they do not wish to abide by the order of the Lord or they are against the harmonious activities of God’s will. The principle of creation is that the Supreme Lord, the Personality of Godhead, is by nature joyful, and He becomes many in order to enhance His transcendental joy. The living entities like ourselves, being part and parcel of the Supreme Lord, are meant to satisfy the senses of the Lord. Thus, whenever there is a discrepancy in that harmony, immediately the living entity is entrapped by māyā, or illusion.
Както всяка държава в материалния свят притежава два типа институции – граждански и наказателни, – така в творението на Бога има две области на съществуване. В материалния свят наказателните институции са далеч по-малко от гражданските. По същия начин материалният свят, който всъщност представлява наказателна институция, съставлява само една четвърт от цялото творение на Бога. Всички живи същества, които населяват материалните вселени, са в една или друга степен престъпници, защото не искат да се подчиняват на волята на Бога или се противопоставят срещу дейностите, които са в хармония с тази воля. Принципът, който стои в основата на сътворението, е че Върховният Бог, Божествената Личност, който е блажен по природа, се умножава, за да увеличи трансценденталното си блаженство. Живите същества, каквито сме ние, са неотделими частици от Върховния Бог и затова са предназначени да удовлетворяват сетивата на Бога. Щом тази хармония се наруши, живото същество веднага попада в плен на ма̄я̄, илюзията.
The external energy of the Lord is called the material world, and the kingdom of the internal energy of the Lord is called Vaikuṇṭha, or the kingdom of God. In the Vaikuṇṭha world there is no disharmony between the Lord and the residents. Therefore God’s creation in the Vaikuṇṭha world is perfect. There is no cause of fear. The entire kingdom of God is such a completely harmonious unit that there is no possibility of enmity. Everything there is absolute. Just as there are many physiological constructions within the body yet they work in one order for the satisfaction of the stomach, and just as in a machine there are hundreds and thousands of parts yet they run in harmony to fulfill the function of the machine, in the Vaikuṇṭha planets the Lord is perfect, and the inhabitants also perfectly engage in the service of the Lord.
Външната енергия на Бога се нарича материален свят, а царството на вътрешната му енергия се нарича Вайкун̣т̣ха, или царство на Бога. Между Бога и жителите на Вайкун̣т̣ха няма дисхармония и противоречия. С други думи, Божието творение във Вайкун̣т̣ха е съвършено. Там няма причина за страх. Царството на Бога представлява такова съвършено и хармонично цяло, че в него няма никакво място за неприязън. Всичко там е абсолютно. Както в тялото има най-различни физиологични системи, които работят съгласувано за удовлетворяването на стомаха, както хилядите части на машината работят в синхрон, обезпечавайки функционирането ѝ, така жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха служат по съвършен начин на съвършения Бог.
The Māyāvādī philosophers, the impersonalists, interpret this verse of Śrīmad-Bhāgavatam to mean that the small sky and the big sky are one, but this idea cannot stand. The example of the big sky and the small skies is also applicable within a person’s body. The big sky is the body itself, and the intestines and other parts of the body occupy the small sky. Each and every part of the body has individuality, even though occupying a small part of the total body. Similarly, the whole creation is the body of the Supreme Lord, and we created beings, or anything that is created, are but a small part of that body. The parts of the body are never equal to the whole. This is never possible. In Bhagavad-gītā it is said that the living entities, who are parts and parcels of the Supreme Lord, are eternally parts and parcels. According to the Māyāvādī philosophers, the living entity in illusion considers himself part and parcel although he is actually one and the same as the supreme whole. This theory is not valid. The oneness of the whole and the part is in their quality. The qualitative oneness of the small and large portions of the sky does not imply that the small sky becomes the big sky.
В дадената строфа философите ма̄я̄ва̄дӣ (имперсоналистите) виждат доказателство за тъждеството на малката част от небето с цялата небесна сфера, но тези представи са напълно необосновани. Примерът с голямата и малката небесна сфера е приложим и към човешкото тяло. В този случай голямата небесна сфера ще бъде цялото тяло, а червата и останалите телесни органи – отделните участъци от небето. Всеки орган на тялото запазва своята индивидуалност, въпреки че заема малка част от тялото като цяло. По същия начин творението е тялото на Върховния Бог, а ние, сътворените същества, и всичко друго, което е сътворено, сме само малка част от това тяло. Органите на тялото никога не са равностойни на цялото тяло. Това е невъзможно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че живите същества, които са неотделими частици от Върховния Бог, вечно остават частици. Според философите ма̄я̄ва̄дӣ обсебеното от илюзията живо същество се смята за частица, въпреки че в действителност е тъждествено на върховното цяло. Тази теория е напълно несъстоятелна. Цялото и частицата са еднакви само в качествено отношение. Качествената еднаквост на малкия и на големия участък от пространството обаче не предполага, че малкият участък става голям.
There is no cause for the politics of divide and rule in the Vaikuṇṭha planets; there is no fear, because of the united interests of the Lord and the residents. Māyā means disharmony between the living entities and the Supreme Lord, and Vaikuṇṭha means harmony between them. Actually all living entities are provided for and maintained by the Lord because He is the supreme living entity. But foolish creatures, although actually under the control of the supreme living entity, defy His existence, and that state is called māyā. Sometimes they deny that there is such a being as God. They say, “Everything is void.” And sometimes they deny Him in a different way: “There may be a God, but He has no form.” Both these conceptions arise from the rebellious condition of the living entity. As long as this rebellious condition prevails, the material world will continue in disharmony.
На планетите във Вайкун̣т̣ха не съществуват предпоставки за тактиката „Разделяй и владей“. Там няма страх, защото Богът и жителите имат общи интереси. Ма̄я̄ означава дисхармония между живите същества и Върховния Бог, а Вайкун̣т̣ха предполага хармония между тях. Всъщност Богът, който е върховното живо същество, снабдява останалите живи същества с всичко необходимо за съществуването им. Но макар да са напълно зависими от върховното живо същество, глупавите създания въстават срещу него. Това състояние се нарича ма̄я̄. Понякога те отказват да приемат, че има Бог. Те заявяват: „Всичко е пустота“. А друг път го отричат по друг начин: „Може и да има Бог, но Той няма форма“. И двете концепции възникват от нежеланието на живото същество да се подчини. Докато това настроение на непокорство доминира, в материалния свят няма да има хармония.
Harmony or disharmony is realized because of the law and order of a particular place. Religion is the law and order of the Supreme Lord. In the Śrīmad Bhagavad-gītā we find that religion means devotional service, or Kṛṣṇa consciousness. Kṛṣṇa says, “Give up all other religious principles and simply become a soul surrendered unto Me.” This is religion. When one is fully conscious that Kṛṣṇa is the supreme enjoyer and Supreme Lord and one acts accordingly, that is real religion. Anything which goes against this principle is not religion. Therefore Kṛṣṇa says, “Just give up all other religious principles.” In the spiritual world this religious principle of Kṛṣṇa consciousness is maintained in harmony, and therefore that world is called Vaikuṇṭha. If the same principles can be adopted here, wholly or partially, then it is also Vaikuṇṭha. So it is with any society, such as the International Society for Krishna Consciousness: If the members of the International Society for Krishna Consciousness, putting faith in Kṛṣṇa as the center, live in harmony according to the order and principles of Bhagavad-gītā, then they are living in Vaikuṇṭha, not in this material world.
Хармонията и дисхармонията зависят от законите, които съществуват на дадено място. Религията е законът, установен от Върховния Бог. От Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че религия означава предано служене, т.е. съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи и просто стани душа, посветена на мен“. Това е религия. Истинска религия е човек да има ясното съзнание, че Кр̣ш̣н̣а е най-висшият наслаждаващ се и Върховният Бог, и дейностите му да са в съгласие с това разбиране. Нещо, което противоречи на този принцип, не може да се нарича религия. Затова Кр̣ш̣н̣а казва: „Остави всички други религиозни принципи“. В духовния свят всичко е в хармония с този принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова духовният свят се нарича Вайкун̣т̣ха. Ако в дейностите си хората се ръководят от същия този принцип, материалният свят също ще стане Вайкун̣т̣ха. Тази истина важи за всяко общество, включително и за Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание поставят в центъра на живота си Кр̣ш̣н̣а, имат вяра в него и живеят според повелята и принципите на Бхагавад-гӣта̄, те на практика ще живеят във Вайкун̣т̣ха, а не в материалния свят.