Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
पष्ठस्तु तमस: सर्गो यस्त्वबुद्धिकृत: प्रभो: ॥ १७ ॥
Text
Текст
pañcamo yan-mayaṁ manaḥ
ṣaṣṭhas tu tamasaḥ sargo
yas tv abuddhi-kṛtaḥ prabhoḥ
пан̃чамо ян-маям̇ манах̣
ш̣аш̣т̣хас ту тамасах̣ сарго
яс тв абуддхи-кр̣тах̣ прабхох̣
Synonyms
Дума по дума
vaikārikaḥ — interaction of the mode of goodness; deva — the demigods, or controlling deities; sargaḥ — creation; pañcamaḥ — fifth; yat — that which; mayam — sum total; manaḥ — mind; ṣaṣṭhaḥ — sixth; tu — but; tamasaḥ — of darkness; sargaḥ — creation; yaḥ — that which; tu — expletive; abuddhi-kṛtaḥ — made foolish; prabhoḥ — of the master.
ваика̄риках̣ – взаимодействие на гун̣ата на доброто; дева – полубоговете, или управляващите божества; саргах̣ – сътворение; пан̃чамах̣ – пето; ят – това, което; маям – съвкупност; манах̣ – ум; ш̣аш̣т̣хах̣ – шесто; ту – но; тамасах̣ – на мрака; саргах̣ – сътворение; ях̣ – това, което; ту – вмъкната дума; абуддхи-кр̣тах̣ – оглупял; прабхох̣ – на господаря.
Translation
Превод
The fifth creation is that of the controlling deities by the interaction of the mode of goodness, of which the mind is the sum total. The sixth creation is the ignorant darkness of the living entity, by which the master acts as a fool.
При петото сътворение гун̣ата на доброто, от която произлиза умът, създава управляващите божества. При шестото сътворение възниква тъмата на невежеството на живото същество, която кара господаря да действа като глупак.
Purport
Пояснение
The demigods in the higher planets are called devas because they are all devotees of Lord Viṣṇu. Viṣṇu-bhaktaḥ smṛto daiva āsuras tad-viparyayaḥ: all the devotees of Lord Viṣṇu are devas, or demigods, whereas all others are asuras. That is the division of the devas and the asuras. Devas are situated in the mode of goodness of material nature, whereas the asuras are situated in the modes of passion or ignorance. The demigods, or controlling deities, are entrusted with departmental management of all the different functions of the material world. For example, one of our sense organs, the eye, is controlled by light, light is distributed by the sun rays, and their controlling deity is the sun. Similarly, mind is controlled by the moon. All other senses, both for working and for acquiring knowledge, are controlled by the different demigods. The demigods are assistants of the Lord in the management of material affairs.
Полубоговете от висшите планети се наричат деви, защото са предани на Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣ – преданите на Бог Виш̣н̣у са деви, т.е. полубогове, а всички останали са асури. Следователно живите същества се делят на деви и асури. Девите се намират в материалната гун̣а на доброто, а асурите са в гун̣ата на страстта или на невежеството. Полубоговете, или господстващите божества, отговарят за всички протичащи в материалния свят процеси. Например окото, което е един от сетивните ни органи, е зависимо от светлината, носител на светлината са слънчевите лъчи, а божеството, което управлява слънчевите лъчи, е Слънцето. По подобен начин Луната управлява ума. Всички останали сетива – както тези, които служат за работа, така и тези, с които се възприема информация – също се управляват от отделни полубогове. Полубоговете са помощници на Бога, които се грижат за управлението на материалните дела.
After the creation of the demigods, all entities are covered by the darkness of ignorance. Each and every living being in the material world is conditioned by his mentality of lording it over the resources of material nature. Although a living entity is the master of the material world, he is conditioned by ignorance, by the false impression of being the proprietor of material things.
На следващия етап, след сътворението на полубоговете, всички създания потъват в мрака на невежеството. В материалния свят всяко живо същество е обусловено от желанието си да господства над богатствата на материалната природа. И въпреки че е господар на материалния свят, живото същество е под властта на невежеството, т.е. на измамното впечатление, че е собственик на материалните неща.
The energy of the Lord called avidyā is the bewildering factor of the conditioned souls. The material nature is called avidyā, or ignorance, but to the devotees of the Lord engaged in pure devotional service, this energy becomes vidyā, or pure knowledge. This is confirmed in Bhagavad-gītā. The energy of the Lord transforms from mahā-māyā to yoga-māyā and appears to pure devotees in her real feature. The material nature therefore appears to function in three phases: as the creative principle of the material world, as ignorance and as knowledge. As disclosed in the previous verse, in the fourth creation the power of knowledge is also created. The conditioned souls are not originally fools, but by the influence of the avidyā function of material nature they are made fools, and thus they are unable to utilize knowledge in the proper channel.
Енергията на Бога, наречена авидя̄, е факторът, който причинява заблудата на обусловените души. Материалната енергия се нарича авидя̄ (невежество), но за преданите на Бога, които са се посветили на чисто предано служене, тя се превръща във видя̄ – чисто знание. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Енергията на Бога от маха̄-ма̄я̄ се преобразява в йога-ма̄я̄ и се явява пред чистите предани в истинския си облик. По такъв начин материалната природа действа едновременно в три аспекта: като съзидателен принцип на материалния свят, като невежество и като знание. В предишната строфа се каза, че в четвъртото сътворение се създава и силата на знанието. По природа обусловените души не са глупави, но под влиянието на материалната енергия в нейния аспект авидя̄ те губят разума си, а заедно с това и способността си да използват знанието по правилен начин.
By the influence of darkness, the conditioned soul forgets his relationship with the Supreme Lord and is overwhelmed by attachment, hatred, pride, ignorance and false identification, the five kinds of illusion that cause material bondage.
Под влиянието на гун̣ата на мрака обусловената душа забравя връзката си с Върховния Бог и се оказва обсебена от привързаност, омраза, гордост, невежество и лъжливо самоотъждествяване – петте вида илюзия, които са причина за материалното робство.