Text 10
ТЕКСТ 10
Devanagari
Деванагари (азбука)
सत्त्वं च मिश्रं न च कालविक्रम: ।
न यत्र माया किमुतापरे हरे-
रनुव्रता यत्र सुरासुरार्चिता: ॥ १० ॥
Text
Текст
sattvaṁ ca miśraṁ na ca kāla-vikramaḥ
na yatra māyā kim utāpare harer
anuvratā yatra surāsurārcitāḥ
саттвам̇ ча мишрам̇ на ча ка̄ла-викрамах̣
на ятра ма̄я̄ ким ута̄паре харер
ануврата̄ ятра сура̄сура̄рчита̄х̣
Synonyms
Дума по дума
pravartate — prevail; yatra — wherein; rajaḥ tamaḥ — the modes of passion and ignorance; tayoḥ — of both of them; sattvam — the mode of goodness; ca — and; miśram — mixture; na — never; ca — and; kāla — time; vikramaḥ — influence; na — neither; yatra — therein; māyā — illusory, external energy; kim — what; uta — there is; apare — others; hareḥ — of the Personality of Godhead; anuvratāḥ — devotees; yatra — wherein; sura — by the demigods; asura — and the demons; arcitāḥ — worshiped.
правартате – преобладават; ятра – където; раджах̣ тамах̣ – гун̣ите на страстта и невежеството; тайох̣ – и на двете; саттвам – гун̣ата на доброто; ча – и; мишрам – смес; на – никога; ча – и; ка̄ла – време; викрамах̣ – влияние; на – нито; ятра – там; ма̄я̄ – заблуждаващата, външната енергия; ким – какво; ута – има; апаре – други; харех̣ – на Божествената Личност; ануврата̄х̣ – предани; ятра – където; сура – от полубоговете; асура – и демоните; арчита̄х̣ – обожаван.
Translation
Превод
In that personal abode of the Lord, the material modes of ignorance and passion do not prevail, nor is there any of their influence in goodness. There is no predominance of the influence of time, so what to speak of the illusory, external energy; it cannot enter that region. Without discrimination, both the demigods and the demons worship the Lord as devotees.
В тази лична обител на Бога не могат да господстват материалните гун̣и на невежеството и страстта. Те по никакъв начин не могат да осквернят доброто. Над тази обител няма власт дори времето, да не говорим за заблуждаващата, външната енергия, която няма никакъв достъп до там. В тези владения всички – и полубоговете, и демоните – обожават Бога като предани.
Purport
Пояснение
The kingdom of God, or the atmosphere of the Vaikuṇṭha nature, which is called the tripād-vibhūti, is three times bigger than the material universes and is described here, as also in the Bhagavad-gītā, in a nutshell. This universe, containing billions of stars and planets, is one of the billions of such universes clustered together within the compass of the mahat-tattva. And all these millions and billions of universes combined together constitute only one fourth of the magnitude of the whole creation of the Lord. There is the spiritual sky also; beyond this sky are the spiritual planets under the names of Vaikuṇṭha, and all of them constitute three fourths of the entire creation of the Lord. God’s creations are always innumerable. Even the leaves of a tree cannot be counted by a man, nor can the hairs on his head. However, foolish men are puffed up with the idea of becoming God Himself, though unable to create a hair of their own bodies. Man may discover so many wonderful vehicles of journey, but even if he reaches the moon by his much-advertised spacecraft, he cannot remain there. The sane man, therefore, without being puffed up, as if he were the God of the universe, abides by the instructions of the Vedic literature, the easiest way to acquire knowledge in transcendence. So let us know through the authority of Śrīmad-Bhāgavatam of the nature and constitution of the transcendental world beyond the material sky. In that sky the material qualities, especially the modes of ignorance and passion, are completely absent. The mode of ignorance influences a living entity to the habit of lust and hankering, and this means that in the Vaikuṇṭhalokas the living entities are free from these two things. As confirmed in the Bhagavad-gītā, in the brahma-bhūta stage of life one becomes free from hankering and lamentation. Therefore the conclusion is that the inhabitants of the Vaikuṇṭha planets are all brahma-bhūta living entities, as distinguished from the mundane creatures who are all compact in hankering and lamentation. When one is not in the modes of ignorance and passion, one is supposed to be situated in the mode of goodness in the material world. Goodness in the material world also at times becomes contaminated by touches of the modes of passion and ignorance. In the Vaikuṇṭhaloka, it is unalloyed goodness only.
Царството на Бога, или сферата Вайкун̣т̣ха, която се нарича трипа̄д-вибхӯти, е три пъти по-голямо от материалните вселени. Тук, както и в Бхагавад-гӣта̄, то е описано много накратко. Нашата вселена, в която има безброй звезди и планети, е само една от милиардите подобни вселени, струпани в пределите на махат-таттва. И всичките милиони и милиарди вселени, взети заедно, съставляват само една четвърт от цялото творение на Бога. Отвъд това небе се простира духовното небе с духовните планети, наречени Вайкун̣т̣ха, които заедно съставляват три четвърти от творението на Бога. Творенията на Бога са безброй. Човек не може да преброи дори листата на едно дърво или космите по собствената си глава. Но в гордостта си глупаците се стремят да станат Бог, въпреки че не са способни да създадат дори косъм от собственото си тяло. Хората могат да откриват най-необикновени средства за придвижване, но дори да успеят да отидат на Луната с прехвалените си космически кораби, пак няма да могат да останат да живеят там. Затова тези, които имат поне малко здрав разум, не се провъзгласяват за Властелини на вселената, а следват наставленията на Ведите, защото това е най-лесният начин да се постигне трансцендентално знание. И така, нека чрез авторитета на Шрӣмад Бха̄гаватам узнаем природата и строежа на трансценденталния свят, който се намира отвъд материалното небе. В духовното небе липсват материалните качества, и особено гун̣ите на невежеството и страстта. Живото същество, което е под въздействието на гун̣ата на невежеството, е обзето от похот и желания. От това следва, че обитателите на Вайкун̣т̣халоките са напълно освободени от похот и желания. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, човек се освобождава от копнежите и скръбта тогава, когато постигне брахма-бхӯта. Жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха са същества, постигнали степента брахма-бхӯта, за разлика от материалните създания, обладани от безчислени желания и тънещи в скърби. В материалния свят човек, който не е в гун̣ата на невежеството или на страстта, се намира в гун̣ата на доброто. Но доброто в материалния свят от време на време се замърсява с примеси от гун̣ите на страстта и невежеството, докато на Вайкун̣т̣халока цари само чисто добро, без никакви примеси.
The whole situation there is one of freedom from the illusory manifestation of the external energy. Although illusory energy is also part and parcel of the Supreme Lord, illusory energy is differentiated from the Lord. The illusory energy is not, however, false, as claimed by the monist philosophers. The rope accepted as a snake may be an illusion to a particular person, but the rope is a fact, and the snake is also a fact. The illusion of water on the hot desert may be illusion for the ignorant animal searching for water in the desert, but the desert and water are actual facts. Therefore the material creation of the Lord may be an illusion to the nondevotee, but to a devotee even the material creation of the Lord is a fact, as the manifestation of His external energy. But this energy of the Lord is not all. The Lord has His internal energy also, which has another creation known to be the Vaikuṇṭhalokas, where there is no ignorance, no passion, no illusion and no past and present. With a poor fund of knowledge one may be unable to understand the existence of such things as the Vaikuṇṭha atmosphere, but that does not nullify its existence. That spacecraft cannot reach these planets does not mean that there are no such planets, for they are described in the revealed scriptures.
Там всичко е напълно освободено от измамните проявления на външната енергия. Въпреки че също е неотделима част от Върховния Бог, заблуждаващата енергия е различна от него. Тя обаче не е нереална, както твърдят философите монисти. Този, който взема въжето за змия, е в илюзия, но самото въже, както и змията, са реални. Миражът в горещата пустиня е илюзия за невежото животно, което търси вода, но и пустинята, и водата сами по себе си са реалност. По подобен начин за неотдадения материалното творение на Бога може да изглежда илюзия, но за предания дори то е реалност, защото е проявление на външната енергия на Бога. Тя обаче не е единствената енергия на Бога. Богът има и своя вътрешна енергия, от която е създадено друго творение, Вайкун̣т̣халока, където няма невежество, страст, илюзия, минало, настояще и бъдеще. Възможно е поради жалките си познания човек да не разбира природата на света Вайкун̣т̣ха, но това все още не означава, че този свят не съществува. Това, че космическите кораби не могат да достигнат тези планети, не означава че тях изобщо ги няма. Доказателство за тяхното съществуване е фактът, че са описани в свещените писания.
As quoted by Śrīla Jīva Gosvāmī, we can know from the Nārada-pañcarātra that the transcendental world or Vaikuṇṭha atmosphere is enriched with transcendental qualities. These transcendental qualities, as revealed through the devotional service of the Lord, are distinct from the mundane qualities of ignorance, passion and goodness. Such qualities are not attainable by the nondevotee class of men. In the Padma Purāṇa, Uttara-khaṇḍa, it is stated that beyond the one-fourth part of God’s creation is the three-fourths manifestation. The marginal line between the material manifestation and the spiritual manifestation is the Virajā River, and beyond the Virajā, which is a transcendental current flowing from the perspiration of the body of the Lord, there is the three-fourths manifestation of God’s creation. This part is eternal, everlasting, without deterioration, and unlimited, and it contains the highest perfectional stage of living conditions. In the Sāṅkhya-kaumudī it is stated that unalloyed goodness or transcendence is just opposite to the material modes. All living entities there are eternally associated without any break, and the Lord is the chief and prime entity. In the Āgama Purāṇas also, the transcendental abode is described as follows: The associated members there are free to go everywhere within the creation of the Lord, and there is no limit to such creation, particularly in the region of the three-fourths magnitude. Since the nature of that region is unlimited, there is no history of such association, nor is there end of it.
Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира На̄рада пан̃чара̄тра, където се казва, че трансценденталният свят, светът Вайкун̣т̣ха, е изпълнен с трансцендентални качества. Тези качества, които човек постига в процеса на преданото служене на Бога, се различават от материалните качества на невежеството, страстта и доброто. Хората, които не са предани на Бога, не могат да постигнат такива качества. В Уттара кхан̣д̣а от Падма Пура̄н̣а се казва, че отвъд пределите на едната четвърт от творението на Бога се простира светът, който е проявление на останалите три четвърти от енергията му. Граница между материалното и духовното проявление е река Вираджа̄. Тя е трансцендентален поток пот от тялото на Бога; отвъд нея лежат останалите три четвърти от творението. Тази част от творението е вечна, неизменна, неразрушима и безкрайна и условията за живот на нея са въплъщение на съвършенството. В Са̄н̇кхя каумудӣ се казва, че незамърсеното добро, т.е. трансценденталната природа, е пълна противоположност на материалните гун̣и. В трансценденталния свят всички живи същества вечно общуват с Бога и отношенията им с него никога не прекъсват, а Богът е главното същество сред тях. В А̄гама Пура̄н̣а също е описана трансценденталната обител: обитателите ѝ могат да се придвижват свободно навсякъде из творението на Бога, което е безкрайно (това се отнася особено за духовния свят, който съставлява три четвърти от творението). И тъй като по природа тези владения са безкрайни, общуването с Бога там няма нито начало, нито край.
The conclusion may be drawn that because of the complete absence of the mundane qualities of ignorance and passion, there is no question of creation nor of annihilation. In the material world everything is created, and everything is annihilated, and the duration of life between the creation and annihilation is temporary. In the transcendental realm there is no creation and no destruction, and thus the duration of life is eternal unlimitedly. In other words, everything in the transcendental world is everlasting, full of knowledge and bliss without deterioration. Since there is no deterioration, there is no past, present and future in the estimation of time. It is clearly stated in this verse that the influence of time is conspicuous by its absence. The whole material existence is manifested by actions and reactions of elements which make the influence of time prominent in the matter of past, present and future. There are no such actions and reactions of cause and effects there, so the cycle of birth, growth, existence, transformations, deterioration and annihilation — the six material changes — are not existent there. It is the unalloyed manifestation of the energy of the Lord, without illusion as experienced here in the material world. The whole Vaikuṇṭha existence proclaims that everyone there is a follower of the Lord. The Lord is the chief leader there, without any competition for leadership, and the people in general are all followers of the Lord. It is confirmed in the Vedas, therefore, that the Lord is the chief leader and all other living entities are subordinate to Him, for only the Lord satisfies all the needs of all other living entities.
От всичко казано дотук следва, че поради пълното отсъствие на материалните качества невежество и страст духовният свят никога не се сътворява и никога не се унищожава. В материалния свят всичко се създава и се унищожава, а продължителността на съществуването му е ограничена до промеждутъка от време между сътворението и унищожението. Но в трансценденталните владения няма нито сътворение, нито унищожение и затова животът е вечен и безкраен. С други думи, в трансценденталния свят всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание и неизменно. И тъй като всичко е неизменно, времето не се дели на минало, настояще и бъдеще. В тази шлока ясно се казва, че времето няма власт над духовния свят. Материалният свят се появява в резултат на взаимодействията между елементите на творението. И като следствие от тези взаимодействия целият материален свят се намира под властта на времето, което се проявява под формата на минало, настояще и бъдеще. Но в духовния свят няма взаимодействия, породени от причинно-следствени зависимости, затова там не съществува цикълът на шестте вида материални изменения: раждане, растеж, запазване, преобразуване, упадък и унищожение. Трансценденталният свят е чистото проявление на енергията на Бога, в което липсва илюзията на материалния свят. Цялото съществуване на Вайкун̣т̣ха свидетелства, че в нея всички живи същества са слуги на Бога. Богът стои начело и никой не се стреми да заеме мястото му. Всички признават неговата върховна власт. Ведите утвърждават, че Богът е върховният господар, а живите същества са негови подчинени, защото Той сам удовлетворява нуждите на всички останали.