Text 12
ТЕКСТ 12
Devanagari
Деванагари (азбука)
वरं मुहूर्तं विदितं घटते श्रेयसे यत: ॥ १२ ॥
Text
Текст
parokṣair hāyanair iha
varaṁ muhūrtaṁ viditaṁ
ghaṭate śreyase yataḥ
парокш̣аир ха̄янаир иха
варам̇ мухӯртам̇ видитам̇
гхат̣ате шреясе ятах̣
Synonyms
Дума по дума
ким – каква е; праматтася – на обърканите; бахубхих̣ – от много; парокш̣аих̣ – неопитни; ха̄янаих̣ – години; иха – в този свят; варам – по-добре; мухӯртам – един миг; видитам – съзнаващ; гхат̣ате – да се опита; шреясе – за върховното добро; ятах̣ – чрез това.
Translation
Превод
What is the value of a prolonged life which is wasted, inexperienced by years in this world? Better a moment of full consciousness, because that gives one a start in searching after his supreme interest.
Каква полза от дългия живот в този свят, ако човек го е пропилял, без да помъдрее? По-добре само миг живот, но изживян в пълно съзнание, защото този миг ще запали у човека стремежа да търси върховното добро.
Purport
Пояснение
Śrīla Śukadeva Gosvāmī instructed Mahārāja Parīkṣit about the importance of the chanting of the holy name of the Lord by every progressive gentleman. In order to encourage the King, who had only seven remaining days of life, Śrīla Śukadeva Gosvāmī asserted that there is no use in living hundreds of years without any knowledge of the problems of life — better to live for a moment with full consciousness of the supreme interest to be fulfilled. The supreme interest of life is eternal, with full knowledge and bliss. Those who are bewildered by the external features of the material world and are engaged in the animal propensities of the eat-drink-and-be-merry type of life are simply wasting their lives by the unseen passing away of valuable years. We should know in perfect consciousness that human life is bestowed upon the conditioned soul to achieve spiritual success, and the easiest possible procedure to attain this end is to chant the holy name of the Lord. In the previous verse, we have discussed this point to a certain extent, and we may further be enlightened on the different types of offenses committed unto the feet of the holy name. Śrīla Jīva Gosvāmī Prabhu has quoted many passages from authentic scriptures and has ably supported the statements in the matter of offenses at the feet of the holy name. From Viṣṇu-yāmala Tantra, Śrīla Jīva Gosvāmī has proven that one can be liberated from the effects of all sins simply by chanting the holy name of the Lord. Quoting from the Mārkaṇḍeya Purāṇa, Śrī Gosvāmījī says that one should neither blaspheme the devotee of the Lord nor indulge in hearing others who are engaged in belittling a devotee of the Lord. A devotee should try to restrict the vilifier by cutting out his tongue, and being unable to do so, one should commit suicide rather than hear the blaspheming of the devotee of the Lord. The conclusion is that one should neither hear nor allow vilification of a devotee of the Lord. As far as distinguishing the Lord’s holy name from the names of the demigods, the revealed scriptures disclose (Bg. 10.41) that all extraordinarily powerful beings are but parts and parcels of the supreme energetic, Lord Kṛṣṇa. Except for the Lord Himself, everyone is subordinate; no one is independent of the Lord. Since no one is more powerful than or equal to the energy of the Supreme Lord, no one’s name can be as powerful as that of the Lord. By chanting the Lord’s holy name, one can derive all the stipulated energy synchronized from all sources. Therefore, one should not equalize the supreme holy name of the Lord with any other name. Brahmā, Śiva or any other powerful god can never be equal to the Supreme Lord Viṣṇu. The powerful holy name of the Lord can certainly deliver one from sinful effects, but one who desires to utilize this transcendental potency of the holy name of the Lord in one’s sinister activities is the most degraded person in the world. Such persons are never excused by the Lord or by any agent of the Lord. One should, therefore, utilize one’s life in glorifying the Lord by all means, without any offense. Such activity of life, even for a moment, is never to be compared to a prolonged life of ignorance, like the lives of the tree and other living entities who may live for thousands of years without prosecuting spiritual advancement.
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обяснил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит колко важно е всички цивилизовани хора да повтарят святото име на Бога. За да окуражи царя, на когото му оставало да живее само седем дена, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казал, че няма никакъв смисъл човек да живее стотици години, ако не знае проблемите на живота; по-добре да живее само един миг, но с пълно съзнание за върховната цел, която трябва да постигне. Върховната цел на живота е вечността, вечното знание и блаженството. Измамени от външния облик на материалния свят, хората се отдават на животинските си склонности за ядене, пиянство и забавления и пропиляват живота си, без да забележат, че ценните години неусетно се изнизват. Трябва да разберем, че човешкият живот е даден на обусловените души, за да постигнат духовен успех, а повтарянето на святите имена на Бога е най-лесният път към тази цел. В предишната шлока стана дума за това. Сега можем да задълбочим познанията си върху различните видове оскърбления, които могат да се допуснат в нозете на святото име. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху цитира различни автентични писания, умело подкрепяйки с доказателства казаното вече за оскърбленията в нозете на святото име. Като се позовава на Виш̣н̣у-я̄мала Тантра, той доказва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове. Цитирайки Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, Шрӣ Госва̄мӣджӣ казва, че човек никога не трябва да говори против преданите на Бога или да слуша, когато други клеветят предан на Бога. Той трябва да възпре хулителя, като му отреже езика, а ако не може да направи това, трябва по-скоро да предпочете да се самоубие, отколкото да слуша оскърбления срещу предан на Бога. Заключението е, че човек не трябва нито да оскърбява, нито да позволява на други да оскърбяват преданите на Бога. Що се отнася до разликата между святото име на Бога и имената на полубоговете, свещените писания (Бхагавад-гӣта̄, 10.41) посочват, че всички същества, надарени с някакво могъщество, са неотделими частици от върховния енергоизточник, Бог Кр̣ш̣н̣а. С изключение на самия Бог, всички са подчинени. Никой не е независим от Бога. Никой не е по-могъщ от енергията на Върховния Бог, никой не е и равен на нея, затова ничие име не може да се равнява по могъщество с името на Бога. Като повтаря святото име на Бога, човек се сдобива не само с резултатите от повтарянето на имената на всички полубогове, взети заедно, но и с нещо повече. Затова не трябва да се слага знак на равенство между святото име на Бога и другите имена. Брахма̄, Шива и останалите полубогове не могат да бъдат равни на Върховния Бог Виш̣н̣у. Могъщото свято име на Бога може да освободи човека от последиците на всичките му грехове, но този, който иска да използва трансценденталната му сила за недостойни дела, е най-пропадналият на света. Богът и представителите му никога не прощават на такива хора. И така, човек трябва да посвети живота си на прославяне на Бога, без да извършва оскърбления. Дори ако продължава само един миг, такъв живот пак е по-добър от дългия живот, прекаран в невежество. Животът в невежество е като живота на дърветата и на другите живи същества, които живеят по десетки хиляди години, но не осъществяват никакъв духовен напредък.